№ 15128
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110102072 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл.124 ГПК.
Депозирана е искова молба на З. М. В. ЕГН ********** срещу [ фирма ] ЕАД,
ЕИК ., с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК вр.чл.124 ГПК за
установяване, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от
29.12.2014 г. по ч.гр.д.№20511/2013 г. по описа на СРС, 85 състав, в размер на 2652,21
лв. главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2011 г. до
м.04.2013 г., сумата от 296,66 лв. мораторна лихва за забава за периода 01.01.2012 г. до
19.11.2013 г., както и сумата от 287,45 лева сторени разноски, въз основа на който било
образувано изпълнително дело № 20158630400441 на ЧСИ С. Х. с рег. № . в КЧСИ.
Ищецът поддържа, че в периода от 24.02.2015 г. до 24.02.2018 г. спрямо него не са били
извършвани валидни изпълнителни действия, поради което давността за вземанията е
изтекла. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете и навежда, че по изпълнителното производство са
извършвани регулярно изпълнителни действия, като вземанията не били погасени по
давност. Поддържа, че приложимата давност била петгодишна, доколкото издадената
заповед за изпълнение е влязла в сила, което приравнява правния й ефект на влязло в
сила съдебно решение. Поддържа, че по силата на ППВС №3/1980 г. на Пленума на
ВС, до приемането на ТР №2/26.05.2015 г., давност за вземанията не е текла. Навежда,
че съгласно актуалната съдебна практика перемпцията е без правно значение за
1
давността. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими,
тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на изпълнителното
основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК /изтекла погасителна давност/. Дори в хипотезата на
прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния
лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново такова.
Установява се от събраните писмени доказателства, че въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.12.2013 г. по ч. гр. д. № 20511/2011 г. по описа на
СРС, 85 състав и изпълнителен лист от 29.12.2014 г. в полза на ответното дружество, е
бил осъден ищецът З. М. В. да му заплати сумата в размер на 2652,21 лв.,
представляваща потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2011 г.
до м.04.2013 г., сумата от 296,66 лв. мораторна лихва за забава за периода 01.01.2012 г.
до 19.11.2013 г., както и сумата от 287,45 лева разноски по делото. Между страните не
се спори и от представеното копие от изпълнително дело се установява, че по молба вх.
№ 6393/04.02.2015 г. на [ фирма ] ЕАД за събиране на вземането въз основа на
посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 441/2015 г. по описа
на ЧСИ С. Х. с район на действие СГС, прекратено на 12.08.2022 г. /след датата на
депозиране на настоящата исковата молба на 17.01.2022 г./ на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
В съдебната практика се приема, че определението на съда по молбата по чл. 242
ГПК (отм.), както и заповедта по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият изпълнителен
лист нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на
вземането по кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Подаването на
молбата/заявлението за изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с
който се погасява задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на
новата погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство по чл. 242 ГПК (отм.) и чл. 410 и сл. ГПК, като
2
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото
изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства, се издава, без да се
провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено
съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни актове се разпорежда и
издава изпълнителен лист на посочено от молителя/заявителя основание, поради което
не се променя характерът на задължението. Не може да се сподели становището на
ответника, че неоспорената заповед за изпълнение придава нова петгодишна давност
на вземането – давността за вземането е уредена с изрични, императивни разпоредби,
като разширително тълкуване е недопустимо. Срокът на новата давност по чл. 117, ал.
1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство /така решение № 94/27.07.2010 г. по т. д., т. д. № 943/2009 г. на ВКС, І-во
т. о./.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по
изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и при липса на данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта, съдът
приема, че това е датата на издаване на изпълнителния лист – 29.12.2014 г. От тази
дата длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност.
В решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.
и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., по описа на ВКС, IV г. о. е
прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на
тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това.
Посочено е, че съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е застъпено
противоположното становище, като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
3
са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Посочено е, че даденото с
отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
В настоящия случай към момента на образуване на изп. дело № 441/2015 г. по
описа на ЧСИ С. Х. е действало ППВС № 3/1980 г. Съответно следва да се прецени
какво значение имат двата съдебни акта по отношение на това производство и
твърдяната от ищеца погасителна давност. С подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство на 04.02.2015 г. от взискателя, в която е обективирано
възлагане по чл.18 ал.1 ЗЧСИ, давността за вземането е била прекъсната, съгласно чл.
116, ал. 1 ЗЗД, и същата не е текла, докато производството е било висящо. В хода на
посоченото изпълнително производство, на 24.02.2015 г. са наложени запори върху
банковите сметки на длъжника, като запорни съобщения са изпратени до „О. б. б.“ АД,
„П. и. б.“ АД, „У. Б.“ АД, „Ю. Б.“ АД, „Ц. к. б.“ АД, „Б. ДСК“ ЕАД, „О. б.“ АД, „Р. Б.“
ЕАД. На 18.02.2020 г. е депозирана молба от взискателя – ответник с ново искане да
бъдат извършени изпълнителни действия – налагане на запор на банкови сметки на
длъжника, респ. на получаваното от него възнаграждение по действащи трудови
договори, опис и оценка на притежавани от длъжника движими вещи с цел изнасянето
им на публична продан. По изпълнителното дело не са предприемани последващи
изпълнителни действия. С постановление от 12.08.2022 г. изпълнително дело №
441/2015 г. по описа на ЧСИ С. Х. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, като по делото липсват данни същото да е връчено на взискателя, респ. да е
влязло в сила.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
4
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
От приетото дотук следва изводът, че завареното като висящо от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнително дело №
441/2015 г., до 26.06.2015 г. се урежда съгласно задължителното тълкуване в ППВС №
3/1980 г., според което през времетраенето му от 04.02.2015 г. до 26.06.2015 г.
погасителната давност е спряла и не тече, а от 26.06.2015 г. е приложимо приетото с
тълкувателното решение, а именно, че давността се смята за прекъсната с поискването
на всяко изпълнително действие и съответно от този момент започва да тече нова
давност. В настоящия случай следва да се приеме, че тригодишната погасителна
давност за вземанията е изтекла към 26.06.2018 г. С молба от 18.02.2020 г. взискателят
е поискал проучване банковите сметки на длъжника, на действащите трудови договори
и налагане на запор върху вземанията на длъжника към трети задължени лица. Това
действие е предприето след изтичане на тригодишната погасителна давност за
вземането, поради което същото не прекъсва давността, тъй като давностен срок може
да бъде прекъснат, само преди да е изтекъл. По изложените съображения вземанията
на кредитора, за които е издаден процесният изпълнителен лист от 29.12.2014 г., са
погасени по давност към момента на провеждане на устните състезания в настоящото
производство. Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат сторените от него разноски за
производството в размер на 567,95 лв., от които 117,95 лв. за платена държавна такса и
450 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. М. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. ., партер, срещу [ фирма ] ЕАД, ЕИК ., със седалище и
5
адрес на управление – гр. София, ул. . № . иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.
439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите в размер на 2652,21 лева главница
за доставена топлинна енергия за периода м.11.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със
законна лихва за периода от 12.12.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 296,66
лева мораторна лихва за забава за периода 01.01.2012 г. до 19.11.2013 г., както и
сумата от 287,45 лева разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от
29.12.2014 г. по ч. гр. д. № 20511/2013 г. по описа на СРС, 85 състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20158630400441 на ЧСИ С. Х. с рег. № . в
КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [ фирма ] ЕАД, ЕИК . да заплати на З.
М. В., ЕГН ********** сумата от 567,95 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6