№ 72
гр. Силистра, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора В. В.а
Членове:Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Глория Недева
като разгледа докладваното от Теодора В. В.а Въззивно гражданско дело №
20243400500129 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от адв.Д. М., АК,
гр. Русе, процесуален представител на Д. В. Д., ищец в първоинстанцинното производство,
против решение № 634 / 23.11.2023г., постановено по гр. дело № 418 /2023 г. по описа на
Силистренския районен съд, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от него иск против М. К.
Б. с ЕГН:********** от с.П., обл.Силистра, ул.“M.“№16, за заплащане на сумата от
500/петстотин/ евро, представляваща главница по договор за заем, както и искът, предявен
от него против същата ответница за заплащане на сумата от 450/четиристотин и петдесет/
евро, представляваща главница по договор за заем, като го е осъдил да заплати и съответни
разноски. Жалбоподателят счита, че в решението е постановено в противоречие на
събраните по делото писмени доказателства и при явно нарушение на материалния закон, с
оглед на което същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли въззивната
инстанция да го отмени и да постанови друго с което да бъдат уважени исоквите му
претенции изцяло . Изложил е съображения в тази насока. В с.з. пред тази инстанция се
явява адв. М., който поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
Ответницата по жалбата и в първоинстанционното производство – М. К. Б., ЕГН
**********, чрез адв. В. В. от СсАК, е депозирала отговор по реда на чл. 267 ГПК, с който
оспорва жалбата, счита, че същата е бланкетна, а освен това и неоснователна, поради което
моли да бъде оставена без уважение като такава, претендира разноски за тази
инстанция.Пред въззивния съд ответницата по жалбата се явява лично и с адв. В., който
поддържа отговора
Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд е заявена искова претенция от настоящия въззивник против
въззиваемата, да бъде осъдена да му заплати сумата от 500 евро в едно със законната лихва
върху нея до окончателното им изплащане. Съгласно изложените основания, двамата се
1
познават от дълги години. Твърди, че живее и работи в Кралство Испания. В края на 2017
година, ответницата му се обадила и му поискала пари-сумата от 300 евро , като обещала да
ги върне. В началото на 2018 година тя не върнала парите, а поискала отново 500 евро. На
23.03.2018 година той и превел парите по банков път, като твърди, че до настоящия момент
тя не му ги е върнала.
Впоследствие към първоначалното дело на РС е присъединено гр. дело №
519/2023 г., на основание чл. 213 ГПК. Същото е образувано по искова молба на същия
ищец против същата ответница, в която , освен твърденията по исковата молба, по която е
образувано първоначалното гр. дело № 418/2023 г. на СсРС , е добавено , че в началото на
2018 година тя не върнала първоначалните 300 евро, а поискала отново 450 евро. На
17.04.2018 година той и превел парите по банков път. Тъй като до настоящия момент тя не
му ги е върнала, претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 450 евро
в едно със законната лихва върху нея до окончателното им изплащане. Също така
претендира присъждане на извършените в хода на производството разноски.
Пред РС са събрани доказателства от които се установява, че през месец
декември на 2017 година страните са заживели във фактическо съпружеско съжителство, за
което им е бил издаден сертификат за съжителство от Кралство Испания. По същото време е
бил издаден и сертификат за регистрация на ответника на същия адрес. Според ответницата,
парите са и давани не в заем , а в изпълнение на нравствен дълг, породен от фактическото
им съжителство на семейни начала., тъй като тя поддържала домакинството, а ищецът
работел и реализирал В периода от месец декември на 2017 година до месец септември на
2021 година тя многократно е пътувала до България и обратно, като процесните суми са и
преведени при престоя и в Република България през месеците от февруари на 2018 година
до 26.04.2018 година. Няколко дни след като получила втория превод, тя напуснала
пределите на РБългария.
РС е приел, че сочените основания на иска водят до правната му квалификация
по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД. Същевременно, от събраните доказателства и
установени факти не може да се направи извода, че между страните е бил сключен договор
за заем, както твърди ищеца пред първата инстанция. Фактът, че сумите са преведени на
ответницата и тя ги е получила не се оспорва от нея, но обстоятелството, че не е доказано
поемането от нейна страна на задължението да върне получените суми, което е съществен
елемент от договора за заем, води до извода, че такъв между страните не е сключен, поради
което и РС е отхвърлил исковата претенция изцяло основанието посочено в исковата молба
е неоснователна, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Едва с въззивната жалба и представената писмена защита пред тази инстанция се
навеждат доводи за неоснователно обогатяване, като се отправят упреци към съда, че не е
обсъдил представени в тази насока доказателства. Пак пред тази инстанция се оспорва
аргумента, че фактическото съжителство не обвързва страните по него с понятието
„нравствен дълг“ като се позовава на в този смисъл на ТР ОСНК от 1974 г. Пак във връзка с
твърденията му, че съдът не е преценил изложените от него факти и обстоятелства, е
допуснал съществени нарушения в доклада като не е подвел претенцията му под правилната
правна норма.
Съдът счита, че една част от изложените доводи от въззивника пред тази
инстанция са преклудирани, а друга – неоснователни.
Действително, съдът не е взел предвид постигната между страните спогодба по
друго дело – 1660/2022 г., тъй като , макар и с аналогична претенция, касае друго
правоотношение между страните. Според въззиваемата, считайки, че като му плати сумата
по това дело, ще пресече по – натататъшни притеснения от негова страна, е предприела тази
стъпка. И този довод също няма значение към настоящото дело.
Неоснователно е твърдението му за допуснати процесуални нарушения от РС при
2
изготвяне на доклада подвеждане на фактите под правилната правна норма. Напротив, пред
РС въззивникът е скрил, че към момента на даване на сумите са живели съвместно с
ответницата и изцяло поднася фактите като заемно правоотношение. Едва пред ОС във
възивната жалба и писмената защита изтъква доводи за неоснователно обогатяване от нейна
страна.
Що се отнася до обуславянето на юридическата трактовка на понятието
“нравствен дълг“ със съдебна практика от 1974 г., очевидно е, че следва да се даде
предимство на съдебната практика, която сочи в този смисъл процесуалният представител
на въззиваемата от 2015 г., съгласно която партньорските взаимоотношения във фактическо
съжителство са приравнени на семейни.
С оглед на това, като взе предвид обстоятелството, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил
първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че същото следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от спора, жалбоподателят дължи на въззиваемата направените по
делото разноски пред тази нистанция за адв. защита в размер на 400 лв., съгласно
приложения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от тези съображения, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 634 / 23.11.2023г., постановено по гр. дело №
418 /2023 г. по описа на Силистренския районен съд.
Осъжда Д. В. Д. с ЕГН:********** да заплати на М. К. Б. с ЕГН:**********,
сумата от 400/Четиристотин/ лева, представляващи извършени разноски за адв. хонорар
пред тази инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3