Решение по дело №134/2023 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 110
Дата: 5 юли 2023 г.
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20233300500134
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Разград, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.а П. Д.а
Членове:Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от В.а П. Д.а Въззивно гражданско дело №
20233300500134 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от В. С. С., чрез пълномощник адв.М.М.
от АК-Разград против решение №194/29.03.2023г., постановено по гр.д. № 2253 / 2023г. по описа
на РС Разград, с което съдът е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от
жалбоподателя против ПГССХВТ„Ангел Кънчев“, гр.Разград да бъде признато по отношение на
ответника и отменено като незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със
заповед №РД ******г. на *** на ответното учебно заведение, за възстановяването му на заеманата
преди уволнението длъжност “********“ и за заплащане на обезщетение за оставането му без
работа, поради уволнението в предвидения в закона 6-месечен срок.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
решение и постановяването му в нарушение на материалния закон и за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.Изложени са подробни съображения по всеки един от
посочените пороци на решението.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго
решение по спора, с което ищцовите претенции да бъдат уважени в цялост. Заявява претенция за
разноски за две инстанции.Прави се искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която след проверка в счетоводството на ответника да посочи размера на
дължимото обезщетение по чл.225 от КТ за периода 02.11.2022г.- 02.05.2023г.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната по жалбата страна не е депозирала отговор на
1
въззивната жалба.
Доказателственото искане на въззивника е уважено, като е назначена СЧЕ.
В съд.заседание пред въззивния съд страните при редовност в призоваването не се явяват.
Въззивникът, чрез пълномощник поддържа в цялост подадената въззивна жалба по изложените в
нея съображения.Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.Не претендира
разноски за тази инстанция.
Въззиваемата страна, също чрез пълномощник заявява становище за отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на решението на районния съд . Заявява претенция за разноски,
заплатено адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по жалбата, Разградският окръжен съд съобрази следното: При
извършената служебна проверка на атакуваното решение въззивният съд намери същото за
валидно и допустимо във всички негови части.По отношение на неговата правилност съобрази
следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. С. С., чрез пълномощник против
ПГССХВТ“Ангел Кънчев“ гр.Разград, с която са предявени обективно съединени искове за отмяна
на заповед № РД ******г. и такава с №******., с които на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение с ответника на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда считано от 02.11.2022г. , за възстановяване на същия на преди
заеманата длъжност „********” в ПГССХВТ „Ангел Кънчев” град Разград. и за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението размер на 12
164.40 лв., за времето 02.11.2022 г. – 02.05.2023 г. Заявена е претенция за разноски.
Изложени са твърдения с исковата молба за съществувало между страните ТПО , като
считано от 20.05.2020 година ищеца е изпълнявал посочената длъжност „********” в гимназията,
при последно определено основно трудово възнаграждение в размер на 1635.00 лева и съответен
клас прослужено време.На 02.11.2022 година му била връчена от работодателя Заповед №РД
******г., с която на основание чл.188, т.З от Кодекса на труда за допуснато нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, т.З и т.9 от Кодекса на труда КТ/, изразяващо се в това, че на
17.08.2022г. между 16.00 и 17.00 часа през месец август в период на отсъствие на *** на ПГССХВТ
„Ангел Кънчев” град Разград е допуснал действия по извозване от територията на стопанския двор
на ПГССХВТ „Ангел Кънчев” град Разград, бул.’’Априлско въстание” №103, на активи,
собственост на професионалната гимназия, а именно: прикачен инвентар за зърнокомбайн ***/с
рама №***, ***/, включващ хедер с колесар, като следствие на тези действия, активите
собственост на гимназията липсват, без за това да има основание, разпоредена процедура и
оформени документи, както и постъпили средства в касата на училището. Твърди се, че
нарушението е квалифицирано като системно, поради наложени други две наказания на ищеца,
съответно „забележка” със Заповед №РД******г. и „предупреждение за уволнение” със Заповед
№********г., които според работодателя квалифицирали системност на нарушенията на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.З от КТ. Ищецът поддържа, че от заповедта не ставало
ясно как работодателят е установил датата и часа на извършеното нарушение на трудовата
дисциплина, както и ,че е подписал само една длъжностна характеристика - тази от 20.05.2020г.,
в която не са му вменени длъжностни задължения за осигуряване на задължителен режим на видео
наблюдение, че работодателят не е изследвал задълбочено всички факти и обстоятелства, че не е
установил какви са длъжностните му задължения, как и по какъв начин са му възложени нови
2
длъжностни задължения след 20.05.2020г. и има ли подобно възлагане с писмен акт.Заявено е
също с исковата молба, че от съдържанието на атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение
за кои точно и колко на брой дисциплинарни нарушения му се налага най-тежкото дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение” от работодателя. Счита също така издадената заповед за
незаконосъобразна, т.к. работодателят не го е информирал за започване на дисциплинарното
производство, че времето, което работодателят определил за даване на писмени обяснения /без да
посочва, че същите се искат във връзка с открито производство за дисциплинарно нарушение/ не е
било достатъчно; че работодателят не е спазил срока по чл.194 от КТ за налагане на
дисциплинарно наказание, предвид на това, че липсата на инвентара била установена на
24.08.2022 г.Изтъква като друг порок на заповедта за дисциплинарно уволнение нейната
немотивираност, предвид на това, че не ставало ясно за какво нарушение на тр.дисциплина е
наложено същото, както и ,че не е налице сочената от работодателя системност на нарушенията,
тъй като той бил оспорил заповедите, с които му били наложени по-леките наказания. Поддържа,
че не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.9 от Кодекса на
труда, тъй като е проведена инвентаризация на активи на учебното заведение от Комисия
назначена от работодателя със съответна заповед, съставен е Протокол за извършена
инвентаризация и предложение за извършване на брак вх. №305/14.12.2021г., както и такъв за
бракуване на ДМА №1/31.12.2021г., който е подписан от членовете на комисията, един от които е
и той самия, протокола бил утвърден от *** на учебното заведение, като във връзка с проведената
инвентаризация е изготвена оценка на машини и съоръжения на ПГССХВТ „Ангел Кънчев” град
Разград от лицензиран оценител инж.И. С. К. от 29.12.2021г. и срок на валидност 29.10.2022г., а
сумата за хедер и колесар в размер на 350.00 лева, представляваща стойността на същите като
скраб, е преведена с Преводно нареждане от 30.11.2022г. на учебното заведение , както и че при
налагане на дисциплинарното наказание „дисциплинарно уволнение” не са спазени разпоредбите
на чл.189 от КТ, както и императивната разпоредба на чл.190 от Кодекса на труда.
Ответникът ПГССХВТ „Ангел Кънчев” град Разград , чрез пълномощник е депозирал
отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове като неоснователни и
недоказани, с искане за тяхното отхвърляне.Възразил е ,че уволнителната заповед на ищеца не
страда от сочените в исковата молба пороци, спазена е процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание, с изискване на обяснения от ищеца на два пъти, предвид особеностите на случая , като
той дава неверни такива, спазен е и срока по чл.194 от КТ, предвид и ползвания от ищеца платен
отпуск, а самото наказание е правилно наложено.Заявена е претенция за разноски.
От представените по делото доказателства, с оглед твърденията и становищата на страните
се установява от фактическа страна следното:
Ищецът работил по трудово правоотношение с ответника ПГССХВТ „Ангел Кънчев“
гр.Разград, за което е сключен трудов договор №******* г. последно на длъжност „********“
/последно допълнително споразумение №РД ******* г. с основно месечно трудово
възнаграждение 1635 лв., с допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит от 24 % /л.11/. Със заповед №РД ******г. /л.9/, на *** на ПГССХВТ „Ангел
Кънчев“ гр.Разград, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение” .
Като причини за уволнението работодателят е посочил следното: Без оправомощаване и
уведомяване на *** на ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ гр.Разград на 17.08.2022г. между 16.00 и 17.00
часа през месец август в период на отсъствие на *** на ПГССХВТ „Ангел Кънчев” град Разград
ищецът инж.В. С. С. е допуснал действия по извозване от територията на стопанския двор на
3
ПГССХВТ „Ангел Кънчев” град Разград, бул.’’Априлско въстание” №103, на активи, собственост
на професионалната гимназия, а именно: прикачен инвентар за зърнокомбайн ***/с рама №***,
***/, включващ хедер с колесар, като вследствие на тези действия, активите собственост на
гимназията липсват, без за това да има основание, разпоредена процедура и оформени документи,
както и постъпили средства по сметката или в касата на училището. В заповедта е посочено, че с
това си деяние ищецът виновно е извършил нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.3 и
т.9 от КТ – неизпълнение на възложената работа /съгласно т.2.2 от длъжностната характеристика,
организира и контролира охранителния режим и видеонаблюдението на гимназията и стопанския
двор/ увреждане на имуществото и разпиляване на материали на работодателя. В заповедта е
посочено също, че с предходни две заповеди на В. С. С. са наложени две поредни наказания,
съответно „забележка” със Заповед №РД*******г. и „предупреждение за уволнение” със Заповед
№********г., които заедно с посоченото в цитираната по-горе заповед квалифицират системност
на нарушенията на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.З от КТ. В атакуваната
заповед /в края на последния абзац на мотивите към същата/ е посочено, че за изпълнение на
изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 от КТ са поискани със съответните посочени писма на два
пъти и са получени писмени обяснения от 24.08.2022 г. и 04.10.2022 г. , като същата е връчена на
ищеца на 02.11.2022 г. в 12,25 ч. Директорът на гимназията е издал и последваща заповед №197-
197/02.11.2022 г.за прекратяване на ТПО с ищеца.
При завръщането на *** на гимназията след ползван отпуск на 24.08.2022г. същият бил
уведомен за това ,че липсвали жътварка на комбайн *** /хедер/, както и прилежащия й колесар,
за която липса бил съставен протокол от същата дата.Още същия ден на ищеца с нарочно писмо са
поискани обяснения за липсата на процесните вещи до края на работния ден, като писмото му е
надлежно връчено в 14,10 минути. Такива писмени В. С. представил на работодателя в поискания
срок с вх.№902/24.08.2022 г./л.15/, като посочил, че след извършена инвентаризация и преглед на
дълготрайните и финансови активи, пасиви, както и задбалансови активи и пасиви съответната
комисия е направила предложение да бъдат бракувани активи, сред които и Зърнокомбайн с инв.
№2059110, че е отправено запитване до други структури на Община Разград и същите са заявили,
че тези дълготрайни материални активи не представляват интерес за тях, че след тези отговори е
изготвен и утвърден от *** Протокол №1/31.12.2021 г. за бракуване на дълготрайни материали, в
който под т.12 е записан въпросния зърнокомбайн; че активите са оценени от лицензиран
оценител; че ищецът е разговарял с управителя на „***“, след което в началото на месеца /август/ с
подходящо МПС след минат кантар, който отчел 1050 кг, въпросният инвентар бил предаден за
скраб. С ново писмо /л.16/ от 04.10.2022 г., в което няма подпис на ищеца за получил Директорът
на ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ гр.Разград е поискал до края на същия работен ден ищецът да даде
обяснения по въпросите на какво основание е предприел действия по предаване на бракуван актив
на вторични суровини, защо сумата, получена при предаването не е депозирана в касата на
гимназията и да представи кантарна бележка и приемно-предавателен протокол, доказващ
предаване на бракувания актив. В отговор на това писмо в нови обяснения с вх.№74/04.10.2022 г./
/л.17/ ищецът е посочил, че в гимназията няма утвърдени „Правила за инвентаризация“, както и
разписана и утвърдена от *** процедура за извършване на брак, а основанието за предаване на
бракуваните активи е чл.20 от Инструкция за инвентаризация на Община Разград; че сумата не е
постъпила по сметката на училището, т.к. на е приключило цялостното предаване на бракуваните
активи за скраб; представил кантарна бележка и пояснил, че приемо-предавателен протокол се
изготвя след приключване на цялостното предаване на всички активи. Към това писмо на л.56 от
4
делото на РС е приложен документ /вероятно кантарна бележка/ за желязо 1 050 кг. По делото са
представени Протокол за дълготрайни материали /краткотрайни/задбалансови активи /л.18/, в
който на позиция 12 е записан Зърнокомбайн с инв.№2059110 с цена 2199 лв., че същият не
подлежи на ремонт и предложението на комисията да се предаде за скраб. Председател на
комисията, подписала този протокол е ищецът В. С. и протоколът е утвърден, като е посочена
Заповед №171-171/12.11.2021 г. В оценка на машини и съоръжения /л.20/, извършена към
29.12.2021 г. този зърнокомбайн с хедер е записан под №1 и е оценен на 1800 лв., като е посочено,
че препоръчителната пазарна стойност се формира на база изкупната цена на скраб, като в
стойността не са включени разходи за товарене и транспорт. Зърнокомбайнът е записан в протокол
за извършена инвентаризация от 14.12.2021 г. /л.92/.
От страна на ответника са сочени гласни доказателства във връзка с установената липса на
хедера с колесар и лицата , установени да са взели същите..
Според показанията на свид.Д. Ч., той и сина му са изнесли от двора на ответника хедера с
колесаря през 2022 г. Два три месеца преди това свидетелят разговарял с ищеца и попитал дали
ще се бракува колесар. В деня преди да изнесе техниката, свидетелят видял ищеца случайно на
пътя и последният му казал, че техниката е бракувана и че ако я иска, трябва да я вземе до 16,00
часа. След този разговор, на следващия ден свидетелят Ч. отишъл заедно със сина си, портала към
двора на училището бил отворен, двамата влезли с трактора, с който дошли, взели хедера и
колесаря и след като излезли, затворили портала. За тази вещ свидетелят платил на ищеца сумата
350 лв. на следващия ден, а последният обяснил, че ще му даде документ, след като се бракува и
продаде всичко. Цената я определил свидетеля, като взел предвид изкупната цена на желязото за
скраб и теглото на този прикачен инвентар. Свидетелят видял табела забранено влизането в двора
на училището, но влязъл, т.к. имал разрешение от ищеца В. С.. През м.февруари тази година със
свидетеля се свързала *** на училището. Установено е по делото ,че част от действията на
свидетеля и на сина му са записани на охранителните камери в професионалната гимназия, като се
вижда ,че в двора на училището влиза трактор малко след 16,00 часа на 17.08.2022 г.
Пред районния съд са били представени две длъжностни характеристики за длъжността,
изпълнявана от ищеца„********” – едната представена от ищеца /л.12 РС/ и една представена от
ответника /л.45РС/. И , като между двете характеристики има една разлика – в т.2.2.
детайлизирайки задължението на ищеца да организира и контролира, в представената от ищеца е
записано: „Снабдяването на училището с необходимата организационна техника и материали“, а в
тази, представена от ответното дружество “Охранителния режим и видеонаблюдението на
гимназията и стопанския двор“. Във връзка с разликите в двете, представени по делото
длъжностни характеристики, районният съд е счел за автентична тази представена от ищеца , при
съобразяване мястото на установената разлика на първа страница на документа, подпис върху
която е поставил единствено и само законния представител на ответното училище.До такъв извод,
че на ищеца не е било възлагано да отговаря за “Охранителния режим и видеонаблюдението на
гимназията и стопанския двор“ е стигнал районния съд и по останалите две трудови дела, водени
между страните във връзка с наложените на ищеца наказания „забележка” със Заповед
№РД*******г. и „предупреждение за уволнение” със Заповед №********г.,по гр.дела №№1895 и
1896/22 г., както и ОС-Разград по в.гр.дело №100 и №102 по описа за 2023г., с решенията по които
са били потвърдени тези по гражданските дела на РС, с които са отменени наказанията
„забележка“ и „предупреждение за уволнение“ , наложени на ищеца с посочените по -горе две
заповеди.
5
В този смисъл и настоящия състав на въззивния съд споделя доводите, че ако по силата на
длъжностната характеристика на ищеца е било вменено задължението да осъществява
охранителния режим и видеонаблюдението на гимназията и стопанския двор и той е бил лицето с
достъп до техниката за видеонаблюдение, не е имало основание да бъдат издавани изрични
заповеди, с които именно отново той да бъде определян за лице, което паралелно с
видеозаписването да наблюдава изпитните зали и коридорите, чрез видеокамерите по време на
ДЗИ, №№ РД 541-541/ 04. 05. 2022 г. и 659-659/ 06. 06. 2022 г. на *** на училището.В този смисъл
този съд няма да обсъжда останалите доказателства, свързани с видеонаблюдението в училището и
прилежащите му територии и отношението на ищеца към тях.
Установено е по делото, че на 30.11.2022 г., близо месец след издаване на атакуваната
заповед за дисциплинарно уволнение ищецът е внесъл по сметка на ответника сумата 350 лв., а
като основание за това е посочил предаване за скраб на хедер с колесар. Сумата е върната от
училището на ищеца, поради липсата на разходооправдетелен документ.
Гласни доказателства ответната страна е сочила и във връзка със следваната процедура за
налагане на дисциплинарно наказание, като пред РС са разпитани свидетелките С. Б. и С. Х., и
двете служители при ответника. В показанията си те съобщават, че са присъствали на разговор
между ищеца и *** на ответното училище,провел се в кабинета на г-жа Н., като на въпроса й за
липсата на хедера и колесаря ищецът отговорил, че ги е предал за скраб и че не е редно тя да се
прави на детектив и да ходи да ги търси.Свид. Х. е заявила, че при този разговор *** предложила
на ищеца да прекратят трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Пред РС е било представеното и прието копие на досъдебно производство №330 ЗМ-
158/2022 г., образувано и водено за престъпление, извършено на 17.08.2022 г. – отнемане на чужди
движими вещи – хедер ведно с колесар от владението на ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ гр.Разград.
Като писмено доказателство по същото е приложено становище от Методическото обединение на
учителите по професионална подготовка, в което е записано, че липсата на хедера ще провали
успешната подготовка за провеждане на държавния изпит на учениците от училището, към което
са приложени документи във връзка с организацията на този изпит и учебната програма. След
24.08.2022г. ищеца е ползвал разрешен му платен годишен отпуск , както следва: 16 работни дни
за времето 25.08.2022 г. – 16.09.2022 г., 3 работни дни и 5 работни дни за времето 24.10.2022 г. –
28.10.2022 г . Последният отработен цял месец от ищеца е месец януари 2022 г. , за който му е
изплатено трудово възнаграждение 1 757,28 лв. Това е преди последното увеличение на трудовото
му възнаграждение с допълнителното споразумение от 24.08.2022 г. Съответно за м.октомври за 13
дни на ищеца е начислено основно трудово възнаграждение от 1012,14 лв. и % за професионален
опит от 242,91 лв., посочено от РС по 96,54 лв. на ден. Това възнаграждение ответникът е ползвал
за изчисляване на обезщетението по чл.224 , ал.1 от КТ – 1641,18 лв. за 17 работни дни неползван
платен годишен отпуск.След дисциплинарното уволнение ищецът нее започвал работа по ТПО. На
24.01.2023г. на ищеца е отказано от ТП на НОИ Разград отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69, ал.2 от КСО с нарочно разпореждане, но видно от
писмо, вх№2666/20.06.2023г. с нова такова на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на осн.чл.69,ал.2 от КСО, считано от 10.04.2023г. в съответен размер.Според
заключението по назначената пред въззивния съд СЧЕ обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за срок
от 6 месеца от 02.11.2022г. до 02.05.2023г. , което би се дължало на ищеца е в размер на брутна
сума в размер на 12 164,40 лева.Същото не е оспорено от страните и съдът го кредитира.
6
На въззивния съд е служебно известно, че наказателното производство по воденото ДП №
№330 ЗМ -158/2022г. по описа на ОД на МВР– гр.Разград, вх.№3229/2022г., образувано по жалба
на ответната гимназия за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.4 във вр.с чл.194,ал.1 от НК
и водено срещу неизвестен извършител е било прекратено с постановление от 18.04.2023г. на РП -
Разград на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК и прекратяването е
потвърдено от РС - Разград с определение от 05.06.2023г. по ч.н.д №265/2023г., като пред ОС -
Разград е висящо в.ч.н.дело №282/2023г., образувано по жалба на гимназията срещу
потвърдителното определение на РС по посоченото по-горе дело.Но тъй като при процесното
уволнение на ищеца работодателя не се е позовал на извършено от същия престъпление, то хода на
ДП не е от значение за настоящото производство по трудов спор.
Предвид установеното от фактическа страна, РОС направи следните правни
изводи:Предявени са от ищеца обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Съобразно въведения правен спор в тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е
упражнил правото си да уволни служителя/ работника, в случая ищеца В. С..
На първо място окръжният съд намира, че в процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание се съдържа в достатъчна степен описание на извършените от ищеца
нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като нарушение на чл.187,
т.3 от КТ , т.е. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила и т.9 от същата разпоредба, респ. увреждане на имуществото на работодателя и
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
На ищеца са искани обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание и то на два
пъти, предвид на това ,че за органа на дисциплинарна власт е било необхоД. да събере достатъчно
доказателства, свързани с липсата на двете бракувани вещи и свързаността на ищеца със същата, за
субекта на дисциплинарна власт , ищеца е било наясно защо именно се искат тези обяснения, като
работодателят не е бил длъжен да го уведомява,че по отношение на него е започнало
дисциплинарно производство.
Действително както сочи ищецът в исковата молба, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена повече от два месеца след установяването на липсата на
хедера и колесаря към 24.08.2022г., но за работодателя е било необхоД. да събере достатъчно и в
пълен обем доказателства за съпричастността на ищеца към липсата на вещите, което е станало
след 04.10.2022 г., т.к. до този момент липсва яснота как тези вещи са се озовали у свидетеля Ч. и
какво е отношението на ищеца към същите,предвид дадените от него доста различни по
съдържание обяснения.В този смисъл и окръжният съд намира, че не е налице нарушаване на
процедурата разписана в чл.194, ал.1 от КТ, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно
от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Както е приел и районният съд и въззивната инстанция приема, че поведението на ищеца,
свързано с установеното от органа на дисциплинарна власт не може да се квалифицира като
нарушение по чл.187, т.3 от КТ, в частта , с която се твърди, че В. С. не е изпълнил задълженията
си по осигуряване на режима на видеонаблюдение и организиране и контролиране на
охранителния режим в гимназията и стопанския двор, тъй като установи се по делото, че такива
задължения не са му били вменени по съответния ред, с длъжностна характеристика или издадена
нарочна заповед на ищеца по съответния ред – с длъжностната характеристика или с нарочна
заповед.В случая също така е без значение дали същият е следвало лично да осъществява
7
видеонаблюдение в училището и прилежащия му двор, тъй като той е разрешил извозването и
вземането на вещи собственост на гимназията, независимо от извършваното в нея
видеонаблюдение.
И този съд обаче счита, че извършеното от С. допускане и устно разрешаване на
свидетеля Д. Ч. да бъдат изнесени от двора на училището, вещи, собственост на същото - хедър и
колесар, макар и бракувани, представлява нарушение по чл.187, т.9 от КТ, тъй като счита ,че макар
и да не е бил МОЛ в тесния смисъл на думата, ищецът в качеството му на „********” в
училището, дължащ снабдяването му с необходимата организационна техника и материали и член
на комисията бракувала процесните вещи е имал достъп до същите при изпълнението на
задълженията си по трудовото правоотношение. За този състав на съда е безспорно ,че именно
ищецът е счел ,че св.Д. Ч. може да изнесе тези вещи от двора на училището в конкретен ден и час
, което последния е и сторил, като заплати за тях лично на ищеца сумата от 350 лева. Такава по
размер сума ищецът е внесъл по сметка на ответника близо месец след уволнението , като в своите
обяснения е бил изключително неясен и противоречив, като е и твъдял , че същите са предадени за
скраб, с оправдателни документи за това, а няма спор ,че вещите са установени у свидетеля
Ч..Сумата съответно училището е върнало на вносителя, поради липса на основание за плащането
й от страна на В. С..
Не може да се приеме, както счита субектът на дисциплинарна власт , че извършеното от
С. нарушение по чл.187, т.9 от КТ е извършено като системно такова, предвид наложените му за
други нарушения на тр.дисциплина наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, още
повече, че и към натоящия момент същите са отменени с влезли в сила съдебни актове, посочени
по-горе от фактическа страна.
Както и районния съд, така и въззвният счита ,че извършеното от ищеца нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187,т.9 от КТ е достатъчно сериозно по своята тежест, за да обуслови
налагането на най -тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, предвид разпоредбата на
чл.190 ал.1, т.7 от КТ, сочеща ,че такова наказание може да се наложи и за други тежки
нарушения на трудовата дисциплина, освен изрично изброените в този текст на закона.
Дали е налице злоупотреба с доверието на работодателя не може този съд да се произнася,
без самия работодател да е счел, че такава е налице и да е наложил наказание именно за такова
поведение на работника или служителя.Но наличието на едно изречение в мотивите на РС в този
смисъл не влияе на същото и не може да бъде прието за съществено процесуално нарушение.Но
този съд следва да извърши преценка на тази , направена от органа на дисциплинарна власт по
отношение на вида на наложеното в случая дисциплинарно наказание, най-тежко такова , а именно
дисциплинарно уволнение, при съблюдаване критериите в чл.190 от КТ - тежест на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя.
Въззивният съд намира, че с оглед цялостната преценка на събраните по делото
доказателства е видно, че ищецът е разрешил изнасянето на процесните хедер с колесар,
собственост на ответното училище, макар и бракувани от св.Ч., без съответно разрешение от ***
на училището и е получил сумата 350 лева за тях. Независимо ,че е извършил само едно
нарушение, то е достатъчно за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, с налагане на най-
тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“. Според този съд то е достатъчно тежко,
независимо ,че стойността на конкретните вещи, изнесени от двора на училището не е висока и, че
същите са били бракувани.Безспорно същите не са били предадени за скраб, както първоначално е
8
твърдял в обясненията си ищеца , а са били изнесени от трето лице срещу сума в размер на 350
лева, дадена именно на ищеца и по-късно внесена от него по сметка на училището след налагане на
наказанието.Това поведение на ищеца този съд намира за несъвместимо с изпълняваната
ръководна длъжност в училището и произтичащите от нея завишени етични и професионални
изисквания.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че наложеното с процесната заповед
дисциплинарно наказание "уволнение" съответства на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина и законосъобразно е упражненото от работодателя правото му по чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ.При налагането му са спазени изискванията на закона и не са налице основания за
неговата отмяна без разглеждане на спора по същество.
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е
неоснователен и следва да се отхвърли, което отхвърляне влече и отхвърляне на останалите
съединени с него искове, както правилно е приел и районният съд .
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, при постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.В този смисъл не може да бъде
счетено за процесуално нарушение позоваването в мотивите на решението на писмени материали
от соченото по - горе ДП, което е било приложено в цялост като копие по образуваното пред РС
производство.
С оглед изхода на делото-неоснователност на въззивната жалба следва въззивника да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 390,00 лева.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение №194/29.03.2023г., постановено по гр.д. № 2253 / 2023г. по
описа на РС Разград, постановено в производство по чл.344 от КТ.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН ********** с адрес гр.******, ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на
ПГССХВТ „Ангел Кънчев“, град Разград, БУЛСТАТ ********* с адрес гр.Разград, бул.“Априлско
въстание“, №№103 сумата 390 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС, считано
от 10.07.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9