Определение по дело №13445/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 264825
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20203110113445
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………/21.12.2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание от двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:                                              

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13445/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал.3 ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от Р.Е.Й., ЕГН **********,*** срещу „Е.М.“ ЕООД, ***, сграда Матрикс Тауърс, ет.6, с която се иска да се признае за установено, че не дължи сумата от 5109,04 лева, която е осъдена да заплати по ч.гр.д. № 4494/2014 г. поради изтекла погасителна давност, съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД. Със същата искова молба са предявени и искови претенции от Р.Е.Й., ЕГН **********,*** срещу „Е.М.“ ЕООД, ***, сграда Матрикс Тауърс, ет.6 и от Д.Д.Й., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Р.Е.Й., ЕГН ********** срещу „Е.М.“ ЕООД, ***, сграда Матрикс Тауърс, ет.6, с които се иска да се признае за установено, че всеки от тях не дължи сумата от ½ от 5109.04 лева като наследник на Димитър Добрев Й., които последният е осъден да заплати по ч.гр.д. № 4494/2014 г. по описа на Районен съд – град Варна, поради изтекла погасителна давност, съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД.

Съдът след запознаване с депозираната искова молба е оставил нееднократно производството без движение. С последното разпореждане № 270286/11.11.2020 г. по гр.д. № 13445/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна съдът е дал изрични указания за отстраняване на констатираните нередовности като е указал и неблагоприятните последици в случай на неизпълнение на дадените указания.

Разпореждането е получено от упълномощения процесуален представител, с валидно учредена представителна власт, съгласно представеното по делото пълномощно /стр.5/, на 08.12.2020 г.

Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 15.12.2020 г. – присъствен ден, аргумент от чл. 60, ал.4 ГПК. В този срок е постъпила молба от 10.12.2020 г., с която е отразено, че ищците твърдят, че не дължат присъдените суми по ч.гр.д. № 4494/2014 г. поради изтекла погасителна давност, които в издадения изпълнителен лист са общо 17 875,72 лева, в претендираната от ответника част сума в размер на 5109,04 лева, представляваща сбор от 2510,67 лева – неолихвяема сума; 2487,59 лева – олихвяема сума и законна лихва върху нея, която към момента на изпълнителното дело 110,78 лева.

Съдът след като съобрази относимите правни разпоредби, намира от правна страна следното:

Законодателят е предвидил път за защита на длъжника при висящ изпълнителен процес, а именно този по чл. 439 от ГПК, с предмет установяване недължимостта- изцяло или отчасти на вече съдебно установен дълг, поради настъпили след постановяването на изпълнителното основание юридически факти. За да е налице редовност на исковата молба, с която е заявен иск по реда на чл. 439 ГПК ищецът е длъжен да посочи какъв е размерът на непогасеният дълг или остатък от същия чрез конкретизация как е формиран същият. Посочването на глобален размер на недължимата сума, в която се включват различни компоненти не представлява индивидуализация на вземането.

Според изричните разпоредби на чл. 127, ал. 1 ГПК, за да бъде редовна исковата молба тя трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на фактическото основание на иска, респ. фактите, от които се твърди, че произтича претендираното право, да са посочени страните по материалното правоотношение, както и петитум, адекватен на заявеното фактическо основание. В настоящия случай от изложените твърдения се установява, че съдебно установеният дълг е произтекъл от договор за банков кредит като същият е формиран от различни компоненти – главница, договорна лихва, наказателна лихва и законна лихва. След многократни указания ищците уточняват, че претендират недължимостта на сумата от 5109,04 лева, но не посочват как е формирана същата, въпреки дадените от съда указания за посочване на перата формиращи размерът на дълга, който се твърди, че не се дължи. Посочването, че сумата от 5109,04 лева е формирана като сбор от сумите 2510,67 лева – неолихвяема сума; 2487,59 лева – олихвяема сума и законна лихва върху нея, която към момента на изпълнителното дело 110,78 лева, не представлява индивидуализация на спорния предмет. Посочването на сумите като олихвяема и неолихвяема не отразяват перата, които формират същите. Ясна индивидуализация би била налице, ако точно и конкретно се посочи размера на недължимата главница, недължимата договорна лихва, недължимата наказателна лихва и законна лихва.

С оглед гореизложеното съдът счита, че дадените указания с разпореждане от 11.11.2020 г. не са изпълнени в цялост, поради което производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 129, ал.3 ГПК, за които неблагоприятни последици страната е била уведомена. Съдът счита, че даването на последващи указания отново за същите обстоятелства и оставянето отново на исковото производство без движение ще доведе до нарушаване на принципите на граждански процес, заложени в разпоредбата на чл. 6 и чл. 8 ГПК.  

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 13445/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна, образувано по предявени искови претенции с правно основание чл. 439 ГПК както следва: от Р.Е.Й., ЕГН **********,*** срещу „Е.М.“ ЕООД, ***, сграда Матрикс Тауърс, ет.6, с която се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5109,04 лева, която е осъдена да заплати по ч.гр.д. № 4494/2014 г. поради изтекла погасителна давност, съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД; от Р.Е.Й., ЕГН **********,*** срещу „Е.М.“ ЕООД, ***, сграда Матрикс Тауърс, ет.6 и от Д.Д.Й., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Р.Е.Й., ЕГН ********** срещу „Е.М.“ ЕООД, ***, сграда Матрикс Тауърс, ет.6, с които се иска да се признае за установено, че всеки от ищците не дължи сумата от ½ от 5109.04 лева като наследник на Димитър Добрев Й., която последният е осъден да заплати по ч.гр.д. № 4494/2014 г. по описа на Районен съд – град Варна, поради изтекла погасителна давност, съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД., на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.

 

Препис от настоящото определение НЕ следва да се връчва на „Е.М.“ ЕООД, ***, сграда Матрикс Тауърс, ет.61

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: