Решение по дело №509/2020 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: 260085
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Тихомир Колев Колев
Дело: 20205540200509
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260085

  

14. 04.2021 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Чирпан, втори състав

На 12. 04. 2021 год.

В публично заседание в състав:

                                                          Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ

Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ

АНД номер 509 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата на М.Ш.Ч. ЕГН **********, с адрес ***, против НП № 20 - 0375- 000220/ 09. 06. 2020 г., издадено от Красимир Борисов Христов, на длъжност Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОДМВР, с което му е наложено административно наказание по чл. 638, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461,, т. 1 от КЗ – глоба в размер на 800лв.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.

Установи се по делото, че издадено НП № 20 - 0375- 000220/ 09. 06. 2020 г., издадено от Красимир Борисов Христов, на длъжност Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОДМВР, е наложено на жалбоподателя административно наказание по чл. 638, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461,, т. 1 от КЗ – глоба в размер на 800лв., затова че: “ на 29.04.2020 г. в 15:50 часа в гр. Чирпан на ул. И. Докузов като Водач на товарен автомобил - **с рег. № **, държава България, по посока запад-изток, до дом номер 1, управлява собственият си товарен автомобил **с рег. номер **като: физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. След извършена проверка в АИС - АНД се установи, че водача Ч. е извършил нарушение в условията на повторност, като в едногодишен срок е наказван за същото нарушение, видно от НП № 19 -0375 - 000615/19г., връчено на 12.12.2019г. и влязло в сила на 20.12.2019г. е извършил:

1) Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, повторно не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.“.

При реализацията на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съществува несъответствие между обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление. В АУАН не са посочени обстоятелства свързани с извършване на нарушението при условията на повторност, каквито се сочат в наказателното постановление. Така последното се явява издадено за административно нарушение различно от посоченото в АУАН.

Отделно от горното следва да се отбележи и следното: Видно от приложените по делото доказателства се установява, че с полица ВС/30/119002841279 от 08.10.2019г. жалбоподателят е сключил ЗГОА със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогт: Живот и Здраве" АД. Уговорено е застрахователните премии да се изплащат на 4 месечни вноски. Първата вноска е платена при сключването на застрахователния договор, като следващите вноски са с падеж съответно на: 08.01.2020г., 08.04.2020г. и 08.07.2020г. Застрахователната премия по втората вноска е платена видно от представените от Застрахователната компания писмени доказателства.

Съгласно чл. 368, ал.З, изречение 2-ро, във връзка с ал.2, т.3 от КЗ застрахователният договор се прекратява автоматично, когато това е посочено в полицата след изтичането на срок не по-малко от 15 дни. В случая точно тази разпоредба е приложил застрахователят, за да прекрати сключения застрахователен договор. Това е видно от предоставената към жалбата разпечатка от интернет страницата на Гаранционен фонд. До 23.04.2020г. /до 15-тия ден от падежа за посочения лек автомобил има активна Застраховка „Гражданска отговорност" /ГО//. На 24.04.2020г. /след изтичането на 15-тия ден/ вече няма активна застраховка „ГО".

Ноторно известно е обстоятелството, от 13.04.2020г. в Република България беше обявено извънредно положение с Решение на Народното събрание във връзка с разрастващата се пандемия от СОУГО-19 /обн. ДВ 22 от 13.03.2020г./. Извънредното положение е удължено до 13.05.2020г. с Решение на Народното събрание /обн. ДВ 33 от 07.04.2020г./

Т.е. в периода на установяване на административното нарушение - 29.04.2020г. на територията на страната е обявено извънредно положение. По това време в страната действа Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /обн. ДВ 28 от 24.03.2020г/ - чл. 1 от закона.

Съгласно чл. 3. т.2 от този закон - За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: „давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправиите субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.

Съгласно чл. 4. т.1 от закона Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение: сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.

С тези две разпоредби се спира/удължава срока за изпълнение на задълженията на частноправиите субекти за всички срокове определени със закон. Разпоредбата на чл. 368, ал.3 от КЗ определя, че срокът за автоматично прекратяване на договора не може да е по кратък от 15 дни - по тази причина следва да се приеме, че този срок е определен със закон, а не единствено и само по самостоятелната воля на страните и затова  разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,  са приложими в настоящия случай. С оглед тяхното приложение им към 29.04.2020г. срокът за плащане на застрахователната премия не следва да се приема за изтекъл и следователно не може да бъде прекратен и застрахователния договор.

Съдът счита, че следва да отбележи и следното:

Съгласно разпоредбата на  чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) нормата на  чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник".

В предметния обхват на цитираните разпоредби се включва срокът по 368, ал.3 от КЗ. Касае се за срок, предвиден в нормативен акт, с изтичането на който се прекратява застрахователния договор по ЗГОА. Това тълкуване съответства и на целите на закона – да се създадат условия за опазване здравето и живота на хората чрез въвеждане на временни забрани, ограничения и специални правила на поведение, но същевременно и да се предотврати опасността от засягане на законни права и интереси на правните субекти, когато упражняването им изисква извършване на действия, създаващи опасност за здравето и несъвместими с наложените временни забрани и ограничения.

И на последно място следва да бъде посочено,че със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са въведени множество противоепидемични мерки, свързани с обявеното извънредно положение в Република България във връзка с усложнената обстановка около разпространението на COVID-19. Със заповед е разпоредено преустановяването на огромен обем от дейности. Впоследствие са издадени множество заповеди № РД-01-129 от 16.03.2020 г., Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която е допълнена заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. На 30.03.2020 г. със заповед № РД-01-168 на министъра на здравеопазването е въведено задължителното носене на защитни маски за лице за всички лица, които се намират в закрити или открити обществени места. Със заповед № РД-01-199 от 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването още веднъж е напомнено на всички граждани да спазват стриктно въведените ограничения за социална дистанция и излизане от дома при крайна необходимост.

Посоченият преглед на нормативната уредба (макар и кратък) дава яснота за обстановката, в която се е намирала Република България след 13.03.2020 г., която обстановка е действала и в периода 29.04.2020 г. Прави впечатление, че насочеността на заповедите е била към ограничаване излизането от дома на гражданите.

Водим от всичко гореизложено съдът счита, че обжалваното НП,като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № 20 - 0375- 000220/ 09. 06. 2020 г., издадено от издадено от Красимир Борисов Христов, на длъжност Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОДМВР,, с което на М.Ш.Ч. ЕГН **********, с адрес ***, му е наложено административно наказание по чл. 638, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461,, т. 1 от КЗ – глоба в размер на 800лв., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: