РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235000600137 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 21 от НПК.
С присъда № 19/29. 11. 2022 г., постановена по НОХД № 173/2021 г.
Окръжен съд Кърджали е ПРИЗНАЛ подс. Н. А. А., със снета по делото
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че през периода от 01. 06. 2009 г. до 13.
04. 2010 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление с пет
отделни деяния, като управляващ и представляващ „*“ ООД - гр. *, избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи
размери - общо в размер на 745 897,56 лв., като потвърдил неистина в
подадени пред ТД на НАП - *, офис *, пет справки - декларации по чл. 125 ал.
1 3ДДC и в дневници за покупки „*“ ООД за посочените данъчни периоди,
без да са налице реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, използвал
документи с невярно съдържание при водене на счетоводство и при
представяне на информация пред органите по приходите - ТД на HAH - *,
офис * - фактури за покупки и доставки на стоки, в които бил начислен ДДС с
право на пълен данъчен кредит, като отразените в тях покупки и доставки на
стоки от посочените доставчици не били осъществени, както и дневници за
покупки на „*“ ООД по чл. 124 ал. 1 т. 1 ЗДДС и чл. 113 ал. 1 от ППЗДДС,
1
съставени за данъчни периоди м. юни 2009 г.; м. октомври 2009 г.; м.
ноември 2009 г.; м. декември 2009 г. и м. март 2010 г., в който счетоводно
били отразени неосъществените покупки и доставки на стоки с право на
пълен данъчен кредит, чрез описването на данъчните фактури, и приспаднал
неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255 ал. 3 вр.
ал. 1 т. 2 пр. 1 т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, както и на
КОНФИСКАЦИЯ на притежаваната от него 1/2 идеална част от следните
МПС и недвижим имот:
Товарен автомобил „*“ *, бял на цвят с номер на рамата: * , рег. № *;
товарен автомобил „*“ червен на цвят с номер на рамата: * и ДК№ * и лек
автомобил „*“ 2,0 л., оранжев металик с номер на рама: * и ДК №*, както и
двуетажна масивна сграда от 190 кв. м, състояща се на първи етаж, съдържащ
- магазин, ресторант и складови помещения и втори етаж, съдържащ - три
стаи, коридор с вход от външно стълбище, находящ се в с. *, общ. *, обл. *.
На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът се е произнесъл по предявения граждански иск и
направените по делото разноски.
Така постановената присъда е била протестирана от Окръжна
прокуратура Кърджали с искане въззивният съд да измени присъдата, като
увеличи наложеното наказание лишаване от свобода на подс. Н. А., както и да
осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОП Кърджали направените по
делото разноски по ДП.
Срещу присъдата, постановена от първоинстанционния съд, е подадена
в срок въззивна жалба и от адв. М. А., защитник на подсъдимия Н. А.. Иска се
отмяна изцяло на процесната присъда, като подсъдимият бъде признат за
невинен по повдигнатите му обвинения.
Алтернативно се иска да се отмени присъдата и да се върне на
предходната инстанция за разглеждане на делото от друг състав.
Молят да се отмени присъдата и в гражданско – правната й част, като се
отхвърли изцяло искът на държавата, като погасен по давност или като
неоснователен и недоказан.
Ако се приеме, че подсъдимият е извършил престъплението да се
редуцира наложеното му наказание, както и размера на конфискуваното
имущество.
2
Прокурорът даде заключение, че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена.
Гражданският ищец не взема становище по жалбата и протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във
връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата намира и приема за
установено следното:
При разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 335 ал.2 вр. чл. 348
ал.3 вр. т.2 НПК.
Основателен доводът в допълнението към въззивната жалба, че на
практика липсват мотиви досежно съставомерността на деянието както от
обективна, така и от субективна страна, а така също и по отношение начинът
на извършване на деянието, предмет на обвинението. Обвинението касае пет
данъчни периода, като съдът не е изложил съображения защо приема, че
деянието е съставомерно за всеки един от тях, представляващи отделни
пунктове в усложнената престъпна дейност, според обвинението, свързана с
нормата на чл. 26 ал.1 НК.
В мотивите към присъдата не е направен анализ на всеки един от тези
данъчни периоди и това как той се отнася към възведените от обвинението
изпълнителни деяния.
Съдът е посочил данни за регистрацията на * ООД и правата на
упълномощения св. С. З. от подсъдимия, след което подробно е преразказал
изводите на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Очевидно се има предвид повторната съдебно-счетоводна експертиза с
вещото лице Г. Д., назначена по време на съдебното заседание на 20.04.2022 г.
и поставената допълнителна задача към нея в протокола, приложен по делото,
в който е отразено проведено съдебно заседание на 23.05.2022 г./л. 409 т. 1
НОХД/.
След това е възпроизведен дословно обвинителният акт от л.12 абз. 1 до
л.18 НОХД/. Формално в мотивите към атакуваната присъда е отразено, че
гласните доказателства по делото се разделят на две основни групи. Липсва
обаче какъвто и да е било анализ на тези две групи свидетели. Съвсем
3
пестеливо са преразказани показанията на св. Г. Х., св. Л. В., св. Т. А., св. С.
З., св. Ю. Г.. Не е направено дължимото задълбочено обсъждане на
въпросните доказателствени източници, освен декларативно изложеното
становище, че показанията на първите двама не следва да бъдат кредитирани.
По идентичен начин са преразказани накратко и показанията на св. С.
Б., св. Ц. М. и св. Б. Б..
След цитирането на посочените свидетели съдът е отразил с обща
формулировка, че с оглед на събраните по делото доказателства са налице
всички обективни и субективни съставомерни елементи на инкриминираното
престъпление.
Основателен е доводът на защитата, поддържан в допълнението към
въззивната жалба, че на практика липсва изложена фактическа обстановка,
приета от съда, въпреки че е посочено как такава е приета за безспорно
установена.
При противоречия на доказателствените материали е необходимо да се
изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В
конкретния случай мотивите по анализа на доказателствата и по правото не
запълват необходимия стандарт за пълнота, поради което следва да се
приравнят на липса на мотиви. Съдът трябва да бъде последователен в своите
изводи, а непълнота на мотивите е налице, когато съдът не е обосновал или е
обосновал недостатъчно някои свои изводи било по фактите, доказателствата
или правото. Тези свои законови задължения първоинстанционният съд е
пренебрегнал /Р-16-2023-III н.о./.
Основателен е доводът на защитата, че в случая не са изложени никакви
съображения по направените възражения на защитата, вкл. и това, свързано с
твърдението, че част от инкриминираните фактури не са подписани от
подсъдимия, а от св. Г. Х. . Съдът е направил декларативни констатации
досежно съставомерността на деянието, без да извърши дължимия
всеобхватен, пълен и обективен анализ на вече събраните по делото
доказателства. Не са изпълнени задълженията на съда, регламентирани в
разпоредбите на чл. 13 ал.1, чл.14 ал.1 и чл. 107 ал.1 НПК. По този начин не
може да се приеме, че е разкрита обективната истина по делото и е неясен
процесът на изграждане на вътрешното убеждение на съда. Това от своя
страна е довело до ограничаване правата на подсъдимия с осъждането му. По
4
своето естество допуснатите нарушения са съществени и могат да бъдат
отстранени единствено по реда чрез връщане на делото за ново разглеждане
от първоинстанционния съд.
Съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната
липса на мотиви, но и на такава част от тях, която се отнася до основните
въпроси, на които трябва да бъде даден отговор в присъдата /Р-268-2012 I
н.о./. На практика мотивите на Кърджалийския окръжен съд са формални и
незадълбочени и не дават възможност да бъде разбрано какво точно е
възприел решаващият съд. По този начин страните също са лишени от
възможността да проследят по какъв начин е формирано вътрешното
убеждение на съда /Р-131-2015 III н.о./
При разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал и още
едно съществено процесуално нарушение. Съгласно нормата на чл.28 ал.1 т.2
НПК делото е следвало да се разгледа в състав от съдия и двама съдебни
заседатели. Така е и започнало разглеждането му в съда.
Видно обаче от съдебния протокол от вече цитираното съдебно
заседание на 23.05.2022 г. /л. 409 НОХД/, то е проведено еднолично,
единствено от председател. В него са изслушвани становища на страните,
правени са доказателствени искания и е постановено определение, с което са
прочетени и приети представени по делото писмени доказателства, допуснат е
до разпит свидетел и е поставена допълнителна задача на вещото лице Г. Д..
Следователно в това заседание не са участвали съдебните заседатели и
те не са взели участие при решаване въпросите, за които еднолично
председателят на състава е постановил определение. Те не са взели участие
при обсъждане на въпросите, свързани със събиране и проверка на
доказателствата. Това нарушение не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция, въпреки, че по време на въззивното съдебно следствие отново
бяха прочетени и приети всички представени по делото писмени
доказателства, то няма как да се замести волята на първоинстанционния съд
при обсъждане на доказателствените искания и допускане на част от тях.
В допълнението към въззивната жалба се прави и възражение за
нарушаване тайната на съвещанието. В протокола от съдебното заседание е
отразено, че съдът се е оттеглил на тайно съвещание /л.597 НОХД/, след
което е обявил присъдата си. Страните не са се възползвали от възможността,
5
визирана в чл.312 НПК и твърденията на защитата не са отразени в
протокола, поради което въззивната инстанция счита, че такова нарушение не
е допуснато.
Всичко това налага атакуваната присъда да бъде отменена и делото да
се върне за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд.
При новото разглеждане на делото е необходимо да бъде спазено
изискването на чл.28 ал.1 т.2 НПК, предвид състава на съда в съдебната фаза
на наказателния процес.
При постановяване на съдебния акт и мотивите към него да се изложат
ясни и убедителни съображения относно въпросите, регламентирани в
разпоредбата на чл. 305 ал.3 НПК. Да се изложи каква фактическа обстановка
се приема за безспорно установена по делото, въз основа на кои
доказателствени източници, а при противоречие между тях да се посочи кои
се кредитират и кои не. Следва да се изложат и убедителни съображения
досежно възраженията от страна на защитата, вкл. и за изтекла давност по
отношение на гражданския иск, като се има предвид моментът на привличане
към наказателна отговорност на подсъдимия и този на предявяването на иска
пред съда /Р-21-2019 II н.о/.
Направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 130 лв. за
вещо лице е необходимо да се присъдят с оглед изхода на делото и по
правилата, регламентирани в чл. 189 НПК.
Предвид на изложеното и на основание чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 вр.
т.2 НПК, Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 19/29. 11. 2022 г., постановена по НОХД №
173/2021 г. от Окръжен съд гр. Кърджали.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия
на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7