Решение по дело №193/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

130

Година

23.3.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.23

Година

2012

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №923 от 23.10.2014 година, постановено по ГР.Д.№733 по описа за 2014 година на Великотърновски районен съд, на основание чл.37, във вр. чл.17, параграф 1, във вр. с чл.20, параграф 1, във вр. чл.3 и чл.27, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е отхвърлен предявения от „Г. Т. У. Т. И. В. Д. Т. Л. Ш.”, регистрирано в Дирекция Търговски регистри И. с номер на търговска регистрация №53****, със седалище и адрес на управление: К. махала, ул.„Ш. Ер Дженгиз Караджъоглу” №2, Б., И., Р Т., представлявано от управителя А. Й., по пълномощие от Адвокатско дружество „Г. и п.” гр. С., против „Р. Х.”, ЕИК-***********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.„С. М.” №4, В.В, представлявано от Р. Й. Х., иск за заплащане на обезщетение за претърпени, поради неизпълнение задължението на превозвача по CMR №183739 от 11.09.2013 година да превози от Р Унгария до Р Т. и да достави до местополучаването в с. П. 16 бр. палета политилен на гранули марка „Т. 6300 В”, с общо тегло 22 000 кг., имуществени вреди в размер на8 912, 25 евро, с левова равностойност от 17 430, 84 лв.,представляващи фактурната стойност на липсващата част от товара, както и искането на основание чл.27 § 1 от Конвенция CMR за присъждане на лихва върху сумата на обезщетението в размер на 5 % годишно,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Присъдени са в полза на ответника разноски.

Постъпила е в законоустановения срок въззивна жалба, подадена от ищеца, чрез процесуалния представител по пълномощие. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението, доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искови претенции. Претендират се разноски.

Постъпил е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, подаден от процесуалния представител по пълномощие на ответник жалбата. Заето е становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, а наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност, неправилност и непълнота на доказателствата са изцяло неоснователни. Изложени са доводи във връзка със заетото становище. Направено е искане да се отхвърли жалбата и да се остави в сила обжалваното решение. Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са обективно кумулативно съединени искови претенции с право основание: обуславящата – чл.37, във вр. чл.17, параграф 1, предложение първо във вр. с чл.20, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки; обусловената – чл.27, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно . Съображенията за този краен извод са следните:

От фактическа страна.

Районният съд е обсъдилсъбраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Обуславящата искова претенция е основателна и доказана в предявения си размер. До този обобщен извод съдът стига като взе предвид следното:

Правото на ищеца да предяви иск против ответника за изплатеното от ищеца обезщетение, представляващо стойността на липсваща стока, предмет на процесната товарителница, произтича от закона. Аргумент за този извод е разпоредбата на член 37 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Съгласно посочената прана нормапревозвач, изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на тази Конвенция има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските срещу превозвачите, участвали в изпълнението на превозния договор, при условие, че превозвачът, по чиято вина е причинена щетата, трябва сам да понесе обезщетението, независимо дали го е изплатил той самият или е било изплатено от друг превозвач.

За да възникне правото на регресен иск не е необходимо между превозвача, изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на тази Конвенция, ипревозвача, участвал в изпълнението на превозния договор, да има сключен договор за превоз или да съществуват други договорни отношения.Отговорността напревозвача, участвал в изпълнението на превозния договор, произтича от закона, щом на налице визираните с посочената правна норма предпоставки. В настоящия казус те са налице. За този извод съдът е мотивиран от следното:

Ищецът, в качеството си на превозвач, е изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Обстоятелства, ¾становени чрез съдържанието на приетите по делото писмени доказателства. Качеството на ищеца, като превозвач на стоките, предмет на процесната товарителница, произтича от сключените договори за превоз, приложени от л.9 до л.14 от първоинстанционното дело, по които договори ищецът е страна и чийто предмет са стоките, предмет и на процесната товарителница. Изплащането на обезщетението за липсващата част от товара по процесната товарителница е установено чрез съдържанието на приложените от л.27 до л.36 от първоинстанционното дело фактури и бордеро.

Качеството на ответника като превозвач, участвал в изпълнението на превозния договор, е установено чрез съдържанието на процесната товарителница, приложена на л.24 и л.25 от първоинстанционното дело.

По силата на член 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По делото не са събрани доказателства, които да установяват противното.

Настоящият състав счита, че събраните гласни и писмени доказателства в тази насока не са годни доказателствени средства, чрез които да се обори обвързващата доказателствена сила на товарителницата. До този извод съдът стигамотивиран от факта, че дружеството, с което се твърди, че ответникът е бил в договорни отношения, и въз основа на които е извършил превоза на стоката по процесната товарителница до гр. Видин, а не до посочения в товарителницата получател, не съществува в правния мир.Това е така, защото съществуването на това дружество е факт, оспорен от ищеца, и тежестта на доказване съществуването на дружеството лежи върху ответника. Такова доказване не е осъществено.

Щетата – липсата на част от товара по процесната товарителница, е причинена по вина на ответника-превозвач по процесната товарителница. Аргумент член 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според който превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Приемането на стоката от ответника е удостоверено чрез съдържанието на процесната товарителница. Липсата на част от товара по процесната товарителницане е спорен. Освен това е установен и чрез събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Изложеното обосновава извод, че са налице всички визирани с посочената правна норма предпоставки за възникване правото наищеца да претендира от ответника изплатеното обезщетение, представляващо стойността на липсваща стока, предмет на процесната товарителница.

Дали ответникът е бил в договорни отношения с трето лице е факт, релевантен за възникване правото на регресен иск за ищеца против ответника. Достатъчно е да са осъществени визираните с член 37 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки предпоставки.

По изложените съображения обуславяща искова претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена в предявения си размер.

По отношение на обусловената искова претенция.

Поради основателността и доказаността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Има възникнало парично задължение, чието изпълнение е забавено. Поради което и тази искова претенция следва да бъде уважена, както е предявена – в размер определен с разпоредбата на чл.17, параграф 1 отКонвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки от 5 процента годишно, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд евалидно, допустимо и неправилно.

Жалбата е основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено ИЗЦЯЛО, вместо което да бъдат уважени исковите претенции така, както са предявени.

При този изход на делото ответник жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски в двете инстанции в размер на 1 846,62 лв.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване – на основание чл.365, ал.1, т.1 от ГПК спорът е търговски и на основание чл.69, ал.1, т.1 от ГПК цената на исковата претенция е над 10 000 лв.

Водим от горното и по реда на чл.271 от ГПК В. окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №923 от 23.10.2014 година, постановено по ГР.Д.№733 по описа за 2014 година на Великотърновски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДАна основание чл.37, във вр. чл.17, параграф 1, предложение първо, във вр. с чл.20, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и на основание чл.27, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки „Р. Х.”, ЕИК-***********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.„С. М.” №4, В.В, представлявано от Р. Й. Х., да заплати на „Г. Т. У. Т. ИЧ ВЕ Д. Т. Л. Ш.”, регистрирано в Дирекция Търговски регистри И. с номер на търговска регистрация №53****, със седалище и адрес на управление: К. махала, ул.„Ш. Е. Д. Ка.” №2, Б., И., Р Т., представлявано от управителя А. Й., по пълномощие от Адвокатско дружество „Г. и п.” гр. С., сума в размер на8 912, 25 евро, с левова равностойност от 17 430, 84 лв. /седемнадесет хиляди четиристотин и тридесет лева и осемдесет и четири стотинки/,представляваща ИЗПЛАТЕНО от „Г. Т. У. Т. И В. Д. Т. Л. Ш.”, в качеството му на превозвач, на получателяпотоварителница CMR №183739 от 11.09.2013 година, с превозвач „Р. Х.”, ЕИК-***********, за превоз от Р У.до Р Т., с местополучаване с. П., на стока от: 16 бр. палета марка „Т. 6300 В”, с бруто тегло 22 720 кг., ОБЕЗЩЕТЕНИЕ на липсващата част от товара, за която е издадена фактура №022701 от 08.11.2013 година; както и лихва върху сумата на обезщетението в размер на 5 % годишно,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА „Р. Х.”, ЕИК-***********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.„С. М.” №4, В.В, представлявано от Р. Й. Х., да заплати на „Г. Т. У. Т. И. В. Д. Т. Л. Ш.”, регистрирано в Дирекция Търговски регистри И. с номер на търговска регистрация №53****, със седалище и адрес на управление: К. махала, ул.„Ш. Е Д. К.” №2, Б., И., Р Т., представлявано от управителя А. Й., по пълномощие от Адвокатско дружество „Г. и п.” гр. С., направените разноски в двете инстанции в размерна 1 846,62 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КТАСАЦИОНЕ СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:______________ЧЛЕНОВЕ: 1. _______________

2. ________________