Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 20.10.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 5852 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Ф.К.Л.“ АД, ЕИК *******, твърди, че на 13.11.2015
г. сключил с ответника „Ф.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
нотариално заверен Договор за заем от 13.11.2015 г. с peг.
№ 6000/13.11.2015 г. на нотариус Д.Т., per. № 041 на
НК. Сочи, че съгласно сключения договор за заем ответникът „Ф.Ф.Б." ЕООД получил от ищеца по банков път заем в
размер на 60 000 лв., която сума е левовата равностойност на 30 677,51 евро.
Поддържа, че сумата постъпила по сметката на ответника. Сочи, че падежът на
договора бил на 13.01.2016 г., като страните в чл. 8 от договора уговорили, че
ответникът се задължавал да заплаща на ищеца като възнаграждение месечна лихва
в размер на 2,5 % от заетата сума, като падежът на заплащане на лихвите бил на
13-то число на съответния месец. Поддържа, че по сключения договор за заем
солидарно се задължили ответникът „К.Д.К.“ ЕАД, ЕИК ********, и ответникът К.Г.К.,
ЕГН **********. Сочи, че ответникът „Ф.Ф.Б.“ ЕООД
заплатил част от главницата и част от дължимите от него лихви, но след това не
платил последното лихвено плащане, с падеж съответно 13.01.2016 г., както и
дължимата от него главница по договора за заем, с падеж 13.01.2016 г. Поддържа,
че на 14.04.2016 г. депозирал Заявление по чл. 417 ГПК в СРС, с което поискал
осъждане на солидарните длъжници да заплатят
неизплатената главница в размер 56 500 лв., която сума е левовата равностойност
на 28 887,99 евро, ведно с дължимата възнаградителна лихва за един месец в
размер на 1412,50 лв. за периода от 14.12.2015 г. до 13.01.2016 г. (2,5 % от
неизплатената част заетата сума 56 500 лева), неустойка за забава съгласно чл.
10, ал. 1, в размер на 16 950 лв. и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че
по подаденото заявление било образувано ч. гр. д. № 20594/2016 г. по описа на
СРС, по което били издадени заповед за незабавно изпълнение, както и изпьлнителен лист въз основа на нея, съгласно които на
ищеца били присъдени дължимите суми, както и било допуснато незабавно
изпълнение в полза на ищеца. Поддържа, че въз основа на издадения лист било
образувано изп. дело № 412/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Д., peг. № 781, срещу ответниците. Твърди, че по издадената
Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 20594/2016 г. по описа на СРС,
всички ответници направили възражения. Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено
съществуването на вземането, което ищецът има срещу ответниците за заплащане на неизплатена част от уговорено
главнично плащане съгласно чл. 3 от Нотариално
заверен Договор за заем от 13.11.2015 г. с peг. №
6000/13.11.2015 г. на Нотариус Д.Т., peг. № 041 на НК
в размер на 56 500 лв., която сума е левовата равностойност на 28 887,99 евро,
заедно с лихва в размер общо на 1412,50 лв. за периода от 14.12.2015 г. до
13.01.2016 г. съгласно чл. 8 от договора и неустойка за забава в размер на 16
950 лв. съгласно чл. 10, ал. 1 от договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.04.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Оспорва
направеното възражение за прихващане, тъй като сумата не е била дадена без
основание, а представлява плащане по предходен договор.
Ответниците „Ф.Ф.Б.“ ЕООД, „К.Д.К.“ ЕАД и К.К. са депозирали отговор
на исковата молба. Оспорват предявените искове, като ги считат за неоснователни
и недоказани, както по основание, така и по размер. Навеждат твърдения, че
падежът на заплащане на лихвите не бил 13-то число на съответния месец, тъй
като такъв падеж не бил уговорен в договора. Правят възражение за нищожност на
клаузата за неустойка, предвидена в чл. 10, ал. 1 и 2 от договора за заем, тъй
като същата накърнявала добрите нрави и противоречала на закона. Излагат
подробни съображения в тази връзка. Поддържат, че ответникът К.К., като пълномощник на управителя на ответника „Ф.Ф.Б.“ ЕООД, изтеглил
от банковата сметка на това дружество сумата от 170 000 лв., на 06.03.2015 г.,
в 12.48 часа, в клон „Централен“, офис „Химимпорт“ на
„Централна кооперативна банка“ АД, като същата била предадена на законния
представител на ищеца А.Г., за да бъдат погасени стари задължения на „Ф.Ф.Б.“ ЕООД към ищеца. Сочи, че веднага, след като били
получени парите от А.Г., те били внесени в банкова сметка ***, но сумата не
била използвана за погасяване на задължения на „Ф.Ф.Б.“
ЕООД към ищеца и за това се явявала дадена без основание. Правят
евентуално възражение за прихващане с тази сума.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
При подадено заявление
по чл.417 ГПК и издадена заповед за незабавно
изпълнение от 19.04.2016 г.
