РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 11.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

  Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното от съдията гр.д. N 252 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен от ищеца П.П.И. срещу Р.Т.К. осъдителен иск по чл.45, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за парично вземане от 7 000 лв. за обезщетение на неимуществени вреди от ПТП на 16.08.2019г., ведно със законна лихва от 16.08.2019г.-датата на увреждането, по който по искане на  ответника съгласно чл.219, ал.1 от ГПК и чл.477, ал.1-3 от КЗ е привлечено трето лице ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр.София в качество на застраховател на отговорността на лицата по чл.477, ал.2 от КЗ, в т.ч. и на ответника, управлявал автомобил със застрахователна полица, сключена от собственика на автомобила с третото лице.

Ищецът твърди, че на 16.08.2019г. се вози заедно със съпруга си и брат си в личния автомобил на съпруга си „Субару“ с ДК N K 8232 ВС, управляван от А.И.-брат на съпруга й, и при движение от кръгово кръстовище на автогара в посока болница по бул.Беломорски, на кръстовището на Съдебната палата, автомобилът, управляван от ответника-„Фолкваген Голф“ с ДК N K 6724 ВВ, извършва завой наляво, отнема предимството на управлявания от брата на ищеца автомобил и удря последния, като възниква ПТП, при което ищецът е ударена по главата и лявото рамо, и изпитва болки. На местопроизшествието пристигат полицаи и пожарникари, и при разговор ответникът признава вината си, като между него и другия водач на автомобила, в който се вози ищецът, е подписан протокол за произшествието. Непосредствено след същото, ищецът изпитва силни болки в областта на главата и лявото рамо, за което е прегледана в „Бърза помощ“ с изписани болкоуспокояващи. На 18.08.2019 г. е освидетелствана от съдебен лекар, който констатира причинените наранявания и поради продължаващи болки ищецът посещава ортопед и отново е освидетелствана от съдебен лекар със заключение за причинена контузия на раменния пояс и мишницата, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, за което ѝ е проведено лечение, при което състоянието й не е подобрено, в т. ч. и след физиотерапия продължава да изпитва  болки, да има затруднение при обслужване в ежедневието си, като   съпругът ѝ поел изцяло грижите за дома, домакинството и двете им деца. Впоследствие болките се засилват и ищецът търси помощ от невролог, който я преглежда три пъти и след ядрено-магнитен резонанс е установено, че ищецът получава синдром на ротаторен маншон на рамото и периартрит, за което периодично посещава лекар за лечение и наблюдение. Твърди, че понастоящем има силни болки и не може да използва ръката си пълноценно. С оглед на получените наранявания и причинени болки страдания, оценява същите на сумата от 7 000 лв., която претендира ответникът да ѝ заплати с обещетение за забава от датата на ПТП. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа иска, уточнява, че към ПТП-то се вози на задна лява седалка и моли за уважаване на иска в пълен размер.Претендира разноски по делото.

Ответникът Р.Т.К. в срока по чл.131 от ГПК чрез упълномощен адвокат не оспорва предявения иск по основание и оспорва същия по размер като завишен.Отвеникът не оспорва настъпилото ПТП, в която връзка, твърди че след самото ПТП от лице, което се вози в автомобила, в който се вози ищецът, а именно от Ч.И.И. са му нанесени юмручни удари в областта на главата, от които изпитва болки, и след като излиза от автомобила, същото лице продължава да го удря с юмруци, свидетели на което били пристигналите на мястото пожарникари, така и возещия се при ответника И.Г.Т., като след случая ответникът е прегледан в „Спешно отделение“ и освидетелстван от съдебен лекар, с образувано впоследствие досъдебно производство за нанесена повреда по чл.130 ал.1 от НК. Поради изпитваните силни болки в главата и нанесените удари, ответникът твърди, че не е забелязал кои други лица, освен водачът на автомобила А.И. и нанеслия му побой Ч.И.И., са пътували в автомобила. Твърди, че отговорността на  собственика на автомобила, съответно и неговата, е застрахована, с гражданска отговорност при третото лице помагач, привлечено в процеса по негово искане. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.Не претендира разноски по делото.

Третото привлечено по делото лице ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр.София“ оспорва предявения иск както по основание, така и по размер.Оспорва съдържанието на съставен между ищеца и ответника двустранен констативен протокол за ПТП, с който счита, че не се установява вина, виновно поведение или нарушение на правилата за движение, и вписванията в протокола за отговорност са заявени след физическо насилие над ответника. Наред с това оспорва да е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника, настъпването на събитието и причинените телесни увреждания на ищеца, в т. ч., че установените на ищеца периартрит и синдром на ротационен маншон на рамото са в резултат на ПТП, при възражение, че възможна причина за получаването им е общият здравословен статус на ищеца и наличието на множество съпътстващи заболявания в областта на гръбначния стълб. На следващо място се прави възражение за съпричиняване на телесните увреждания, поради това, че с оглед резултата от същите може да се направи обоснован извод, че ищецът се вози без поставен обезопасителен колан и то при липса на данни на коя седалка се намира към самото ПТП. При условията на евентуалност претендира, че искът е завишен по размер съгласно критериите на чл.52 от ЗЗД. Съответно на това оспорва акцесорния иск за обезщетение за забава, и претендира за отхвърляне на иска.В съдебно заседание третото лице не се представлява.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между ищеца и ответника, че на 16.08.2019г. е съставен двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие, подписан от тях като участници в ПТП с автомобилите, описани в исковата молба, като автомобилът, управляван от ответника е с вписана застраховка  при застрахователно дружество „Булстрад“ с номер на полицата BG/03/119001076432 и в този констативен протокол ответникът като водач и участник в ПТП се е подписал, че е виновен, но не е употребил алкохол, и тези обстоятелства са признати за беспорни между главните страни с указване на третото лице помагач, че носи доказателствена тежест да опровергае съдържанието на констативния протокол от 16.08.2019 г. с допустимите по ГПК доказателствени средства.

Неоспореното по делото заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза установява, че по време на удара на двата автомобила, те започват да се извъртат в посока обратна на часовниковата стрелка и в този момент телата на пътуващите в л.а. „Субару“ изпитват въздействието на центробежната сила като резултатът е, че автомобилът „Фолксваген Голф“ по резултатна сила е насочен назад и наляво, в посока на задно ляво колело на автомобила, в който се вози ищецът и тази сила е довела до удар на тялото на пострадалата  в части на купето, разположени в посочената в схемата зона в обхвата на задна лява седалка, находяща се зад водача, разполагаща с обезопасителен колан, който към огледа е в изправност, без данни дали към ПТП-то на 16.08.2019г. за изправност на колана и за използването му от ищеца.С оглед данните, че ударът върху автомобила, в който се вози ищецът е ляв страничен, то при същия дори правилно поставен обезопасителен колан не ще възпрепятства страничното движение на тялото, защото коланът ограничава двете степени на свобода на тялото напред и нагоре, но в страни е ограничено, като въртенето на главата напред-назад и встрани остава свободно, на горната част на торса /рамената/ не е напълно свободно и в голяма част е ограничено от колана, с извод, че най-вероятната позиция на ищеца е на задната седалка на автомобила и при удара тялото й се е придвижило наляво и назад, при което са възникнали травматичните й увреждания при удар във вътрешни части на купето на автомобила, намиращи се в тази зона като задна лява колона и задна лява врата.Телесните увреждания на ищеца биха възникнали и при правилно поставен колан, защото тежестта на последиците от ПТП е в правопропорционална зависимост от скоростите на автомобилите по време на удара.Експертизата приема, че автомобилът „Субару“ се е движил по ул.Капитан Петко войвода с посока от кв.Студен кладенец към комплекс Орфей и изчертаната в двустранния протокол схема е грешна, а автомобилът „Фолкваген Голф“ се е движил по бул.Булаир и на кръстовището с бул.Беломорски е извършвал ляв завой от Съдебната палата към Арена „Арда“.В частта относно движението на автомобила „Субару“ заключението не се подкрепя от всички останали доказателства по делото-както от твърденията на ищеца и ответника, които са съвпадащи и изявленията им са удостоверени в съставения помежду им констативен протокол, така и от показанията на св.А.И. и св.Ч.И., първият управлявал л.а. „Субару“, вторият се е возил в същия л.а. до водача.Тези свидетели установяват, че на 16.08.2019г. пътуват с л.а. „Субару“ по бул.Беломорски в посока църквата през стадиона/арена „Армеец“/ и на кръстовището до съда на зелен светофар в дясна лента при движение направо, движещият се до тях микробус в лява лента спира рязко, когато л.а. „Субару“ при навлизане в кръстовището е ударен силно отляво като автомобилът е изхвърлен, като удрящият го автомобил „Фолкваген Голф“  прави ляв завой също на зелен светофар, но без да е с предимство, движейки се по бул.Беломорски в посока ул.Капитан Петко войвода.За удрящия ги автомобил ударът е челен без спирачен път, а за техния автомобил ударът е в ляво в предни лява и дясна джанти, в кръстовището, и автомобилът е изхвърлен на ул.Капитан Петко войвода откъм парка, като удрящият автомобил остава в кръстовището, като към удара всички, возещи в л.а.“Субару“ са с обезопасителни колани.Пристигналият на място св.Д.П., приятел на първите двама свидетели и на ищеца, установява, че л.а.“Субару“ е  ударен в предната част и задната врата и калник.Пристигналият на място св.Г.Г., служител на Сектор ПП при ОДМВр-Кърджали, установява, че е на  местпроизшествието заедно със свой колега, защото са изпратени по сигнал на ОДЧ за възникнало ПТП между ул.Капитан Петко войвода/продължение на ул.Булаир/ и бул.Беломорски, където установяват участниците в него-Р.К. с л.а. „Фолксваген голф“ и А. с л.а. „Субару“, като установяват, че виновен за ПТП-то е първият, отнел предимството на втория, който се движи правилно на работещ зелен светофар на кръстовището, но без да съставят акт на виновния водач, тъй като водачите по взаимно съгласие попълнили констативен протокол помежду си без пререкания или отправени заплахи, в т.ч. физическа разправа.

В съдебно заседание в.л. инж. В.Д. сочи, че независимо от движението на двата автомобила и приетия механизъм на настъпване на ПТП съгласно изчертаната в костативния протокол на участниците в ПТП схема или по схемата към заключението на вещото лице, резултатът ще е един и същи от гл.т. на удара.

С оглед на така събраните и неоспорени доказателства съдът приема, че виновен за ПТП-то на 16.08.2019г. е ответникът, който при управления на л.а. „Фолксваген голф“ отнема предимството на правилно движещия се л.а. „Субару“, в който на задна лява седалка се вози ищецът П.П.И., като независимо от това дали същата е с правилно поставен обезопасителен колан или без такъв, травматични увреждания за щяха да настъпят поради центробежната и резултатната сила на удара между двете МПС, при които тялото на ищеца осъществява съприкосновение с вътрешните части на автомобила.

От заключението на горепосочената експертиза се установява, че в резултат на ПТП-то на ищеца е причинено кръвонасядане в лявата теменно-слепоочна област на главата и кръвонасядане по задно-външната повърхност на лявото рамо с контузия на рамото, която контузия се е усложнила с периатрит на лявата раменна става с тендинопатия/калцифициращ тендинит/ в тази област и възпаление на ставната капсула/бурсит/ с калцификат в ставната капсула, като тези изменения са довели до лека ограничена абдукция/отвеждане/ и ротация в лявата раменна става, установени при преглед през м.април 2020г.В подобни случаи се прилагат болкоуспокояващи средства, нестероидни противовъзпалителни медикаменти, физиотерапевтично и рехабилитационно движение.Травматичните увреждания на ищеца в областта на лявата раменна става са в хронична фаза и поради тях, при движение в лявата раменна става, най-вече при ротация и движение на ръката, ищецът ще изпитва болка с различен интензитет при ежедневните си деятелности, установено и при прегледа й на 17.09.2020г. от вещото лице д-р М., и накрая –при по-интензивно натоварване на лявата раменна става, както и при неблагоприятни атмосферни условия/ниски температури, влага, течение/ болката в лявата раменна става е възможно да се усилва.

Заключението в медицинската част се основава на представената от ищеца медицинска документация, която непосредствено след ПТП-то и последователно във времето засвидетелства настъпили за ищеца травматични увреждания-освидетелстване от съдебен лекар на 18.08.2019г. и на 20.08.2019г., прегледи при специалисти на 19.08.2019г., 25.10.2019г., 01.11.2019г., 14.11.2019г., 21.02.2020г., 23.04.2020г., 28.04.2020г., при които е предписвана терапия с медикаменти, както и компреси, физиотерапия и кинезитерапия, като провеждана физиотерапия не повлияла съществено терапията, с посочени при преглед на 14.11.2019г. от ищеца и предходни оплаквания от години, представляващи болки във врата и гърба.Оплакванията за увреждане на лява раменна става са потвърдени и чрез образна диагностика-магнитен резонанс и конкретно на ротаторния маншон -задебелено и хиперинтензно сухожилие на м.инфраспинатус.акромион тип 1, течност в субакроисуделтоидея, със заключение за тендинопатия на ротаторния маншон, субакромио-субделтоиден бурсит.

Оплакванията на ищеца за силни болки и непълноценно ползване на ръката поради синдром на ротаторния маншон на рамото и периатрит се потвърждават и от гласните доказателства.Св.Ч.И., съпруг на ищеца, св.А.И., брат на първия свидетел, и св.Д.П., приятел на първите двама и на ищеца, в показанията си сочат, че при настъпването на ПТП-то ищецът изпитва болка, има болки в главата, гръдния кош и цялата лява страна, тъй като се е ударила силно във вратата на автомобила, както и хематом на главата, но не желае да получи медицинска помощ, но впоследствие болките не отшумяли, което я принудило да потърси лекарска помощ, но провежданото лечение винаги било с краткотраен ефект, в т.ч. и проведена физиотерапия, като болките в ръката продължили и понастоящем, както и приемът на болкоуспокоителни при промяна на времето или при натоварване на ръката, за което по необходимост всяка сутрин прави раздвижване, като  ползва чужда помощ при по-интензивни и тежки дейности както в домакинството, така и в дейността, която осъществява извън дома, на работното място, на което е подпомагана от съпруга си, близки и приятели, с настъпила промяна в настроението и голямата й жизненост поради изпитвания дискомфорт от болките.

 Съдът приема, че в резултат на ПТП-то ищецът претърпява неимуществени вреди под формата на физическо и психическо/емоционално/ увреждане на здравето-травма, представляваща контузия на ротаторния маншон на ляво рамо, преминали в хронична фаза, след неуспешно трайно лечение, при което увреждане на здравето е изпитала и продължава да изпитва болки и страдания, които представляват лека телесна повреда, но с трайна продължителност по своя резултат с оглед заключението на медицинската екпертиза и гласните доказателства по делото, при нормална степен на интензивност на травмата, с усложнения при промяна на времето и натоваряване на увредената част на тялото, с необходимост от ползване на чужда помощ за по-интензивни и натоварващи дейности, при което обичайният ход на заболяването се е развил в хронично заболяване.

Виновен съгласно чл.45, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД е ответникът като водач на лекия автомобил, с който е причинил ПТП-то, неспазвайки правилата за движение-чл.25, ал.1, вр. чл.50, ал.1 и чл.50а от ЗдвП, навлязъл в регулирано със светлинен сигнал/светофар/ кръстовище, отнемайки предимството на автомобила, в който се вози ищецът, причинявайки ПТП, от силния удар от което са причинени горепосочените травматични увреждания на ищеца, съпроведени с болки и страдания, придобили хронична форма.Не е налице съпричиняване на вредоносния резултат с оглед заключението на експертизата по делото, че травматичните увреждания биха настъпили и при непоставен от ищеца обезопасителен колан, при което единствена причина за същите е ПТП-то, причинено от ответника.Не са налице доказателства и оплакванията на ищеца да се дължат на предходни заболявания, в т.ч. и на налични предходни болки във врата и гърба, какъвто извод експертизата не прави.Неотносимо е възражението на третото привлечено лице относно последвало спрямо ответника поведение от лице, возещо се в автомобила, в който се вози ищецът, доколкото нито третото лице, нито ответникът отричат, че ищецът се е возила в ударения от ответника автомобил, като при установяване на местопроизшествието и механизма на ПТП ищецът е установена като пътник от ударения автомобил от незаинтересования св.Г.Г.-служител на Сектор ПП в добро здравословно състояние, на който ищецът заявила, че няма нужда от лекарска помощ, каквато се установява, че не желаела първоначално и от останалите гласни доказателства.   

 Прилагайки критериите на чл.52 от ЗЗД съдът приема, че за справедливото възмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане от ПТП-то са достатъчни  7 000 лв., предвид продължителността и интензивността на преживените болки и страдания, придобили хроничен характер, при което искът следва да се уважи в пълен размер,  ведно със законната лихва от датата на увреждането 16.08.2019г., тъй като ответникът същият е изпаднал в забава от деня на увреждането, което е причинил-чл.84, ал.3 от ЗЗД, до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.С оглед на това ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца исковата сума по посочената в исковата молба банкова сметка.

***.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца по делото разноски от 280 лв. за държавна такса, 271.50 лв. за възнаграждение на вещо лице, 10 лв. за призоваване на свидетел и 700 лв. за адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач няма право на разноски съгласно чл.78, ал.10 от ГПК и от същото не се претендират разноски, които то да е причинило по делото.

Мотивиран от горното, Районният съд 

 

РЕШИ:

 

 ОСЪЖДА Р.Т.К. с ЕГН **********,***. ***, общ. Кърджали, обл.Кърджали, да заплати на П.П.И. с ЕГН **********,***, сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на здравето от пътно-транспортно произшествие на 16.08.2019г., ведно със законната лихва от 16.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 261.50 лв., представляваща разноски по делото, по банкова сметка ***: ***, БАКБ АД, титуляр П.П.И..

Решението е постановено при участие на трето лице помагач  ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Позитано N 5.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

 

Съдия: