№ 22665
гр. София, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110168361
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 233 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 359905/14.12.2023 г., подадена от .... срещу ...., с
която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 687,41 лв.,
представляваща цена на месечни абонаментни такси за потребление и предоставяне на
услуги по договор № *********, партида *********, ID на договора М5929597 от 06.03.2018
г., за периода от 09.06.2022 г. до 08.12.2022 г.; 928,52 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договора поради предсрочното му прекратяване по вина на абоната
съгласно т. 54.12 от ОУ; 65,98 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за
цена на месечни абонаментни такси и потребление за периода от 13.08.2022 г. до 02.10.2023
г.; 64,10 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за неустойка за периода
от 24.12.2022 г. до 02.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите за
главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.10.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 54528/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.10.2023 г.
С молба с вх. № 172045/28.05.2024 г. ищецът ...., чрез адв. Л. Р., е направил изявление
за отказ от предявените искове на основание чл. 233 ГПК, отправяйки искане за
прекратяване на делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, изр. 1 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или
отчасти от спорното право във всяко положение на делото.
В случая, изявлението за отказ от иска изхожда от разполагащо с представителна власт
за това лице, поради което на основание посочената разпоредба производството по делото
следва да бъде прекратено.
В т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, се предвижда,
че при прекратяване на производството по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, за което
компетентен е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да
се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.
Ето защо, с настоящия съдебен акт наред с прекратяването на производството, следва да
1
бъде обезсилена и издадената по ч. гр. дело № 54528/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 79
състав, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.10.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая, с молба с вх. № 173399/28.05.2024 г. процесуалният представител на
ответника – адв. Д. – М. е направила искане за присъждане на сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС, в подкрепа на което представя
фактура № 136/22.02.2024 г., извлечение от сметка и платежно нареждане от 22.02.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съдът намира, че доколкото няма данни причината за отказа от
исковете, респ. за прекратяване на делото да се дължи на процесуалното поведение на
ответника /напр. поради извънсъдебно погасяване на исковите суми в хода на процеса от
негова страна или др./, то ищецът .... следва да понесе отговорността за сторените от „...
разноски по настоящото дело. Неоснователното образуване и поддържане на настоящия
исков процес е станало причина ответното дружество да направи разхода за адвокатско
възнаграждение, индивидуализиран от него в представената молба от 28.05.2024 г., чието
възстановяване той претендира. В случая, реалното заплащане на същото съдът прие за
доказано с оглед представените по делото фактура, извлечение от сметка и платежно
нареждане от 22.02.2024 г., като прави впечатление, че разходът е реално направен от
ответника още преди депозиране по делото на молба с вх. № 172045/28.05.2024 г. от страна
на процесуалния представител на ищеца, с която същият е направил изявление за отказ от
исковете си. Релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника съдът счете за частично частично основателно, тъй като претендираният размер
от 600 лв. без ДДС значително надхвърля минималния такъв от 400 лв., определен по реда
на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразявайки факта, че извършените от страна на адвоката
процесуални действия се изчерпват единствено с подаването на отговор на исковата молба,
без последващо процесуално представителство, доколкото ищецът се отказва от исковете си
преди първото по делото открито съдебно заседание на 06.06.2024 г. В същото време обаче,
с оглед съдържанието на депозирания отговор на исковата молба, включващ подробно
изложение на предприетата защитна позиция и множество възражения срещу
основателността на исковете, както и броя на отделните искови претенции, срещу които
ответникът се е защитавал, съдът прие, че в полза на „... не се следва адвокатско
възнаграждение в изцяло минимален размер от 400 лв., поради което намали
претендираното такова до размера от 500 лв. без ДДС, или 600 лв. с ДДС. Следва да се
отбележи, че от представената по делото фактура № 136/22.02.2024 г. се установява, че адв.
С. Д. – М. притежава идентификационен номер за целите на ДДС, а именно: № BG
*********, което съдът приема за достатъчно доказателство относно регистрацията на
същата в регистъра по чл. 94 ЗДДС.
Ето защо, с настоящия прекратителен акт в полза на ответника следва да се присъдят
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лв. с ДДС, съобразявайки
счетеното за частично основателно възражение на ищеца за неговата прекомерност.
Така мотивиран и на основание чл. 233 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 68361/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 79 състав.
ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
2
13.10.2023 г., издадена по ч. гр. дело № 54528/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 79 състав.
ОСЪЖДА ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ...., със седалище
и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 600 лв. с ДДС,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3