РЕШЕНИЕ
№ 3552
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Д.а
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330106209 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация 357 от Кодекса на
труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, и чл. 188, т. 1 и т. 2 от КТ.
Ищецът П. Д. И., ЕГН: **********, от с. *******, обл. ******, ул. „******“ № ***,
чрез пълномощника му адв. К. Г., със съдебен адрес: гр. ******, ул. ‚******“ № ***, ет. ** е
предявил срещу ответника „Деворекс“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Браниполе, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност „Чиирите“ 020Г, представлявано от изп.
директор А. М. обективно съединени искове за отмяна на две заповеди на работодателя - Заповед
№ *********г., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „забележка“ и Заповед № *******г.,
с която на ищеца е наложено дисц. наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищецът твърди, че работи по безсрочно трудово правоотношение с ответника на
длъжност „*********” в отдел „*******“ по тр. договор от *******г.
С писмо от *******г. на работодателя, чрез изп. директор М. от ищеца били поискани
писмени обяснения за нарушения на тр. дисциплина, извършени на ******г. от ****до **** часа,
изразяващи се в следното: „Посещение и престой на обекти, намиращи се извън обсега на местата
за изпълнение на тр. задължения, със служебен автомобил „*****“ рег. № *****“. Ищецът дал
писмени обяснения в рамките на деня, в които посочил, че на тази дата е провел няколко срещи
извън пределите на дружеството с лица – потенциални клиенти с цел презентация, предоставяне на
мостри и последваща сделка с крайни клиенти, като дейността е била свързана с тр. му
задължения. Със Заповед № ******* г. на изп. директор на ответника на ищеца било наложено
дисц. наказание „забележка“, като мотивите изцяло съвпадали с посоченото в писмото-искане за
1
обяснения.
С Писмо от *****г. от ищеца били поискани писмени обяснения за нарушения на тр.
дисциплина, извършени на *****г. от **** до **** часа, изразяващи се в следното: „Посещение и
престой на обекти, намиращи се извън обсега на местата за изпълнение на тр. задължения, със
служебен автомобил „*****“ рег. № *********. Ищецът отново дал писмени обяснения в рамките
на деня, в които посочил, че на тази дата е провел няколко срещи извън пределите на дружеството
с лица – потенциални клиенти с цел презентация, предоставяне на мостри и последваща сделка с
крайни клиенти, извършена е среща с настоящия клиент ***** и е договорена заявка на стойност
250 000 лева без ДДС, като дейността е била свързана с тр. му задължения. В подкрепа на
твърденията си предоставил разпечатки от имейл кореспонденция. Със Заповед № ******г. на
ищеца било наложено дисц. наказание „предупреждение за уволнение“, като мотивите отново се
припокривали с текста на писмото-искане за даване на обяснения от **********г.
Твърди се и двете горепосочени заповеди да са незаконосъобразни.
Първо, оспорва се ищецът да е извършил описаните в тях нарушения на трудовата
дисциплина.
Второ, твърди се заповедите да са от външна страна нередовни, а именно –
немотивирани. Не било посочено как и при какви обстоятелства ищецът е извършил всяко от
нарушенията, описани с обективните и субективни признаци на деянието. Не ставало ясно кое
работодателят приема, че са места в обсега на изпълнение на трудовите задължения, за да стане
ясно как точно ищецът е нарушил същите и се е отклонил от изпълнение на трудовите си функции.
Оспорва се да има фиксиран план – график за места за посвещение за деня, който ищецът трябва
да следва. Твърди се, че ищецът не е нарушил задълженията си, описани в тр. договор и ДХ. за
служителя не е станало ясно, поради липса на конкретика, какво точно е нарушил и за какво е
ангажирана дисциплинарната му отговорност. цитира се съдебна практика на ВКС по реда на чл.
290 от ГПК досежно задължителните реквизити на заповедите за налагане на дисц. наказания, като
се твърди в случая и двете заповеди да са немотивирани. Ето защо се моли същите само на това
основание да бъдат отменени.
На следващо място се твърди наложеното на ищеца наказание и в двата случая да е
несъразмерно тежко с извършеното, ако се приеме да има такова, нарушение. Твърди се ищецът да
има чисто дисциплинарно минало и действията му и на двете дати да са довели до ползи за
работодателя, а именно сключване на договор на значителна стойност в резултат на срещата от
*******г. Отделно от това, не било отчетено и обстоятелството, че срещите с настоящи и
потенциални клиенти са част от трудовите задължения на ищеца съгл. тр. договор и дл. му х-ка.
