№ 46
гр. гр.Велинград, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно
наказателно дело № 20245210200056 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 13-2300433/31.10.2023г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик (ДИТ – Пазарджик), с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.1 от КТ на В. Г. Л. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на
разпоредбите на чл.126, т.6 от КТ във вр. с чл. 215в, ал.1 от Наредба № 7 от 23 септември
1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред
родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като
жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
В нея се твърди, че постановлението е издадено в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон, при съображения, че: описаното в обстоятелствената му част
не съответства на хипотезата на посочените за нарушени материалноправни норми;
неоправдано е наложен глоба в максимален размер; и нарушението би следвало да се приеме
за маловажно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че НП е издадено в
съответствие с процесуалния и материалния закон, счита жалбата за неоснователна, при
1
твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и
обосновано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена от
фактическа страна следното:
На 08.06.2023г. в сградата на СОУ „В. Левски“ в гр. Велинград работниците на
„РОДОПИ БГ НЕТ“ ЕООД – В. Л. и В. Пухалев прекарват интернет-кабел, като за целта
разделят елементи на стълба и всеки от работниците ползва по един от елементите от двете
страни на стена. В. Л. изправя елемента от стълбата до стената, без да го обезопаси срещу
подхлъзване. Докато работи на него – стълбата се приплъзва, като при падането Л. се удря в
закачен на стената портрет, чупи стъклото му и порязва ръката си. За случая е извършена
проверка от служители на ДИТ-Пазарджик, след която е съставен АУАН № № 13-
2300433/07.07.202г. на база на който е издадено и обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП №
13-2300433 от 31.10.2023 г; АУАН № 13-2300433 от 07.07.2023 г., Протокол за извършена
проверка № ПР2321640 от 23.06.2023 г., Писмо изх. № 23059107 от 26.06.2023 г. от ДИТ –
Пазарджик до управителя на „Родопи БГ нет“ ООД относно извършена проверка, Покана за
явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение изх. №
23058946/23.06.2023 г., Известие за доставяне от 29.06.2023 г., Трудов договор №
015/21.08.2015 г. сключен между „Родопи БГ НЕТ“ ЕООД и В. Г. Л., Инструкция за
безопасна работа с преносими стълби, показанията на свидетелите В. Д., А. Г. и М. Ф., и
обясненията на жалбоподателя – В. Л..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ.
чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН.
От съпоставката на взаимно съответстващите си и непротиворечиви показания на В.
Д., А. Г. и М. Ф. и обясненията на жалбоподателя Л. - едносмислено и ясно се установява, че
последният, при изпълнение на работата си е използвал елемент от преносима стълба, като
не е взел никакви мерки за предотвратяване на приплъзването й, такова е и настъпило и е
довело до злополука, изразила се в порязване на ръката му.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т.6 от КТ - При изпълнение на работата, за която
се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: да спазва правилата за здравословни
и безопасни условия на труд;, като именно такова правило е разписано в Наредба № 7 от 23
септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно чл. 215в, ал.1 от
която - Приплъзването на опорите на преносимите стълби по време на използване се
предотвратява чрез закрепване на страничните им греди при или в близост до горните
2
и/или долните им краища чрез приспособление срещу приплъзване или чрез друго
равностойно по ефективност приспособление. (Същото правило е дословно пренесено и в
т.3.1, (т.3.4 и т.1.2) от Раздел III на подписаната от Л. още на 01.09.2015г. Инструкция за
безопасна работа с преносими стълби на работодателя му (л.17, л.18)).
В наказателното постановление ясно са описани нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, като е посочено, че по време на работа Л. е ползвал сегмент от
преносимата стълба „/без да е обезопасен срещу подхлъзване/“. Ето защо възражението в
жалбата - че описаните факти не съответстват на посочената за нарушена материалноправна
норма е несъстоятелно. Несъобразявайки се с коректно посочените в постановлението
разпоредби, жалбоподателят несъмнено е извършил нарушение на описаните в тях правила
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, от което са произтекли
вредни последици за него самия като работник (травмата на ръката му). Самият факт на тези
последици за работника препятства и квалифицирането на нарушението като маловажно по
смисъла на специалната спрямо чл. 28 от ЗАНН разпоредба на чл. 415в от КТ. Основателно
обаче е възражението на жалбоподателя, че неоправдано му е наложен максималният размер
на предвидената в чл. 413, ал.1 от КТ санкция. В конкретния случай нарушението е
застрашавало и засегнало единствено самият извършител. Нито то самото се отличава със
завишена опасност, сравнено с други такива нарушения, нито за конкретния работник са
характерни прояви на предишни нарушения на правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Ето защо, с оглед инцидентния характер на деянието и
несъмнено отразилите се поучително и възпитателно на нарушителя последици от
лекомислената му постъпка – санкция в минимален размер от 100 лв. се явява съответстваща
на тежестта и последиците от извършеното, и достатъчна за постигане на целите й.
С оглед гореизложеното НП № 13-2300433/31.10.2023г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик следва да бъде потвърдено.
Доколкото съгласно разрешението, дадено в ТР № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84
г., ОСНК - т.2 а): „ ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено,
разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина
те да бъдат направени“ – то на основание §1, т.6 от ДР на АПК вр. с чл.63д, ал.4 и ал.5 от
ЗАНН и във вр. с чл. 27е от НЗПП жалбоподателят следва да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт в размер на 80 лв., определен от съда с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2300433/31.10.2023г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, като намалява размера на наложената с него
3
на В. Г. Л. с ЕГН ********** глоба – от 500 лева – на 100 лева.
ОСЪЖДА В. Г. Л. с ЕГН **********, адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Г.“ № 7, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик сумата от 80 /осемдесет/ лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4