Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря АНГЕЛИНА
ГЕОРГИЕВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1771 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по касационна жалба
на К.А.К., предявена чрез пълномощника му адвокат Б.,
срещу решение № 260725/ 09.07.2021 г. на ВРС по н.а.х.д. № 142/2021 г., с което
по отношение на квалификацията на нарушението е изменено НП № 20-0819-003868/28.10.2020
г. на началник-група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, в частта, в
която на К.А.К. е наложено, на основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 пр. 4 ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лв. за нарушение на чл. 119 ал. 4 от ЗДвП като нарушението е преквалифицирано
по чл. 5 ал. 2 т. 1 вр. чл. 25 ал. 1 ЗДвП, а в останалата част наказателното
постановление е оставено в сила, а именно относно: 1/ наложените на касатора К.А.К.,
на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП, административни наказания глоба в
размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец за нарушение на чл. 123 ал.1 т. 2 б. „а“ ЗДвП и 2/ наложеното на касатора
К.А.К., на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 ЗДвП, административно наказание
глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
В касационната жалба са изложени
съображения за неправилност на въззивното решение и несправедливост на потвърдените
с него административни наказания. Твърди се, че е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, доколкото в
административнонаказателните производства съдът не разполага с правомощия да
преквалифицира деянието, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Оспорва
се изводът на районния съд, че неправилното посочване в обстоятелствената част
на наказателното постановление на точния час на извършване на нарушението не е
съществен порок в съдържанието му и в този смисъл не е основание за отмяната
му. Оспорва се изводът за доказаност на авторството на нарушението, както и
съставомерността на вменените във вина на касатора административни нарушения. В
заключение се иска касационната инстанция да отмени въззивното решение и
наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което
наказателно постановление да се отмени.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание на 14.10.2021 г. касаторът К.А.К., редовно призован, не се явява и не
се представлява. От пълномощника му адвокат Б. са постъпили на електронна поща
на съда писмени бележки с. д. № 14729/08.10.2021 г., с които касационната жалба
се поддържа изцяло.
Ответната по касация страна – Областна Дирекция
на МВР- Варна, редовно призована, също не се представлява в заседание. От пълномощника
й юрисконсулт Л.-А. е постъпило писмено становище с. д. № 14978/13.10.2021 г.,
с което касационната жалба се оспорва изцяло като се претендира решението на
ВРС да бъде оставено в сила от касационната инстанция и в полза на дирекцията да
се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуалното й представителство от
юрисконсулт.
Явилият се по делото представител на
Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира
следното:
По допустимостта на касационната жалба: Предявена е
срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба
на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл.
210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран
в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено
редовно от касатора на 12.07.2021 г. /л. 69 от н.а.х.д. № 142/2021 г. на ВРС/,
а според поставения върху касационната жалба печат на ВРС, тя е предявена чрез
въззивния съд на 22.07.2021 година. С нея е сезиран родово и местно
компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални
предпоставки и липсата на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на
касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК вр. чл. 63
ал. 1 изр. второ ЗАНН, касационният състав намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред
ВРС е било наказателно постановление № 20-0819-003868/28.10.2020 г. на началник-група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с което на касатора К.А.К. са
наложени административни наказания по три отделни пункта, както следва: 1/
на основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 пр. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 119
ал. 4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лева; 2/ на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123
ал.1 т. 2 б. „а“ ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100
/сто/ лева и лицето е лишено от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец;
3/ на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100
ал. 1 т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10
/десет/ лева.
В мотивите на съдебното решение съдът е приел, че
събраните в хода на съдебното дирене доказателства изцяло подкрепят
обвинителната теза на АНО – водачът с поведението си на пътя е станал причина
да настъпи ПТП, при което е пострадало непълнолетно лице, като същевременно не е
указал нужното съдействие на пострадалия и е напуснал местопроизшествието без
да уведоми контролните органи за причиненото ПТП, а след като е бил спрян за
проверка от служители на МВР във връзка с пътно-транспортното произшествие се установило,
че не носи в себе си и контролния талон към свидетелството за управление на МПС.