Нарушено било и правото на защита на ищеца в процедурата по чл. 193 от КТ,
доколкото обясненията били искани общо, без липса на конкретика, без посочване за какво точно
се искат обясненията, с оглед на което и без възможност ищецът да се защити пред работодателя.
Също така се твърди ищецът да е наказан два пъти за едно и също нарушение, което
още към датата ******г. било извършено, като същият умишлено го разделил на две с цел налагане
на две наказания за едно и също нарушение. С горното се обезсмислял дисциплиниращият ефект
на налагане на наказанието, като се твърди същото да е наложено, от една страна, с цел тормоз над
служителя, от друга, с цел дисциплинарното му уволнение, което с допълнителна молба се твърди
да е станало факт след завеждане на настоящия иск. Липсвало посочване кога работодателят е
открил всяко от нарушенията, което доказвало твърденията на ищеца,ч е същият нарочно издава
2
„каскадно“ заповеди за дисц. наказания с цел да ги степенува по тежест и да уволни ищеца. Ето
защо се твърди превратно упражняване на дисциплинарната власт от работодателя с цел
дисциплинарното уволнение на ищеца. Отново се цитира практика на ВКС досежно заобикалянето
на закона, когато с допустими от закона средства се цели забранен резултат.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. Х. Д.. Със
същия се взема становище за неоснователност на предявените искове.
Излагат се теоретични съждения за трудовата дисциплина, защитата правото на труд и
правото на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност на своите работници и
служители, когато те са извършили виновно нарушения на тр. дисциплина.
Излагат се съображения за целта на процедурата по чл. 193 от КТ, за това, че и в двата
случая на ищеца са искани писмени обяснения за нарушенията, за които е наказан, и че той е дал
такива. Ето защо се твърди правото му на защита да не е нарушено, а дисциплинарната процедура
да е законосъобразно проведена. Твърди се ищецът много добре да е знаел какви нарушения е
извършил, тъй като подробно бил описал пред дисциплинарно наказващия орган поведението си
през съответния ден. Твърди се изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ да са спазени, тъй като бил
посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз
основа на който се налага.
Твърдението за несъразмерна тежест на наложеното наказание също се счита за
неоснователно. Първо на ищеца било наложено най-лекото по вид и степен наказание, а след това
следващото, за следващо нарушение на тр. дисциплина, което наказание вече било наложено при
повторно извършено нарушение и съответно били изискани обяснения за него.
Досежно твърденията на ищеца за наличие на злоупотреба с право, превратно
упражняване на власт и тормоз от страна на работодателя спрямо ищеца, се цитира Закона за
защита от дискриминация и дефинициите на тези понятия в него, сочи се, че нито едно от тези
хипотези не е налице, напротив, работодателят при спазване на предвидените в закона защитни
норми е наложил дисциплинарно наказание на свой работник/служител.
С оглед на горното се моли исковете да се отхвърлят.
В съдебно заседание всяка от страните – ищецът лично и чрез адв. Г., ответникът чрез
изп. директор А. М. и пълномощниците си адв. Х. Д. и адв. П. П., поддържа становището си по
спора и моли същото да се възприеме от съда.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъдат уважени предявените искове да бъдат отменени процесните две заповеди -
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение” и заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание „забележка” като незаконосъобразни е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с
оспорените две заповеди са му наложени дисциплинарни наказания, както следва -
“предупреждение за уволнение” и „забележка”. Оттук насетне, за да се отхвърлят исковете, в
тежест на ответника е да установи, че всяко от дисциплинарните наказания е законосъобразно
наложено, а именно: че всяка една от заповедите е издадена от лице, носител на работодателската
власт, респ. на дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че
3
ищецът е извършил посоченото в съответната заповед нарушение на трудовата дисциплина и че
същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието,
че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена – че на ищеца са били искани
обяснения във връзка с всяко от нарушенията преди налагане на съответното наказание, и че всяко
от наказанията е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени
доказателства – трудов договор № *********г., и длъжностна характеристика, се установява, че
ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „********“ на пълно работно време, 8-дневна
раб. седмица, 40 часа седмично и с ОМВ 1465 лева и ДТВ за ТСПО – 0,6 % за прослужена година.
Страните не спорят, че след завеждане на настоящото дело ТПО между страните вече е прекратено
със заповед за дисциплинарно уволнение № ********г., чиято законосъобразност е предмет на
отделно производство.
В конкретния случай и двете страни представят следните документи по дисц. преписка:
За първото дисц. наказание „забележка“ - искане за даване на обяснения, връчено на
*******г. за нарушение на тр. дисциплина, извършено на *******г., за даване на такива до края на
работния ден, обяснения от *******г. и заповед № ********г. за налагане на дисц. наказание
„забележка“, връчена на ********г.;
За второто дисц. наказание „предупреждение за уволнение“ - искане за даване на
обяснения, връчено на *******г. за нарушение на тр. дисциплина, извършено на ******г., за
даване на такива до края на работния ден, обяснения от *******г. и заповед № ****** г. за
налагане на дисц. наказание „предупреждение за уволнение“, връчена на ******** г.
С отговора са представени пътна книжка на лек автомобил, докладна записка с
посочена дата ******г. за движение и престой на МПС с рег. № *******, изготвена от М. Р.,
придружена с разпечатка от Джипиес система, и докладна записка с посочена дата *******г. за
движение и престой на МПС с рег. № *******, изготвена от М. Р., придружена с разпечатка от
Джипиес система.
Допълнително са изслушани обясненията на страните – на ищеца И. и изп. директор на
ответника М., по чл. 176 от ГПК, досежно искането на обяснения, връчването на оспорените
заповеди и искането за обяснения към тях, както и обстоятелствата относно движението на
процесното МПС, и показанията на свидетеля М. Р., изготвила разпечатките и докладните записки.
От горепосочените доказателства се установява, че на дата *******г. на ищеца И. е
поискано обяснение за това, че на дата *********г. от ***** до ****** часа е извършил нарушение
на трудовата дисциплина, изразяващо се в следното – посещение и престой на обекти, намиращи
се извън обсега на местата за изпълнение на трудовите задължения, със служебен автомобил
******** рег. № ******. Поискано е да се представят до края на работния ден. И. е представил
такива от същата дата, в които е посочил, че на тази дата в този часови диапазон е провел няколко
срещи извън пределите на фирмата с потенциални клиенти с цел презентиране, представяне на
мостри и последваща сделка, и че е извършвал дейности в съответствие с трудовите му
задължения. С оспорената заповед от същата дата, която носи подпис за работодател и печат от
името на дружеството, и за която не се оспорва, че е издадена и подписана от изп. директор към
този момент А. М. – Заповед № ********г. е посочено, че на осн. чл. 188 от КТ вр. с чл. 187, ал. 7
от КТ при спазване процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ се наказва със забележка П. И., търговски
представител за това, че на ******г. е извършил посещение и престой на обекти, намиращи се
4
извън обсега на местата за изпълнение на трудовите задължения, със служебен автомобил
******** рег. № *******. Посочено е, че на ищеца са искани писмени обяснения от същата дата и
той е дал такива. Заповедта е връчена на ищеца на *******г., на същия ден.
На дата*******г. на ищеца И. е поискано обяснение за това, че на дата *******г. от
09:00 до 18:00 часа е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в следното –
посещение и престой на обекти, намиращи се извън обсега на местата за изпълнение на трудовите
задължения, със служебен автомобил ******* рег. № *********. Поискано е да се представят до
края на работния ден. И. е представил такива от същата дата, в които е посочил, че на тази дата в
този часови диапазон е провел няколко срещи извън пределите на фирмата с настоящ клиент –
****, и потенциални клиенти с цел презентиране, представяне на мостри и последваща сделка, и
че е извършвал дейности в съответствие с трудовите му задължения. Посочил е, че на тази дата е
договорена сделка на стойност около 250 000 лева без ДДС с клиентът*****, за която с исковата
молба представя заявка от същата дата по делото. С оспорената заповед от същата дата, която носи
подпис за работодател и печат от името на дружеството, и за която не се оспорва, че е издадена и
подписана от изп. директор към този момент А. М. – Заповед № ******г. е посочено, че на осн.
чл. 188 от КТ вр. с чл. 187, ал. 7 от КТ при спазване процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ се наказва с
предупреждение за уволнение П. И., търговски представител за това, че на *******г. е извършил
посещение и престой на обекти, намиращи се извън обсега на местата за изпълнение на трудовите
задължения, със служебен автомобил ********* рег. № *******. Посочено е, че на ищеца са
искани писмени обяснения от същата дата и той е дал такива. Заповедта е връчена на същата дата,
*********г.
За това кои места са посетени с посочения автомобил на тези две дати – *******г. и
******г. М. Р. е изготвила справки, придружени с разпечатки от джипиес система, които не могат
да се свържат с посочения автомобил. Според свидетелката в същите е посочен рег. номер на
същия от ******, където е била първата му регистрация. От показанията й като свидетел се
установява, че е представила тези две справки с разпечатките на г-н М., не е сигурна за датите,
първата вероятно е антидатирана, тъй като е адресирана до него, но той на тази дата все още не е
бил изп. директор, нямат номер от входящ или изходящ регистър на дружеството, за разлика от
почти всички други документи по делото, като свидетелката не е била свидетел на връчването им
на ищеца, само ги е представила на г-н М.
Същият в обясненията си сочи, че вероятно първата докладна е от друга дата, т. е.
антидатирана е.
Свидетелката Р. дава показания за това къде е установила, че се е намирал автомобилът
на посочените дати и какво има на въпросните адреси.
На кого е бил възложен автомобилът за управление на посочените дати е неясно,
доколкото ищецът оспорва това обстоятелство, заявява, че е ползвал служебен автомобил, но не
помни на коя дата кой автомобил е ползвал,дали на процесните такива е ползвал служебен
автомобил изобщо, пътната книжка на автомобила за процесните дати не е попълнена, не е
попълвана от *******г. насетне, и липсват каквито и да било документи за възлагане управлението
му. Липсват документи и за това кои или какви места има право да посещава служител със
служебен автомобил, за реда и начина за възлагане ползването на такъв. В тр. договор на ищеца
единствено е отразено, че следва да опазва имуществото на работодателя, което му е поверено, и
че работодателят осъществява контрол върху маршрутите и местонахождението на работника
5
посредством монтирано на предоставения му за ползване служебен автомобил джипиес
устройство. В т. 17 от дл. х-ка е отразено, че не използва предоставения му от работодателя
ресурс, вкл. служебен автомобил, за осъществяване на други – лични или делови, цели и дейности.
В пътната книжка на автомобила с посочен рег. номер, в частта, в която е била попълвана, са
отбелязвани и други лица, ползващи същия. Липсват доказателства този автомобил да е бил
зачислен само на ищеца и по какъв начин.
В обясненията си по чл. 176 от ГПК ищецът твърди да вижда тези разпечатки и
докладни за пръв път и те да не са му били връчвани с искането за даване на обяснения или със
заповедите за наказание. От своя страна законният представител на ответното дружество твърди,
че разпечатките и докладните са му били „връчени“ в смисъл „предоставени да се запознае“, но не
е бил даван на г-н И. екземпляр от тях срещу подпис. Ищецът твърди, че е дал кратки обяснения,
тъй като са му били „хвърлени“ само по един лист с исканията в началото на работния ден, точно
преди да тръгне по задачи, а след даване на такива веднага му са връчвани съответните оспорени
заповеди. Доколкото обясненията на страните в тази насока си противоречат, а самото искане за
даване на обяснения и заповедта не препращат към справките и/или разпечатките, няма данни да
са връчвани срещу подпис на ищеца, то съдът намира за недоказано твърдението да са му били
връчени към момента на искане на обяснения, нито по някакъв начин да представляват част както
от исканията за даване на обяснения, така и от заповедите за налагане на наказания – предмет на
спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, достигна до следните правни изводи:
И двете оспорени заповеди не отговарят на изискванията по чл. 195, ал. 1 от КТ. В
същите не е посочено за какви конкретно нарушения се наказва ищеца. Исканията за даване на
обяснения също не визират конкретни нарушения на трудовата дисциплина. и двете искания са
бланкетни – за даване на обяснения за посещение и престой на обекти, непосочено кои, намиращи
се извън обсега на местата за изпълнение на трудови задължения, с конкретен автомобил. Така
поискани обясненията и така наложени наказанията не описват състав на нарушение на трудовата
дисциплина въобще. Липсва каквато и да било конкретизация на твърдени нарушения на
трудовата дисциплина като време, място и обстоятелства на извършването им. Недопустимо е тези
нередности да бъдат отстранявани в хода на исковия процес. В случая разпечатките и докладните
към тях не представляват част нито от искането за даване на обяснения, нито от заповедите и не
могат да санират недостатъците на същите. Реално липсва описание на дисциплинарно нарушение
изобщо, като в исканията за даване на обяснения е посочен времеви период, вероятно съвпадащ с
продължителността на работното време, а в заповедите за налагане на наказание той дори липсва.
Горното представлява липса на мотиви и поставя работника в положение на невъзможност както
да даде обяснения за случилото се, така и да установи за какво всъщност е наказан. От двете
оспорени заповеди не може да се установи въобще за какво е наказан ищецът – какви са били
местата, които влизат в обсега на изпълнение на трудови задължения, как са определени те, с
какъв акт и на кого, в кои часове е ползвал ищецът служебния автомобил и кой точно автомобил,
как му е бил възложен, кои места е следвало да посети за съответния ден и в какво се изразява
отклоняването от „обсега на местата за изпълнение на трудовите задължения“. Следователно не е
посочено с какви конкретни действия и по какъв начин ищецът е нарушил трудовата дисциплина,
кога са извършени нарушенията, в какво се изразяват същите, кое действие на дисциплинарно
наказаното лице по кой текст на Кодекса на труда представлява нарушение. В заповедите
6
бланкетно е цитирана нормата на чл. 187 от КТ, посочена е ал. 7, каквато не съществува, изобщо
не става ясно какво конкретно нарушение е извършено, кога е извършено, кога е открито, с оглед
преценка спазването на сроковете по чл. 194 от КТ. Последващото саниране с допълнителни
доказателства е недопустимо, доколкото същите по никакъв начин не са станали част нито от
искането за даване на обяснения, нито от заповедта, и те не препращат към тях, още по-малко няма
и доказателства да са съществували към момента на искането на обяснения налагането на
наказанията, и да са били връчени на ищеца.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че дисциплинарните наказания са
незаконосъобразно наложени, в нарушение на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 193 и
чл. 194 от КТ. Ето защо заповедите, с които са наложени, следва да се отменят, без да се разглежда
спора по същество.
По така изложените съображения съдът намира, че исковете са основателни, поради
което следва да се уважат, като се отменят оспорените две заповеди, без да се излагат повече
съображения за тяхната незаконосъобразност.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски, като доказва да
са уговорени такива за адв. възнаграждение в размер на 1500 лева, платени по банков път на
******г. и за които се представя списък. С оглед изхода на спора същият има право на присъждане
на направените разноски изцяло, като същите следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Направено е възражение от ответната страна по техния размер с искане да бъдат намалени до
минималния такъв, което възражение ищецът счита за неоснователно.
По така направеното възражение, съдът намира следното:
Делото е с предмет два иска за отмяна на две отделни заповеди за налагане на дисц.
наказание. Съгл. чл. 7, ал. 1, т. 4 от КТ като за неоценяеми искове минималният хонорар по всеки
от двата иска възлиза на по 600 лева, общо минимално възнаграждение 1200 лева. До този
минимум хонорарът може да бъде намален само в случай на липса на фактическа и правна
сложност на делото, като в случай, че наложеното дисц. наказание е „уволнение“, то хонорарът
автоматично попада в хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от КТ и минимумът на същия възлиза на 750
лева. В конкретния случай съдът намира, че независимо, че наложеното дисц. наказание не е
„уволнение“ а две други наказания – „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, то този тип
дела по принцип се отличават със завишена фактическа и правна сложност, в подкрепа на което е и
обстоятелството, че ответното дружество е упълномощило по делото двама различни
пълномощници за защита на неговите права и интереси. По делото са събирани гласни и писмени
доказателства, оспорвани са документи, като фактическата и правна сложност на делото не е
„елементарна“ за да се определи хонорар в размер на минималния такъв по Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАС – всеки неоценяем иск има своята специфика, а настоящите такива са за
оспорване на две наложени дисциплинарни наказания. Ето защо съдът намира, че за всеки от двата
иска се полага хонорар над минималния такъв за неоценяем иск и в размера на минималния такъв
като за дело за уволнение, а именно – по 750 лева, общо 1500 лева. Ето защо същият не следва да
бъде намаляван.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на **** държавна такса върху всеки един от
уважените искове, а именно 160 лева, по 80 лева за всеки един от исковете.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Заповед № ******г. на изпълнителния директор на „Деворекс“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, общ. Родопи, обл. Пловдив,
местност „Чиирите“ 020Г А. М., с която на П. Д. И., ЕГН: **********, от с. *****, обл. *****, ул.
„*****“ № ** е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
И Я ОТМЕНЯ.
ПРИЗНАВА Заповед № ********г. на изпълнителния директор на „Деворекс“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, общ. Родопи, обл. Пловдив,
местност „Чиирите“ 020Г А. М., с която на П. Д. И., ЕГН: **********, от с. *****, обл. *****, ул.
„******“ № ** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, ЗА
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „Деворекс“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Браниполе, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност „Чиирите“ 020Г, представлявано от изп.
директор А. М. да заплати на П. Д. И., ЕГН: **********, от с. *****, обл. *****, ул. „******“ №
**, чрез пълномощника му адв. К. Г., със съдебен адрес: гр. ******, ул. ‚*****“ №****, ет. ***
сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Деворекс“ ЕАД за намаляването му поради
прекомерност.
ОСЪЖДА „Деворекс“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Браниполе, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност „Чиирите“ 020Г, представлявано от изп.
директор А. М. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ****
сумата от 160 лева (сто и шестдесет лева) - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
8