Определение по дело №407/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 31/17.06.2014 г., постановено по Г.д. № 96/2014 г., Кърджалийският районен съд е отменил взетите решения на проведеното на 19.01.2014 г. общо събрание на собствениците на обекти в бл.”Р.-*”, вх.”*”, в режим на Е. С. на С. находяща се на адрес Г.К., У. Й. № *. бл.”Р.-*”, вх.”*”, обективирани в протокол от ОСС 19.01.2014 г., носещ дата на съставяне 26.11.2012 г. Със същото решение са присъдени разноски в полза на ищцата М. Д. А. – Н.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Е. С. на вх.”*”, бл.”Р.-*”, У. Й. № *. Г.К., който го обжалва Ч. процесуалния си представител по пълномощие, като неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, със събраните доказателства и необосновано. В жалбата се излагат съображения, че общото събрание било свикано от управителния съвет на етажната С., която се установявало от представения протокол от 06.01.2014 г., в който бил определен дневният ред на събранието и датата на провеждането му. Съобщението за събранието било подпÞсано еднолично от О. А., но било налице решение за това на управителния съвет. Липсвали доказателства, че протоколът от 06.01.2014 г. бил съставен в последствие. Сочи се, че в тази насока липсвали възражения от ищеца, поради което съдът не следвало да се произнася. Не било въведено и възражение от ищеца за липсата на кворум при провеждане на събранието. По делото бил представен списък на присъстващите, в който били отразени притежаваните от тях идеални части, които напълно съответствали на посочените в списъка на фирма „Г.-и.” . Пълномощните били неразделна част от протокола на събранието, а при оспорване на идеалните части ищецът следвало да докаже твърдението си, което не било сторено. Липсата на кворум и порочността на съдържанието на приложените пълномощни не били заявени с исковата молба и съдът се произнесъл по незаявени обстоятелства. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, въззивникът поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемата М. Д. А. е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, в който се излагат доводи за недопустимост на въззивната жалба поради нарушение на преупълномощаването на А.Ч.. Твърди се също, че протоколът на управителния съвет от 06.01.2014 г. бил съставен в последствие, за да санира нарушение по свикването на общото събрание. Съществувало несъответствие между датата на провеждане на събранието и датите на изготвяне на пълномощните, както и между упълномощителите и собствениците в справката на АГКК – Г.К.. Моли съда да постанови определение, с което да върне въззивната жалба или да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител оспорва въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е основателна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за отмяна на решения на общото събрание на Е. С.. Ищцата твърди в исковата молба, че решенията на общото събрание на етажната С. са незаконосъобразни поради неправилно изчисление на кворума, нищожност на свиканото събрание и нищожно избрани органи на управление. Исковата молба е била оставена без движение, като са дадени указания на ищцата да посочи в какво се състои нищожността на свикване на общото събрание и нищожността при избора на органите за управление и контрол в етажната С.. С допълнителна искова молба ищцата е посочила, че събранието било свикано еднолично от председателя на управителния съвет, а не с решение на управителния съвет. Посочила е също, че изборът на управителни и контролни органи бил оспорен и отменен с решение по в.Г.д № 194/2013 г. по описа на ОС – К.. Като ново основание за незаконосъобразност е посочен избор на касиер от управителния съвет вместо от общото събрание.

Ответникът оспорва иска, като недопустим поради това, че е бил предявен против несъществуващи правни субекти и моли съда да отхвърли същия. Твърди се от процесуалния представител на ответника, че събранието било свикано законосъобразно при необходимия кворум, приложен бил и списък на известените собственици. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Установява се от данните по делото, че с удостоверение изх. № 302/03.12.2013 г., изд. от „Г.-и.” – Г.К. са определени процентите на съсобственост (% идеални части) между апартаментите и търговските обекти за общите части във вх.”*” на жилищен блок „Р.” *, Г.К..

С протокол на УС № 06-01-14 с дата 06.01.2014 г. било взето решение за свикване на общо събрание на етажните собственици на 19.01.2014 г., както и дневния ред. В изпълнение на това решение със съобщение от 07.01.2014 г. председателят на управителния съвет е свикал общо събрание на 19.01.2014 г., като е уведомил собствениците, за което бил съставен списък.

На 19.01.2014 г. било проведено общо събрание на етажните собственици, за което бил изготвен протокол със същата дата. В протокола било отразено, че на събранието са представени 75.957% идеални части, като всички присъстващи удостоверили присъствието си с подпис на предварително изготвен списък, както и представените пълномощни. Събранието било проведено и били приети решения, отразени в протокола.

От представения списък на собствениците, присъствали на общото събрание на 19.01.2014 г. се установява, че са били представени 79.957% идеални части. Представени са също и 7 бр. пълномощни.

С оглед така установените данни, следва да се приеме, че решенията на общото събрание на етажните собственици, приети на 19.01.2014 г. са законосъобразни, решението на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а предявеният иск е неоснователен и недоказан.

В исковата молба ищцата е релевирала няколко довода за незаконосъобразност на решенията на общото събрание, а именно неправилно изчисление на кворума, нищожност на свиканото събрание и нищожно избрани органи на управление. След като исковата молба е оставена без движение за уточняване в какво се състои нищожността на събранието и избор на органите на управление, ищцата е уточнила, че събранието било свикано еднолично от председателя на управителния съвет, а не с решение на управителния съвет, а изборът на управителни и контролни органи бил оспорен и отменен с решение по в.Г.д № 194/2013 г. по описа на ОС – К.. Като ново основание е посочено незаконосъобразност на избора на касиер, който бил избран от управителния съвет с протокол от 27.12.2012 г., а не с решение на общото събрание.

Доводът за неправилно изчислен кворум е неоснователен, тъй като видно от представения списък на присъстващите на събранието етажни собственици (л.119 от Г.д № 96/2014 г. по описа на РС – К.) идеалните части са определени съгласно представеното като доказателство по делото удостоверение изх. № 302/03.12.2013 г., изд. от „Г.-и.” – Г.К., където са определени процентите на съсобственост (% идеални части) между апартаментите и търговските обекти за общите части във вх.”*” на жилищен блок „Р.” *, Г.К.. Това удостоверение е издадено от дружество, което поддържа регистъра на жилищните сгради в режим на Е. С., не оспорено и е прието като доказателство по делото. Впрочем, това доказателство е представено от ищцата и то опровергава нейното твърдение за неправилно изчислен кворум, тъй като същият напълно съвпада с данните от удостоверението. Поради тази причина този довод е неоснователен.

На следващо място събранието е свикано редовно с решение на управителния съвет, което е приложено като доказателство по делото. Действително съобщението до етажните собственици е изготвено и подписано еднолично от Председателя на УС, но от това обстоятелство не може да се направи извод, че за свикването на общо събрание няма решение на управителния съвет. Протоколът с решението на УС е приет по делото като доказателство, неговата доказателствена сила не е оборена с други доказателства, поради което не може да се направи извод за неговото антидатиране единствено от употребения в съобщението израз „свиквам”. Действието по свикване на общото събрание е техническо и в изпълнение на решението на общото събрание. Освен това ищцата не е ангажирала никакви доказателства, от които да се установи, че няма решение на управителни съвет, чиито членове не са разпитани като свидетели, за да установят кога е взето решение за свикване на общо събрание. Но, дори и да се приеме, че решението на управителния съвет е взето по-късно, то същото би санирало едноличното решение на председателя на управителния съвет.

По отношение на релевирания довод, че изборът на управителни и контролни органи бил оспорен и отменен с решение по в.Г.д № 194/2013 г. по описа на ОС – К., то следва да се посочи, че това решение е влязло в сила на 06.03.2014 г., когато е постановено решение № 32/06.03.2014 г. по Г.д. № 6489/2013 г. на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗУЕС подаването на искова молба не спира изпълнението на решението. Или, към момента на провеждане на общото събрание – 19.01.2014 г., решенията на общото събрание, проведено на 23.12.2012 не са били отменени и етажната С. е имала законно избрани органи на управление, включително и касиер. Впрочем, касиерът на етажната С. - И. Д. П., е и член на управителния съвет и като такава е била избрана от общото събрание, видно от решение № 142/12.07.2013 г. по в.Г.д № 194/2013 г. по описа на ОС – К. (л.46 от Г.д № 96/2014 г. по описа на РС – К.). Освен изложеното, предходният управителен съвет на етажната С., избран на общо събрание от 05.12.2010 г. е в същия състав, т.е. няма персонална промяна, поради което дори и тези решения да са били отменени, то управителният съвет е заседавал в законен състав.

Що се отнася до доводите за липса на пълномощни на присъстващите, за нередовност на представените пълномощни, както и за разминаването в датите, посочени в края на тези документи, които са обсъждани от първоинстанционния съд, то следва да бъде посочено, че тези доводи не са били релевирани от ищцата с исковата молба, поради което не могат да бъдат основание за отмяна на решенията на общото събрание, тъй като не са въведени като предмет на спора по делото. Въпреки това присъствието на собствениците е отразено в списък, който е посочен в протокола на общото събрание, от който несъмнено се установява присъствалите собственици, пълномощници и идеалните части при формиране на кворума на събранието. А, по отношение на датите на протокола от общото събрание, списъка на лицата и пълномощните, положени в края на всеки от документите и, различаващи се от датата на провеждането на общото събрание, то очевидно се касае за техническа грешка при съставянето на документните във файл на съответната текстообработваща програма.

Ето защо, решението на Кърджалийския районен съд е неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 1015 лв., от които 1000 лв. адвокатско възнаграждение и 15 лв. държавна такса.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 31/17.06.2014 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 96 по описа за 2014 г. на същия съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. А. – Н. от Г.К., У. Й. № *. бл.”Р.-*”, вх.”*”, ап.34, с ЕГН * против Етажната С. на вх.”*”, бл.”Р.-*”, У. Й. № *. Г.К. иск с право основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на етажните собственици, проведено на 19.01.2014 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М. Д. А. – Н. от Г.К., У. Й. № *. бл.”Р.-*”, вх.”*”, ап.*, с ЕГН * да заплати на Етажната С. на вх.”*”, бл.”Р.-*”, У. Й. № *. Г.К. направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 1015 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.