Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. София, 29.08.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в публичното заседание на осми юни две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 16 431 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът – П. И.П.
твърди, че с решение №1248 от 18.06.2018г. постановено по т. д. №2703/2017г. по
описа на СГС, Т. О., VI – 21 състав е
обявена неплатежоспособност на „У.“ ООД, ЕИК –*********с начална дата на
неплатежоспособността – 01.05.2017г. По отношение на дружеството е открито производство
по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ. С решение от 28.02.2019г.
постановено по т. д. №2703/2017г. по
описа на СГС, Т. О., VI – 21 състав е
възобновено производствот по несъстоятелност.
Посочва, че с молба от 01.04.2019г. ответникът е предявила вземанията си към „У.“
ООД, които основава на подписания между нея и дружеството договор за съхранение
на стоки, подробно описани в Приложение №1 към договора, движими вещи. С
определение от 21.06.2019г. на посоченото търговско дело е прието вземане на
ответника в размер на 17 575 лв. – за възнаграждения по посочения договор за
периода 16.09.2017г. – 31.03.2019г., с право на задържане и ред на предпочитателното удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Ищецът поддържа, че неправилно са съхранявани стоките, предадени за пазене
на ответника /поставяне на мебели в неотопляем склад, една върху друга, при
наличен теч от покрива, във влажно помещение/, което е довело до намаляване на
тяхната стойност от 139 036 лв. на 10 870 лв. Посочва, че предадените за
съхранение стоки са или единствения актив, който „У.“ ООД притежавало като
вземанията на кредиторите на дружеството, следвало да бъдат удовлетворени от
тяхната продажба. Активът на дружеството бил реализиран при цена 11 451 лв.,
вместо по тяхната възстановителна стойност 139 036 лв., като сумата 127 585 лв.
се явява сумата, с която масата по несъстоятелността била ощетена. В случай, че
масата на несъстоятелността била попълнена с тази сума от 127 585 лв.,
кредиторите с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ биха
получили за разпределение сумата от 107 189, 95 лв., от които ищцата щяла да
получи сумата от 64 549, 79 лв. Ищцата твърди, че е кредитор на дружеството, с
прието вземане в размер на 377 715, 66 лв. и ред на удовлетворяване чл. 722,
ал. 1, т. 8 от ТЗ. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъди ответника да й заплати:
- 64 549, 79 лева,
представляваща претърпени вреди /загуби/, които са настъпили в резултат на неизпълнение
на ответника на задълженията му по сключен с „У.“ ООД договор за съхранение на
стоки, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.12.2019г. /датата на подаване
на исковата молба/ до окончателното й изплащане. Претендира направените по
делото разноски, като е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. /лист
354/. Направено е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът – С.Е.Н. в депозирания от
нея отговор не оспорва следните посочени факти от ищеца:
- на 16.09.2017г. между „У.“ ООД, като възложител, и С.Н., като изпълнител,
е сключен договор за съхранение на стоки.
Ответникът поддържа, че към 25.10.2019г. дефектите на вещите са същите,
като тези на 16.09.2017г., тоест нито едно от поврежданията им не се дължи на
неправилно съхранение. Тези дефекти са били налични към момента на сключване на
договора за съхранение, тоест причинени са преди ответната страна да получи
държането върху вещите и да поеме ангажимент да ги съхранява. Завява също, че
нито една от предадените за съхранение вещи не е била нова нито към
16.09.2017г., нито към 25.10.2019г. Определената стойност на вещите е в
резултат не само на техните недостатъци, но и на факта, че същите са закупени
през 2007г., тоест преди 13 години и съответно същите са естествено
остарели/амортизирани. Посочва, че процесния договор
е прекратен, считано от 27.05.2019г. с едностранно предизвестие от временния
синдик на „У.“ ООД – в несъстоятелност, поради което след посочената дата
ответницата няма задължение да съхранява вещите. Оспорва определена от инж. Е.Б.
„нова възстановителна стойност“ на всяка от вещите, както и изложените в
неговата оценка твърдения, че складът, в който се съхраняват вещите е „в лошо
техническо състояние“, че „имало теч от покрива“. Посочва, че неправилно в това
заключение са определени цените на вещите като нови към 2012г., при условие, че
има данни, че същите са придобити през 2007г. Твърди, че на 16.09.2017г. до
настоящия момент не е имало теч в склада, в който са съхранявани стоките и
същите по никакъв начин не са били изложени на въздействието на такъв или друг
неблагоприятен фактор. Моли да се постанови съдебно решение, с което да бъде
отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски, за което по делото на лист 274
е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. В определения от съда срок
процесуалният представител на ответника е депозирал писмена защита по делото.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът с определението си по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е отделил
като безспорни между страните, поради което ненуждаещи се от доказване в
настоящото производство следните факти:
- на 16.09.2017г. между „У.“ ООД, като възложител и С.Н., като пазач, е
сключен договор за съхранение на стоки,
- с решение №1248 от 18.06.2018г. постановено по т. д.
№2703/2017г. по описа на СГС, Т. О., VI – 21 състав
е обявена неплатежоспособност на „У.“ ООД, ЕИК –*********с начална дата на
неплатежоспособността – 01.08.2017г.,
- с определение от
21.06.2019г. на посоченото търговско дело е прието вземане на ответника в
размер на 17 575 лв. – за възнаграждения по посочения договор за периода
16.09.2017г. – 31.03.2019г., с право на задържане и ред на предпочитателното
удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 2 от ТЗ и
- част от актива на
дружеството /представляващ част от стоките предмет на договора за съхранение/
са реализирани при цена 11 451 лв.
По делото на л. 32 – 33 е представен договор за съхранение на стоки от
16.09.2017г., с възложител – „У.“ ООД и пазача – ответника с обект – движими
вещи, описани в Приложение №1. Съгласно чл. 5 от договора пазачът се задължава
да осигури място на съхранение на предадените вещи, както и да ги транспортира
до мястото за съхранение за собствена сметка с подходящ транспорт и опаковка. Съгласно
чл. 13 и чл. 14 от договора същият се
прекратява:
- с продажба на съхраняваните вещи,
- по искане на коя да е от страните с едномесечно предизвестие,
-от пазача, без предизвестие, в случай, че възложителят е в забава за
заплащане на дължимото му възнаграждение за повече от 30 дни и
- от възложителя, без предизвестие, в случай, че пазачът не изпълнява
ангажиментите си по чл. 7 – чл. 10.
На л. 108 от делото е представен Приложение №1 към договора, в което са
описани вещите по вид, фабрика, артикул, количество и забележка. Този документ
е подписан и от двете страни по договора. Видно от отбелязванията
в него общия брой по вид на предадените вещи е 25, като по-голямата част от тях
са със забележки /17/.
На л. 44 – 56 е представен доклад от 25.10.2019г. за оценка на дълготрайни
материални активи – мебели, аксесоари и оборудване на дома, собственост на „У.“
ООД – в несъстоятелност изготвена от инж. Е.Б.. В този доклад е посочено, че е
извършен оглед на оценяваните активи на 25.10.2019г., както и тяхното
местонахождение. Описаните активи съвпадат с вещите, предмет на процесния договор. В същия документ е посочена тяхната
пазарна стойност към 25.10.2019г., която е валидна до 25.10.2020г. – 10 870 лв.
На л. 109 от делото е представено уведомление, подписано то временния
синдик на „У.“ ООД – в несъстоятелност до ответника, с което същата се
уведомява, че считано от 27.05.2019г. описания по-горе договор се прекратява,
тъй като дружеството няма възможност да заплаща възнаграждението по него. Върху
самото уведомление има отбелязване, че същото е връчено на ответника на
27.05.2019г.
По делото на л. 146 – 219 от делото са представени фактурите, с които „У.“
ООД е закупила вещите, предмет на процесния договор и
стоковите разписки, издадени от това дружество.
От представеното постановление №4/29.01.20г. постановено по т. д.
№2703/2017г. по описа на СГС, Т. О., VI- 21 състав се установява, че в собственост на ответника
са възложени петнадесет от процесните вещи, предмет
на договора за съхранение, като цялата дължима сума за продажба в размер на 11
451 лв. е прихваната с вземането на купувача – кредитор /ответника/
- л. 219 - 220. Постановлението е влязло в сила на 10.02.2020г.
На л. 270 от делото е представено решение №260897 от 04.06.2021г.
постановено по т. д. №2703/2017г. по описа на СГС, Т. О., VI- 21 състав, с което е прекратено производството по
делото и е заличено от търговския регистър дружеството „У.“ ООД. Този съдеен акт е влязъл в сила на 14.06.2021г.
По искане на страните в настоящото производство са разпитани свидетелите: Е.Е.П.и С.Т.Г.. Първият свидетел посочва, че е работила във
фирма“А.“ от края на м. октомври 2020г. за около месец и половина на длъжност –
интериорен дизайнер. Другите посочени от нея факти нямат отношение към предмета
на делото, поради което съдът не ги посочва. Вторият свидетел посочва, че е
работил във фирма „У.“ от 2008г., като е бил съдружник до 2012г. – 2014г. Посочва,
че познава ответницата, която е съхранявала стоката. Твърди, че тъй като е бил
кредитор на посоченото дружество е бил заинтересован от състоянието на тези
вещи и ги е гледал максимално често, тъй като е било важно стоката да не се
повреди. Описва, че първоначално вещите са били в гараж на ответницата, след
което тя е наела помещение на ул. „Иван Сусанин“ в
„Манастирски ливади“, което е било пригодено за магазин. Свидетелят посочва, че
лично е участвал при опаковането и пренасянето на тези вещи, поради посочената
вече заинтересованост. След това вещите са били пренесени в склад на „Военна
рампа“, който е пригоден и съхранява подобни по вид вещи. Свидетелят посочва,
че тези вещи са поръчани през 2007г. директно от Италия като мостри, като от
тогава тази стока се е премествала в няколко магазина. Посочва, че това са
мебели, които след като са били изложени веднъж в магазина нямат фабрична
опаковка. Някои от тях са избелели, изгорели от слънцето, тъй като са стояли в
магазин с големи витрини и от самото стоене, от пипане и сядане, както и от
преместването от магазин в магазин си имат някакви щети. Твърди, че всички тези
вещи са мостри. Посочва, че когато е посещавал помещенията, в които са
съхранявани от ответницата, не е констатирал да има влага в тях или нещо, което
може да ги увреди. Посочва, че е посещавал тези помещения през 2 - 3 - 4
месеца. Самият свидетел посочва, че не е имал никакви забележки относно начина,
по който се съхраняват от ответницата.
По искане на страните е допусната съдебно – счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно. В него е
посочено, че от представените по делото фактури се установява, че вещите,
предмет на процесния договор са закупени през 2007г. на
обща стойност 69 450 лв. В заключението е определена стойността на вещите към
датата – 25.10.2019г. в случай, че са били съхранявани правилно – общо 10 870
лв. Вещото лице посочва, че на 04.04.2022г. е
посетила склада, където се съхраняват останалите непродадени вещи – 10 артикула
и е установила, че същите се съхраняват правилно и същите не са повредени от
съхраняването им, като тяхната обща стойност към настоящия момент е 1 771 лв.
Другите представени по делото доказателства съдът не обсъжда, тъй като счита,
че същите са неотносими към предмета на правния спор.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Относно предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД
Съгласно направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването
на следните факти:
1. предмет и съдържание на сключения договор за съхранение на вещи,
2. състояние на вещите, към датата на предаването им на ответника по така
посочения договор,
3. на кои дати или съответно през кой период са придобити вещите,
4. състояние на вещите към датата на прекратяване на процесния
договор, което е различно от това, в което са предадени – наличие на дефекти по
тях,
5. причиняване на вреда – разлика между стойността на вещите към датата на
предаването им на ответника и към датата на прекратяване на договора, след
приспадане на амортизирането им съгласно утвърдените счетоводни стандарти,
6. качеството на ищеца на кредитор на възложителя, включването му на кой
ред и в какъв размер от списъка на вземанията на последния,
7. вид и размер на приетите вземания към възложителя, който е обявен в
несъстоятелност и по какъв начин са подредени в редовете.
В доказателствена тежест на ответника е да
установи:
1. на коя дата или
през кой период са придобити вещите, предмет на договора за съхранение, от
възложителя
2. наличие на
дефекти и какви на вещите при предаването им на ответника по този договор за
съхранение,
3. прекратяване на
договора за съхранение – от коя дата и на какво основание,
4. предаване на
стоките от ответника след прекратяване на договора за съхранение и какво е било
тяхното състояние.
От представените и
описани по-горе в мотивите на настоящото решение доказателства се установява,
че между „У.“ ООД е сключен договор за съхранение на вещи, които са подробно
описани в Приложение №1 към него на 16.09.2017г. с изпълнител – ответника. В
посоченото приложение вещите са подробно описани, като преобладаващата част от
тях са със забележки.
От представените по
делото фактури за закупуване на тези вещи се установява, че същите са придобити
от дружеството през периода 2007г. – 2011г. на обща стойност 69 450, 37 лв.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза
се установява, че при направения оглед на 04.04.2022г.
състоянието на вещите и техните недостатъци съответстват на описаното в
посочения по-горе договор. Така установеното се подкрепя и от събраните
свидетелски показания, при които вторият свидетел е посочил, че при
извършваните от него проверки не е констатирал грешки в съхранението от
ответника и съответно те да са повлияли върху състоянието на вещите. Не са
ангажирани доказателства от ищеца, чиято е доказателствената
тежест, за настъпване на други недостатъци, различни от описаните в договора,
на процесните вещи. Следователно не доказано в
настоящото производство е твърдението на тази страна за причинен деликт от ответника изразяващ се в неизпълнение на неговото
задължение да съхранява същите по време на процесния
договор. Това се потвърждава и от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, в което е определена тяхната средна пазарна цена към периода, в
който е извършена в производството по несъстоятелност тяхната продажба. Същата
е реализирана на цена от 11 451 лв., тоест по – висока от средната им пазарна
цена към този период – 10 870 лв.
Изводът, който следва от така обсъдените
доказателства по делото е, че не е установено неизпълнение на задължението на
ответника по процесния договор за съхранение на вещи,
което да е довело до тяхното увреждане и намаляване на стойността им, чрез
което да е увреден интереса на ищеца, в качеството му на кредитор на
собственика на вещите, поради което предявеният иск като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото
При този изход на делото, право на разноски има ответникът.
Направените от ответника разноски, които са и вписани в депозирания от
тази страна списък са: 300 лв. – депозит по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, 20 лв. – такса за обжалване на определението за допускане на
обезпечение на предявения иск /държавната такса в това производство е 15 лв./,
2 500 лв. – адвокатско възнаграждение в производството по частната жалба /л.
275 – 277/, 5 лв. – за издаване на съдебно удостоверение /л. 135/ и 3 500 лв. –
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Ищецът,
в депозираната от него молба на л. 353 от делото е направил възражение срещу претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че
същото е над определения минимален размер. Съдът, като взе предвид размера на
предявения иск и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, определя, че минималния размер на адвокатското
възнаграждение за настоящото производство е 2 466, 49 лв. Към този размер следва
да се прибави и възнаграждение за явяване в съдебно заседание на процесуалния
представител на ответника, тъй като общия брой на проведените съдебни заседания
по настоящото дело е седем или на основания чл. 7, ал. от Същата Наредба да се
определи още 500 лв. Относно производството по обжалване на определението, с
което е допуснато обезпечение на предявения иск на основания чл. 7, ал. 7 от
Наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение за това производство
е 1 498, 25 лв. Съдът като взе предвид фактическата и правната сложност на
настоящото дело, както и процесуалните действия извършени от пълномощника на
ответника счита, че действително направеното възражение за прекомерност на претендираните възнаграждения на частното и основното
производство са основателни, като определя за частното производство адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лв., а за основното – 3 300 лв.
С оглед изхода
на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените в
производството по делото разноски в размер на 5 620 лева.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И.П., ЕГН – ********** ***, ж. к. **********–
чрез адвокат А.П. срещу С.Е.Н., ЕГН – ********** *** – чрез адвокат А.П. иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за
сумата от 64 549, 79 лв. –
представляваща претендирани вреди настъпили в
резултат на неизпълнение на договор за съхранение на стоки от 16.09.2017г.,
сключен от „У.“ ООД и С.Н., изразяващо се в неправилно съхранение на вещите, чрез
което им е причинила ответницата вреда, като по този начин е увредела
интересите на ищеца – кредитор в производството по несъстоятелност на „У.“ ООД.
ОСЪЖДА П. И.П., ЕГН – ********** ***, ж. к. **********– чрез
адвокат А.П. да заплати на С.Е.Н., ЕГН – ********** *** – чрез адвокат А.П. на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 5 620 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните.
СЪДИЯ: