РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. ХАСКОВО, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500305 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 163/28.03.2022 година, постановено по гр.д. № 26/2021
година, РС-Хасково е отхвърлил предявените от „ДЗИ-Общо Застраховане”
ЕАД - София срещу Е.Х.Б. от с.***, Хасковска област искове с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумите
както следва: 5 000 лева - част от стойността на изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер от 10 000 лева по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица №
*** за причинени при ПТП на 28.10.2017 г. в гр.*** неимуществени вреди на
Л.Б.А., при което Е. Х. Б. е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон; както
и сумата 452,08 лева - част от лихвата за забава върху главницата в общ
размер от 904,17 лева, за периода от 21.11.2019 г. до 01.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. С оглед изхода на делото са възложени
деловодните разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът в
първоинстанционното производство „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД - София.
Подава въззивна жалба с оплаквания за неправилност на съдебния акт,
1
изразяваща се в неговата незаконосъобразност и необоснованост.
Въззивникът настоява, че не е имало необходимост деецът да извози
пострадалия до болничното заведение, тъй като св.Т. предложил помощта си
за същото. Освен това, действията на виновния водач били неадекватни, тъй
като били в разрез с правилото – да не се мести пострадалият до пристигане
на екипа за спешна медицинска помощ. Освен това, ответникът имал
възможността да се върне на мястото на ПТП след като е завел пострадалия в
болницата, но не го сторил, а вместо това заминал за селото по
местоживеенето му. Въззивникът моли ХОС да не кредитира показанията на
св. Б.. Позовава се на тяхната нелогичност, непоследователност, както и на
обстоятелството, че последната е съпруга на ответника и това я прави
заинтересована от изхода на спора. С тези и останалите доводи, изложени във
въззивната жалба, прави искане за отмяна на решението и за уважаване на
предявения иск в пълния му размер. Претендира присъждане на деловодни
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Е.Х.Б. - ответник в първоинстанционното производство,
подава отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Моли за
потвърждаване на решението като правилно. Претендира деловодни разноски
за въззивната инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. По оплакванията на
въззивника съдът намира следното:
2
По делото няма спор относно това, че на 28.10.2017 година в гр.
Хасково е реализирано процесното ПТП с участието на МПС "Фиат Пунто”
per. № ****, управлявано от въззиваемия, в резултат на което са причинени
телесни повреди на пострадалия пешеходец Л.Б.А., конкретно - разкъсно
контузна рана и кожен дефект в дясната слепоочна област, хематом под
твърдата обвивка на мозъка. Във връзка с пътно-транспортното произшествие
е съставен протокол, подписан от въззиваемия без възражения, в който
протокол съставителят му св.Ж.И. – служител на „Пътна полиция“ е
отбелязал, че Е.Х. Б. е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, а посещаването от тях е било
задължително по закон, доколкото при него е имало ранен човек - чл. 125, т. 1
ЗДвП. Безспорно е установено и това, че към датата на ПТП „ДЗИ-Общо
Застраховане” ЕАД е приел да покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на това моторно превозно средство, включително
неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане - чл. 493, ал. 1, т. 1
КЗ, както и че Е.Б. е ползвал МПС-то на законно основание и има качеството
на застраховано лице. Застрахователят-въззивник е обезщетил увреденото
лице - пешеходеца Л.Б.А. като му е изплатил сумата 10 000 лева за
претърпените от него неимуществени вреди от реализираното ПТП и сега
претендира ответникът Б. да му възстанови платената сума на основание
регрес по чл. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
налага извод, че действително при пристигане на служителите на „Пътна
полиция“ водачът на увреждащото МПС Е.Б. не е бил на
местопроизшествието, но това обстоятелство не влече след себе си
автоматично заключението, че е налице такова негово поведение, което да
поражда за застрахователя правото на регресна претенция по чл. 500 ал. 1 т. 3
от КЗ. ХОС на свой ред обсъди поотделно и в съвкупност показанията на
свидетелите Ж.К.И. – полицейски служитев в сектор „Пътна полиция“,
пристигнал по сигнал на местопроизшествието, св. Л.С.А. - пострадалия и св.
В.П.Т. – очевидец на ПТП. От показанията им еднозначно следва, че след
настъпване на пътно-транспортното произшествие пострадалият се е нуждаел
от спешна медицинска помощ и именно поради тази, а не каквато и да било
друга причина, въззиваемият не е останал на мястото на ПТП до идването на
органите на реда, а е извозил пострадалия до болничното заведение. По
делото няма конкретни доказателства – Е.Б. да е действал неправилно, още
повече това да е довело до влошаване на състоянието на пострадалия.
Напротив, в резултат на действията му последният е получил навременна и
3
адекватна медицинска помощ. Ирелевантно е обстоятелството, че инцидентът
се е случил пред друго болнично заведение, в каквато насока прави оплакване
въззивникът. Специализираното болнично звено, нарочно създадено и
оборудвано за оказване на медицинска помощ от вида на процесната е именно
спешното отделение към „МБАЛ“ – ***. В широката общественост в град ***
и региона е известно това обстоятелство, т.е. напълно е обяснима
първосигналната реакция на делинквента – да откара пострадалия в лечебно
заведение, където той най-бързо ще получи помощ, адекватна на неговите
потребности. Не само е обяснимо от човешка гледна точка, но е и
законосъобразно решението на въззиваемия – именно той, а не някакво друго
лице да отведе пострадалия в болницата. То кореспондира със задължението
му да направи всичко възможно за оказване на помощ на пострадалия при
ПТП. А освен това, от показанията на св.Т. – присъствал на мястото на ПТП и
непосредствено възприел състоянието на пострадалия и действията на
виновния водач Б., се установява, че пострадалият А. изрично е изразил
желанието си – Е.Б. да го закара и то именно в спешното отделение на
МБАЛ-***, където пострадалият работил.
От събраните по делото гласни доказателства се установява и
поведението на въззиваемия след като е оставил пострадалия в МБАЛ – ***:
той е изчакал известно време в болничното заведение и тъй като не е бил
потърсен до този момент от служителите на реда, - е отпътувал до с. ***, за да
се грижи за съпругата си, която към момента на ПТП е била в силно влошено
здравословно състояние. Важно обстоятелство, което се установява от
показанията на полицейския служител Ж.И. е това, че незабавно след като е
получил обаждане от полицейския служител, въззиваемият се е върнал в
гр.***, дал е обяснения, в които е признал, че е причинил ПТП и то виновно,
подписал е протокола за ПТП без възражения и е предоставил автомобила си
на органите на реда. ХОС в настоящия си състав споделя изводите на
първоинстанционния съд за това, че така установените действия и поведение
на въззиваемия не са равни по своето значение на „напускане на мястото на
настъпването ПТП" по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. В този случай
ангажирането на отговорността на прекия делинквент по регресен иск на
застрахователя е обвързано от недобросъвестно поведение на водача на
увреждащото МПС, с такива действия, които сочат на намерение да бъде
затруднено или осуетено разкриването на обстоятелствата на ПТП,
4
установяването на управление на МПС в пияно състояние, а дори и
установяването на виновния водач. В разглеждания казус действията и
поведението на Е.Б. категорично не е такова, което да обуслови извода за
наличие на предпоставките по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ. Като краен резултат,
той не само не е затруднил извършването на проверката във връзка с деликта,
но и е направил всичко зависещо от него, за да спомогне за изясняване на
случая, а и за финализирането на наказателното производство във връзка с
процесния деликт, което е дало възможност за бърза обезвреда на
пострадалия. Тук е необходимо да се добави, че изводите на съда за
причините, поради които от болницата въззиваемият е отишъл в с. ***, не са
градени само върху показанията на св. Б.. Те са обсъдени в съвкупност с
останалите доказателства, включително показанията на полицейския
служител Ж.И. и писменото доказателство – експертно решение за призната
100% трайна неработоспособност на съпругата на въззиваемия поради
дясностранна спастична хемипареза.
Въззивният съд споделя и останалите фактически и правни изводи на
РС – Хасково и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение. Поради гореизложеното въззивната жалба се явява
неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо, правилно и
следва да бъде потвърдено.
Доколкото въззивната жалба е преценена като неоснователна и с
оглед направеното от въззиваемия искане за присъждане деловодни разноски,
както и представени доказателства за реално понесени такива – заплатен
адвокатски хонорар, сторените от въззиваемия разноски следва да бъдат
възложени в тежест на въззивника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163/28.03.2022 година, постановено
по гр.д. № 2026/2021 година по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, съдебен
адрес: гр. Хасково, бул. „България“ № 150, ет. 2, оф. 217 да заплати на Е. Х.
Б., ЕГН **********, адрес: с. ***, обл. Хасково, съдебен адрес: гр. Хасково,
ул. „Хан Кубрат“ № 8, ет. 4, оф. 20, сумата 1200 лева – деловодни разноски за
5
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6