Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – гр.Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела
НЕДЕВА
при участието на
прокурора Александър А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа
докладваното от съдия Рачева касационно административно наказателно дело № 2193 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Вайн” ЕООД — с. С., обл. Пловдив,
срещу Решение № 72/06.07.2020 г. на Районен съд – Девня,
ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 319/2019 г. по
описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-010480 от 10.10.2018 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 62,
ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл.
414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
В касационната жалба касаторът твърди, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. По-конкретно посочва, че за
всички лица, които са установени да полагат труд, в констативния протокол са
вписани едни и същи данни, без да е направено разграничение, че някои от тях са
с постоянни трудови договори, а други – наети за един ден. От друга страна
твърди, че Х., във връзка с чието трудово правоотношение е ангажирана
отговорността на дружеството, е била наета за постигане на определен резултат,
че самоличността й не е била установена към момента на констатацията и не е
изяснено чии трудови права са счетени за нарушени. Посочва още, че подписалите
протокола лица не са можели да четат. Излага подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното пред районния съд наказателно постановление
и моли същото да бъде отменено, а в условията на евентуалност – да бъде
изменено като бъде намален размерът на наложената имуществена санкция в
минимума. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и в частта за
разноските, или евентуално за неговото изменение в минималния размер по
наредбата за заплащането на правната помощ. Моли и за присъждане на направените
по делото разноски в съответствие с резултата.
Ответникът по
касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна моли жалбата
да бъде оставена без уважение. Счита решението на районния съд за правилно и
законосъобразно, като моли същото да бъде оставено в сила и в полза на
дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатска защита на касатора.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, моли решението на районния съд да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима.
Предмет на контрол във въззивната инстанция е било Наказателно
постановление № 03-010480 от 10.10.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с
което на дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61,
ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 600 лева.
От събраните в
административнонаказателното и в съдебното производство доказателства,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.09.2018 г.
около 13,00 ч служители на дирекцията извършили проверка в лозов масив в
землището на гр. Суворово, стопанисван от „Вайн“ ЕООД. На място били установени
няколко лица, които полагали труд, сред които Р. А. Х.. Лицата заявили, че
работят от същия ден като берачи с определено работно време и дневно
възнаграждение, както и че имат сключени трудови договори с дружеството. Тези
обстоятелства били отразени в общ протокол, в който всеки от тях се подписал
срещу името си. След справка в системата на НАП било констатирано, че за
сключения с Х. трудов договор няма прието уведомление. Тези факти били
квалифицирани от проверяващите като нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал.
1 от Кодекса на труда и бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. Срещу акта постъпило писмено възражение, което било прието за
неоснователно от административнонаказващия орган и било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на дружеството на основание чл. 414, ал. 3
от КТ била наложена имуществена санкция в размер малко над минималния.
При така очертаната фактическа обстановка, от правна страна районният съд е
приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, че в
производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, като
актът и постановлението съдържат всички реквизити, гарантиращи правото на
защита на нарушителя. Депозираното макар и след срока възражение е било
обсъдено и отхвърлено с кратки мотиви. Обсъдил е твърденията за процесуални
нарушения вследствие невръчването на констативния протокол и на допусната в
него грешка при посочване на годината, като е приел, че те не са накърнили
правото на защита на дружеството.
От събраните доказателства приема за безспорно установено, че към момента
на проверката между дружеството и Х. не е имало сключен граждански договор,
какъвто се твърди във въззивната жалба, а е възникнало правоотношение с всички
съществени елементи на трудовото. Въпреки това, работодателят не е бил сключил
договор в писмена форма с работника, с което съдът приема, че е извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. По размера на наказанието, съдът счита, че наложената
имуществена санкция в размер към минималния е съобразена с тежестта на
извършеното нарушение, степента на обществена опасност на нарушителя и
наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с това, че
няма данни за имущественото състояние на дружеството. В същото време е посочил,
че са налице единствено смекчаващи обстоятелства, и по-специално, че
нарушението е извършено за първи път. По тези съображения е потвърдил наказателното постановление и е осъдил
дружеството да заплати на дирекцията сума в размер на 120 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи относно извършването на
нарушението, поради
което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря. Съставът
не споделя обаче изводите на районния съд относно индивидуализацията на
санкцията.
Както се установява от мотивите на обжалваното
решение, и това се потвърждава от събраните доказателства, налице са единствено
смекчаващи отговорността обстоятелства. По-конкретно това е обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път. Отегчаващи обстоятелства не се твърдят и
не са констатирани. Отбелязано е, че няма данни за имущественото състояние на
дружеството и то не би могло да бъде взето предвид при индивидуализацията на
наказанието. Въпреки това, районният съд е приел, че санкцията, която не е в
минималния предвиден от закона размер, би била справедлива и би изпълнила
целите на чл. 12 от ЗАНН.
Касационният състав намира този извод за
необоснован, доколкото липсват всякакви отегчаващи обстоятелства и нарушението
е било извършено за първи път, което е прието за смекчаващо отговорността
обстоятелство. Няма и самостоятелни мотиви на съда защо именно този размер на
санкцията би бил справедлив въз основа на други данни относно деянието и дееца,
а само твърдение в този смисъл. При това положение единственият логичен извод е
бил, че наказанието следва да бъде определено в минимума по санкционната норма,
а не в размер над минимума, какъвто е определен в наказателното постановление.
По тези съображения обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на
спора, с което наказателното постановление да бъде изменено в частта на
наложената имуществена санкция, която да бъде определена в минималния размер по
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
Доводите в касационната жалба за прекомерност на
размера на присъденото възнаградение за юрисконсулт са неоснователни. При разглеждане на жалбата в първата инстанция са проведени
пет съдебни заседания, в които ответникът е бил представляван от юрисконсулт,
поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 120
лева в
съответствие с чл. 27е, вр. чл. 9, ал. 4 от НЗПП.
Поисканите от касатора разноски в
касационната инстанция следва да бъдат уважени в 1/16 част от размера им,
съобразно отменената с настоящото решение част от имуществената санкция, или 25
лева. Искане за юрисконсултско възнаграждение от ответника в касационната фаза
е направено и следва да бъде уважено в размер на 80 лева, в минимума по чл. 27е
от НЗПП. След компенсация, касаторът следва да бъде осъден да заплати на
дирекцията сумата 175 лева разноски за двете инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, вр. чл.
222, ал. 2, т. 1 от АПК, Варненският административен съд,
III касационен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 72/06.07.2020 г. на Районен съд – Девня,
ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 319/2019 г. по
описа на съда и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010480 от 10.10.2018 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Вайн” ЕООД — с. С., обл. Пловдив за нарушение на чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева, като НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществена санкция на 1500 (Хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Вайн” ЕООД — с. С., обл. Пловдив, ЕИК
****, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата 175 (Сто
седемдесет и пет цяло) лева разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.