Решение по дело №911/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с § 4к ал.6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ).

Касатор е И. Г. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к.Атия-блокове, бл.17. Касаторът взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат Р. С. от АК Бургас.

Ответник по касация е областен управител на област Бургас, с административен адрес: [населено място], [улица]. В производството ответникът участва чрез пълномощник – старши юрисконсулт Д. Я..

Заинтересована страна в производството е Община Созопол, ЕИК: *********, с адрес: [населено място], пл.Хан Крум №2, представлявана от кмета Т. Я.. Заинтересованата страна се представляват от пълномощник – адвокат Л. А. от АК Бургас.

Страна в производството е и прокурор от ОП Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 701/31.03.2025г. по гр.д. № 6331/2024г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-09-20/29.05.2024г. на областния управител на област Бургас, с която е одобрен план за новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 от ЗСПЗЗ за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], в частта, в която в плана не са отразени собствените на жалбоподателя поземлени имоти с идентификатори 63015.504.61, 63015.504.62 и 63015.504.63 и жалбоподателят не е вписан като техен собственик в регистъра. С решението на първоинстанционния съд касаторът е осъден да заплати разноски по делото, както следва: на областния управител на област Бургас разноски в размер на 150 лева и на О. С. разноски в размер на 360 лева, всички представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. По същество се оспорват доводите на съда, въз основа на които е обоснован оспорваният съдебен акт. Сочи се, че жалбоподателят е собственик на процесните имоти на оригинерно правно основание, поради което има право същите да бъдат отразени в ПНИ и да бъде посочен като техен собственик в регистъра на имотите. В тази връзка се правят доводи, че до влизането в сила на ПНИ същият подлежи на промяна и допълване, поради което преписката следва да бъде върната на административния орган за нанасяне на имотите на жалбоподателя. Навеждат се твърдения, че при изготвяне на ПНИ ответникът не е съобразил действащата кадастрална карта и съответно не е отразил в плана вписаните в нея имоти, предмет на настоящото производство. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно приема, че е налице възникнал спор за материално право. Излагат се съображения, че представеният от жалбоподателя титул за собственост установява вече възникнали права и на основание т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и МРРБ тази собственост е следвало да бъде отразена в ПНИ. Не се ангажират доказателства. Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение и да уважи касационната жалба.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и направените с нея възражения. Навежда доводи, че представеният от жалбоподателя нотариален акт е изготвен след обявяване на ПНИ и след неговото изработване и не е представен в процедурата по изработване на плана, поради което липсват основания същият да бъде съобразен при издаване на оспорената заповед, респективно посочените в него имоти да бъдат отразени в ПНИ. В тази връзка допълва, че нотариалният акт не отговаря и на изискванията на т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и МРРБ. Сочи още, че в ПНИ процесните имоти попадат в новообразуван [имот номер], който след възстановяването на правата на собствениците на земи е отреден за „стопанисване от Община Созопол“, поради което претенцията на жалбоподателя обуславя наличие на спор за материално право, чието решаване не е в правомощията на областния управител или на съда в производството по оспорване на заповедта за одобрение на ПНИ. Не се ангажират доказателства. Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, а оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна О. С. чрез процесуалният си представител навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. По същество сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че представеният от касатора нотариален акт е изготвен след изработване на ПНИ и съответно не може да бъде основание за изменение на ПНИ в настоящото производство. Иска съдът да остави в сила оспореното решение. Не ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.

Установените от първоинстанционния съд факти по делото не се оспорват от касатора. Същите са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, поради което настоящата инстанция не намира за уместно цялостното им възпроизвеждане в настоящите мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част, като за пълнота на настоящото изложение намира за необходимо да обобщи следното:

Касаторът И. Г. И. е представил нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том.І, рег.№ 1579, дело № 63 от 29.03.2024г. по описа на нотариус с № 255 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията Бургас на 03.04.2024г. С нотариалния акт, издаден на основание чл.587 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС, И. е признат за собственик на следните поземлени имоти: имот с [идентификатор] с площ от 428кв.м. находящ се в местността „Ново Селище“, [населено място], с предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за труд и отдих, с номер по предходен план 79, ведно с изградената в него жилищна сграда със застроена площ от 33кв.м.; имот с [идентификатор] с площ от 29кв.м., находящ се в местността „Ново Селище“, [населено място], с предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за труд и отдих, с номер по предходен план 77; и имот с [идентификатор] с площ от 37кв.м., находящ се в местността „Ново Селище“, [населено място], с предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за труд и отдих, с номер по предходен план 78. Имотите предмет на нотариалния акт са отразени в КККР на [населено място], като е отбелязано, че начинът на трайно ползване е съгласно §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Последното изменение в КККР е отразено на 10.04.2024г. (съгласно приложени скици на поземлени имоти № 15-646503-24.06.2024г.; № 15-634152-20.06.2024г. и № 15-634157-20.06.2024г.).

Със заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на областен управител на Област Бургас е приключила процедура по одобряване на план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „Ново Селище“, [населено място], землище на [населено място], община Созопол, издадена на основание §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В хода на процедурата е бил изготвен помощен план, въз основа на който е изготвен и планът за новообразуваните имоти. Така изготвения план е бил обявен по съответния ред, като постъпилите възражения срещу неговите отреждания са били разгледани от надлежно назначена комисия. Окончателният вариант на плана и регистъра към него бил приет от комисията на проведено заседание на 17.04.2024г., след изготвяне на корекциите съобразно указанията на комисията и резултатите от разгледаните възражения, за което е изготвен протокол. Въз основа на така приетия план е била издадена и заповедта на областния управител. При обявяване на същата са спазени установените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ изисквания, за което са представени доказателства в хода на първоинстанционното производство.

Одобрените план и регистър към него засягат имотите, за които И. представя нотариален акт за собственост, като имоти с идентификатори 63015.504.61 и 63015.504.62 изцяло попадат в новообразуван [имот номер], а от имот с [идентификатор] е образуван нов имот с № 63 с площ от 370 кв.м. (част от площта на имот с [идентификатор] по помощния план е придадена към новообразуван [имот номер]). В регистъра на новообразуваните имоти към ПНИ като собственик на новообразуван [имот номер] е вписан И. Г. И., а за новообразуван [имот номер] и № 341 е отразено, че се предоставят за стопанисване на Община Созопол.

При така изяснената фактическа обстановка, с обжалваното решение № 701/31.03.2025г. по гр.д. № 6331/2024г. на Районен съд Бургас е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-09-20/29.05.2024г. на областен управител на област Бургас, с която е одобрен план за новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 от ЗСПЗЗ за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], в частта, в която в плана не са отразени собствените на жалбоподателя поземлени имоти с идентификатори 63015.504.61, 63015.504.62 и 63015.504.63 и жалбоподателят не е вписан като техен собственик в регистъра.

За да достигне до този извод съдебният състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. В мотивите на съдебното решение подробно е разгледана процедурата по изработване и одобрение на ПНИ, като съдебният състав е достигнал до извод, че не е допуснато нарушение при обявяване на ПНИ. Наред с това е прието, че процедурата по одобрение на ПНИ включва три етапа: 1. Изработване на ПНИ от проектант; 2. Приемане на ПНИ от комисия, назначена от областния управител; 3. Одобряване на ПНИ със заповед на областния управител, като относим за приложението на т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и МРРБ е именно момента на изработване на ПНИ. В тази връзка съдът е достигнал до заключение, че жалбоподателят не може да се позове в настоящото производство на представения от него нотариален акт, тъй като последният е съставен след изработване на ПНИ. Изложени са още съображения, че съдебният контрол на актовете по §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не включва разглеждане на материално правен спор и неговото решаване по същество. Направено е уточнение, че след решаването на такъв спор е налице законова възможност за изменение на влезлия в сила ПНИ. При тези съображения съдът е достигнал до извод за липса на основания по чл.146 от АПК за нищожност или за отмяна на оспорената заповед, поради което е отхвърлил жалбата на И. Г. И..

По съществото на спора настоящият касационен състав споделя изложените в решението на Районен съд Бургас правни изводи, като при обсъждане по реда на чл.218 ал.1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за тяхната промяна.

Правилно и въз основа на представените доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона, като съдът не намира за нужно да преповтаря мотивите на обжалваното решение и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях. За пълнота на настоящото изложение съдебният състав намира за нужно да отбележи следното:

По силата на §4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. В следващите разпоредби законът предвижда условията за придобиване право на собственост върху земеделски земи, предоставени за ползване на лица по силата на актовете по §4.

Съгласно §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Помощният план съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. За установяване на границите на имотите преди образуване на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Съдържанието на плановете и редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване на заинтересуваните се определят с правилника за прилагането на закона. Съгласно ал.7 на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината.

В чл.28 ал.1 от ППЗСПЗЗ е посочено, че помощният план по §4к ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Съгласно ал.4 от цитираната норма с плана на новообразуваните имоти по §4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на §4к ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал.1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва с оглед правилното устройство на територията (ал.5). В ал.6 е предвидено, че с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по §4а и 4б в съответствие с изискванията на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения, като имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв.м, съответно 1000 кв.м, и имат осигурен достъп до [улица] ал.11 от ППЗСПЗЗ техническите изисквания към плановете по ал.1 и 4 и условията за контрола им се определят със съвместна заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните, в случая такава се явява заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Приложимите в случая законови разпоредби сочат, че с плановете по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целите на изготвяне на плана е необходимо процедурата по преобразуване правото на ползване в право на собственост да е приключила (в този смисъл Решение № 2158 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14674/2013 г., IV о.). След нанасяне на имотите на ползвателите с трансформирано право на собственост, при спазване условията на §4з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, останалата площ от земеделската територия до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. Освен за посочените от закона две категории собственици, трайно установената съдебна практика сочи, че в плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти и за трета категория лица – тези, които се легитимират като настоящи собственици с надлежен документ за собственост. Съответно в плана се нанасят имот на следните три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало в право на собственост; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост (в този смисъл Решение № 2158 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14674/2013 г., IV о., докладчик председателят Г. М.; Решение № 12967 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2013 г., IV о., докладчик съдията Г. М.; Решение № 15428 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13316/2010 г., IV о., докладчик съдията М. Д., която практика на ВАС е възприета и в решенията на Административните съдилища като окончателна инстанция). Включването в плана на новообразуваните имоти на имотите на лица от третата категория е регламентирано и в т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ).

С оглед установените условия за изработване на плана на новообразуваните имоти следва да се приеме, че законодателят е предвидил придобилите собственост ползватели да са с предимство пред бившите собственици, а бившите собственици да са с предимство пред настоящите собственици (в този смисъл Решение № 2158 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14674/2013 г., IV о.).

В производството по §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в което се осъществява съдебен контрол върху заповедта на областния управител за одобряване на изготвения ПНИ, съдът следва да извърши проверка дали е спазена процедурата по изготвяне на ПНИ, правилното отразяване на имотите на посочените по-горе категории лица съобразно титула за собственост, както и проверка дали записването в регистъра на собствеността към ПНИ е извършено в съответствие с представен титул за собственост. Следователно съдът извършва проверката, която е следвало да извърши комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ за спазване изискванията за отреждане на имотите и въз основа на представения легитимиращ документ. В случая по отношение на процесната оспорена част от ПНИ се установява надлежно осъществяване на дейността на комисията.

Липсвали са документи, легитимиращи като правоимащ жалбоподателя И., в обема, в който претендира искането си за изменение на плана в настоящото производство. Такива документи са липсвали и след обявлението на плана по реда чл.28б ал.4 от ППЗСПЗЗ, както и до издаването на заповедта на областния управител. От тази гледна точка съдът приема, че заповедта е издадена при липса на визираното от жалбоподателя основание за оспорване.

Съдът, по повод постъпилата срещу заповедта жалба, няма правомощие да извърши проверка дали спрямо жалбоподателя са налице предпоставките за придобиване на право на собственост на посоченото от него основание и спрямо посочените от него имоти. Съдебната проверка в настоящото производство е строго формална и се ограничава до съответствието на отразените в плана и регистъра към него данни с представените пред комисията доказателства, каквото съответствие в случая е налице. Съдът няма правомощие да разрешава спор за материално право, какъвто възниква при наличие на колизия между легитимиращите документи на различните категории лица, претендиращи право на собственост на собствени основания върху един и същ имот от площите, включени в ПНИ. Такъв спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданското производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт. Ето защо последващото признаване на собственически права върху имот, чиято площ е включена във вече надлежно изготвения ПНИ, не опорочава проведената процедура по изготвяне на плана и не е основание за отмяна на заповедта на областния управител за одобряване на този план.

С т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) е въведено техническа изискване при изработване на ПНИ границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, или влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 ПЗР ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за признаване правото да се придобие собственост от ползвател, както и когато с имота е извършено разпореждане (продажба, дарение, делба и др.) преди изработване на плана на новообразуваните имоти, се нанасят в плана без изменение на местоположението им. Следователно за да бъдат въведен в ПНИ заявените с жалбата на И. имоти, в претендирания от него обем, следва легитимиращият го документ да е бил издаден, съответно предявен преди изработване на плана, в рамките на регламентираната процедура по събиране на доказателства от комисията. Съгласно заповед № РД-10-90/15.04.2024г. на областен управител на област Бургас ПНИ е внесен за окончателно одобрение от назначената комисия с писмо от 29.02.2024г., т.е. към посочената дата ПНИ вече е бил изработен. В случая представеният нотариален акт е вписан в СВ Бургас на 29.03.2024г., което е след изработване на ПНИ и съответно не отговаря на изискванията за отразяване на имоти в плана посочен в т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ). Затова представеният с жалбата пред съда нотариален акт не може да обоснове извод за наличие на основание за оспорване на заповедта, произтичащо от допуснато нарушение в хода на проведената процедура по изработване и одобряване на ПНИ и от гледна точка на техническите изисквания, въведени със заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ.

Горните изводи не се променят от обстоятелството, че имотите, предмет на представения от И. нотариален акт са отразени в КККР на [населено място], доколкото кадастралната карта и регистъра към нея имат само констативно действие, но не създават самостоятелни права относно вписванията в тях (т.е. нямат конститутивно действие).

Сумирайки изложеното съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна и е издадена при липса на основания за оспорването и по чл.146 от АПК. Касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.3, вр. чл.228 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касация 100лв. разноски – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанции.

С оглед разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК, своевременно направеното искане и предвид изхода от настоящото производство и постановеното отхвърляне на оспорването срещу решението на първоинстанционния съд, право на разноски в производството имат и заинтересованите страни, като съобразно представения списък на разноски на О. С. следва да се присъдят 360лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 701/31.03.2025г. по гр.д. № 6331/2024г. на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА И. Г. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к.Атия-блокове, бл.17 да заплати на Областна управа Бургас 100 лева, разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА И. Г. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к.Атия-блокове, бл.17 да заплати на Община Созопол, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], пл.Хан Крум № 2, представлявана от Т. Я. -кмет, 360 лева, разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.