Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 05.07.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на трети юни две хиляди двадесет и първа
година в публичното заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 17 по описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.М.Г. твърди, че на 26,03,2019г. е сключил договор за заем с Т.А.П.
с нотариална заверка на подписите, по силата на който му е предоставил в заем
сумата от 3840 лева. Ответникът се задължил да върне същата в срок до
30,09,2019г., но не направил това. В т.4 от същия договор страните уговорили,
че при забава се дължи неустойка в размер на 10% на ден върху дължимата сума до
окончателното й изплащане. За периода от 30,09,2019г. до 31,10,2019г. нейният
размер е 11904 лева. За събиране на тези вземания е издадена заповед за
изпълнение, но длъжникът е подал възражение срещу нея. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните суми. Претендира
направените по делото разноски, както и тези в заповедното производство.
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че не е получавал в заем от ищеца сумата от 3840 лева. Твърди, че
в началото на 2019г. ищецът му обещал да му помогне да прекрати съсобствеността
си с трето лице върху общ наследствен имот. В тази връзка го уведомил, че има
неплатени задължения за данъци в размер на 1200 лева, като му обещал да му даде
пари, за да ги плати, както и че заплатил на АГКК 800 лева. Казал му, че за
тези пари трябва да подпише нещо. Един ден ищецът го завел при непозната за
ответника жена (която впоследствие разбрал, че е нотариус) и му казал да се
подпише на лист хартия, като му показал мястото, на което да направи това. Ответникът
не разбрал какъв е този документ, като единственото обяснение на ищеца било „за
онова, където говорихме“. Едва в началото на месец декември 2019г. узнал какво
е съдържанието на този документ, както и че това е договор за заем, в който е
включена клауза за изключително висока лихва, както и по какъв начин бил
измамен. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №2447/2019г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземане в размер на
3840 лева главница и 11904 лева неустойка, дължими по договор за заем с
нотариална заверка на подписите от 26,03,2019г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението. Срещу нея е подадено възражение,
а настоящият иск е предявен в едномесечен срок от съобщението до заявитея за това, поради което е допустим.
В горното дело е представен оригиналът на
договор за заем от 26,03,2019г., сключен между страните. В него се съдържат две
насрещни изявления, съгласно които ищецът предава на ответника сумата от 3840
лева, а последният се задължава да я върне в срок до 30,09,2019г. Документът е
бил изготвен от свидетелката Н.К.. Тя си спомня, че след като го е написала го
е прочела на страните по него, които са били в кантората й, за да може при
необходимост от корекции да бъдат извършени преди разпечатването му. След това
тя завела П. и Г. в кантората на нотариус К.. Заверката на подписите им била
извършена от свидетелката М.К. – помощник-нотариус. Тя няма спомен от
конкретния ден и договор, но по принцип при заверка на подписите тя пита
явилите се лица дали знаят какво подписват и дали са съгласни с него. Ако дадат
положителен отговор, извършва нотариалното действие. Свидетелят Атанас П. е
племенник на ответника. От показанията му се установява, че преди пет-шест
години чичо му е получил инсулт, вследствие на което не е могъл да работи и е
останал без доходи. Тогава много хора му помагали финансово, включително и И.Г..
Ответникът споделял с него, че е взимал пари от И., а също и от други хора. Той
трудно говорел, но разбирал всичко. След това той продал недвижим имот,
представляващ неговия етаж от къщата и половината от етажа на свидетеля, и по
тази причина отношенията между тях се влошили, като за уреждане на споровете им
има висящи няколко съдебни производства.
От
заключението по съдебно-психиатричната експертиза се установява, че Т.П. страда
от органично емоционално лабилно /астенично/
разстройство. То се развива на базата на МСБ, състояние след ИМИ в БЛСМА 2015г.
Остатъчна десностранна централна хемипареза
– тежка степен за ръката и лека за долен крайник. Походка тип Вернике Ман. Частична Сензомоторна
афазия леко ограничена комуникация. Захарен диабет тип 2 с диабетна полиневропатия. Артериална трета степен сърдечна и мозъчна
форма. Хипертонично сърце. Деснокамерно обременяване.
Постфлебитен синдром. След анализ на материалите по
делото, медицинската документация и актуалното състояние вещото лице е стигнало
до извод, П. не е бил в състояние да разбира пълноценно свойството и значението
на постъпките си, както и последиците от тях на датата 26,03,2019г. Съдът кредитира заключението, въпреки че е
оспорено от ищеца, тъй като същото е подкрепено от заключението по допуснатата
тричленна съдебно-психиатрична експертиза. От него е видно, че след преживените
два ИМИ психичното състояние на П. е довело до лекостепенна
съдова деменция и клинично значимо когнитивно
нарушение. Потвърждава се и диагнозата, а именно, че страда от органично
емоционално лабилно /астенично/ разстройство. Към
датата на сключване на договора – 26,03,2019г. той е бил с ограничени
възможности да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могъл
пълноценно да ръководи същите. Същият не е осъзнавал действията си и
последствията от тях при сключване на договора. Не можа да се приеме, че има
различие в здравословното състояние и психичната годност на Т.П. към този
момент и към момента на сключване на трите договора с нотариални актове – от
23,12,2019г.
Доводите на ищеца, че щом това е така, то няма
надлежно упълномощаване на процесуалния представител на ответника в настоящото
производство, са неоснователни. На първо място изследванията на вещите лица не
засягат този момент. Отделно от това съгласно чл.31 от ЗЗД договорът, сключен
от дееспособно лице, ако то
при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи
действията си е унищожаем, а съгласно чл.
32 от ЗЗД унищожение може да иска
само страната, в чийто интерес законът
допуска унищожаемостта. Или ищецът не може да се позове на унищаемост на сделката по упълномощаването на процесуалния
представител на ответника.
Основното възражение, изтъкнато в отговора по
чл. 131 ГПК на ответника е, че на 26,03,2019г. той не е знаел какво подписва.
Ищецът му дал лист хартия и му показал мястото, на което да положи подписа си,
но съдържанието на документа му било неизвестно и не му било прочетено. От
показанията свидетелката К. се установява, че това не отговаря на истината, тъй
като договорът бил изготвен от нея в присъствието на Т.П., като тя му прочела
съдържанието на договора. Или страните не са отишли само при нотариус, където
ответникът за пръв път видял документа и където нямал възможност да се запознае
със съдържанието му, както се твърди в отговора.
От процесуална гледна точка е важно да се
отбележи, че в отговора не са изложени твърдения, че П. не е бил в състояние,
при което не е могъл да разбира и ръководи действията си, а само, че не е знаел
какво подписва. Поради това липсва възражение, което да бъде квалифицирано като
такова по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, т.е. водещо до унищожаемост
на договора. Ето защо и въпреки събраните доказателства, съдът не може служебно
да се позове на такава. Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД изисква това
възражение да бъде направено срещу иск за изпълнение и дава възможност
длъжникът правомерно да откаже изпълнение на вземането на кредитора. В случая
обаче, ответникът не е направил това.
С оглед на горното за заемателя
е възникнало задължение да върне заетата сума от 3840 лева в уговорения срок –
30,09,2019г. Не се твърди и не се доказа това да е направено, поради което
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се
признае за установено, че Т.П. дължи на И.Г. сумата от 3840 лева по договор за
заем от 26,03,2019г.
На основание чл. 86 от ЗЗД той дължи и законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи направените в производството разноски по съразмерност, тъй като производството
е прекратено по отношение на сумата от 11904 лева, представляваща неустойка.
Ето защо ищецът има право на сумата от 76,80 лева, заплатена държавна такса и на
309,76 лева от останалите направени разноски – 20 лева депозит за вещи лица,
800 лева адвокатско възнаграждение и 450 лева възнаграждение за вещи лица или
общо 1270 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също
има право на разноски съобразно прекратената част или от общо направените
такива в размер на 150 лева той има право на 113,41 лева.
Ето защо и по компенсация съдът присъжда на
ищеца сумата от 273,15 лева, направени по производството разноски.
Ответникът следва да заплати и разноските в
заповедното производство също по съразмерност или 201,19 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.А.П.,
ЕГН ********** ***, дължи на И.М.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 3840 лева (три хиляди осемстотин и четиридесет лева), представляваща главница по договор за заем от 26.03.2019г.
с нотариална заверка на подписите със срок за връщане 30.09.2019г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на заявлението 12.11.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №1350 от 20.11.2019г.
по ч.гр.д.№2447/2019г. по описа на АРС.
ОСЪЖДА Т.А.П., ЕГН **********
***, да заплати на И.М.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 273,15 лева (двеста седемдесет и три лева и
петнадесет стотинки), направени по производството разноски и сумата от 201,19
лева (двеста и един лева и деветнадесет стотинки), направени разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: