Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2113 04.12.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
с участието на прокурора Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2241 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
Образувано е по жалба от В.Г.И., с адрес: ***, против Решение, постановено от Началника на РУ –Поморие при ОД на МВР-Бургас, на основание чл.153, т.6 и чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ- „да се отнеме Разрешение № 20150154675, за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, издадено на В.Г.И.“. Според жалбоподателя, решението на органа е незаконосъобразно, тъй като липсвали всякакви мотиви за отнемане на разрешението. Сочи се, че липсват каквито и да било данни за злоупотреби, отправяне на закани срещу конкретни лица. Уточнява се, че жалбоподателят е в процес на развод със съпругата си, а въпреки противоречията с нея никога не е отправял заплахи, нито демонстрирал наличието на законно притежава-но оръжие. Оспорва се упоменатото от страна на административния орган, като основание за отнемане на разрешението, а именно, че липсвали данни за посегателства срещу правоимащото лице, поради което отпаднало основанието за издаване на разрешението- самоохрана. Изтъква се, че не органът, а лицето на което и издадено разрешението трябва да прецени дали е налице посегателство срещу него или не и след като при издаване на разрешението е имало всички необходими предпоставки, а липсват основания за предсрочното му отнемане, оспореният акт бил незаконосъобразен. Иска се отмяна на оспореното решение за отнемане на разрешението. В подадени преди съдебното заседание „писмени бележки“ се прави и искане за отмяна и на Протокол от 07.06.2019г., с който било иззето оръжието на жалбоподателя и да му бъде върнато, както и за отмяна на оспореното с жалбата решение за отнемане на разрешителното. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа жалбата си срещу оспореният административен акт, като иска да бъде отменено решението за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелното оръжие и боеприпаси за него.
Ответникът – Началник на РУ-гр.Поморие при ОД на МВР–гр.Бургас, редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата. Няма искания по доказателствата. Представя административната преписка.
Прокурорът дава заключение за основателност на оспорването. Не сочи нови доказателства. Предлага административния акт да бъде отменен, като необоснован.
Административен
съд- гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и
становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и
съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за подателя. Доколкото в жалбата не е направено искане за спиране на изпълнението на административния акт, а същото е допуснато по силата на закона /арг. от чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ/, съответно има отделен ред за оспорване на допуснатото от закона предварително изпълнение /в тридневен срок от връчване на акта/, при което съдът се произнася незабавно в закрито заседание, съгласно чл.60 от АПК, в настоящото производство въпросите свързани с това предварително изпълнение не могат да бъдат обсъждани, като извън предмета на съдебен контрол. Оспореното решение е връчено на адресата на 29.08.2019г., респективно тридневния срок за оспорване по реда на чл.60 от АПК е изтекъл още на 02.09.2019г. /присъствен ден- понеделник/, а в този срок такова искане не е направено, нито се твърди, че е подадена жалба с такова правно основание. Жалбата е подадена на 05.09.2019г., в преклузивния 14-дневен срок за обжалване на решението, но след тридневния срок от връчване на административния акт, поради което дори да е налице искане по реда на чл.60 от АПК, същото би било просрочено и процесуално недопустимо. В тази връзка, само за пълнота следва да се отбележи, че наличието на законово указание за предварително изпълнение на акта прави безпредметно допускането на предварително изпълнение от страна на административ-ния орган, защото това негово правомощие по чл.60, ал.1 от АПК може да бъде упражнено само при липса на допуснато изпълнение по силата на закона, а в случаят такова е налице.
Колкото до обективираното в „писмени бележки“ /л.31-35 от делото/ искане постъпило преди проведеното открито заседание, където освен за отмяната на решението се прави искане и „да отмените Протокол от 07.06.2019г., с който е иззето оръжието…и да му бъде предадено обратно, като негова лична собственост…“, следва да се отбележи, че такова искане в жалбата не е направено. Видно от нейното съдържание, както от уводната, така и от обстоятелствената част, същата е насочена само „против Решение /без дата и месец/, връчено ми на 29.08.2019г.“, но не и срещу друг акт, поради което не би могло впоследствие, след изтичане на срока за оспорване, да се разширява предмета на делото, като се прави искане за отмяна и на друг акт, в случая цитираният Протокол от 07.06.2019г., с който оръжието и боеприпасите били иззети. Освен това, цитираният протокол, както става ясно и от датата на съставяне е изготвен в един много по-ранен етап, преди издаване на оспореното решение и очевидно няма връзка с процесният административен акт, поради което няма връзка с допуснатото по закон предварително изпълнение на решението. Нещо повече, видно от съдържанието на този протокол, приобщен по делото /л.18/, пистолетът на жалбоподателя и прилежащите боеприпаси са предадени на 07.06.2019г. на служители от РУ на МВР-гр.Поморие „поради образувана преписка в РУ Поморие“ и се предават на съхранение в служба „Въоръжение“ при управлението. С други думи, оръжието и боеприпасите са предадени не в изпълнение на решението за отнемане на разрешението, а поради образувана преписка. На 07.06.2019г. са съставени още протокол за предупреждение по отношение на жалбоподателя В.И. „да не извършва физически и психически тормоз на съпругата си, както и да не осъществява прояви на домашно насилие…“, като е снето и писмено сведение от В.И.. При положение, че никъде в оспореното решение не се сочи, че основание за неговото издаване е преписка, образувана по сигнал за противообществени прояви на правоимащото лице, включително такива на домашно насилие, съдът намира, че този протокол от 07.06.2019г. е неотносим към обжалваното по делото решение, поради което и не би могло да се приеме като израз на предварително изпълнение на това решение. Освен това, протоколът е за „ПРИЕМАНЕ НА ОБВВПИ“, а не за някакви принудителни действия или мерки, т.е. в случаят не става въпрос за изземване на оръжие и боеприпаси по силата на административен акт, а за тяхното доброволно предаване. Следователно, обсъждания протокол не съставлява годен за оспорване административен акт и искането за неговата отмяна е процесуално недопустимо. Съвсем отделен е въпроса, че протоколът от 07.06.2019г., на която дата лицето предало оръжието и боеприпасите си, дори да имаше белезите на такъв административен акт, би могъл да се оспори в 14-дневният законен срок за оспорване, а той е изтекъл още през месец юни 2019г. и искане за неговото отмяна в хода на това производството, дори да бе направено още с подаване на жалбата от 05.09.2019г. би било просрочено и на друго самостоятелно основание също е процесуално недопустимо. Обобщено, искането за отмяна протокол от 07.06.2019г. е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
По отношение, оспорването на решението за отнемане разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, оспорването е процесуално ДОПУСТИМО, поради наличие на кумулативно изискуемите положител-ни процесуални предпоставки, респективно жалбата срещу него следва да бъде разгледана по същество. С оглед съблюдаване правомощието си служебно да провери законосъобразността на акта, съгласно чл.146 от АПК, независимо от изложеното от страна на оспорващия, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
На 28.10.2015г. Началникът на РУ на МВР- гр.Поморие издал Разрешение № 20150154675 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него на името на жалбоподателя В.Г.И., съгласно приложението съдържащо технически характеристики на оръжието. Видно от съдържанието на документа /л.19 от делото/ валидността на разрешението е до 27.10.2020г.
На 08.08.2019г. мл.експерт Стоян Стоянов изготвил Докладна записка до началника на РУ-гр.Поморие, съставена относно извършена проверка по заявление, с вх.№ 320000-5291 от 25.07.2019г. по описа на управлението, в която описал установеното по повод Заявление от В.Г.И. за връщане на пистолет „Берета“, калибър 22 и 40 бр. боеприпаси за него. Записано е, че И. има издадено разрешително, описано по-горе, за „самоотбрана“. Сочи се, че молителят предал доброволно оръжието и боеприпасите по повод подадено заявление от съпругата му. Описват се две заявления, с вх.№ 4113 от 10.07.2019г./ с грешно отбелязана дата, тъй като е подадено на 10.06.2019г./ и заявление с вх.№ 5168 от 22.07.2019г., и двете приложени в преписката по делото /л.9 и л.13 от делото/. Сочи се, че в тези заявления и приети към тях писмени сведения, също представени по делото, Иванова заявила, че съпругът и през последните две-три години проявява към нея психически тормоз, а в тази връзка били съставени протоколи за предупреждение на лицето, на основание чл.65 от Закона за МВР. Служителят изтъква, че от извършена проверка в интегрира-ната полицейска система С КОС установил, че липсват данни за регистрирани конкретни посегателства през последните години против личността и имуществото на В.И., или не неговото семейство, които да обосновават по несъмнен начин основателността на посочената причина за издаване на разрешението „самоотбрана“. С това съображение е обосновано предложението до издателя на разрешението, последното да бъде отнето.
В материалите по преписката са представени освен цитираните заявления от съпругата на жалбоподателя,писмени сведения, протокол за предупреждение, протокол за приемане на ОБВВПИ, както и Постановление от 12.07.2019г. на Районна прокуратура- гр.Поморие, образувана по преписка, въз основа на заявление от съпругата на жалбоподателя, с изложени твърдения за осъществен от страна на В.И. психически тормоз спрямо подателя Мария Иванова. Писмените сведения, заявленията и прокурорското постановление по същество са еднопосочни относно причините за обтегнатите отношения между жалбоподателят и неговата съпруга, предпоставящи и започване на бракоразводно дело. Самата заявителка сочи, че конфликтът между нея и съпруга й се основава на неразрешени битови проблеми, ремонт на жилище, закупуване на вещи и въпроси свързани с възпитанието на роденото по време на брака им дете, но никъде не се сочи, че И. отправял заплахи към съпругата си, още по-малко свързани с наличието на законно притежавано от него оръжие. Напротив, самата Иванова подала сигналите описва, че никога не е заплашвана с оръжие от страна на съпруга си, като дори се заявява, че няма да предприема и подаване на молба, за предприемане на мерки по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Освен, че не са отправяни заплахи с оръжие, Иванова изтъква, че въобще „не е отправял закани и заплахи към мен, не е посягал и не ме е удрял“. Осъщественият според съпругата „психически тормоз“ се изразява в „постоянно прави забележки за всичко, което правя“. С посоченото постановление на прокурора, е отказано образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер и преписката била прекратена. В материалите по делото не са налице данни за извършени противообществени прояви от страна на жалбоподателя, нито се твърди наличието на такива в оспореното решение. С последното, на основание чл.153, т.6 от ЗОБВВПИ, началникът на управлението, издал разрешението по-рано, постановил неговото отнемане, като фактическото и правно основание за това предсрочно отнемане на разрешението се обосновава с липсата на конкретни посегателства през последните години, против личността или имуществото на В.И. или неговото семейство, обосноваващи по несъмнен начин основателността на посочената причина „самоотбрана“, с което издателят сочи, че отпаднала основателната причина за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, за самоотбрана по чл.58, ал.1, т.10 от закона. Отнемането на документа се основава и на чл.155, ал.1 от същия закон.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, съдът обосновава следните правни изводи:
По делото не се спори за компетентността на ответния орган да издаде процесното решение, а след като е орган издал самото разрешение, има правомощието да издаде акт и за неговото отнемане, съгласно реда предвиден в ЗОБВВПИ.
Безспорно е и обстоятелството, че издаденото през 2015г. разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, съгласно описаното приложение /пистолет със съответните индивидуализиращи данни и боеприпаси към него/ е издадено именно за „самоотбрана“, т.е. не за някоя от предвидените в закона други цели, като спортни цели, ловни цели, колекциониране и т.н. В случаят, разрешението се основава на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, а отнемането му с процесното решение, с отпадане основателната причина за съхранение, носене и употреба за самоотбрана.
Досежно изискуемата форма на административния акт, законодателят указва в текста на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, че „при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал.1, т.10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.“, но не се поставят специални изисквания за неговото съдържание и реквизити, поради което следва да се приложат общите правила за съдържанието на административния акт, визирани в нормата на чл.59, ал.2 от АПК. В случаят изискуемата от закона форма е спазена, тъй като ответният орган се произнесъл именно с писмен акт- решение. При служебната проверка, по реда на чл.168, вр. чл.146 от АПК съдът констатира, че при издаване на индивидуалния административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в следното:
Несъмнено, органите на МВР, в частност издателя на разрешението следва да извършва указания от законодателя контрол, съгласно чл.152, ал.1, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОБВВПИ, с оглед дейностите свързани с притежание и използване на огнестрелно оръжие. В този смисъл, органите имат право да извършват проверки, като при констатирани нарушения се съставят съответните актове за установяване на нарушения, както и констативни протоколи, във връзка с упоменатото в нарочна Наредба на МВР, издадена на основание чл.152, ал.4 от закона, която обективира условията и реда за извършвания контрол за дейностите по чл.1, ал.1 от закона. Никъде в обстоятелствената част на заповедта, а и в материалите по преписката не се съдържат данни, че са извършени проверки на жалбоподателя относно съхранението и използването на законното му оръжие, нито се сочат констатирани нарушения и съставени в тази връзка предписания за отстраняването им или санкционни актове /наказателни постановления/, нито констативни актове. Дори в материалите по преписката изхождащи от съпругата на жалбоподателя не се съдържат твърдения за неправомерно използване на законно притежаваното от лицето оръжие или извършени нарушения във връзка с неговото притежание. В постановлението на РП-гр.Поморие такива факти също не са изложени, нито се твърдят от органа, издал оспореното решение. Вярно е, че при отпадане на основателната причина, предвидена в чл.58, ал.1, т.10 от закона, органът има правомощието да отнеме издаденото по-рано разрешение, съгласно чл.155, ал.1 от закона, което се основава на чл.153, т.6 от нормативния акт. Обаче, само липсата на регистрирани конкретни посегателства срещу личността на правоимащото лице и/или неговото имущество, съответно на членовете от семейството му, не може да обоснове отпадане на основанието „самоотбрана“. Никъде в решението не се сочи, че това разрешение е издадено във връзка с констатирани по-рано регистрирани такива посегателства срещу личността на В.И. или негово имущество или срещу близките му, за да се твърди, че с липсата на такива посегателства „през последните години“ може да отпадне подобна необходимост от самоотбрана. Поради факта, че при издаване на това разрешение органът следва да е извършил пълна проверка и обоснована преценка за наличието на обстоятелства, доказващи издаване на такова разрешение, след като е предоставено такова право на лицето с цел „самоотбрана“, за да се обоснове отпадане на основателната причина за издаването му, органът следва да изложи конкретни мотиви, с оглед отпадане на съществуващата по-рано причина, за която това разрешение е издадено. Несъстоятел-ността на тази теза произтича именно от липсата на конкретни съображения, че издаденото разрешение се основава на конкретни посегателства, кога са извършени във времето и срещу какво точно, за да се твърди, че през „последните години“ такива не били налице и е отпаднала нуждата от „самоотбрана“. След като такива обстоятелства не са посочени в решението на органа, следва да се приеме, че не са били налице, а това означава, че щом преди издаване на разрешението не са констатирани заплахи за личността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство, не би могло липсата на подобни прояви да послужи като основание за отнемане на това разрешително, преди изтичане на неговия срок на валидност, без да са налице други причини, установени по предвидения в закона ред. Такива дори не се твърдят от страна на административния орган, нито са представени подобни доказателства, още по-малко законът указва сочените от органа условия.
Липсата на конкретни фактически съображения за отнемане на разрешителното обуславя извода, че същото не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като постановено при нарушение на административнопроизводствените правила. Това нарушение е съществено, доколкото липсата на конкретни мотиви всякога нарушава правото на защита на адресата на акта да узнае аргументите, на които се основава органа при произнасянето си, съответно да организира защитата си при оспорване на този акт. Както вече бе отбелязано, лаконичното отразяване единствено на факта, че не са налице посегателства срещу жалбоподателя, не би могло да се възприеме за „фактически основания“ за отнемане на разрешението и в този смисъл за надлежни мотиви на органа- издател, с оглед контекста на изложеното. Отразяване на тази констатация на органа, за период „през последните години“ само подчертава абстрактността на подобен аргумент, защото по този начин обективно не би могло да се прецени какъв интервал включва органът в преценката си „през последните години“, като се има предвид, че разрешителното е издадено в края на 2015г., при което понятието „през последните години“ би могло да има различни интерпретации.
При тези констатации, освен съществени процесуални нарушения, с издаването на оспореното решение е нарушен и материалния закон, доколкото не са установени обстоятелствата, визирани от законодателя, по аргумент за противното от чл.58, ал.1, т.10, предл. последно от ЗОБВВПИ, за да се установи наличие на основание за отнемане на разрешението, а също така, решението противоречи и на целите на закона, защото прецизността на преценката свързана с издаване на разрешението е необходима и при противоположната хипотеза- при отнемане на това разрешение. След като такива конкретни основания не се установяват от посоченото в мотивите на органа, очевидно е нарушена и целта на закона, подобно произнасяне за отнемане на разрешението да се основава само на визирани в закона основания, установени по надлежния ред, а не с общи формулировки. В заключение, решението за отнемане на процесното разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него е незаконосъобразен административен акт, респективно подадената срещу него жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
По отношение на недопустимото искане /относно отмяна на протокол от 07.06.2019г./, както вече бе изтъкнато в началото на съдебното решение, същото следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати в съответната част, на основание чл.159, т.1 от АПК, поради липса на годен за оспорване адм. акт.
Искане за присъждане на разноски не е направено нито в жалбата, нито до приключване на съдебното заседание, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, на основани чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение на Началника на РУ–Поморие при ОД МВР-Бургас, с което на основание чл.153, т.6 и чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ е постановено: „да се отнеме Разрешение № 20150154675, за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, издадено на В.Г.И.“, ведно с описаното огнестрелно оръжие и боеприпаси, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В.Г.И. ***, чрез пълномощника, обективирано в „писмени бележки“ /вх.№ 10945 от 23.10.2019г./, а именно: „да отмените Протокол от 07.06.2019г., с който е иззето оръжието и да бъде предадено обратно, като лична собственост.“, като процесуално НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщението, с изключение на частичното прекратяване на производството, в която част съдебният акт има характер на определение и може да се оспори в 7- дневен срок от съобщението, с частна жалба пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: