Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в.гр.дело № 14718
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 135434 от 06.06.2019г. по
гр.д. № 35079/2018 г. по описа на СРС, 167-ми състав, З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
е осъдена да заплати на Е.Х.П.-Р., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 1584 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди за поставяне на медицинско изделие за лечение на претърпени от нея вреди
от ПТП, настъпило на 28.12.2017г. по вина на водача, на застрахованото при
дружеството-ответник МПС с ДК№ *****, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 16.04.2018г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърля иска за осъждане на
ответника заплати обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за
горницата над присъдения размер от 1584 лв. до пълния предявен размер от 1980
лв..
В законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от ищеца Е.Х.П.-Р. чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв.
Н.М. от САК, с която се обжалва
отхвърлителната част на посоченото решение. Поддържа се, че всички факти,
свързани с настъпването на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между
него и претърпените от ищеца вреди са установени в първоинстанционното
производство като са доказани и всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредата. Посочва се, че
отговорността на ответното дружество е обусловена от тази на делинквента. В
тази връзка е оспорен изводът на районния съд, че в процесния случай е налице
съпричиняване от страна на ищеца. Сочи се, че съпричиняване би било налице само
ако между доказаното противоправно поведение и настъпилия противоправен
резултат се установи пряка връзка. Твърди се, че неправилно само въз основа на
предположенията на вещото лице д-р Б., че при правилно поставен колан
пораженията върху пострадалата биха били по – малки, първоинстанционният съд е
приел, че в случай е налице съпричиняване. В жалбата се излагат съждения, че
дори и да се приеме за установено, че ищцата е била без предпазен колан,
въпреки наличието на гласно доказателства в обратен смисъл, с това тя не е
способствала за настъпване на вредоносния резултат, нито е създала условия или
е улеснила неговото настъпване. В жалбата се излагат съображения, че е
неправилен извода на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че ищцата
е допринесла с поведението с 10 % за вредоносния резултат. С оглед на
изложеното моли предявената искова претенция да бъде уважена в пълен размер.
Претендира съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от застрахователно дружество „Б.И.“ АД, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Ц.Д., с който е изразено несъгласие с
доводите на насрещната страна относно наличието на основания за определяне на
по-висок размер на обезщетението и липса на съпричиняване от страна на ищеца. С
оглед на това се моли въззивната жалба, подадена от ищеца да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдено първонистанционното решение като правилно, като
разноските бъдат възложени в негова тежест. Прави възражение за прекомерност на
претенциите за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените в подадените въззивни жалби пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество то е правилно по следните
съображения.
Правната
норма, регламентирана в чл. 432 ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за
неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав,
от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
Доказано е по
делото, че съществува валиден договор за застраховка “Гражданска
отговорност“ по отношение МПС с рег. № ***** с ответното дружество
със срок на покритите 12.12.2017 г. – 11.12.2018 г., чиято валидност обхваща и
датата на процесното пътнотранспортно произшествие – 28.12.2017 г.
Установено е
също така, че на 28.12.2017г. на
автомагистрала „Хемус“ кв. 28 в посока гр. София, община Елин Пелин настъпило
ПТП между лек автомобил марка „Рено Меган“ с ДК№ *****, управляван от А.З.М.и лек
автомобил марка „Шкода Румстър“ с ДК№ *****, управляван от Е.Е.Р., в който
пътник е пострадалата Е.Х.П.-Р.. Настъпилото
произшествие е било удостоверено с представените и приети по делото писмени
доказателства: Протокол за ПТП № 270/28.12.2017г. подписан от двамата водачи, материали
от ДП ЗМ № 511/28.12.2017г. по описа на
РУ на МВР Елин Пелин; фиш за спешна помощ от 28.12.20187г.. По делото прието и
заключение и допълнение към него на автотехническа експертиза, които след
преценка по чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани. Проведен е и разпит на
двамата водачи – свидетеля А.З.М.и свидетеля Е.Е.Р.. При съвкупната преценка на
така събраните доказателства и заключението на САТЕ въззивният съд приема за
установено и че настъпването на ПТП се дължи на виновното и противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *****, управляван от
А.З.М., т.е., неговите действия съставляват граждански деликт.
От
представените по делото Фиш за спешна помощ от 28.12.2017г., Епикриза, издадена
от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София, заключението
на съдебно-медицинската експертиза, което след преценка по чл. 202 ГПК следва
да бъде кредитирано, както и от показанията на свидетеля Е.Е.Р. се установява, че в резултат на
процесното произшествие на ищеца, който е пътувал в лек автомобил лек автомобил
марка „Шкода Румстър“ с ДК№ *****, управляван от Е.Е.Р., са били причинени
телесни увреждания. Тя е била приета в лечебното заведение с работна диагноза
политравма на глава, гърди, крайници, лява ръка и ляв крак.
По делото
безспорно е установен размерът на претърпените от въззивника- ищец имуществени вреди. Според представената
и приета като доказателство фактура № **********/02.01.2018г. ищцата е
заплатила на УМБАЛ „СВ. Анна“ АД гр. София сумата от 1980 лв. за медицинско остиосинтезно
изделие. Неговото закупуване се е наложило, защото поради сложността на получените
фрактури в раменната става е било необхоимо извършване на оперативно лечение
чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза, чийто механизъм на извършване е
подробно описан в приетата като доказателство епикриза.
С обжалваното
решение СРС е приел, че исковата претенция за имуществени вреди е основателна, след като е счел, че от
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
неоспорените заключения на съдебно-техническата, съдебно-медицинската
експертиза и събраните писмени доказателства безспорно е установен фактът
на претърпените имуществени вреди от
ищеца, представляващи стойността на заплатеното медицинско изделие, необходимо
за лечението й. Доказан е и фактът, че уврежданията са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на лекия
автомобил, предизвикал описаното ПТП, чиято гражданска отговорност е
застрахована при въззиваемата страна. Предвид изложеното първоинстанционният
съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на спорното право, поради което е счел претенцията за
имуществени вреди за основателна както по основание, така и по размер. Настоящият
съдебен състав намира този извод на първата инстанция за законосъобразен и
правилен.
Спорният
въпрос във въззивното производство е свързан с наличието или не на
съпричиняване от страна на ищеца. Първоинстанционният съд е кредитирал
заключението на назначената и приета по делото съдебно – медицинска експертиза
/л. 46 от делото/, подкрепено и от показанията на вещото лице в откритото
съдебно заседание от 22.11.2018г., че при правилно поставяне на предпазен колан
от страна на ищцата, вероятно част от травмите биха били с по-слаб интензитет
или част от тях биха могли да бъдат избегнати.
По отношение на възражението, че
въззивникът – ищец е пътувал в увреденото МПС без поставен предпазен колан,
което в пряка причинно-следствена връзка е довело до настъпването на
травматичните увреждания, съответно до претендираните имуществени вреди, съдът
намира, че:
Вещото
лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза е разяснило, че с оглед механизма на
настъпване на ПТП, а именно травмите са получени при удар и контакт на главата
и крайниците с части от интериора на автомобила. Дал е становище и, че при
правилно поставен вероятно част от травмите биха били с по-слаб интензитет или
биха могли да бъдат избегнати. Вещото
лице, инж. Й.е дало показания в съдебно заседание на 22.11.2018г. в които е заявило,че с много голяма
вероятност може да се каже, че разкъсно-контузната рана на темето, околоочния
кръвоизлив и мозъчната контузия в лека степен биха могли да бъдат избегнати ако
имаше правилно поставен предпазен колан. Същият твърди, че въпреки оскъдната
документация по случая, от нея може да се направи категоричен извод, че може би травмата в областта на раменната става и раменната
кост би била с по-нисък интензитет , може и да не е имало счупване, а да остане
само една обикновена контузия, при правилно поставен предпазен колан. Това
заключение на вещото лице, изготвило САТЕ напълно се кредитира и от настоящата
инстанция, като пълно и компетентно изготвено, даващо подробни отговори на поставените
въпроси. Същото вещото лице е дало допълнително заключение, че повреденият
автомобил, в който е пътувал въззивника е снабден с триточкови обезопасителни
колани на предната седалка. При разпит е заявил, че за да задействат въздушните
възглавници, както в процесния случай, е трябвало да бъде поставен предпазен
колан от страна на пътника, но твърди, че такава задача не му е поставяна и
информацията от документацията по инцидента не е достатъчна, за да каже
категорично, дали пострадалата е била с предпазен колан по време на процесното
ПТП.
С оглед на съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е
приел за доказано направеното от въззиваемата страна възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивницата поради
непоставен предпазен колан към момента на настъпване на удара между двете
МПС-та. Настоящата съдебна инстанция намира изводите на съда за обосновани и
съответно правилни. Въззиваемата страна е съумяла да докаже възражението си
доколкото от заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа
експертиза категорично се установява, че тялото на въззивницата е политнало
напред в момента на удара в резултат от инерционните сили, поради което същата
е получила травми в съприкосновение с интериора на автомобила в областта на
главата и раменната става. Всички останали въпроси за това, че същата е могла
да получи тази травма и при поставен предпазен колан са останали само
теоретични и хипотетични постановки без да са налице обективни данни, които да
ги подкрепят.
Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че
първоинстанционният съд правилно е взел предвид непоставянето на предпазния
колан като допринасяне настъпването на травмите от страна на ищцата и е определил
съпричиняването на 20 %. При така изложеното, като се отчита общия размер на
обезщетението за причинените имуществени вреди определен от съда на 1980 лв. и
от тази сума се приспадне процента на съпричиняване в размер на 20 %, то
правилно е определен размерът на репарираните имуществени вреди от
първоинстанционния съд, а именно 1584лв.
Предвид изложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно.
При
този изход на спора въззивника – ищец няма право на разноски. По разноските за
въззивната инстанция на страна на въззиваемата страна – ответник З. „Б.И.“ АД
настоящият съдебен състав намира, че въззивникът –ищец следва да бъде осъден да
заплати възнаграждение за процесуално представителство за един юрискосулт в размер на 100 лв.
Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135434 от
06.06.2019г. по гр.д. № 35079/2018 г. по описа на СРС, 167-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е.Х.П.-Р., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ,******* да заплати на З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ******** на основание чл. 78, ал.
3 ГПК направеното във въззивното производство възнагаждение за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.