по ч. гр. д. № 20594/2016
г. по описа на СРС, 77 с-в, солидарно срещу ответниците, за сумата 56 500 лв., представляваща неизплатена част от главница
по Договор за заем
от 13 Ноември 2015 г. с нотариална заверка на подписите от
същата дата с per. № 6000 от 13 Ноември 2015 г. на Нотариус Д.Т., per. № 041 на НК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2016 г. до окончателното й изплащане, заедно с договорна лихва в размер на 1 412,50 лв. за периода от
14.12.2015 г. до 13.01.2016 г. съгласно
чл. 8 от договора и неустойка за забава в размер
на 16 950 лв. съгласно чл. 10, ал. 1 от договора
за периода 14.01.2016 г. –
13.03.2016 г., и изпьлнителен лист, са били подадени възражения на
14.06.2017 г. (с оглед процесуалното поведение на ответника „Ф.Ф.Б." ЕООД действията по подаване на
възражението следва да се приемат за потвърдени от втория управител). Заповедите
са били връчени на 31.05.2016 г. на двете ЮЛ, а на ФЛ на 02.06.16 г., т.е. възраженията
са депозирани в срока по чл.414 ал.2 ГПК. Указанията на съда за възможността да
се предяви иск за установяване на вземането е било съобщено на заявителя на
22.06.2016 г. Исковата молба е предявена на 08.07.2016 г., при спазване на
срока по чл.415, ал.4 ГПК и следователно е допустима.
Между страните не се
спори, а от представения по делото документ се установява, наличието на сключен между "Ф.К.Л."
АД и ответника
„Ф.Ф.Б." ЕООД Договор
за заем от
13 Ноември 2015 г. с нотариална
заверка на подписите от същата
дата с per. № 6000 от 13 Ноември 2015 г. на Нотариус Д.Т., per. № 041 на НК.
Съгласно договора ищецът - "Ф.К.Л." АД се е задължил да
предаде на ответника„Ф.Ф.Б." ЕООД
сума е левовата равностойност на 30 677,51 евро.
Ответниците „К.Д.К.“ ЕАД, ЕИК ******** и К.Г.К. са встъпили в правоотношението
като солидарни длъжници.
Паричната сума в левова равностойност по фиксинга на
БНБ в деня на плащането е следвало да се предаде
по посочена банкова сметка ***.
Съгласно чл.8 от Договора, ответникът се е задължил да заплаща на ищеца
като възнаграждение месечна лихва в размер на 2,5 % от заетата сума.
Заемателят се е задължил да върне
заетата сума в срок до 13.01.2016 г.(чл.3,
ал.1), като плащането следва да се
извърши по посочена банкова сметка *** – клон Химимпорт.
При забава при изпълнение на паричното задължение
заемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от размера
на дължимата сума за всеки
ден забава, но не по-вече
от 30 %.
По делото е представено удостоверение от ЦКБ АД, установяващо извършения превод на сумата 60 000 лв., преведени от ищеца, по
процесния договор, по сметка на
получателя „Ф.Ф.Б." ЕООД . Банковата
сметка съвпада с тази по чл.2, ал.1, б А от Договора.
Горното
налага извода, че между ищцовото дружество
и „Ф.Ф.Б." ЕООД е сключен валиден договор за заем по см. на чл.240 и
сл.ЗЗД, предвид наслагване на всички предпоставки на този вид правоотношение –
съгласие и предаване на заетата сума, с
оглед реалния му характер.
Ответниците „К.Д.К.“ ЕАД, ЕИК ******** и К.Г.К. са встъпили в правоотношението
като длъжници по см. на чл.101 от ГПК и
отговарят солидарно с длъжника към кредитора.
В тежест на
заемателя е възникнало задължението да върне заетата
по договора сума до падежа - 13 Януари 2016г.
По делото
липсват доказателства за извършено плащане, сочещо наличието на претендираното вземане.
Това налага
да се разгледа евентуалното възражение за прихващане с недължимо платена сума от 170 000лв.
Твърди се, че тя е предадена на А.Г. – законен
представител на ищцовото дружество от ответника К. –
пълномощник на „Ф.Ф.Б."
ЕООД на 06.03.2015
г., след като той я е изтеглил от банковата сметка на Ф.Ф.Б." ЕООД в 12,48ч., в клон „Централен“, офис „Химпорт“
на ЦКБ АД. Със сумата е извършено
погашение на старо задължение на „Ф.Ф.Б." ЕООД към ищеца, но тя не е била използвана от кредитора за такова погасяване. Прави се извод, че подлежи на връщане като дадена без основание.
Съдът намира, че при така въведените
факти за ответника не може да възникне твърдяното парично вземане, с което да
се извършва прихващане. След като се сочи наличие на съществуваща правна
връзка, възникнало въз основа на нея парично задължение и извършено погашение,
това имплицитно съдържа признание за наличие
на основание за плащане. Как кредиторът е отнесъл това вземане е без правно
значение.
Тъй като по делото не се установи
плащане искът за главница се явява основателен до пълния предявен размер - 56
500 лв.
Страните са постигнали съгласие
за заплащане на възнаградителна месечна лихва в размер на 2,5 % от заетата
сума.
Договорът
е сключен и плащането е направено на
13.11.2015 г. Следователно задължението за заплащане на възнаградителна лихва
възниква на 13 число на всеки следващ месец, за целия период на договора. Липсват
доказателства за заплащане, като видно от ССЕ общия размер на възнаградителната лихва е 1500лв., т.е. искът е основателен
за пълния предявен размер 1 412,5лв.
Задължението за главницата е с
определен падеж - до 13 Януари 2016г. и следователно, в съответствие с нормата на чл.84 ЗЗД, е
налице забава след изтичането му, т.е. от 14.01.2016 г.
При наличие на забава за
изпълнение на паричното задължение заемателят да дължи неустойка в размер на 0,5 % от размера на
дължимата сума за всеки ден
забава, но не по-вече от
30 %(чл.10, ал.1 и 2
от Дог.)
Неустойката се претендира за
периода 14.01.2016 г. – 13.03.2016 г. – 60 дни, като при 0,5 на ден - 282,50лв., а за целия срок се достигат
максималните 30 % - 16 950 лв.
Ответниците са направили възражение за
нищожност на договора за неустойка. Съдът намира възражението за неоснователно.
Съгласно ТР №1/10 г., преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване
на добрите нрави следва да
се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване
на договора. Тя е такава ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорения размер на неустойката не излиза извън обезпечителната й
функция. Страните са уговорили ежедневна неустойка и максимален размер на обезщетението, като така
постигнатото съгласие цели стимулиране на длъжника да изпълни в по-кратък срок
след настъпване на падежа. Сделката е търговска по см. на чл.286, ал.1 ТЗ,
сключена е между търговци, към които са налице повишени изисквания за познаване
на пазара и възможните вреди от неизпълнение, което следва да е намерило отражение в договора.
С оглед ограничението на чл. 309 ТЗ, не може да се намалява
поради прекомерност неустойката,
дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Всички
претендирани вземания са били налице към момента на депозиране на заявлението
по чл.417 ГПК, като липсват доказателства да са били погасени в хода на
настоящото производство.
В тежест на ответниците
следва да се възложат направените от ищеца разноски, съгласно списъка на
разноските: ДТ за настоящото производство – 1497,25лв.; адв.
възнаграждение за настоящото производство – 8 300лв.; както и разноските в
заповедното – 1497,25лв. ДТ и 4 959лв. ДТ или общо 16 253,50лв. Тъй
като липсва законова или договорна норма за отговорност за разноски, същите
следва да се понесат от ответниците по равно – по 1/3.
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.422 ГПК, че „Ф.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, представляван
от А.Г.М.И А.С.Ц., с адрес
ГР.СОФИЯ, УЛ.*******, № 26, „К.Д.К.“ ЕАД, ЕИК ********, представляван
от М.К.К., с адрес
ГР.СОФИЯ, БУЛ.*******, №51, ЕТ. 19, и К.Г.К.
с ЕГН ********** ***, дължат солидарно на „Ф.К.Л.– ТМ“ АД,
ЕИК *******, представляван от
А.Р.Г., с адрес ***, сумата
от 56 500 лв., представляваща неизплатена част от главница по
Договор за заем от 13.11.2015г. с peг. № 6000 от 03.11.2015г. на нотариус Д.Т., peг. № 041 на НК, ведно със законна
лихва за периода от 14.04.2016 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 1412,50 лв. за
периода от 14.12.2015 г. до 13.01.2016 г., неустойка по чл.
10 ал.1 от Договора в размер на 16 950 лв. за периода от
14.01.2016 г. до 13.03.2016 г.
ОСЪЖДА „Ф.Ф.“ ЕООД,
ЕИК *******, представляван от
А.Г.М.И А.С.Ц., с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.*******, № 26, „К.Д.К.“ ЕАД,
ЕИК ********, представляван от
М.К.К., с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.*******, №51, ЕТ. 19, и К.Г.К. с ЕГН ********** ***, за заплатят на кредитора Ф.К.Л.- ТМ АД, ЕИК *******, представляван
от А.Р. ***, сумата 16 253,50лв. по 1/3 за
всеки.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: