Решение по дело №233/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.64, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във вр. чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба от „Североизточно държавно предприятие“ ДП – [населено място], с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], действащо чрез упълномощен процесуален представител адв.Б. Г. от ШАК, против Решение от 29.05.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация на искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. по АДБФП по проект „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“, номер на проекта от ИСУН BG16M1OP002-3.035-0002. Обжалваното решение е издадено във връзка с искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. на стойност 616609,48 лева по АДБФП № BG16M1OP002-3.035-0002-С03 „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“ с бенефициент „Североизточно държавно предприятие ДП“ – [населено място].

С жалба вх. № Ж-77/12.06.2024г. „Североизточно държавно предприятие“ ДП - [населено място] оспорва законосъобразността на Решението на РУО на ОПОС 2014-2020г. и моли за неговата цялостна отмяна. Оспорващият сочи, че решението е незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК.

Твърди, че визираните в процесното решение актове, с които са наложени финансови корекции от РУО на ОПОС, са в процес на съдебно обжалване и към настоящия момент все още няма влезли в сила решения по тях, съответно не е ясно какъв ще бъде крайният изход. С оглед на това изразява несъгласието си с решението на РУО на ОПОС да намали допустимите преки разходи със сумата от 935335,18 лева, представляващи стойността на финансови корекции, определени с предходни решения на РУО на ОПОС.

Оспорващият аргументира становище за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесното решение. В тази насока сочи, че производството по установяване на недължимо платени или надплатени суми и това по верификация на заявени с искане за плащане разходи по чл.60 и сл. от ЗУСЕФСУ, са две същностно различни по своя характер процедури, инициирани по различен ред, прилагани на различно основание и в различни производства. Счита, че обжалваното решение в частта, в която се твърди, че са налице надплатени суми в размер на 557556,31 лева представлява акт за установяване на публични вземания, като същият е издаден, без да се проведе надлежно производство по реда на АПК и без да са налице предпоставките за образуването му. Заявява, че към момента на издаване на акта с характер на АУПДВ, актът, с който е отказано верифициране на разходите по искане за плащане № 4/20.05.2024г., не е влязъл в сила, поради което няма как да бъде издаден законосъобразно акт за установяване на публично държавно вземане. По изложените доводи счита, че оспорваният акт в тази му част е издаден при неправилно приложение на материалния закон.

В жалбата се твърди наличие на съществени нарушения на разпоредбите на чл.26, чл.28, чл.35 и чл.36 от АПК. Оспорващият заявява, че ответният орган не е предприел никакви действия по уведомяване на бенефициера за откриване на производство по установяване на публично държавно вземане, не му е предоставена възможност да изрази становище по изложените факти и обстоятелства, да направи писмени искания и възражения, не му е дал възможност да участва в производството и да представи доказателства, не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Сочи се незаконосъобразно смесване на две различни производства, както и липса на ясни и пълни мотиви, изложени от издателя на акта защо сумата, посочена като установено публично вземане е точно в този размер.

С жалбата е изразено и несъгласие с отказа на ответния орган да верифицира средства в размер на 185171,11 лева, като се сочи, че в искането за окончателно плащане №4/20.05.2024г. са заявени за възстановяване единствено платените разходи, които са за сметка на работодателя – суми в размер на 12935,93 лева. Осигурителните вноски в размер на 9058,68 лева и данък общ доход в размер на 5667,95 лева или общо сумата в размер на 14726,63 лева са за сметка на работника и същите не са включени в искането за окончателно плащане.

Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на атакуваното решение.

В съдебното производство оспорващото дружество се представлява от адв.Б. Г., който заявява, че поддържа жалбата и по твърдения за нищожност и незаконосъобразност на обжалвания акт, изложени в пледоарията по същество и в представени писмени бележки, настоява за прогласяване на нищожността му или в условията на евентуалност – за отмяна на същия. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, се представлява от главен експерт с юридическа правоспособност В. Р. Д., който в писмени становища, представени по делото оспорва жалбата. Аргументира тезата за правилност и законосъобразност на обжалвания акт и отправя искане за отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на МОСВ, както и отправя възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„Североизточно държавно предприятие“ ДП – [населено място], с ЕИК ********* е бенефициер по Административен договор № Д-34-2/31.01.2023г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС 2014-2020г. по процедура BG16M1OP002-3.035-0002-C03 „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“, в който са конкретизирани задълженията на страните по него, отговорност и отчетност. Сключеният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е финансиран в съотношение 85% БФП и 15 % НФ. Впоследствие посоченият административен договор е допълван и изменян двукратно - съответно с Допълнително споразумение № 1 и Допълнително споразумение № 2.

Съгласно глава IV от Приложение №2 към АДБФП безвъзмездната финансова помощ се предоставя на бенефициента под формата на авансово плащане, междинни плащания и окончателно плащане.

Настоящото административно производство е инициирано от жалбоподателя с подадено от него искане за окончателно плащане №4/20.05.2024г. на стойност 616 609,48 лева.

С раздел I от Решение от 29.05.2024г., издадено на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПОС, не верифицирал средства в размер на 185 171.11 лева от БФП, при следните фактически и правни основания:

Съгласно точка I.1. не се верифицира сума в размер на 157 508,55 лв. от БФП по бюджетен ред Ш.4.4 Възнаграждения и разходи за персонал, във връзка с изпълнение на дейност 4 (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) към Дейност № 4 „Производство и отглеждане на посадъчен материал от горско-дървесни видове на територията на СИДП ДП“.

Посочено е, че сумата представлява пълният размер на общо отчетените разходи за производство на посадъчен материал по следните разходооправдателни документи (РОД), представени в ИСУН 2020 в компонент „Финансов отчет“ към пакет отчетни документи №4 (ПОД №4, с който е представено и искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г.), както следва:

-23680,08 лв. по РОД „друг“ № **********/21.12.2023г. - стокова разписка, издадена от „ТП - ДГС Добрич“ към СИДП ДП;

-780,00 лв. по РОД „друг“ № **********/17.03.2023г. - стокова разписка, издадена от „ТП ДГС Върбица“ към СИДП ДП;

-3237,00 лв. по РОД „друг“ № **********/20.11.2023г. - стокова разписка, издадена от ТП ДГС Върбица към СИДП ДП;

-3409,07 лв. по РОД „друг“ № **********/31.03.2023г. - стокова разписка, издадена от „ТП ДЛС Балчик“ към СИДП ДП;

-69713,00 лв. по РОД „друг“ № **********/21.12.2023г. - стокова разписка, издадена от ТП ДЛС Балчик към СИДП ДП;

-8060,00 лв. по РОД „друг“ № **********/23.03.2023г. - стокова разписка, издадена от „ТП ДГС - Търговище“ към СИДП ДП;

-3485,00 лв. по РОД „друг“ № **********/22.11.2023г. - стокова разписка, издадена от ТП ДГС Търговище към СИДП ДП;

-13777,30 лв. по РОД „друг“ № **********/05.12.2023г. - стокова разписка, издадена от ТП ДГС Шумен към СИДП ДП;

-10395,00 лв. по РОД „друг“ № **********/19.12.2023г. - стокова разписка, издадена от ТП ДГС Шумен към СИДП ДП;

-2640,00 лв. по РОД „друг“ № **********/21.12.2023г. - стокова разписка, издадена от ТП ДГС Шумен към СИДП ДП;

-8626,20 лв. по РОД „друг“ № **********/22.12.2023г. - стокова разписка, издадена от ТП ДГС Шумен към СИДП ДП;

-8575,00 лв. по РОД „друг“ № **********/22.03.2023г. - стокова разписка, издадена от ТП ДГС Шумен към СИДП ДП;

-1130,90 лв. по РОД „друг“ № **********/20.03.2023 г. - стокова разписка, издадена от ТП ДГС Шумен към СИДП ДП.

При извършената документална проверка е установено, че разходите по изброените по-горе документи (стокови разписки) са отчетени по бюджетен ред III.4.4 Възнаграждения и разходи за персонал, във връзка с изпълнение на дейност 4 (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим), попадащ в категория разходи III. Разходи за персонал от бюджета на проекта, но във връзка с така отчетените разходи не са представени документи, удостоверяващи реалното извършване на разходи за персонал от страна на бенефициента (СИДП ДП с териториалните му подразделения) в качеството му на работодател. В тази насока е посочено, че бенефициентът не е представил информация за персонала - информация за конкретните лица, извършили отчетените по проекта дейности по производство на посадъчен материал, поради което не може да се удостовери съответствието на отчетените разходи с условията за допустимост по чл.10, ал.2 от ПМС № 189/28.07.2016г. и във връзка с §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ПМС № 189/28.07.2016г.

Според мотивите на обжалваното решение, касателно отчетените разходи не са представени документи, удостоверяващи начисляването на разходи за персонал (ведомости, рекапитулации, фишове и др.), както и документи, удостоверяващи изплащането на разходи за персонал - платежни и банкови извлечения за плащания на възнаграждения на лицата, извършили отчетените по проекта дейности по производство на посадъчен материал; платежни и банкови извлечения за плащания към НАП на начислени данъци и към НОИ за начислени осигурителни вноски по трудови договори на лица, извършили отчетените по проекта дейности по производство на посадъчен материал.

На бенефициента са дадени конкретни указания за представяне на разходооправдателни документи за отчитане на разходи по категория III „Разходи за персонал“ от бюджета, към които не са приложени документи, удостоверяващи реално извършени разходи за персонал (възнаграждения, осигуровки и т.н.)

След разменена кореспонденция между бенефициента и ответния орган във връзка с указания за представяне на допълнителни документи, такива не били представени в ПОД №4, компонент „Финансов отчет“ към отчетените РОД вид „друг“ – стокови разписки.

По изложените фактически и правни съображения и на основание чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ не е верифицирана сумата от 157 508,55 лв. от БФП, от общо отчетените в размер на 157 508,55 лв. разходи за производство на посадъчен материал по гореизброените РОД (стокови разписки) по бюджетен ред Ш.4.4 към Дейност №4, поради невъзможност за потвърждаване съответствието на отчетените разходи с приложимите за тях правила за допустимост, в т.ч. съответствие с условията за допустимост по чл.10, ал.2 от ПМС № 189/28.07.2016г., във връзка с §1, т.8 от ДР на ПМС №189/28.07.2016г., съответствие с условието разходите да са действително направени и платени, съгласно условието по чл.3, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г., във връзка с чл.55, ал.1, т.1 и чл.58, ал.1, предл. първо от ЗУСЕСИФ, както и съответствие с условията по чл.57, ал.1, т.4 и т.6 от ЗУСЕСИФ.

С точка I.2. от обжалваното решение не се верифицира сумата в размер на 27 662,56лв. от БФП, представляваща размера на отчетените разходи за осигурителни вноски и данъци за сметка на работник и на работодател по трудови договори (вкл. ДОО, ТЗПБ, ДЗПО, ЗО, ДОД), начислени за месец декември 2023г. и действително направени и платени от бенефициента на 24.01.2024г. (съгласно платежни нареждания и банкови извлечения, представени в ИСУН 2020 в компонент „Финансов отчет“ към ПОД №4).

Исканата сумата в размер на 27 662,56 лева е формирана както следва:

-3333,30лв. по ведомост от 21.12.2023г., издадена от ТП ДЛС Шерба, [населено място] към СИДП ДП, в т.ч. 2366,24 лв. по бюджетен ред III.4.1 Възнаграждения и разходи за персонал, във връзка с изпълнение на част 2 от дейност 1 (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) към Дейност 1 „Подобряване на състава и структурата на горските местообитания на територията на СИДП ДП, чрез полагане на грижи по отглеждане на млади насаждения и 967,06 лв. по бюджетен ред Ш.4.5 Възнаграждения и разходи за персонал, във връзка с изпълнение на част 2 на дейност 6 (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) към Дейност 6 „Подпомагане на естественото възобновяване на местообитания на територията на СИДП ДП“;

-3135,79лв. по ведомост от 20.12.2023г., издадена от ТП ДГС Смядово към СИДП ДП, по бюджетен ред Ш.4.5 към Дейност 6;

-1471,91лв. по ведомост от 19.12.2023г., издадена от ТП ДГС Омуртаг към СИДП ДП, по бюджетен ред Ш.4.5 към Дейност 6;

-3 930,73лв. по ведомост от 22.12.2023г., издадена от ТП ДЛС Балчик към СИДП ДП по бюджетен ред 1114.2 Възнаграждения и разходи за персонал, във връзка с изпълнение на нает 2 от дейност 2 (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) към Дейност 2 „Възстановяване на горски природни местообитания чрез извършване на залесителни дейности на територията на СИДП ДП“;

-11695,39 лв. по ведомост от 22.12.2023г., издадена от ТП ДГС Г. Т. към СИДП ДП, в т.ч. 11255,21 лв. по бюджетен ред по бюджетен ред Ш.4.2 към Дейност 2; 440,18 лв. по бюджетен ред Ш.4.2 Възнаграждения и разходи за персонал, във връзка с изпълнение на част 2 от дейност 3 (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) към Дейност 3 „Събиране, обработка и съхранение на горски репродуктивни материали“;

-4095,44 лв. по ведомост от 20.12.2023г., издадена от ТП ДГС – Нови пазар към СИДП ДП, в т.ч. 2293,42 лв. по бюджетен ред Ш.4.2 към Дейност 2 и 1802,02 лв. по бюджетен ред Ш.4.1 към Дейност 1.

Управляващият орган констатирал, че разходите в общ размер на 27662,56 лева от БФП за осигурителни вноски и данъци по трудови договори за месец декември 2023г. (вкл. ДОО, ТЗПБ, ДЗПО, ЗО, ДОД), отчетени по изброените по-горе ведомости, бенефициентът действително е направил и платил на 24.01.2024г., т.е. - извън срока за допустимост на разходите за програмен период 2014 - 2020г., определен в чл.65, §2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в чл.3, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г., поради което и на основание чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ не верифицира същите поради несъответствието им с условията за допустимост по чл.58, ал.1, предл. първо от ЗУСЕСИФ и чл.3, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г.

В резултат на изложеното по т.I от решението, приетите от РУО на ОПОС за допустими преки разходи са в общ размер на 2 540 740,84 лева от БФП (т.II.).

Според изложението в т.III от обжалваното решение, съгласно Уведомление от 29.05.2024г. бенефициерът е уведомен за намаляване на допустимите преки разходи, посочени в т.II, със сумата от 935 335,18 лева за смета на БФП, представляващи извършване на определени с решения на ръководителя на УО на ОПОС финансови корекции.

С оглед установеното по т.III, общият размер на верифицираните преки разходи по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. е 1 605 405,66 лева от БФП, представляващи извършени от бенефициента допустими разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл.55, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ (т.IV).

Относно безвъзмездната финансова помощ за непреките разходи по бюджетен ред VIII.13.1. - Организация и управление и мерки за информация и комуникация, административният орган посочил, че същите се определят чрез прилагане на процент в размер на 4 % към допустимите преки разходи по проекта.

Размерът на остатъчната стойност на дължимите в окончателното плащане непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка е определен от РУО на ОПОС въз основа на верифицираните преки разходи по проекта и финансираните непреки разходи с междинни искания за плащане, като при прилагане на определения процент в размер на 4% към сумата на верифицираните преки разходи по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. (1 605 405,66 лева – сумата, посочена в т.IV от решението), е определен максимален допустим размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ в размер на 64 216,23 лева за сметка на БФП.

Съгласно т.V.1 от процесното решение, РУО на ОПОС верифицира / признава непреки разходи, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка, в размер на 64 216,23 лева за сметка на БФП, представляващи 100% от допустимия размер на единна ставка за непреки разходи спрямо посочената в т.IV сума на верифицирани допустими преки разходи по искане за окончателно плащане №4/20.05.2024г.

В т.V.2 от решението административният орган посочил, че към настоящия момент общият размер на верифицираните допустими преки разходи с искания за междинни плащания по проекта възлиза на 3 003 805,41 лева, а размерът на непреките разходи, верифициран / признат по искания за междинни плащания е на стойност 90 114,17 лева – сума, представляваща 75% от допустимия размер на единна ставка (4%) спрямо посочената сума на верифицирани допустими преки разходи по искания за междинни плащания.

Максималният допустим размер на непреките разходи, подлежащ на възстановяване от БФП под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искания за междинни плащания е 120 152,22 лева (4% х 3003805,41 лв.).

Разликата между максималния допустим размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване от БФП под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искания за междинни плащания и размерът на верифицирани / признати непреки разходи, подлежащи на възстановяване от БФП под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искания за междинни плащания, представлява остатъчната стойност от максималния допустим размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване от БФП под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искания за междинни плащания (120152,22лв. – 90114,17лв. = 30038,05лв.).

РУО на ОПОС верифицирал / признал непреки разходи, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ в размер на 30038,05 лева.

Съгласно т.V.3 от решението общата сума на верифицирани / признати непреки разходи, подлежащи на възстановяване с окончателното искане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, е в размер на 94254,28 лева от БФП (64216,23лв. + 30038,05лв = 94254,28лв.).

Ответният орган не верифицира / не признава за допустима сума в размер на 44820,25 лева от БФП от общо отчетените 139074,53 лева в ПОД №4, по бюджетен ред VIII.13.1 към дейност 10, съответно – включени в искането за плащане непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ. Според мотивите на решението, посочената сума представлява разликата между общо отчетените 139074,53 лева непреки разходи и 94252,28 лева – сбора на верифицираните / признати (по т.V.1 и т.V.2) непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искането за окончателно плащане №4/20.05.2024г., който сбор представлява максималният допустим размер на непреки разходи, подлежащи на възстановяване от БФП под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ по искането.

В обобщение, в т.VII от обжалваното решение, РУО на ОПОС посочил, че преди прилагане на ограниченията, определени по т.14.3 от Условията за кандидатстване към Насоките за кандидатстване по процедура № BG16М1ОР002-3.035, допустимите разходи по проекта са както следва:

- общо допустими разходи по проекта - 4793579,51 лева, вкл. 3093919,58 лв. сертифицирани по искания за междинни плащания и 1699659,93 лв. верифицирани по искането за окончателно плащане, съгласно т.VI от процесното решение;

- общо допустими преки разходи по проекта – 4609211,07 лева, вкл. 3003805,41 лв. сертифицирани по искания за междинни плащания и 1605405,66 лв. верифицирани по искането за окончателно плащане, съгласно т.VI от процесното решение.

Спрямо посочените разходи, предвидени по проекта, са приложени процентни ограничения, определени в т.14.3 от УК към Насоките, в резултат на което е намален размерът на верифицираните разходи.

Съгласно т.VII.1. – при съотнасяне на определеното ограничение за категорията „разходи за информационна кампания и популяризиране на дейностите за подготовка и залесяване на горски площи“ от 3% спрямо общия размер на верифицираните допустими разходи по проекта (4793579,51 лева) се извежда максимален допустим разход по проекта по тази категория в размер на 143807,39 лева. Преди прилагане на определените процентни ограничения, допустимите разходи от тази категория по проекта са в размер на 152306,67 лв. (в т.ч. 25677,00 лв. сертифицирани по искания за междинни плащания и 126629,67 лв. верифицирани по искането за окончателно плащане и включени в сумата по т.VI на решението). Същите надвишават изчисления максимален допустим размер за „разходи за информационна кампания и популяризиране на дейностите за подготовка и залесяване на горски площи“ с 8499,28 лв.

Предвид тези констатации и на основание чл.64, ал.3, във връзка с чл.62, ал.2, вр. ал.3, вр. чл.57, ал.1, т.2 и чл.59, ал.2, т.1 от ЗУСЕФСУ, вр. чл.19, ал.2, ал.3 и ал.4, т.1, б. „в“ и „г“ и чл.54, ал.1 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3/22.05.2018г.), и във връзка с чл.7, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г., както и във връзка с т.14.3, подт.5 от УК към Насоките, и на основание чл.40, ал.6 и ал.7 от Приложение №2 към АДБФП (Условията за изпълнение към Насоките), РУО на ОПОС намалява размера на верифицираните по проекта разходи за информационна кампания и популяризиране на дейностите за подготовка и залесяване на горски площи за сметка на БФП по искането за окончателно плащане със сума в размер на 8499,28 лв. от БФП от представените по проекта разходооправдателни документи за разходи за информационна кампания и популяризиране на дейностите за подготовка и залесяване на горски площи, поради надвишаване на определеното процентно ограничение за тази категория разходи в размер на до 3% от общо допустимите разходи по проекта, съгласно т.14.3, подт.5 от УК към Насоките, и несъответствие на сумата с правилата за допустимост.

С т.VII.2 от решението административният орган приел, че след прилагане на ограниченията в размера / стойността на категориите разходи, определени в т.14.3 от УК към Насоките за кандидатстване, съгласно в предходната т.VII.1, общият размер на верифицираните преки разходи по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. възлиза на 1596906,38 лв. от БФП, представляващи извършени от бенефициента допустими разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл.55, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ.

Според т.VII.3 - при прилагане на определения процент в размер на 4% към сумата на верифицираните преки разходи по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. (1596906,38 лв.), се извежда максимален допустим размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, в размер на 63876,26 лв. за сметка на БФП. Посочената сума представлява 100% от допустимия размер на единна ставка за непреки разходи (4%) спрямо посочената в т.VII.2 сума на верифицирани допустими преки разходи по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. С оглед на това РУО на ОПОС верифицира / признава непреки разходи, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, в размер на 63876,26 лв. за сметка на БФП.

С решението не се верифицира / не се признава за допустима сума в размер на 339,97лв. от БФП от общо отчетените 139074,53 лв. по бюджетен ред VIII.13.1 към дейност 10 и съответно включени в искането за плащане непреки разходи. Посочената сумата представлява разликата между верифицираните / признати по т.V.1 непреки разходи в размер на 64216,23 лв. за сметка на БФП, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ спрямо посочената в т.IV сума на верифицирани допустими преки разходи и верифицираните / признати по настоящата точка непреки разходи в размер на 63876,26 лв. за сметка на БФП, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ спрямо посочената в т.VII.2 сума на верифицирани допустими преки разходи, определена след прилагане на ограниченията в размера / стойността на категориите разходи (64216,23лв. - 63876,26 лв. = 339,97 лв.). Сумата в размер на 339,97 лв. представлява надвишение на максималния допустим размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване с окончателното искане за плащане под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ спрямо посочената в т.VII.2 сума на верифицирани допустими преки разходи, определена след прилагане на ограниченията в размера/стойността на категориите разходи, определени в т.14.3 от УК към Насоките, определен съгласно чл.59, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУСЕФСУ и по реда на Условията за изпълнение към Насоките.

В т.VIII. от обжалваното решение РУО на ОПОС посочил, че след прилагане на ограниченията в размера / стойността на категориите разходи, определени в т.14.3 от УК към Насоките за кандидатстване по искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. са верифицирани общо 1690820,69 лв. от БФП (в т.ч. 1596906,38 лв. преки разходи и 93914,31 лв. непреки разходи), от които:

- 1596906,38 лв. от БФП, представляваща извършени от бенефициента допустими преки разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл.55, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ (съгл. т.VII.2 от решението;

- 63876,26 лв. от БФП за непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, представляващи 100% от допустимия размер на единна ставка (4%) спрямо сумата в размер 1596906,38 лв. на верифицирани преки разходи по искането за окончателно плащане (съгл. т.VII.3);

- 30038,05 лв. от БФП за непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, представляващи допустимия размер на остатъчната стойност (25%) от допустимия размер на единна ставка (4%) спрямо верифицираните преки разходи по исканията за междинни плащания (съгл. т. V.2 от решението).

Наред с горното, видно от изложените мотиви в т.IX. от решението, административният орган констатирал, че към момента на осъществяване на настоящото производство по верификация на заявените за възстановяване разходи по договор № 191/14.11.2023г. с изпълнител „Кондор - Агро“ ЕООД е започнала процедура по администриране на нередност по сигнал за нередност № 1524, регистриран на 23.05.2024г. в регистъра „Сигнали за нередности“ по ОПОС 204-2020 в ИСУН 2020, съгласно чл.69, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Сигналът е във връзка с осъществяването от страна на РУО на ОПОС на последващ контрол за законосъобразност на открита процедура по Закона за обществените поръчки с предмет „Подпомагане на естественото възобновяване, чрез механизирано премахване /раздробяване/ на подлесна растителност в държавни горски територии на „СИДП ДП- [населено място]“, за обособена позиция № 4 от процедурата - „Подпомагане на естественото възобновяване, чрез механизирано премахване /раздробяване/ на подлесна растителност на площ от 1337 дка, в обхвата на ТП „ДГС Нови пазар ”, при „СИДП“ ДП - Шумен (Отдел 420, подотдел и; Отдел 206, подотдел в; Отдел 206, подотдел г; Отдел 51; подотдел г; Отдел 263, подотдел и; Отдел 284, подотдел б) ”)“, и сключен в резултат на процедурата договор № 191/14.11.2023г. за изпълнението на обособена позиция №4. Според РУО на ОПОС, в процеса на осъществяване на последващ контрол са установени нарушения, във връзка с които е направено предложение за налагане на финансова корекция в размер на 5% от поисканите за възстановяване по договор № 191/14.11.2023г. разходи, които са приети за допустими за финансиране със средства по ОПОС 2014-2020г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ. За установените нарушения и предложената финансова корекция, и във връзка с чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициента е изпратено писмо с изх. № 3-035-0002-2-264/27.05.2024г.

Поради започналата процедура по администриране на нередност и на основание чл.64, ал.1, предложение второ от ЗУСЕФСУ административният орган не верифицира разход в размер на 8787,30 лв. от БФП до издаване на мотивирано решение от ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. относно нарушенията по сигнал за нередност № 1524, регистриран на 23.05.2024г., отнасящи се до договор № 191/14.11.2023г. Посочената сума се счита удържана като част от сумата по т.III.16 от процесното решение.

Ответният орган приел, че общо верифицираните и сертифицирани по проекта разходи са в размер на 4 784740,27лв. (вкл. 4600711,79 лв. преки разходи и 184028,48 лв. непреки разходи), в т.ч.:

- 3093919,58 лв. верифицирани и сертифицирани по искания за междинни плащания (3003805,41 лв. преки разходи и 90114,17 лв. непреки разходи);

- 1690820,69 лв. верифицирани по искане за окончателно плащане (1596906,38 лв. преки разходи и 93914,31 лв. непреки разходи), съгласно т.VIII от процесното решение.

- Изплатен е аванс по проекта на стойност 2251291,91 лв.

- Изплатени междинни плащания по проекта на обща стойност 3 091 004,67 лв. (3 000 975,40лв. за верифицирани преки разходи и 90 029,27 лв. за верифицирани/признати непреки разходи, съгласно издадените решения на Ръководителя на УО на ОПОС за верифицирани суми по съответните искания за междинни плащания).

С оглед изложеното счел, че към датата на постановяване на решението по междинни искания за плащания са верифицирани и сертифицирани допустими разходи за реално извършени дейности по АДБФП в размер на 3 093 919,58 лв., както и предвид изложеното по-горе решение за верифицирана сума в размер на 1 690 820,69 лв. по искането за окончателно плащане, и предвид обстоятелството, че сумата на извършените авансови и междинни плащания по АДБФП е в размер на 5 342 296,58 лв., поради което приел, че сумата в размер на 557 556,31 лв. (формирана от разликата между верифицираните и изплатените средства по АДБФП) се явява надплатена, по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г.

По изложените фактически и правни съображения с обжалваното решение е одобрена сума за плащане по искането в размер на 0,00лв. и на основание чл.42, ал.1 и във връзка с чл.43, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. е разпоредено бенефициентът да възстанови по сметка на ЕФРР, сума в размер на 557556,31 лв. в 14-дневен срок от датата на влизане в сила на настоящия акт.

Решението е съобщено на неговия адресат на 29.05.2024г., съгласно приложена на техническия носител извадка от ИСУН, папка „05_Решение за верификация“ и принтскрийн на комуникация от ИСУН.

Настоящата жалба е подадена на 12.06.2024г.

Към делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт, в това документите, прикачени в ИСУН, представени на технически носител от ответната страна със съпроводително писмо рег. № ДА-01-1586/21.06.2024г. Документите, представени на технически носител, са заверени с КЕП от представител на ответния орган и се ценят от настоящия състав като допустими доказателства.

В хода на съдебното производство към преписката са приети съдебни решения, с които се отменят Решение за определяне на финансова корекция от 28.09.2023г. на Ръководител на УО на ОПОС (Решение № 7326/13.06.2024г. по АД № 2404/2024г. на ВАС и Решение № 137 от 13.12.2023г. по АД № 268/2023г. на ШАдмС) и Решение №39 от 29.03.2024г. на Ръководителя на УО на ОПОС по регистрирани сигнали за нередност № 1485, 1486, 1487, 1488, 1489 и 1490 (Решение № 13837/19.12.2024г. по АД № 8265/2024г. на ВАС и Решение № 852 от 20.06.2024г. по АД № 138/2024г. на ШАдмС), както и писма, изходящи от ответния орган, с които оспорващото дружество е уведомено за размера на дължимата сума от УО на ОПОС към СИДП ДП по отменените от съда финансови корекции.

По искане на страните са допуснати и изслушани съдебно-счетоводни експертизи.

При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение от 29.05.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация на искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. по АДБФП по проект „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“, номер на проекта от ИСУН BG16M1OP002-3.035-0002.

Процесното решение съдържа две групи волеизявления: по т.I и т.II ответният орган на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ се е произнесъл по искане за окончателно плащане, като не е верифицирал средства в размер на 185 171,11 лева от БФП. В останалата част решението обективира волеизявление на РУО по ОПОС, с което от допустимите верифицирани средства по ЕСИФ се изваждат сумите по финансовите корекции, определени с предходни решения на административния орган, които имат допуснато по закон предварително изпълнение, в резултат на което е прието, че сумата в размер на 557556,31 лева, формирана като разлика между верифицираните и изплатените средства по АДБФП се явява надплатена по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. и одобрената сума за плащане по искането е в размер на 0 лева.

Решението в частта по т.I подлежи на съдебен контрол съобразно изричната разпоредба на чл.64, ал.4 от ЗУСЕФСУ.

В частта по второто волеизявление решението съставлява акт по чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ, който безспорно засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициера и по-точно правото да му бъдат възстановени разходите, извършени при изпълнението на проекта, които са вече верифицирани с позитивен акт за верификацията им, поради което съдът намира, че същото подлежи на контрол за законосъобразност, като изцяло споделя съдебната практика на ВАС - решение по АД № 3485/2024г.; АД № 9058/2023г.; АД № 2943/2024г. и др.). В посочените съдебни актове ВАС приема, че бенефициерите имат правен интерес от защита срещу акта на РУО в тази му част, а оспорването се осъществява на основание чл.120, ал.2 от Конституцията, която въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон. В случая ЗУСЕФСУ не съдържа изрична забрана за оспорване по съдебен ред на акта на ръководителя на Управляващия орган по чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Не е необходимо законът да предвижда изрична възможност за обжалване.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което се явява адресат на акта и е пряко засегнато от него, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

В Държавен вестник, бр.51 от 01.07.2022г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с §1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно §70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020г., съгласно §71, ал.2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно §73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр.39 от 27 май 2022г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022г.

Оспореното решение е издадено в рамките на производство, образувано по подадено от бенефициента СИДП ДП - Шумен искане за окончателно плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл.60 – чл.68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Съответно в чл.9, ал.1 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал.5 на чл.9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В чл.33, ал.2 от Устройствения правилник на МОСВ е предвидено, че Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ изпълнява функциите на Управляващ орган на ОПОС за програмния период 2014 - 2020 и всички произтичащи от това задължения и отговорности. ГД „ОПОС“ се ръководи от главен директор. С приетата като доказателство по делото Заповед № РД-572/07.08.2023г. Министърът на околната среда и водите е оправомощил Г. С. – Главен директор на ГД „ОПОС“ за ръководител на УО на ОПОС 2014-2020г. и е възложил да изпълнява функциите на ръководител на УО в пълен вид и обем, определен в нормативната уредба, без изключение. Оспореното решение е издадено от Г. С. в качеството й на Ръководител на УО на ОПОС 2014-2020, поради което съдът намира, че актът е издаден от компетентен орган.

Административното производство е започнало по инициатива на жалбоподателя във връзка с подадено искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г., като в хода на същото не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Относно съответствие на оспорваното решение в частта му по т.I, с изискванията за форма и по отношение на неговата материална законосъобразност съдът намира следното:

Оспореният индивидуален административен акт по частта по т.I. е издаден в производство по верифициране на разходи, регламентирано в Глава Пета, Раздел II „Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“ от ЗУСЕФСУ. Производството е административно по своя характер и завършва с издаването на индивидуален административен акт. Съгласно приложимите разпоредби, разписани в чл.60 – чл.68 от ЗУСЕФСУ междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Според чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ, управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо.

Съгласно чл.59, ал.1 от ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл.3, ал.2 от закона, се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай това е Наредба № Н-3 от 22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, действаща към момента на издаване на оспорените актове (Наредба Н-3/2018г.). Разпоредбата на чл.9 от Наредба Н-3/2018г. указва, че окончателното плащане се изчислява, като от общо верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездна финансова помощ по проекта, се приспаднат извършените авансови и междинни плащания.

Законодателят в чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция съгласно §70 от ЗИД ЗУСЕСИФ) е посочил седем кумулативни изисквания, за да бъдат определен дадени разходи за допустими, а именно: 1. разходите са за дейности, съответстващи на предвидените в одобрения проект и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл.3, ал.2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл.25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл.140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Според чл.58, ал.1 от ЗУСЕФСУ доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период. В случаите по чл.55, ал.1, т.2 и 3 разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост.

По аргумент на противното, ако разходите, чието възстановяване се иска, не попадат в някоя от горепосочените хипотези, то се считат за недопустими.

В конкретния случай с решението в оспорената му част по т.I от сумата на предявеното искане, РУО не е верифицирал средства от БФП в размер на 185171,11 лева.

С т.I.1 не се верифицира сума в размер на 157 508,55 лева от БФП по бюджетен ред III.4.4 Възнаграждения и разходи за персонал, във връзка с изпълнение на дейност 4 (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) към Дейност № 4 „Производство и отглеждане на посадъчен материал от горско-дървесни видове на територията на СИДП ДП“, която сума представлява пълният размер на общо отчетените разходи за производство на посадъчен материал по разходооправдателни документи, представени в ИСУН в компонент „Финансови документи“, посочени в обстоятелствената част на решението.

Решението за отказ в тази му част се основава на констатацията на ответния орган за липса на представени от бенефициера документи, удостоверяващи реалното извършване на разходи за персонал от страна на бенефициента (СИДП ДП и териториалните му подразделения) в качеството му на работодател. Административният орган е посочил, че не е представена информация за конкретните лица, извършили отчетените по проекта дейности по производство на посадъчен материал, поради което не може да се удостовери съответствието на отчетените разходи с условията за допустимост по чл.10, ал.2 от ПМС № 189/28.07.2016г. и във връзка с §1, т.8 от ДР на ПМС № 189/28.07.2016г.; не са представени документи, удостоверяващи начисляването на разходи за персонал (ведомости, рекапитулации, фишове и др.); относно отчетените разходи бенефициентът не е представил документи, удостоверяващи изплащането на разходи за персонал - платежни и банкови извлечения за плащания на възнаграждения на лицата, извършили отчетените по проекта дейности по производство на посадъчен материал; платежни и банкови извлечения за плащания към НАП на начислени данъци и към НОИ за начислени осигурителни вноски по трудови договори на лица, извършили отчетените по проекта дейности по производство на посадъчен материал.

Въз основа на изложените констатации, ответният орган приел, че непредставянето и липсата на документи за отчетените в размер на 157 508,55 лв. разходи за производство на посадъчен материал по изброените РОД (стокови разписки) по бюджетен ред Ш.4.4 към Дейност №4, не позволява удостоверяване и потвърждаване съответствието на разходите с приложимите за тях правила за допустимост, в т.ч. съответствие с условията за допустимост по чл.10, ал.2 от ПМС № 189/28.07.2016г., във връзка с §1, т.8 от ДР на ПМС № 189/28.07.2016г., съответствие с условието разходите да са действително направени и платени, съгласно условието по чл.3, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г., във връзка с чл.55, ал.1, т.1 и чл.58, ал.1, предл. първо от ЗУСЕСИФ, както и съответствие с условията по чл.57, ал.1, т.4 и т.6 от ЗУСЕСИФ (разходите да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, и за тях да е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл.25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на ЕП и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за ЕФРЗ, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (OB, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и да са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл.140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013).

Поради невъзможността за потвърждаване съответствието на отчетените разходи с приложимите за тях правила за допустимост, в т.ч. съответствие с условията за допустимост по чл.10, ал.2 от ПМС № 189/28.07.2016г., във връзка с §1, т.8 от ДР на ПМС №189/28.07.2016г., съответствие с условието разходите да са действително направени и платени, съгласно чл.3, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г., във връзка с чл.55, ал.1, т.1 и чл.58, ал.1, предл. първо от ЗУСЕСИФ, както и съответствие с условията по чл.57, ал.1, т.4 и т.6 от ЗУСЕСИФ, ответният орган на основание чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ не верифицира сума в размер на 157508,55 лв. от БФП от общо отчетени 157508,55 лв. разходи за производство на посадъчен материал по изброените РОД (стокови разписки) по бюджетен ред Ш.4.4 към Дейност №4.

Съдът намира, че решението в частта по т.I.1 е правилно и обосновано предвид следните съображения:

Посочената от РУО разпоредба на чл.64, ал.3, изр.1 от ЗУСЕФСУ (релевантна към постановения отказ) указва, че извън случаите по ал.1 ръководителят на Управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Конкретните изисквания, които подлежат на проверка за допустимост, съответно – изпълнението, на които не може да бъде потвърдено поради непредставяне на документи от страна на оспорващото дружество, са детайлно описани в обстоятелствената част на решението, като същите са съотнесени към приложимата правна квалификация.

Липсата на представени документи е счетена като препятствие за проверка допустимостта на разходите съобразно чл.10, ал.2 от ПМС № 189/28.07.2016г., във връзка с §1, т.8 от ДР на ПМС № 189/28.07.2016г. Съгласно дефиницията, разписана в §1, т.8 от ДР на ПМС №189/28.07.2016г. „разходи за възнаграждения“ са разходите за заплати по трудово или служебно правоотношение, разходите за възнаграждения, определени в заповед на органа по назначаване, съответно в трудов договор по чл.110 от Кодекса на труда, за възлагане на допълнителни задължения във връзка с дейности по изпълнение и/или управление на проект, или по сключен договор за услуга, включително разходите за социални и здравни осигуровки, дължими от работодателя, органа по назначаването или възложителя. Според чл.10, ал.2 от ПМС № 189/28.07.2016г. разходи за екипи, отговорни за управление и/или изпълнение на проектите, са допустими, когато безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ се предоставят под формата по чл.55, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ, дейностите по изпълнение и/или управление се възлагат с длъжностната характеристика на служителя, нает от бенефициента по трудово или служебно правоотношение; а дейности, изпълнявани извън установеното работно време и длъжностна характеристика на служителя, се възлагат със заповед на органа по назначаване, съответно на работодателя, на служителя по служебно правоотношение, съответно трудово правоотношение, в държавната администрация, с негово съгласие и срещу възнаграждение са възложени допълнителни задължения във връзка с управлението и/или изпълнението на проект, или със служителя по трудово правоотношение е сключен трудов договор по реда на чл.110 от Кодекса на труда във връзка с управлението и/или изпълнението на проект. Извън упоменатите случаи за дейности по проекта следва с лицето да е сключен договор съгласно правилата по чл.49, ал.2 от ЗУСЕСИФ. Спазването на така указаните условия при възлагане дейностите по изпълнение на проектите е предпоставка за допустимост на разходите за възнаграждение на заетите лица. В случая оспорващото дружество не е представило документи, въз основа на които е възможна проверка за изпълнение на визираните в правните норми изисквания при наемане на работници и служители, изпълняващи дейностите по проекта. В унисон със задължението по чл.63 от ЗУСЕСИФ с кореспонденция в ИСУН РУО е указал представяне на документи, удостоверяващи реално извършени разходи за персонал (възнаграждения, осигуровки и т.н).

Съдът намира за необходимо да посочи, че процедурата по изискване на допълнителни документи съгласно чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕФСУ е спазена стриктно. Ответният орган изрично е уведомил бенефициера касателно липсата на приложени документи, удостоверяващи реално извършени разходи за персонал, отчетени с искането за окончателно плащане. Подробно е разяснил кои са документите, които счита, че следва да бъдат предоставени, съответно какви факти следва да бъдат установени въз основа на същите. Посочвайки относимите нормативни и договорни клаузи в изпратените до оспорващото дружество писма, РУО е обосновал необходимостта от представяне на документи съгласно т.IV.1. „Отчитане дейността на екип за управление/ изпълнение на проекта“ (подт. „Документи, удостоверяващи финансово изпълнение - извършените разходи за възнаграждения, данъци и осигуровки за членовете на екипа за управление/ изпълнение на проекта за съответния отчетен период“) и т.IV.11. „Документи, които се представят в компонент „ Финансов отчет “ към пакета с отчетни документи “ от Приложение 3 (Таблица отчетни документи) към Ръководството за бенефициенти. Дадени са конкретни и ясни указания за документите, които следва да се представят. В обстоятелствената част на обжалваното решение, ответният орган е мотивирал необходимостта от прилагане на документ тип „ведомост“, който да се обвърже с коректен издател на РОД - съответното териториалното поделение на СИДП, за чиито работници се отчитат възнаграждения. Към всяка ведомост следва да се представят документи, от които да е видно, че възнагражденията са начислени и изплатени на всяко от лицата, включени в екипа за изпълнение на проекта.

Независимо от дадените указания и насоки за вида на изискуемите документи, такива не са представени и след удължаване на първоначално определения срок. Липсата на представени документи правилно е счетена като основание за отказ за верификация на разходите, чиято допустимост не може да бъде потвърдена. РУО се е позовал на нормата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, според която (в редакцията на закона преди изменението 2022г.) разходите са допустими, ако са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Направил е и привръзка с чл.10, ал.2 от ПМС № 189/28.07.2016г., във връзка с §1, т.8 от ДР на ПМС №189/28.07.2016г., предвиждаща условията за допустимост на разходи за екипи, отговорни за управление и/или изпълнение на проектите. В съобразителната част на решението ответният орган надлежно се е мотивирал, като е приел, че поради непредставяне на исканите документи не може да се потвърди допустимост на предявените за възстановяване разходи за персонал.

Досежно принципния подход при верификацията на разходите от РУО и позоваването на относимата нормативна уредба, в жалбата не се излагат конкретни възражения. Направено е общо заявяване за незаконосъобразност на решението в неговата цялост. За изясняване на фактите по делото в хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебна експертиза. От заключението на вещото лице, както и от приобщените към делото доказателства – документи, използвани при изготвяне на експертизата, се установява, че сумата от 157508,55 лв. представлява пълния размер на общо отчетените разходи за производство на посадъчен материал по разходооправдателни документи (РОД), представени в ИСУН 2020 в компонент „Финансов отчет” към пакет отчетни документи №4 (ПОД №4, с който е представено искане за окончателно плащане №4/20.05.2024г.).

В съдебно заседание на 25.01.2025г. вещото лице заявява, че при изготвяне на експертизата и в частност за отговора на първия въпрос „Кои са конкретните наети лица, за които се твърди, че са участвали в изпълнението на дейности по проекта и в тази връзка са направени разходи за възнаграждения и осигуровки, отчетени по гореизброените стокови разписки? В работно или в извън работно време са извършвали трудова дейност по проекта тези лица? Само за работа по проекта ли са наети или са извършвали и други дейности в рамките на служебните си ангажименти? Как е изчислено възнаграждението по проекта на всяко от лицата, за които се твърди, че са участвали в изпълнението на дейности по проекта и в тази връзка са направени разходи за възнаграждения и осигуровки, отчетени по гореизброените стокови разписки?“, е използвало документи, които са представени впоследствие от оспорващото дружество, тъй като ведомостите и всички документи, касателно работата на лицата по проекта не са били представени в ИСУН. Доколкото именно липсата на документи, въз основа на които да се потвърди допустимостта на разходите за персонал, е фактическото и правно основание, мотивирало постановения отказ за верификация и същото се потвърждава и от констатациите на вещото лице, съдът приема, че изводът на ответния орган е обоснован и правилен.

В решението не се съдържат фактически установявания по документите, свързани с екипа от работници и служители, изпълняващи дейности по проекта, поради непредставянето им в хода на административното производство, поради което и констатациите на вещото лице в тази насока не следва да бъдат обсъждани. В тази връзка съдът намира за неоснователно становището на оспорващото дружество за наличие на основания за верифициране на сума в размер на 7820,98 лева, която съответства на 6 броя стокови разписки, представени към искането за плащане, отнасящи се за подразделението в [населено място]. Действително съгласно заключението на вещото лице (л.251-254 от делото), както и от приетите писмени доказателства – папка №5, приложена към съдебната експертиза и впоследствие представена в надлежно заверено копие от оспорващия), се установяват конкретните наети лица, които са работили по проекта. Възнаграждението по проекта за наетите лица, респективно разходите за възнаграждения и осигуровки, отчетени по отчетените стокови разписки, е конкретизирано във фишовете за РЗ на база месечен отчетен лист за извършени ЛКМ и извършена работа по ОПОС. В представените фишове за РЗ на лицата са начислени отделни конкретни суми за работата им по ОПОС според месечен отчетен лист за извършените дейности и Акт за извършени работи по ОПОС. Заработената сума е изчислена на база количеството извършена работа и разценката (тарифната ставка) за съответния вид работа. Общо за периода м.03.2023 – м.08.2023г. за възнаграждения и осигуровки по ОПОС на лицата, посочени в таблица 1.1.1. в обстоятелствената част на заключението, са начислени 7820,98лв., която сума съответства на заявената в искането.

Независимо от установяванията на вещото лице, доколкото същите се основават на писмени доказателства, които въпреки изричните искания от РУО не са представени в хода на административното производство, не са налице основания за изменение на обжалваното решение в частта по т.I.1. Само за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че видно от заключението на експерта и в ДГС - Шумен (както и в останалите подразделения към СИДП ДП – Шумен) лицата не са били наети с отделен трудов договор изрично и само по проекта. Наети са на длъжност „Горски работник сезонен – фиданкопроизводител с шифър по НКПД – 61131006, като в т.6 на трудовия договор под „Други условия” е вписано: „плевене, окопаване, кастрене, извършване на дейности по Проект № BG16M1OP002-3.035-0002-C01 с наименование „Подобряване на природозащитното състояние на територията на СИДП ДП и др.”. В т.4 „основни функции и задължения” от длъжностните характеристики на наетите лица освен извършване на дейности по проекта са им вменени и други задължения: маркиране, залесяване, отглеждане на култури, ПЕВ и др. Съгласно представените ведомости в начислените и изплатени трудови възнаграждения са включени суми и за други заработки, освен заработките по ОПОС. В този смисъл, дейностите по ОПОС и другите дейности, изпълнявани от лицата не са разделени в два договора (основен и втори по реда на чл.110 от КТ за допълнителен труд при същия работодател) с договорени за всеки вид договор отделни възнаграждения.

Тези констатации указват, че за служителите и работниците, изпълнявали дейности по договора, не са изпълнени условията по чл.10, ал.2 от ПМС № 189/28.06.2016г.

В случая по бюджетен ред III.4.4 „Възнаграждения и разходи за персонал, във връзка с изпълнение на дейност 4 (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) към Дейност № 4 „Производство и отглеждане на посадъчен материал от горско-дървесни видове на територията на СИДП ДП“ са предявени разходи за възстановяване в размер на 157508,55 лева, която сума представлява пълният размер на общо отчетените разходи за производство на посадъчен материал по РОД, представени в ИСУН 2020 в компонент „Финансов отчет“ към пакет отчетни документи № 4. Така бенефициерът е предявил за възстановяване разходи за персонал, поради което тяхната допустимост следва да бъде установена съобразно изискванията на УК и приложимата нормативна уредба. За да бъде извършена правомерна верификация на отчетените разходи за възнаграждения на лицата, е необходимо РУО да провери и удостовери кои са конкретните лица, как са наети, какви са разходите за персонала. Доколкото бенефициерът не е представил документи, позволяващи удостоверяване и потвърждаване съответствието на разходите с приложимите за тях правила за допустимост, в т.ч. съответствие с условията за допустимост по чл.10, ал.2 от ПМС № 189/28.07.2016г., във връзка с §1, т.8 от ДР на ПМС №189/28.07.2016г., съответствие с условието разходите да са действително направени и платени, съгласно условието по чл.3, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г., във връзка с чл.55, ал.1, т.1 и чл.58, ал.1, предл. първо от ЗУСЕСИФ, както и съответствие с условията по чл.57, ал.1, т.4 и т.6 от ЗУСЕСИФ (разходите да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, и за тях да е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл.25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на ЕП и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за ЕФРР, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и да са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл.140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, са налице основания за постановяване на отказ за верифициране на исканата сума.

Съгласно чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се извършва след проверка относно допустимостта на извършените разходи с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, чл.58, ал.1 и 2 и чл.59, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Наред с изискванията, регламентирани в посочените норми, с чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ законодателят е въвел създал още две групи правни основания, при наличието на които следва отказ от верификация – 1. когато бенефициерът не представи в срок документи или разяснения по чл.63 ЗУСЕСИФ или 2. когато органът е започнал процедура по администриране на нередност. В първата хипотеза отказът за верификация не е предпоставен от констатирано несъответствие с изискванията за допустимост на разходите по смисъла на чл.57, ал.1 и 2, чл.58, ал.1 и 2 и чл.59, ал.1 от ЗУСЕСИФ, а затова, че не е доказано, че разходът съответства на изискванията за допустим разход, т.е, не са налични изискуемите доказателства, въз основа на които органът може да направи извод за допустимостта или недопустимостта му. В този смисъл предвид непредставянето на документи, въз основа на които да се извърши надлежна проверка, правилно и законосъобразно с решението по т.I.1 РУО е отказал да верифицира исканата сума в размер на 157508,55 лева.

