Решение по дело №4788/2021 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              14.06.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                      МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 4788 по описа за 2021г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 05.05.2020г., гр.д.11843/18г., СРС, 52 с-в признава за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ц.Т.М. дължи на  „Т.С.“ ЕАД  сумата 582.28 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2012г. до м.09.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.11.2015г., до окончателното изплащане и сумата 93.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.11.2012г. до 17.11.2015г., отхвърля предявения иск по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 608.02 лева и за периода от м.10.2012г. до м.09.2014г., както и предявения иск чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 130.26 лева, като осъжда ответницата да заплати на ищеца  сумата 731.80 лева - разноски.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответницата по тях Ц.Т.М.. Счита, че не се установява насрещните страни да са обвързани от облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Недоказано е количеството на доставена топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

         Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Обстоятелството, че ответницата по исковете Ц.Т.М. е потребител на топлинна енергия се установява с притежаваното от нея право на собственост върху топлоснабдения обект.      В тази насока е договор за замяна от 14.12.2006г., обективиран в нот. акт № 189, т.VІ, д.1040/2006г. Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.

Неоснователно е оплакването, че експертизите са основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва.

В съдебно-техническата експертиза се констатира наличие на щранг- лира в банята и отоплителни тела – радиатори, които са демонтирани през исковия период. При отчитане на това обстоятелство, за жилището са начислени суми за топла вода, както и за сградна инсталация в общите части на сградата, от която никой не може да се откаже, поради което за тях се дължи начисляване на топлинна енергия за пълен отопляем обем.

Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното решение.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.05.2020г., гр.д.11843/18г., СРС, 52 с-в в частта, с която се признава за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ц.Т.М. дължи на  „Т.С.“ ЕАД  сумата 582.28 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2012г. до м.09.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.11.2015г., до окончателното изплащане и сумата 93.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.11.2012г. до 17.11.2015г.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.