При проверката за законосъобразност съдът е установил,
че АУАН е съставен и НП е издадено от материално и териториално компетентни длъжностни
лица като са спазени изискуемите от закона срокове за това, както и
установените в ЗАНН административно-производствени правила. С решението си ВРС, запазвайки вида и размера
на наложеното административно наказание и основанието за налагането му, единствено
е изменил правната квалификация на административното нарушение по пункт 1 като същевременно
изцяло е потвърдил наказателното постановление по останалите два пункта.
Така постановеното решение е правилно.
По пункт първи от НП: Неоснователни са твърденията на
касатора, че въззивният съд не разполага с правомощие да преквалифицира
нарушението, поради което само на това основание постановеното решение се явявало
незаконосъобразно и следвало да се отмени. Съгласно т. 1 на постановеното от Общото
събрание на съдиите от І и ІІ колегии на ВАС Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021
г. по тълк. дело № 1/2020 година, в производството по реда на раздел V, глава ІІІ
на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В разглежданата хипотеза са били налице материално-правните предпоставки за
прилагане на този подход – на деянието е дадена правилната правна квалификация,
кореспондираща с описаните в АУАН и НП факти, като при това нарушителят не е
санкциониран с по-тежко наказание.
По пункт втори и трети от НП: Правилни са изводите на районния
съд, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна индивидуализираните
в тези два пункта административни нарушения. Обстоятелството, че след
настъпването на ПТП водачът е слязъл от превозното средство и е помогнал на
пострадалото лице да се премести на тротоара като му е предложил вода не опровергава
извода на АНО, че като участник в настъпилото ПТП водачът не е изпълнил задължението
си да уведоми за него компетентната служба на МВР, след като има пострадал. Доказателствата
по делото сочат, че едва в резултат на оказаното на контролните органи съдействие
от страна на очевидците на произшествието водачът е бил издирен от полицейските
служители и е спрян за проверка като при нея е установено, че не носи и контролния
си талон към СУМПС. При така установените факти правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушаване на задълженията по чл.
123 ал. 1 т. 2 б. „а“ ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
Неоснователно е съдържащото се в касационната жалба
оплакване за отсъствието на безсъмнена доказаност на авторството на нарушенията
по чл. 5 ал. 2 т. 1 вр. чл. 25 ал. 1 ЗДвП и по чл.
123 ал.1 т. 2 б. „а“ ЗДвП. Развитите в тази връзка доводи, че никой от
разпитаните свидетели не бил видял номера на автомобила се опровергават от
събраните по преписката писмени доказателства – снетите в деня на настъпилото ПТП
/01.09.2020 г./ обяснения на очевидците Колина Димитрова Венелинова и Динко
Живков Тенев.
Относно доказаността на релевантните за всяко от трите
административни нарушения факти следва да се има предвид и регламентираната в
чл. 189 ал. 2 ЗДвП оборима доказателствена сила на редовно съставените актове
по този закон, какъвто е и съставеният АУАН № 230501, въз основа на който е
образувано обсъжданото административно-наказателно производство. В случая събраните
пред въззивната инстанция доказателства не само че не оборват, а напротив-
потвърждават изложените в АУАН факти, относими към всяко едно от нарушенията.
Решението съдържа достатъчно подробни мотиви в
подкрепа на изводите на съда за законосъобразност на наложените наказания по
всеки от трите пункта на наказателното постановление, включително и относно
тяхната справедливост, поради което касационната инстанция, без да ги преповтаря,
препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1
изр. второ ЗАНН.
Предвид
крайния изход на спора и изрично заявеното в писмени бележки с. д. № 14978/13.10.2021
г. искане на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на
разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждане
само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ОД на МВР –
Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за
касационната съдебна инстанция, определено съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260725/09.07.2021 г. по
н.а.х.д. № 142/2021 г. на ВРС, ХХХІІ състав.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, да заплати в полза на ОД
на МВР - Варна разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната съдебна инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/