№ 126
гр. гр. Димитровград, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200313 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Х. ИВ. ИВ. с адрес гр.Димитровград, ***, ЕГН **********, е
депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-292/02.03.2021г. на Директора
на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 26.12.2020г. около 01:00 часа в гр.Димитровград,
на ***, в обект намиращ се до бивша автобусната спирка пред „Неохим“АД, в условията на
въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана
с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-675/2020г. на
Министъра на здравеопазването- въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в
това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено,
че И. се намира в горепосоченото закрито обществено място и нарушава посоченото в
заповедта, като не е поставил защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и
устата му, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, във връзка
с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г. на
Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
1
Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление, липса на установеност на извършеното. Моли наказателното постановление
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Явяващият се упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, счита издаденото
наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно, изтъква разминаване в
установена фактическа обстановка, в последното с.з. не се явява и не взема становище.
ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител
и не взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 25 срещу 26.12.2020г. бил получен сигнал в РУ-МВР-Димитровград за събиране на
множество хора в сграда до автобусна спирка до „Неохим“АД, като се нарушават
въведените противоепидемични мерки в страната. Около 01,00 часа св.А.А. и св.Н.Ш.–
полицейски служители при РУ-МВР-Димитровград посетили мястото, като по силната
музика се ориентирали към сграда, намираща се до бивша автобусна спирка, разположена
на *** в гр.Димитровград, в близост до „Неохим“АД. Установили, че достъпът до
помещението е свободен, като отвън имало младеж, който след като видял полицаите, бързо
влязъл в помещението и веднага след влизането му входната врата била заключена. От
прозорците на това помещение обаче, полицейските служители възприели ставащото вътре.
По-късно влизайки в помещението, установили, че вътре има над 30 човека, като всички
били без предпазни маски на лицето, имало силно пусната музика, диско-светлини, бар-
плот, маси и столове, като присъстващите консумирали алкохол и танцували, част от тях
седели на масите. Докато се установят присъстващите там, част от тях се опитали да излязат
от помещението през друг изход, но били спрени от предварително разположени на
възможните изходи полицейски служители.
След което присъстващите лица били извозени до сградата на РУ-МВР-Димитровград,
където им били съставени актове за установяване на административно нарушение. Сред
присъстващите на празненството бил и настоящият жалбоподател Х.И. – на 33г.
На същия бил съставен и АУАН №254р-292/26.12.2020г., като в акта св.С.Г. описал, че Х.И.
се намира в закрито обществено място, като няма поставена защитна маска за лицето и не
изпълнява противоепидемични мерки. Като нарушена е описана разпоредбата на чл.209а,
ал.1, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдравето, вр. т.7 от Заповед №РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването.
Актът е връчен на същата дата на жалб.Х.И., който го подписал с възражения – за това, че
носел маска за предпазна мярка.
2
Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е
издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-292/02.03.2021г. на
Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-
675/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето на жалб.Х.И. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
(триста) лева.
Наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 27.04.2021г., а жалбата
против него е била изпратена до административно-наказващия орган на 29.04.2021г. – видно
от поставеното пощенско клеймо.
Жалбата е подадена от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние,
третирано като нарушение от ЗАНН, подадена е пред компетентен за това съд, спазени са
общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, но по същество е
неоснователна.
Описаните факти се установиха от акт за установяване на административно нарушение
№254р-292/26.12.2020г., наказателно постановление №254р-292/02.03.2021г. на Директора
на ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя С.Г., тези на свидетеля по
установяване на нарушението и съставянето на акта И.И., от показанията на другите
полицейски служители- Н.Ш., И.К. и А.А., от приетите като доказателства писмени
документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по начин и в
обем- описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-
292/26.12.2020г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето гласи: „При обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област.“.
Съгласно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето „Който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а при повторно
нарушение–от 1000 до 2000лв.“.
Противоепидемичните мерки са въведени със Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, като в т.7 от заповедта е посочено: „Всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
3
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3.“.
Съобразно т.10 от същата заповед „По смисъла на т.7 и 8 „обществени“ са местата, които са
достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.“.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 26.12.2020г.
около 01,00 часа жалб.Х.И. е заварен на закрито място, на което е имало множество хора.
Съдът възприе и кредитира като достоверни показанията на разпитаните свидетели, според
които лицата са заварени вътре в помещението, а не около него и заявяват, че не е имало
хора отвън, на които са нареждали да влязат вътре. Категорични са в показанията си, че от
присъстващите не е имало хора с поставени маски, тъй като това би направило впечатление.
Липсва и правна и житейска логика, ако настоящият жалбоподател е бил с поставена маска,
от каква е била обусловена користна цел у полицейските служители в организиран вид да
съобщават и описват обстоятелства, които не само не са възприели, но са и дори коренно
противоположни от реално възприетите. Ето защо, съдът не възприе така направените
възражения за това, че жалбоподателят е бил с маска- тези му възражения остават изолирани
от останалите доказателства, реално в пълно противоречие с тях. Съдът не възприе и
наведените доводи, че след като полицейските служители не познавали и не можели да си
спомнят кой е жалб.Х.И., то не е установено дали същият е бил на посоченото място. Най-
малкото жалб.Х.И. е описал възражения в АУАН, че е бил с маска- т.е. няма дори и намек,
че не е бил на посоченото място.
По отношение на това дали тази постройка е обществено място или не, Съдът намира, че
същото отговаря на понятието за обществено място. В Закона за здравето, § 1а от
допълнителните разпоредби, е дадено определение за „обществени места”. Това са всички
места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без
оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на обществените
места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.
Според показанията на разпитаните свидетели, помещението, в което са били заварени
всички тези хора се използвало преди като заведение, а при проверката е имало
характерните елементи за работещ обществен обект- маси и столове, диско-светлини, ди-
джей, като заварените множество лица са употребявали алкохол и са танцували. За
ограничаване на достъпа до това място може да се приеме единствено времето, когато
полицейските служители вече са пристигнали, но не и преди това. Следва да се отбележи
също така, че в полицията е имало информация за това събиране. Предвид отдалечеността
на сградата на събирането от жилищни квартали и липса на движение в този район по това
време на денонощието, очевидно не е имало възмутени съседи. При празнуване на познати и
4
приятели трудно би се приело, че някой от събралите се би се оплакал от неспазването на
противоепидемичните мерки. Всички тези обстоятелства говорят за събиране на
неограничен кръг от хора, без да има предварителна установеност кой е следвало да
присъства, на място, което преди е било използвано за заведение и в което са били налице
множество от елементите за работещо питейно заведение. В случая е без значение дали това
помещение има съответните разрешителни, персонал, работно време, касов апарат и т.н.
Твърденията за „частно парти“, неработещо заведение, частен имот на който са се събрали
приятели да се повеселят, в случая не могат да дерогират описаното в заповедта на
Министъра на здравеопазването, доколкото приемането на обратното би означавало на
практика всяко едно питейно заведение да продължи работата си въпреки
противоепидемичните мерки към този момент, под предлога, че не работи или че се
провежда частно парти, както и решилите да не спазват противоепидемични мерки
празнично настроени хора да не бъдат санкционирани, доколкото не са в заведение и са
приятели.
Същественото в настоящият случай е, че помещението, в което са заварени празнуващите се
използва като обществено място и отговаря на характерните елементи на такова в
процесния период от време. Поради което това помещение и намиращите се в него
посетители не остават изолирани или недосегаеми от цитираната заповед на Министъра на
здравеопазването, като за тях също важат въведените противоепидемични мерки,
независимо от собствеността на постройката, от роднински или приятелски отношения
между присъстващите. Не следва да се подминава и заявеното от свидетелите, че заварените
на мястото лица след като разбрали, че са дошли полицейски служители, част от
присъстващите в помещението са се опитали да избягат през друг изход- което поведение е
необяснимо ако са се събрали на „частно парти“ и са били убедени, че не нарушават
никакви разпоредби.
В тази връзка е осъществен единия от елементите на състава на адм.нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗдравето- а именно жалб.И. е бил на закрито обществено място по време на
действие на заповед на Министъра на здравеопазването с въведени противоепидемични
мерки в страната.
Следващият елемент от състава на нарушението е присъстващото на такова място лице да е
без предпазна защитна маска, каквото задължение е въведено в т.7 от цитираната заповед на
Министъра на здравеопазването.
В случая показанията на разпитаните свидетели са категорични, че в това помещение не са
открили лица с поставени маски, доколкото сред множеството лица без маски би направило
впечатление лице, което е с маска. А свидетелите заявяват, че не са установили присъстващо
лице с маска.
Показанията на разпитаните по делото свидетели съдът възприе и кредитира като
достоверни и правдиви, доколкото са последователни, безпротиворечиви и взаимно
подкрепени. Дадени са от длъжностни лица- полицейски служители, възприели ставащото в
рамките на своите длъжностни права и задължения, чието внимание е било насочено в тази
5
насока.
При установено и доказано пребиваване на закрито обществено място без предпазна маска,
е налице установеност на неизпълнение на Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, в която с т.7 е въведено задължението за поставяне на защитна маска за
лице на всички присъстващи на закрито обществено място.
Тази забрана е действала към датата, на която е извършено деянието. По този начин жалб.И.
е осъществил състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето.
Действително, както в АУАН, така и в НП е посочено в допълнение към тази нарушена
разпоредба и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗдравето. Последната обаче не може да бъде
нарушена, доколкото не въвежда забрани или задължения за гражданите, а единствено
правомощия на Министъра на здравеопазването. Тази препратка в случая не влияе на
възможността един нарушител да разбере нарушението, което му е вменено като извършено,
нито води до объркване, неразбиране или превратно тълкуване. Поради което съдът не
възприе цифрово описаното по този начин адм.нарушение за съществено процесуално
нарушение, доколкото не засяга по съществен начин правото на жалбоподателя да разбере
какво е административното обвинение. Препратките към чл.63, ал.4 от ЗЗдравето и т.7 от
цитираната заповед са били излишни, доколкото състава на административното нарушение
съобразно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е неизпълнение на заповед на Министъра на
здравеопазването, която заповед е описана в обстоятелствената част. Тези допълнения към
цифрово изписаната част на административното нарушение не влияят върху възможността
нарушителят да разбере правилно вмененото му като извършено административно
нарушение, нито въвеждат съмнения или неразбиране.
В обжалваното НП нарушението е описано достатъчно ясно от фактическа страна.
Наказаното лице е разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило
правото си на защита в пълен обем. От всички събрани по делото доказателства липсват
такива, които да поставят под съмнение извода, че жалб.И. е извършил нарушението, за
което му е наложено административно наказание.
Поради което правилно е реализирана административно-наказателната му отговорност на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, съдържаща в себе си материална норма, която може да
бъде нарушена, и санкционна такава, въз основа на която е наложено съответното
административно наказание.
В същото време съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява
ЗЗдравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно
положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че правилно е било преценено, че с
оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да
бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани,
6
свързана с разпространение на вируса и обявената на практика глобална пандемия, свързано
е със създаване опасност за здравето на неограничен кръг от лица. Нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е формално, на просто извършване и за да са осъществени елементите от
фактическия му състав не е необходимо да са причинени реални вреди.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е
законосъобразно, обосновано и доказано, като в хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да
реализира правата си по един адекватен начин. Предвид описаното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, предвижда налагане на административно
наказание „Глоба“ от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000лв.
Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали,
предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-292/02.03.2021г. на Директора на
ОД-МВР-Хасково, с което на Х. ИВ. ИВ. с адрес гр.Димитровград, ***, ЕГН **********, за
това, че на 26.12.2020г. около 01:00 часа в гр.Димитровград, на ***, в обект намиращ се до
бивша автобусната спирка пред „Неохим“АД, в условията на въведена извънредна
епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на
Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването- въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че И. се
намира в горепосоченото закрито обществено място и нарушава посоченото в заповедта,
като не е поставил защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му, с
което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с чл.63, ал.4
от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
7
здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева – като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8