№ 211
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000159 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 5.12.2024 г. на ищеца „ТЕ – КА Еколоджи“ ЕООД и по
срещу решението от 18.11.2024 г. по т. д. № 189/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-21
състав, с което:
е отхвърлен предявеният срещу ответника „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата 105 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение,
дължимо по договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен със
застрахователна полица № 4704220200022162/13.05.2022 г. за настъпило на 6.07.2022 г.
застрахователно събитие – кражба на застрахования лек автомобил марка „Лексус“,
RX450HL, с peг. № ********;
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 572 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че процесният
застрахователен договор е нищожен поради липса на застрахователен интерес, тъй като
ищецът не бил собственик на застрахования автомобил. Твърди се, че ищецът е сключил
договор с продавача на автомобила, на който е заплатил уговорената продажна цена, като с
оглед изискванията в процедурата по регистрация на МПС пред КАТ е бил изготвен писмен
договор, в който са отразени индивидуализиращите страните данни, като ищецът не е имал
възможността и задължението да се увери във верността на въведените от продавача данни.
Въз основа на този договор автомобилът бил регистриран в КАТ и бил сключен процесният
застрахователен договор, като автомобилът е бил представен за оглед и е заплатена
застрахователна премия, което само по себе си обуславяло наличието на застрахователен
интерес. Твърди се, че необосновано съдът приел за доказана неверността на свидетелството
за регистрация на МПС относно собствеността на ищеца, на база приетото, че праводателят
на ищеца не бил собственик на автомобила. Сочи се, че правилно съдът приел за приложимо
1
към процесния договор за продажба италианското право, но непълно изяснил съдържанието
на същото относно това дали е налице правило, аналогично на чл. 78 ЗС. Твърди се, че
противно на приетото от съда такова правило съществувало, а именно – чл. 1153 от
Италианския граждански кодекс.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
уважи предявеният иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемият ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“– ответник по иска – чрез
процесуалния му представител, оспорва жалбата. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ТЕ – КА Еколоджи“ ЕООД с искова молба от
23.01.2023 г., с която срещу Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е бил предявен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата 105 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
“Каско Стандарт”, обективиран в застрахователна полица № 4704220200022162/13.05.2022 г.
за настъпило на 6.07.2022 г. застрахователно събитие относно МПС с марка „Лексус“, модел
RX450HL, с peг. № ********, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че по силата на посочения застрахователен договор от
13.05.2022 г. ищецът застраховал при ответника собственото си МПС с период на покритие
14.05.2022 г. – 13.05.2023 г. и застрахователна сума 105 000 лв., по която ищецът заплатил
първата от четирите вноски по премията Твърди, че на 6.07.2022 г. настъпило предвидено
застрахователно събитие – автомобилът бил противозаконно отнет от владението на
упълномощения да го управлява И. Е. Г. от мястото, където бил паркиран, за което било
образувано и досъдебно производство № 1085/2022 г. на 6 РПУ – СДВР, пр. пр. №
23682/2022 г. на СРП, което било спряно поради неоткрИ.е на извършителя и на автомобила
с постановление от 13.09.2022 г. Ищецът своевременно предявил претенция до ответника за
изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, което ответникът неоснователно
отказал с писмо с изх. № АЗ-01310-39/22/14.12.2022 г.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил настъпването на застрахователното
събитие, както и наличието на право на собственост на ищеца спрямо застрахованото МПС,
а освен това е заявил при условията на евентуалност и възражение за прихващане с
неплатените втора, трета и четвърта вноски от застрахователната премия в общ размер на
2 976,06 лв.
Видно от представената застрахователна полица № 4704220200022162/13.05.2022 г. между
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и „ТЕ – КА Еколоджи“ ЕООД е бил сключен
договор за застраховка “Каско Стандарт” за МПС – лек автомобил марка „Лексус“, модел
RX450HL, рама № JTJHGKFA3L2010179, с peг. № ********, при застрахователна сума – 105
000 лв., застрахователна премия – 3 968,07 лв., платима на четири вноски от по 992,02 лв. с
падежи 13.05.2022 г., 14.08.2022 г., 14.11.2022 г. и 14.02.2023 г., за срок от 00:00 ч. на
14.05.2022 г. до 23:59 ч. на 13.05.2023 г., при клауза „Пълно каско“ и допълнителния
покрития „Помощ на пътя“ и „Официален сервиз“ съгласно общи условия /представени по
делото/, които застрахованият е приел. Според същите ОУ клаузата „Пълно каско“ покрива
рисковете по клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и
следните допълнително покрити рискове: 1) кражба или грабеж на МПС, 2) кражба или
грабеж на допълнително монтирано стационарно оборудване в салона на МПС, срещу
заплащане на допълнителна застрахователна премия; 3) противозаконно отнемане на МПС с
цел ползване; и 4) палеж или взривяване. В договора е удостоверено заплащането на
първата вноска от премията от 992,01 лв.
Според представеното удостоверение № УРИ-230р-28940/12.07.2022 г., издадено от 06
РПУ – СДВР, на 6.07.2022 г. е било заявено в управлението от И. Е. Г., че за времето от
около 20 ч. на 5.07.2022 г. до 10 ч. на 6.07.2022 г. в гр. София, бул. „България“ № 60, е отнет
2
от владението му застрахования автомобил „Лексус“ с peг. № ********, собственост на
ищцовото дружество. Посочено е, че е образувано досъдебно производство № 1085/2022 г.
по чл. 346, ал. 1 НК, като до момента не е установен извършителя на деянието и
автомобилът не е намерен. С постановление от 13.09.2022 г. по пр. пр. № 23682/2022 г. на
СРП наказателното производство е било спряно на осн. чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК за издирване
на извършителя.
Застрахованият „ТЕ – КА Еколоджи“ ЕООД е уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие със заявление от 6.07.2022 г., по повод на което при ответника е
била образувана преписка по претенция № 470422222236392 /референтен № 4704-01310-
39/22/. Препис от преписката е представен по делото, като приложения опис на документи
по тази преписка е удостоверено, че са били приложени свидетелството за регистрация на
МПС, документ за придобИ.е на автомобила и пълномощно за управление.
С писмо с изх. № АЗ01310-39/22/14.12.2022 г. ответникът е отказал да изплати
застрахователно обезщетение, мотивирайки се с наличие на основания за отказ по раздел
„Общи положения“, подраздел ХІІІ „Прекратяване“, т. 1.2 и т. 1.3 от Общите условия на
застраховката поради предявяването на документи или претенции с невярно съдържание –
без те да се конкретизират.
Изслушани и приети са и основно и допълнително заключения на автотехническа
експертиза, извършена от вещото лице И. Т.. Според вещото лице действителната стойност
на процесния застрахован автомобил към момента на настъпване на застрахователното
събитие /6.07.2022 г./ е 113 293 лв. Вещото лице е установило, че според номера на рамата на
автомобила годината на производство на същия е 2020 г., като според електронния регистър
при официалния представител на марката в България автомобилът е бил предназначен за
американския пазар и първоначално е бил регистриран там, но нямат достъп до
информацията в регистрите на американския пазар.
Във връзка с изясняване на собствеността върху процесното МПС по делото са събрани
множество доказателства.
Според представеното свидетелство за регистрация на МПС № *********/7.05.2021 г.,
издадено от СДВР – Пътна полиция, датата на първа регистрация на процесния автомобил е
24.04.2020 г., като е бил първоначално регистриран в България на 7.05.2021 г. от ищеца „ТЕ
– КА Еколоджи“ ЕООД. От представената преписка от СДВР е видно, че регистрацията е
била извършена по заявление № 214134082269, към което са приложени: 1) протокол за
преглед и техническа изправност на ППС № 214134017531; 2) сертификат от публичния
регистър на МПС в гр. Рим – Италия в превод; 3) свидетелство за регистрация № СЕ
******* /на италиански език и в превод на български език/, според което автомобилът е бил
първоначално регистриран в Италия с рег. № ******** от М. Р., родена на ******** г., с
адрес – гр. Рим, ул. „***“ № 39-37, като автомобилът е спрян от движение поради
окончателен износ за държава от ЕС – България; 4) договор за продажба на употребявано
МПС от 15.04.2021 г., сключен между Р. М. и ищеца за цена от 52 000 евро, като в графата
„номер на удостоверението за собственост“ е посочен номерът на рамата –
JTJHGKFA3L2010179, а в графата „дата на следващ технически преглед“ – 24.04.2020 г.; и 5)
декларация от 28.04.2021 г. на управителя на ищцовото дружество Ц. Х. И., с която е
декларирал, че е закупил процесния автомобил на 15.04.2021 г. в гр. Рим от продавача Р. М..
По делото е представен от ищеца с превод договора от 15.04.2021 г. за продажба на
употребявано МПС, който ищецът е представил пред застрахователя и който е видимо
различен и съдържа и повече данни за собственика /продавача на МПС, в сравнение с
договора представен при регистрацията в СДВР. В този договор за продавача е посочена
друга дата на раждане /19.10.1976 г./ и друг адрес /гр. Рим, Нетуно, ул. „***“ 43, пк. 00125/,
както и данни за документ за самоличност, данъчен номер, телефон и електронен адрес.
По реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 относно сътрудничеството между съдилищата на
държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела са
събрани доказателства относно идентификацията на продавача по договора за покупко-
3
продажба на МПС, с който ищецът твърди да е закупил автомобил от Италия, както и
относно регистрацията и данните от нея за превозното средство. Информацията е поискана
след като и двете страни по делото са уточнили имената, датата на раждане и адрес на
лицето М. Р., а именно, че е родена на ******** г. с адрес гр. Рим, ул. „***“ 39-37.
Според получения по този ред протокол от 3.06.2024 г. по гр. д. № 4270/2024 г. на
Обикновения съд в Рим и след необходими проверки е установено, че лице с имена М. Р.,
вкл. родена на ******** г., не съществува и не са издавани лични документи на такова лице.
Посочено е и, че не съществува и улица „Барона“. Установено е съществуването на улица
„Баронале“, която има № 39, но там са регистрирани други лица. Посочено е, че на
17.04.2024 г. Министерството на инфраструктурата и транспорта е отговорило, че
процесното превозно средство с рег. № ******** е регистрирано в Службата за регистрация
на МПС на гр. Тревизо на 12.03.2021 г., като според приложените документи е за същия
модел автомобил, но с друг номер на шаси – JTJBGMCA902065754, като е регистриран на
дружеството „Кинто Италия“ АД, което е променило наименованието си на „Тойота Флийт
Мобилити Италия“ АД. Установено е от доклад от 20.05.2024 г. на полицията в гр. Рим, че
процесният номер на шасито /JTJHGKFA3L2010179/ не съответства на рег. № на автомобила
– ********, като шасито не присъства в базите данни, поради което не съществува такова.
Информацията е и на база проверка в базите данни EUGARIS, включващи и други
европейски страно – Литва, Испания, Швеция, Латвия, Франция, Финландия, Холандия и
Белгия. Заключено е, че такова шаси не се свързва с нито едно превозно средство
Тойота/Лексус, поради което разследващите считат, че „въпросното превозно средство
изглежда чуждо превозно средство – снабдено с фалшиво шаси“.
В първоинстанционното производство е събрана информация по реда на чл. 43 КМЧП и
Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави за уредбата по
италианското право относно сключването на договор за покупко-продажба на МПС,
прехвърляне на правото на собственост върху такова, изискванията за форма и
съществуването на презумпции за придобИ.е на право на собственост върху автомобил
извън хипотезата на прехвърлянето му с договор. Във въззивното производство е събрана
информация и за съдържанието на чл. 1147 и чл. 1153 от Гражданския кодекс на Италия,
която ще бъде коментирана по-долу.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключен договор за
имуществено застраховане „Каско Стандарт“, обективиран в представената застрахователна
полица № 4704220200022162/13.05.2022 г. за процесното МПС – лек автомобил марка
„Лексус“, модел RX450HL, с peг. № ********, при застрахователна сума – 105 000 лв., за
срок от 14.05.2022 г. до 13.05.2023 г. Съобразно чл. 351, ал. 3 КЗ в договора е уговорено, че
застрахователното покритие започва след заплащане на първата вноска от разсрочената
премия, което е станало в деня на сключване на договора – 13.05.2022 г. В периода на
застрахователно покритие ищецът е предявил на 6.07.2022 г. пред ответника претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение с твърдение, че е настъпило застрахователно
събитие – кражба /отнемане/ на автомобила на 5 – 6.07.2022 г., която претенция ответникът е
отказал да удовлетвори.
Наведените от ответника в първата и въззивната инстанции възражения, очертаващи
спорните въпроси по делото, се свеждат до оспорване на настъпването на самото
застрахователно събитие, на размера на щетата, както и на заявеното от ищеца право на
собственост върху автомобила, обуславящо валидното действие на застрахователния
договор. По тези въпроси въззивният съд намира следното:
4
Настъпването на предвидено в договора застрахователно събитие следва да се приеме за
доказано въз основа на данните по представените удостоверение № УРИ-230р-
28940/12.07.2022 г., издадено от 06 РПУ – СДВР, и постановление от 13.09.2022 г. по пр. пр.
№ 23682/2022 г. на СРП. Същите представляват официални документи, чиято материална
доказателствена сила не е опровергана. От тях се установява образувано наказателно
производство за деяние по чл. 346, ал. 1 НК за противозаконно отнемане на застрахования
автомобил, който до момента не е открит. Без значение е дали деянието е кражба или
отнемане по чл. 346 НК, тъй като и двете деяния са покрити рискове по процесната
застраховка. От приетото и неоспорено заключение на АТЕ е установена и действителната
стойност на застрахованото МПС към момента на настъпване на събитието – 113 293 лв.,
при уговорена застрахователна сума – 105 000 лв.
Възражението за липса на право на собственост на ищеца върху процесното МПС е
свързано с наличието на застрахователен интерес по смисъла на чл. 349, ал. 1 КЗ, от който
зависи валидността на застрахователния договор /чл. 349, ал. 2 КЗ/. Ако ищецът не е
собственик на автомобила, то тогава ще е налице застраховане на чуждо имущество, което е
действително само ако е налице одобрение от собственика на същото – чл. 402, ал. 2 КЗ.
Ищецът не се позовава на хипотезата на чл. 402, ал. 2 КЗ, а на свое право на собственост
върху застрахования автомобил.
За доказване на правото си на собственост върху автомобила ищецът е представил
свидетелство за регистрация на МПС № *********/7.05.2021 г., издадено от СДВР – Пътна
полиция. Същото е официален удостоверителен документ, който по правило е достатъчен за
доказване на собствеността, освен ако доказателствената му сила е опровергана от други
събрани доказателства. Същевременно, регистрацията няма правосъздаващо действие – тя
само оповестява определени обстоятелства, вкл. права, а не ги създава.
В случая регистрацията на процесното МПС в България е извършена въз основа на
представен от ищеца писмен договор за продажба на употребявано МПС от 15.04.2021 г. В
същия е посочено, че е сключен за цена от 52 000 евро в гр. Рим – Италия с продавача М. Р.,
за която в представеното свидетелство за регистрация № СЕ ******* е посочено, че е
родена на ******** г., с адрес – гр. Рим, ул. „***“ № 39-37. При тези твърдения на ищеца
приложимо право както към придобИ.ето на собствеността, така и към посочения договор е
правото на Република Италия – съобразно чл. 65, ал. 1 КМЧП и чл. 4, пар. 1, буква „а“ от
Регламент /ЕО/ № 593/2008 относно приложимото право към договорните задължения.
В настоящия съдебен процес е установено съдържанието на италианското право, според
което няма изискване за форма за валидност на договор за покупко-продажба на МПС, но
писмен договор е необходим за целите на вписването в Публичния автомобилен регистър,
вписването в който има оповестително действие, като прехвърлянето на собствеността е
обусловено от нейното предходно притежание от продавача. Същевременно, установено е и,
че в италианското право съществува оригинерен способ за придобИ.е на движима вещ чрез
добросъвестно владение, аналогичен на този по чл. 78 от българския Закон за собствеността,
което е логично предвид това, че българското гражданско право, вкл. вещното право, в
огромната си част е реципирано именно от италианското. Такъв способ е уреден в чл. 1153
от Гражданския кодекс на Италия, според който „лице, на което движима вещ е отчуждена
от лице, което не е собственик, придобива собствеността върху нея чрез владение, при
условие че е добросъвестно в момента на предаването и че съществува основание, годно за
прехвърляне на собствеността“. От събраните по делото доказателства обаче не се
установява процесното МПС да е придобито от ищеца нито на деривативно, нито на
оригинерно основание, поради следното:
На първо място, събраните по реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 доказателства
установяват с категоричност несъществуването на лицето, посочено като продавач с
представения писмен договор от 15.04.2021 г. – М. Р.. Това е достатъчно да се приеме, че
документът е неистински и не обективира въобще договор, тъй като той представлява
съглашение между поне две лица, а в случая е установено несъществуването на едното от
тях. По делото липсват доказателства ищецът да е сключил договора с друго реално
5
съществуващо физическо лице. Липсват и ангажирани доказателства за начина на плащане
на посочената цена от 52 000 евро /напр. банкови документи/, което би било индиция за
договорни отношения.
Отделно от това – налице е неистинност на същия документ /договора за продажба/ и в
друга част, а именно – относно индивидуализиращите данни за процесното МПС. Установи
се, че посоченият в договора и в представеното италианско свидетелство за регистрация №
СЕ ******* номер на шасито /JTJHGKFA3L2010179/ не съответства на рег. № на
автомобила – ********, като такъв номер на шаси не присъства в базите данни в Италия и в
други държави, поради което не съществува такова. Същевременно, с този рег. номер
/********/ е регистриран в Италия друг автомобил с друг номер на шаси и друг собственик.
Следователно, самите индивидуализиращи данни на автомобила са били фалшифицирани,
което наред с несъществуването на лицето, посочено като продавача, е допълнителен
аргумент, че представените договор и свидетелство за регистрация са неистински документи
и, че липсва въобще съглашение за продажба на автомобила в полза на ищеца. Не се твърди
и доказва ищецът да е сключил за този автомобил друг договор за продажба с друго лице.
Ето защо не се установява ищецът да е придобил автомобила по деривативен начин.
На второ място, не са налице предпоставките и за оригинерния придобивен способ по чл.
1153 от Гражданския кодекс на Италия. Една от тях е наличието на валидно основание
/титул/, годно да прехвърли собствеността. В случая такова валидно прехвърлително
основание липсва, тъй като липсва въобще доказан сключен договор – по изложените по-
горе съображения. Не може да се приеме и, че ищецът е бил добросъвестен владелец по
смисъла на чл. 1147 от Гражданския кодекс в момента на придобИ.е на фактическата власт
върху автомобила. Тази добросъвестност е изключена, ако незнанието му за липсата на права
на продавача се дължи на груба небрежност съгласно чл. 1147, ал. 2 от Гражданския кодекс.
Ищецът е допуснал такава, тъй като не е извършил минимално изискуемата проверка на
правата на своя праводател, още повече, че ищецът е търговец и при сключването на
търговски договори следва да полага квалифицираната грижа на добрия търговец. Такава
проверка е била възможна относно статуса на автомобила в публичния автомобилен
регистър на Италия и не е изисквала много усилия. Тя е следвало да се извърши и поради
това, че данните за продавача /година на раждане и адрес/ са били различни в представеното
италианско свидетелство за регистрация и в договора за продажба. Неизвършването на
такава при сделка на значителна цена надхвърля обикновеното лекомислие до степен на
груба небрежност. Това изключва квалифицирането на ищеца като добросъвестен владелец –
чл. 1147, ал. 2 от Гражданския кодекс. Следователно, липсва осъществен в полза на ищеца
оригинерен придобивен способ по чл. 1153 от Гражданския кодекс на Италия.
При това положение следва да се приеме за доказано, че ищецът не е придобил
собствеността на процесния автомобил. Това означава, че липсва застрахователен интерес
при сключването на процесния застрахователен договор, което обуславя неговата
нищожност съгласно чл. 349, ал. 2 КЗ. Ето защо липсва и породено в полза на ищеца
вземане срещу ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което искът
е изцяло неоснователен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СГС – потвърдено.
По разноските за производството
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.11.2024 г. по т. д. № 189/2023 г. на Софийския градски
съд, VІ-21 състав.
ОСЪЖДА „ТЕ – КА Еколоджи“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Триадица“, ул. „Проф. Марин Големинов“ № 8, ет. партер,
ателие 5, да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, пл. „Позитано“ № 5, на осн. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 100 лв. – разноски за
производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на обявения по делото профил в ЕПЕП на адвоката
на ищеца и на профила в ССЕВ на ответното дружество.
Указва на страните, че при подаване на касационна жалба към същата следва да бъде
приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. /като в
документа се посочи номера на делото на САС/, както и да бъде приложено изложение на
основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7