РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501529 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба Етажната
собственост на комплекс „РИЧ 2“ – с.Равда, ул. „Сирена №10, с идентификатор *** –
ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №260152/01.07.21г.,
постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№553 по описа на съда за 2020, с което е
отхвърлен иска на въззивника за приемане за установено, че съществува вземане в
полза на ищеца против ответника А. Л. Н., в общ размер 454.41 евро, представляващи
неплатени такси за поддръжка и управление, дължими за 2017 и 2019 години, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№72/14.01.2020г. поа ч.гр.д.№1281/2019г. по описа на Районен съд Несебър.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което искът да бъде уважен. Според него, по отношение на дължимите
такси за поддръжка и управление и за ремонт и обновяване са налице влезли в сила
решения на ОСЕС, действащи спрямо ответника, в качеството му на собственик на
обект в етажната собственост. Оспорва изводите на НРС, че не е доказано извършване
на дейностите, за които се претендират сумите, предвид представените отчети за
процесния период, приети и неоспорени от ОСЕС. Според въззивника, съдът не е
разграничил таксата, дължима за поддръжка и управление и тази, дължима за ремонт и
обновление, предвид обстоятелството, че втората се дължи, без да е необходимо да се
установява извършването на дейности в тази насока.
Според въззивника с отхвърляне на претенцията се стига до неоснователно
обогатяване за етажните собственици, които не заплащат такси и се ощетяват тази,
които заплащат такива.
Въззиваемият – ответник по иска А. Л. Н., чрез адв. Илиев представя в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на
решението. С позоваване на съдебна практика въззиваемият споделя извода на съда, че
доколкото периода, за който е претенцията е отминал, следва да се докаже извършване
1
на дейностите, включени в иска. В тази насока излагат подробни съображения, че по
делото не са представени доказателства, установяващи това. Извършва се подробен
анализ на нормите на закона досежно функциите и правомощията на Контролния
съвет, както и представените по делото доказателства, в това число и отчети на
Управителния съвет, за да се обоснове извод, че реални отчети не са били представяни.
Сумите са събирани по лична сметка на Димо Костов – управител на „Шкипер и ко“ –
ООД, собственик на поземления имот, върху който е построена сградата и не е налице
яснота как те са разходвани. Оспорва оплакванията на въззивника, досежно
неоснователно обогатяване на ответника, доколкото в исковата молба се признават
извършени от него плащания, но не се доказва че се дължат суми в посочения размер.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори, че с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт
№***г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – район на РС
Несебър, ответникът А. Л. Н., е придобил правото на собственост на апартамент №***,
с площ 55.16 кв.м., ведно с 10.52 кв. м. в идеални части от общите части на сградата,
съставляваща жилищен комплекс – апартаментен хотел, „Рич 2“, находящ се в с.Равда,
Бургаска област.
Видно от представените протоколи:
- на 15.06.2016г., е проведено Общо събрание на етажната собственост (ОСЕС),
на което са взети решения, влезли в сила, съгласно които всеки от собствениците
следва да заплаща такса за управление и поддържане (ТУП), в размер на 6 евро на кв.м.
и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ (ФРО), в размер на 6 евро на кв.м., за 2016 и
2017 година;
- на 16.07.2018г. е проведено ОСЕС, на което са взети решения, влезли в сила,
съгласно които всеки от собствениците следва да заплаща ТУП, в размер на 200 евро и
вноска за ФРО, в размер на 1% от минималната за страната работна заплата, за 2018 и
2019г.;
- на 01.07.2019г. е проведено ОСЕС, на което по т.1 е взето решение за
приемане отчета на УС за периода 13.06.2018г. – 01.07.2019г.;
- на 08.09.2020г. е проведено ОСЕС, на което по т.1 е взето решение за
приемане отчета на УС за периода 01.07.2019г. – 01.07.2020г.
Ищецът Етажна собственост на комплекс „Рич 2“ – с.Равда твърди, твърди, че
предвид взетите решения, ответникът, в качеството си на етажен собственик дължи
следните суми: сумата 788.18 евро – съставляващи сбор от дължимите суми за ТУП и
ФРО за 2016г.; сумата 788.18 евро – съставляващи сбор от дължимите суми за ТУП и
ФРО за 2017г.; сумата 200 евро, съставляваща дължима сума за ТУП и 55.00 лева –
ФРО – двете суми за 2018г.; сумата 200 евро, съставляваща дължима сума за ТУП и
55.00 евро ФРО – двете суми за 2019г. С исковата молба, уточнена с допълнителна
молба от 28.08.20г. (л.72) и с допълнителна молба от 22.02.21г. (л.177), ищецът твърди,
че ответникът не е заплатил и претендира осъждането му за: сумата 199.41 евро –
ТУП за 2018г. и 255 евро за 2019г., от които 200 евро за ТУП и 55.00 евро за ФРО.
Ответникът оспорва исковете.
Излага съображения, че ищецът не е извършвал дейности, касаещи
поддръжката и управлението на общите части, поради което не му се дължат
претендираните суми. Според него, етажната собственост предявява претенциите си
избирателно спрямо етажните собственици; част от тези, които образуват мнозинство в
ОСЕС не заплащат суми и срещу тях не се предявяват искове.
Заявява, че през 2019г. не е пребивавал в жилището си повече от 30 дни, като в
тази връзка представя копие от международен паспорт и фактура от парк - хотел - спа
„Макси“, изд. на 26.07.19г., за периода 18.07. – 25.07.2019г., издадена на името на Л.
Н.. За установяване на това обстоятелство ищецът представя удостоверение от
2
02.03.21г. от МВР – ОД Бургас, сектор „Миграция“, видно от което за 2019г.
ответникът е влязъл в РБългария на 15.06.19г. и излязъл на 21.07.19г.; влязъл е отново
на 27.07.19г. и излязъл на 27.07.19г.
Ответникът заявява, че в периода 2016г. – 2019г. е заплатил общо 1635.56 евро
(1000 + 51 + 500 + 26.50 + 55), като е надвнесъл дължимите от него за този период
суми. В тази връзка представя ПКО и вносна бележка, от които е видно че, на
01.08.2017г. е заплатил 1000 евро, за които е отбелязано, че са за поддръжка за 2016 и
2017г.; ПКО – без дата, удостоверяващ заплащане на 51 евро – поддръжка за 2017г;
ПКО от 22.08.18г., с който са платени 500 евро и 50 лева – такса поддръжка за 2018г.;
вносна бележка от 16.07.19г., с която по банков път са платени 55 евро – „вноска
капитален ремонт.
В тази връзка ищецът признава тези плащания, но заявява, че същите са взети
предвид при определяне цената на исковете.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази Закона, намира, че същото е частично неправилно и
незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбите на чл.6, т.10, вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11
ДРЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен
от Общото събрание по определения в чл.51 с.з. начин. Съобразно нормите на чл.6,
ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да
заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е определен от
Общото събрание по определения в чл.50 с.з. начин. Следователно от компетентността
на Общото събрание е да определи размера на ежемесечната вноска, дължима за ТУП и
ФРО. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС по реда
и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС. В настоящия случай по делото не се спори, че
решенията на ОСЕС, посочени по-горе са влезли в сила, поради което подлежат на
изпълнение от етажните собственици.
На първо място следва да се разгледа правоизключващото възражение на
ответника, че претендираните разходи за управление и поддържане на общите части не
са били реално направени. Същото е своевременно направено в отговора на исковата
молба. Въззивната инстанция намира, че това възражение е неоснователно. Както вече
бе посочено по-горе, на проведените на 01.07.2019г. и на 08.09.2020г. ОСЕС, съгласно
правомощията, регламентирани от нормата на чл.11, ал.1, т.6 ЗЕУС, етажните
собственици са взели решения за приемане отчета на УС за периода 13.06.2018г. –
01.07.2019г. и за периода 01.07.2019г. – 01.07.2020г., което означава, че са приели, че за
този период са били извършени на дейностите по управление и поддържане, на общите
части. Тези решения не са били атакувани от етажните собственици (няма твърдения и
доказателства в тази насока), поради което са влезли в сила. Поради това етажните
собственици дължат заплащането на сумите за ТУП и ФРО.
На следващо място следва да бъде разгледано възражението на ответника по
чл.51, ал.2, предл.2 ЗУЕС. Въззивната инстанция го намира за неоснователно. Видно от
представеното копие от международен паспорт и удостоверението на МВР – сектор
„Миграция“, за 2019г. ответникът е пребивавал в Република България за срок по-дълъг
от 30 дни. Твърдението му, че само част от тях – по-малко от 30 дни е пребивавал в
жилището не се установява от тези доказателства, доколкото представената фактура
установява 7 – дневен престой на Л. Н. (вероятно и А. Н.) в хотел, а престоят като цяло
е продължил 1 месец и 9 дни. Останалите твърдения, че ответникът е пътувал из
страната и не е пребивавал в жилището са недоказани, респ. – неоснователни.
Ето защо следва да бъде разгледано правопогасяващото възражение на
ответника, че е заплатил претендираните суми. Безспорно по делото, за периода 2016 г.
и 2017г., той дължи по 788.16 евро за ТУП и ФРО = 1576.32 евро; за 2018 и 2019 г. – по
200 евро за ТУП и 55 лева за ФРО = 400 евро и 110 лева. Общо дължи 1976.32 евро и
110 лева.
Видно от посочените по-горе доказателства, за периода 2016 – 2019г.,
3
ответникът е заплатил общо 1607 евро и 50 лева. Следователно дължи заплащане на
общо 369.32 евро и 60 лева. От тези суми 169.32 евро съставляват остатък от ТУП за
2018г.; 200 евро – ТУП за 2019г. и 55 лева – ФРО за 2018 и 2019г. В тези размери
исковете следва да бъдат уважени.
Тук следва да се каже, че в решението на ОСЕС размерът на ФРО е посочен
като минималния по закон – 1% от МРЗ, което за претендирания период е 55 лева.
Претенцията е за 55 евро, поради което над сумата от 55 лева, до претендираните 55
евро (107.57 лева) искът следва да се отхвърли.
По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с което са отхвърлени:
- искът за ТУП за 2018г. – за сумата 169.32 евро;
- искът за ТУП за 2019г. - за сумата от 200 евро и ТБО – за сумата от 55.00 лева.
Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която са отхвърлени:
-искът за ТУП за 2018г. над сумата 169.32 до претендирания размер от 199.41
евро;
- искът за вноска ФРО над сумата от 55.00 лева, до претендирания размер от
107.57 лева (левовата равностойност на 55 евро).
По разноските: ищецът е направил разноски в заповедното,
първоинстанционното и въззивното производства разноски, в размер на общо 1375
лева. Съразмерно му се дължат 1118.25 лева. Ответникът е направел разноски за
първоинстанционното производство, в размер на 535 лева; във въззивното претендира,
но не представя доказателства за направени разноски. Съразмерно му се дължат 100.00
лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260152/01.07.21г., постановено от Районен съд Несебър
по гр.д.№553 по описа на съда за 2020, В ЧАСТТА, с което са отхвърлени исковете: за
сумата 169.32 евро – такса за управление и поддържане за 2018г.; за сумата 200 лева –
такса за управление и поддържане за 2019г.; за сумата 55.00 лева – вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2019г., КАКТО И В ЧАСТТА, относно разноските И
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца Етажната собственост на комплекс
„РИЧ 2“ – с.Равда, ул. „Сирена №10, с идентификатор *** и ответника А. Л. Н. с адрес
***, ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ А. Л. Н., ДЪЛЖИ на Етажната собственост на комплекс „РИЧ
2“ – с.Равда, ул. „Сирена №10, с идентификатор *** следните суми:
- 169.32 евро, представляващи такса за управление и поддържане (ТУП) за
2018 година, КАТО над сумата 169.32 евро, до претендирания размер от 199.41 евро
ОТХВЪРЛЯ ИСКА;
- 200 евро, представляващи такса за управление и поддържане (ТУП) за 2019
година;
- 55.00 лева, представляващи вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ (ФРО) за
2019година, като над КАТО над сумата от 55.00 лева, до претендирания размер от
107.57 лева (левовата равностойност на 55 евро) ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
За част от сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №72/14.01.2020г. поа ч.гр.д.№1281/2019г. по описа на Районен съд
Несебър.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260152/01.07.21г., постановено от Районен съд
Несебър по гр.д.№553 по описа на съда за 2020Г. В ЧАСТТА, с което с която са
отхвърлени: искът за такса поддръжка и управление за 2018г. над сумата 169.32 до
претендирания размер от 199.41 евро; искът за вноска фонд „Ремонт и обновяване“ над
сумата от 55.00 лева, до претендирания размер от 107.57 лева (левовата равностойност
4
на 55 евро).
ОСЪЖДА А. Л. Н., ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс „РИЧ
2“ – с.Равда, ул. „Сирена №10, с идентификатор ***, сума, в размер на 1118.25 лева –
съдебно – деловодни разноски, направени в заповедното, първоинстанционното и
въззивното производства.
ОСЪЖДА на Етажната собственост на комплекс „РИЧ 2“ – с.Равда, ул.
„Сирена №10, с идентификатор ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. Л. Н., сума, в размер на 100
лева – съдебно – деловодни разноски, направени в първоинстанционното
производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280,
ал.2, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5