№ / .05.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 836 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на И.К.С. от гр. Варна срещу постановеното по НАХД № 5184/2020 година по описа на Районен съд - Варна, 23-ти наказателен състав, Решение № 260355 от 12.03.2021 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001002/20.11.2020 година на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, позовавайки се на Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че административнонаказващият орган не е извършил пълно разследване, поради което не е установил всички относими факти. Отделно от това твърди, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление деянието не е описано точно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. В писмен отговор от 19.04.2021 година излага подробните си съображения за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Варна - Десети касационен състав, след преценка на наведените с жалбата касационни основания и представените в хода на административнонаказателното и въззивното производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалбата на И.К.С. от гр. Варна срещу Наказателно постановление № 23-0001002/20.11.2020 година на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 550 лева за нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) затова, че на 25.08.2020 година в гр. Варна, пътен възел „Летище – Варна, в посока гр. Варна, в 11,40 часа, управлява влекач марка „МАН“, категория 3, с рег. № В **** РС, с прикачено ремарке с рег. № В **** ЕК, собственост „Ив Транс“ ООД – Варна с маса от 41 225 кг.
С Решение № 260355/12.03.2021 година състав, Районен съд – Варна е потвърдил наказателното постановление. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. Въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел, че на 25.08.2020 година в гр. Варна, пътен възел „Летище – Варна, в посока гр. Варна, в 11,40 часа служители на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна са извършили проверка на товарен автомобил влекач марка „МАН“, категория 3, с рег. № В **** РС, с прикачено ремарке с рег. № В **** ЕК, собственост „Ив Транс“ ООД – Варна, управлявано от И.К.С. от гр. Варна. Въз основа на представените товарителница и пътен лист, проверяващите са приели, че пътното превозно средство тежи 41 225 кг. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. След извършен анализ на отегчаващи и смекчаващите отговорността обстоятелства въззивният съд е намалил размера на наложеното наказание на 1 000 лева.
Настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган.
Съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП се наказва с глоба от 500 до 3000 лева водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В чл. 189, ал. 1 от ЗДП е регламентирано, че актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
С Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства се определят: допустимите размери, маса и натоварване на ос на
категориите пътни превозни средства и техните ремаркета които не представляват
опасност за участниците в движението, както и условията и редът за движение на
извънгабаритни и тежки пътно превозни средства по пътищата, отворени за
обществено ползване. В разпоредбата на чл. 35, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 от
03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства проверката за съответствието на извънгабаритните и/или тежки пътни
превозни средства с данните от разрешителното или документа за платена такса се
извършва от администрацията, издала разрешителното или документа за платена
такса, като последица от проверката е заверяване на посочените документите с
подпис и печат, с цел удостоверяване, че превозът се осъществява. Проверката и заверяването на разрешителното или документа
за платена такса на влизащите и напускащи страната извънгабаритни пътни
превозни средства се извършват на граничния
контролно-пропускателен пункт от длъжностните лица на Агенция „Митници“.
От анализа на цитираната разпоредба съдът извежда извод, че чл. 35, ал. 1 и 2 са неприложими за конкретния случай, тъй като за проверения автомобил не е издадено разрешително и не е платена такса.
Съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства във вътрешността на страната съответните служби за контрол при Министерство на вътрешните работи и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Уредбата обхваща и настоящия случай, но не ограничава приложението на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като норма от по-висок ранг, съобразно която министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос, както и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари.
Анализът на цитираните правни норми сочи, че е налице уредба на едно и също правоотношение в два нормативни акта, единият от които от по-висок ранг, поради и което той е приложимият.
С оглед на изложеното съдът намира, че Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят актове за установяване на административни нарушения. Със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 година министърът на транспортна, информационните технологии и съобщенията е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления на началниците на областни отдели.
Наказателното постановление съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В него са посочени дата, мястото и часа на извършване на нарушението. Посочено е теглото на управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство – 41 225 кг.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП е бланкетна и нейното съдържание е попълнено с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е посочено пълното наименование на нарушения подзаконов нормативен акт, но същия е в достатъчна степен индивидуализиран.
Настоящият състав намира, че деянието е съставомерно по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДП. Жалбоподателят, като водач на пътното превозното средство е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Деянието е извършено при евентуален умисъл. Писмените документи, въз основа на които органът е приел, че пътното превозно средство е с тегло от 41 225 кг. са частни, изходящи от трети лица, но при извършване на проверката жалбоподателят не е оспорил верността им и не е поискал претегляне на пътното превозно средство.
Претоварването е с 1 225
кг., което представлява 3 % надвишаване на максимално допустимата маса и не попада
в т. 4 от Приложение № 1 „Категория на тежестта на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18
март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на
правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на
автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива
2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което може да се
квалифицира като леко.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил правилен извод, че с налагането на административно наказание към минималния, предвиден в санкционната разпоредба, размер ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се остави в сила.
На ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение на размер на 80 лева, на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260355/12.03.2021 година на Районен съд - Варна, 23-ти състав, постановено по НАХД № 5184/2020 година.
ОСЪЖДА И.К.С.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Варна 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.