Решение по дело №269/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260017
Дата: 10 юли 2020 г.
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20201700500269
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

260017

 

гр. Перник, 10. 07. 2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд - Гражданска колегия, в открито заседание на 30. 06. 2020 г., IІ-ри въззивен състав:

 

    Председател:  Милена Даскалова

    Членове:  Методи Величков

                     Димитър Ковачев

 

при секретаря Емилия Павлова

като разгледа докладваното от съдия Величков въззивно гр. дело № 269 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 367 от 14. 02. 2020г., постановено по гр. д. № 02813 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, е :

          Признато за установено по отношение на С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, сумата в общ размер от 1 457.29 лв., от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 1 275.98 лв. за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "Б. Г.", бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. , както и сумата от 181.31 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015г. до 29.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 22.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 1037/25.02.2019 по ч.гр. д. № 1365/2019 по описа на Районен съд Перник.

Осъден С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, сумата от 276.62 лв., представляваща направените съдебно - деловодни разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно уважената част на иска.    

Недоволен от така постановеното решение е останал С. С. Р., който чрез адвокат Б.В. го е обжалвал като недопустимо, само в частта му, с която Пернишкият районен съд е признал за установено по отношение на С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, сумата в общ размер от 1 110,62 лв., от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 992,07 лв. за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "Б. Г.", бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2017г., както и сумата от 118,55 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.03.2016г. до 29.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 22.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

В тази част моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, тъй като за тези суми и периоди е депозирал молба, с която е оттеглил възражението по чл. 414 от ГПК.

С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в останалата му част, с която е признато за установено, че  С.Р. *** дължи на „Топлофикация Перник“  АД сумата 283,91лв. представляваща главница за периода от 01. 05. 2015г. до 31. 12. 2015г. включително и сумата 62,76лв. законна лихва върху главницата за периода от 09. 07. 2015г. до 29. 01. 2018г. В тази му част решението моли да бъде отменено и предявените искове за тези суми и периоди да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Моли да бъдат намалени разноските, присъдени на „Топлофикация Перник“ съразмерно изхода по делото.

Претендира да му бъдат присъдени разноските, направени от него пред всички съдебни инстанции, включително и пред Пернишкия окръжен съд. В съдебно заседание чрез адвокат Цонев прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

          „Топлофикация Перник“ АД, чрез юрисконсулт Р. Д. e подала писмен отговор на въззивната жалба. С него я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно.

След извършена служебна проверка относно допустимостта на решението в обжалваната му част въззивният съд установява следното:

Обжалваното решение № 367 от 14. 02. 2020г., постановено по гр. д. № 02813 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд е постановено по предявени установителни  искове във връзка с протекло заповедно производство по чл.410 ГПК, в което е издадена заповед, с която е разпоредено длъжникът-ответник С.С.Р. да заплати на заявителя-ищец следните суми: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 1 275.98 лв. за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "Б. Г.", бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. , както и сумата от 181.31 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015г. до 29.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 22.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, както и 79,15 лв. – разноски. Заповедта е била връчена на длъжника на 07. 03. 2019г. и същият на 17. 03. 2019г., чрез адвокат Б. В. е подал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на тези суми, в резултат на което е бил предявен установителния иск и образувано производството по гр. д. № 02813 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, по което е било постановено обжалваното решение. След постановяване на решението, в срока за обжалване на същото, с молба с рег. № 6925 / 02. 03. 2019 г. С.Р. е направил изявление за оттегляне на възражението по чл. 414 от ГПК за сумата 1 110,62 лв., от която: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 992,07 лв. за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "Б. Г.", бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2017г., както и сумата от 118,55 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.03.2016г. до 29.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 22.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Поискано е от първоинстанционния съд да се приложат последиците на чл. 416 от ГПК и първоинстаннционото производство да бъде прекратено поради липса на правен интерес и десезиране на съда.

В съответствие със задължителните разяснения в т.5а от ТР№ 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд приема, че възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, за наличието на която съдът следи служебно през целия период на висящността на спора, до приключване на делото във всички инстанции. Това възражение е оттегляемо съгласно чл. 416 ГПК, като за настъпването на тези последици е без правно значение кога е предприето оттегляне на възражението по чл. 414, ал.1 ГПК и доведено ли е до знанието на заявителя /в този см. е Определение № 520/20.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 468/2011 г. на ВКС, IV г. о, Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 733 от 21.09.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 587/2010 г. II т. о., ТК; Определение № 184 от 28.03.2014 г. на ВКС по т.д.№ 3284/2013 г. II т. о., ТК/. Когато оттеглянето е установен факт, както в конкретния случай, и доколкото оттеглянето е предприето след постановяване на първоинстанционното решение, то въззивният съд дължи осъществяване на всички онези процесуални действия, които са насочени към заличаване последиците от предявяване на възражението, което означава, че обжалваното решение, следва да бъде обезсилено в частта, с която са уважени исковете по чл. 415 ГПК, ведно с прекратяване на производството по делото.

Независимо, че липсва правен интерес, след като искът е предявен в изпълнение на дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК /при наличие на същинско възражение от ответника - длъжник/, то не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, в който смисъл е и ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 13 - при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, последната не се обезсилва.

По втората част на жалбата, с която решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в останалата му част, с която е признато за установено, че  С.Р. *** АД сумата 283,91лв. представляваща главница за периода от 01. 05. 2015г. до 31. 12. 2015г. включително и сумата 62,76лв. законна лихва върху главницата за периода от 09. 07. 2015г. до 29. 01. 2018г. С жалбата в тази й част, се моли решението, в обжалваната му част да бъде отменено и предявените искове за тези суми и периоди да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 22. 02. 2019г. Плащането на суми за доставена топлинна енергия представлява периодично плащане, поради което всички суми за периода преди 22. 02. 2016г. са погасени по давност. Следователно сумата 283,91лв. представляваща главница за периода от 01. 05. 2015г. до 31. 12. 2015г.,  както е посочен от жалбоподателя, е погасена по давност.     Тъй като главната искова претенция за посочената сума и период е погасена по давност, то и акцесорния иск за сумата 62,76лв. законна лихва върху главницата 283,91лв. за периода от 09. 07. 2015г. до 29. 01. 2018г., също се явява погасено по давност. Следователно жалбата се явява основателна във втората й част. Решението в частта му, с която е признато за установено, че  С.Р. *** дължи на „Топлофикация Перник“ АД, 367,25лв. – цената на топлинна енергия за периода 08. 03. 2015 г. – 30. 04. 2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08. 03. 2018г. до окончателното изплащане; както и сумата 32,59  лв. – лихви за забава върху главницата, считано от 08. 03. 2015 г. до 29. 12. 2016 г. следва да бъде отменено и предявените искове за тези суми и периоди да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

По разноските за производството:

При обща цена иска от 1457,29лв., заповедта за изпълнение е влязла в сила за общата сума от 1110,62лв., а исковата претенция е отхвърлена като погасена по давност за общата сума от 346,67лв.

Ищецът /взискател/ е направил разноски, както следва :
-в заповедното производство в размер на 79,15лв. /29,15лв. държавна

такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение/,

-в исковото производство пред Пернишкия районен съд в размер на 129,15лв. /29,15лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение/,

-в производството пред Пернишкия окръжен съд 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът /длъжник/ е направил разноски както следва :

-в заповедното производство 300лв. за адвокатско възнаграждение,

-в исковото производство пред Пернишкия районен съд 330лв. за адвокатско възнаграждение,

-в производството пред Пернишкия окръжен съд 328лв. /28лв. общо за държавна такса и 300лв.адвокатско възнаграждение/.

Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, първоинстанционният съд е следвало да разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същият не е сторил това, а е присъдил една обща сума в размер на 276,62лв. Следователно решението в тази му част следва да бъде отменено и ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, разноски съразмерно уважената част от иска, както следва:

-60,32лв. в заповедното производство;

-98,42лв. в производството пред Пернишкия районен съд;

-76,21лв. в производството пред Пернишкия окръжен съд.

На ответника С.Р. следва да му бъдат присъдени разноски съразмерно отхвърлената част от иска, както следва :

-71,36лв. в заповедното производство;

-78,50лв. в производството пред Пернишкия районен съд;

-78,02лв. в производството пред Пернишкия окръжен съд.

На същия не се дължат разноски съобразно обезсилената част от решението – нито в заповедното производство, нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното производство, защото за общата сума от 1110,62лв. заповедта за изпълнение е влязла в сила.

С оглед на цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 367 от 14. 02. 2020г., постановено по гр. д. № 02813 / 2019г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е признато за установено по отношение на С.С.Р., че дължи на „Топлофикация Перник“ АД, в общ размер от 1110,62 лв., от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 992,97 лв. за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "Б. Г.", бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., както и сумата от 118,55 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015г. до 29.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 22.02.2019г. до окончателното изплащане на  сумата, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед  № 1037 от 25. 02. 2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01365/2018 г. по описа на РС – Перник, в частта й, с която е разпоредено С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ Република, сумата в общ размер от 1110,62 лв., от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 992,97 лв. за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "Б.Г.", бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., както и сумата от 118,55 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015г. до 29.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 22.02.2019г. до окончателното изплащане на  сумата.

Отменя решение № 367 от 14. 02. 2020г., постановено по гр. д. № 02813 / 2019г. по описа на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част, с която е признато за установено по отношение на С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, сумата в общ размер от 346,67 лв., от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 283,91 лв. за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "Б. Г.", бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2017г. , както и сумата от 118,55 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.03.2016г. до 29.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 22.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 1037/25.02.2019 по ч.гр. д. № 1365/2019 по описа на Районен съд Перник, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

Отхвърля предявените искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, с който моли да бъде признато за установено, че С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, му дължи сумата в общ размер от 346,67 лв., от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 283,91 лв. за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "Б. Г.", бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2017г., както и сумата от 118,55 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.03.2016г. до 29.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 22.02.2019г. до окончателното изплащане на главницата, като погасени по давност.

Отменя решение № 367 от 14. 02. 2020г., постановено по гр. д. № 02813 / 2019г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, сумата от 276.62 лв., представляваща направените съдебно - деловодни разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно уважената част на иска и вместо това ПОСТАНОВЯВА :   

Осъжда С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ Република, следните суми представляващи разноски, съразмерно влязлата в сила заповед /уважената част от иска/, както следва :

-60,32лв. в заповедното производство;

-98,42лв. в производството пред Пернишкия районен съд;

-76,21лв. в производството пред Пернишкия окръжен съд.

Осъжда ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор да заплати на С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, следните суми представляващи направените от него разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете :

-71,36лв. в заповедното производство;

-78,50лв. в производството пред Пернишкия районен съд;

-78,02лв. в производството пред Пернишкия окръжен съд.

          Решението не подлежи на касационно обжалване.

         

          Председател:                 Членове 1.                         2.