Решение по дело №764/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260066
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 23 януари 2021 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20203230200764
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260066

гр. Добрич, 16.12.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 764 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „МАРТИНЕЛИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 7, представлявано от управителя М.Н.Н., срещу наказателно постановление № 03-012389 от 05.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „МАРТИНЕЛИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 7, представлявано от М.Н.Н., ЕГН **********, за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на упълномощен представител на търговеца, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта упълномощеният представител на търговеца не се е възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Нещо повече – в конкретния казус АУАН би могъл да бъде съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която норма когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с чл. 222, ал. 1 от КТ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради което оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата инстанция, за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:

На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с чл. 222, ал. 1 от КТ, като правилната правна квалификация на деянието е посочена както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно – посочените в наказателното постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На 08.01.2020 г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Варна – свидетелите М.И.М. и Д.Н.Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „Мартинели“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 7, представлявано от М.Н.Н., с основна дейност „Търговия на дребно с други нехранителни стоки, некласифицирана другаде“.

При проверката и от представените документи, проверяващите установили, че „Мартинели“ ООД, ЕИК *********, в качеството си на работодател, не е изплатил в цялост начисленото в разчетно-платежна ведомост за м. септември 2019 г.  и м. октомври 2019 г. обезщетение за времето, през което е останал без работа В.М.В., ЕГН **********, изпълнявал длъжността „оператор, въвеждане на данни“ в „Мартинели“ ООД, при прекратяване на трудовото правоотношение с лицето със Заповед №00001228/20.09.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2  от Кодекса на труда, считано от 23.09.2019 г. и във връзка с декларация от лицето, входирана на 23.10.2019 г. За лицето е била представена вносна бележка за банков превод на 16.12.2019 г., на частично изплащане на обезщетението за оставане без работа.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Мартинели“ ООД, в качеството си на работодател е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с чл. 222, ал. 1 от КТ.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено в гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 18, на 01.11.2019 г., до която дата е следвало да бъде изплатено в цялост обезщетение за времето, през което е останал без работа В.М.В., начислено в разчетно-платежна ведомост за м. септември 2019 и м. октомври 2109 г., съгласно определената периодичност и дадените обяснения за изплащане на трудовите възнаграждения.

За така описаното нарушение, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите М.И.М. и Д.Н.Д., чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка № ПР2000519 от 28.01.2020 г., разчетно – платежна ведомост за месец октомври 2019 г., Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с В.М.В. № 00001228/20.09.2019 г., декларация от В.М.В. и вносна бележка от 16.12.2019 г.

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Законосъобразно, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

По отношение на наложеното наказание:

Предвидената имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ е в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция е в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция над минимума, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран търговецът, но с минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Варна искане, съдът, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да присъди на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Варна сторените по делото разноски за юрисконсулт, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде 100 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-012389 от 05.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „МАРТИНЕЛИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 7, представлявано от М.Н.Н., ЕГН **********, за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „МАРТИНЕЛИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 7, представлявано от М.Н.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Варна съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                                                 

                                                                       

 Районен съдия:                                                                      /Данчо Димитров /