С решението по частта му по т. I.2 РУО е отказал да верифицира сума в размер на 27662,56 лева от БФП, представляваща размера на отчетените разходи за осигурителни вноски и данъци за сметка на работник и на работодател по трудови договори (вкл. ДОО, ТЗПБ, ДЗПО, ЗО, ДОД), начислени за месец декември 2023г. и действително направени и платени от бенефициента на 24.01.2024г. (съгласно платежни нареждания и банкови извлечения, представени в ИСУН 2020 в компонент „Финансов отчет“ към ПОД № 4), поради несъответствието им с условията за допустимост по чл.58, ал.1, предл. първо от ЗУСЕСИФ и чл.3, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в искането за окончателно плащане №4/20.05.2024г. са заявени за възстановяване единствено платените разходи, които са за сметка на работодателя – суми в размер на 12935,93 лева, съответно - осигурителните вноски в размер на 9058,68 лева и данък общ доход в размер на 5667,95 лева или общо сумата в размер на 14726,63 лева (представляващи част от сумата в размер на 27662,56 лева), които са за сметка на работника, не са включени в искането за окончателно плащане. От приобщените доказателства и заключението на вещото лице се установява, че общата отчетена / заявена за възстановяване сума с искането за окончателно плащане по всеки от 6-те разходооправдателни документи тип „ведомост“ съвпада с общата стойност на всички начисления по трудовите договори за месец декември 2023г. – както разходите за сметка на лицето, така и разходите за сметка на работодателя. Сумата в размер на 27662,56 лева, представляваща размера на отчетените разходи за осигурителни вноски и данъци за сметка на работника и на работодателя за месец декември 2023г., съвпада с общата стойност на всички начислени по трудовите договори по проекта осигурителни вноски и данъци съгласно представените от дружеството РОД. В искането за окончателно плащане оспорващият е заявил за възстановяване както разходите за осигурителни вноски, които са за сметка на работодателя – 12935,93 лева, така и 14726,63 лева разходи за данък общ доход и разходи за осигурителни вноски, които са сметка на работниците

Отказът на РУО за неверифициране на въпросната сума от 27662,56 лева се основава на констатацията, че разходите са извършени извън срока за допустимост на разходите за програмен период 2014-2020г., определен в чл.65, §2 от Регламент (ЕС) №1303/2013 и не отговарят на условието за допустимост по чл.58, ал.1, предл.първо от ЗУСЕСИФ и по чл.3, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г.

Съдът намира, че решението в тази му част е правилно, като споделя изводите на ответния орган, че разходооправдателният документ е издаден извън периода за допустимост. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗУСЕФСУ определя като условие за допустимост на разходите, същите да са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период. Срокът за допустимост на разходите намира своята правна уредба в чл.65, §2 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на ЕП и на Съвета, според който разходите са допустими за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако те са направени от бенефициер и платени между датата на изпращане на програмата до Комисията или от 1 януари 2014г. — в зависимост от това коя дата е по-ранна — и 31 декември 2023г. В унисон с посочената разпоредба е и чл.3, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020г., според който разходите са допустими за финансиране, ако са направени и са платени от бенефициентите в периода между 1 януари 2014г. и 31 декември 2023г. С цитираните правни норми като условие за допустимост на разходите е посочен моментът на заплащане на същите, който не може да бъде след 31 декември 2023г. В случая от приобщените по делото доказателства и от заключението на вещото лице, се установява, че разходооправдателните документи – ведомости за работна заплата, по които не са верифицирани 27662,56лв., съответно направеният разход за персонал – възнаграждения, осигурителни вноски и данъци за сметка на работника и на работодателя, които са включени в стойността на разходите по всяка от изброените ведомости и възлизат общо на 27662,56 лв., са изплатени към НАП на 24.01.2024г. Датата на плащанията е удостоверена от оспорващото дружество посредством представени допълнителни документи в ПОД № 4, в компонент „Финансов отчет“ - платежни нареждания и банкови извлечения, от които е видно, че на 24.01.2024г. от централното управление на СИДП ДП са изплатени към НАП и НОИ общо начислените в предприятието задължения за осигурителни вноски и данъци за месец декември 2023г. Претендираните разходи са извършени след 31.12.2023г. (извън периода за допустимост на разходи за програмен период 2014-2020), поради което правилно същите са приети за недопустими на това основание.

В обобщение на гореизложеното съдът приема, че решение от 29.05.2024г. на РУО, в частта по т.I., с която на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ е постановен отказ да се верифицира сума в общ размер на 185171,11 лева е постановено в хода на надлежно образувано и проведено административно производство, от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание. Същото се основава на доказателствата по делото и е съответно на материалния закон и неговата цел, поради което подадената жалба е неоснователна.

Предвид неверифициране на разходи в размер на 185171,11 лева, с т.II от решение, РУО е определил общият размер на приетите за допустими преки разходи – 2540740,84 лева от БФП. Съдът констатира, че сумата съответства на разликата между сумата на преките разходи, за които са представени разходооправдателни документи – 2725911,95 лева (посочена на стр.1 от решението) и стойността на неверифицираните разходи по т. I от решението. Доколкото съгласно мотивите, изложени по-горе, съдът намира за правилен отказа на ответния орган да верифицира разходи в размер на 185171,11 лева, то и определеният общ размер на приетите за допустими разходи по проекта се явява обоснован и не са налице основания за отмяна на решението в тази му част.

В останалата част решението обективира волеизявление на РУО по ОПОС, с което от допустимите верифицирани средства по ЕСИФ се изваждат сумите по финансовите корекции, определени с предходни решения на административния орган, които имат допуснато по закон предварително изпълнение, в резултат на което е прието, че сумата в размер на 557556,31 лева, формирана като разлика между верифицираните и изплатените средства по АДБФП се явява надплатена по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. и одобрената сума за плащане по искането е в размер на 0 лева. Основните възражения, развити в жалбата, са насочени към решението в тази му част. Иска се съдът да прогласи решението като нищожно или алтернативно – да отмени същото като незаконосъобразно, с твърдения за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и поради неспазване на установената форма и противоречие с материалния закон и неговата цел. Според оспорващото дружество решението не притежава ясна и непротиворечива разпоредителна част, тъй като са налице разминавания в посочените суми, както и липса посочване кои суми по кои решения за финансови корекции са участвали при формиране на крайния резултат.

Съдът намира за неоснователни възраженията за нищожност на акта в тази му част. Волеизявлението е инкорпорирано в решение, постановено от ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020, който е компетентен орган съгласно заповед № РД-572/07.08.2023г. на Министъра на околната среда и водите.

По същество решението в тази му част съставлява акт по чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Цитираната разпоредба в относимата редакция сочи, че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл.61, ал.2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл.7, ал.4, т.4.

Съгласно чл.35, ал.1, т.1 от Наредба №Н-3 от 22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, бенефициентът възстановява предоставената с АДБФП финансова подкрепа, когато е определена индивидуална финансова корекция.

Съгласно ал.2 на същия член, в горните случаи управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ.

С нормата на чл.43, ал.4 от Наредбата се дава възможност на управляващия орган да извърши прихващане от последващо плащане по проекта дължимо след верифициране на разходи по проекта, когато дължимите средства не са възстановени по реда на ал.1 и 3 – т. е. когато вземането на УО по финансовата корекция не е възстановено доброволно от бенефициера в 14-дневен срок от уведомяването за дължимата сума или когато това възстановяване не е извършено чрез намаляване на разпределен лимит по десетразрядния му код в СЕБРА, съгласувано между УО и бенефициера.

Посочените разпоредби детайлизират правомощието на управляващия орган по извършване на финансова корекция, решението за определяне на която е издадено след съответно плащане, в съответствие с чл.75, ал.1, изр.2 и 3 от ЗУСЕФСУ. В този случай е налице взаимодействие между производството по верификация (плащане) и производството по администриране на нередност, чрез предвидената възможност за управляващия орган да извърши определената с отделен акт финансова корекция, като я приспадне от заявените за плащане средства след установяване на тяхната допустимост (верифициране). Това е така, тъй като в задължение на УО с оглед вменената на държавата членка отговорност по чл.143 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1303/2013), е не само да разследва нередността и извърши финансова корекция за нея, но и да възстанови дължимите суми. Като корективна мярка на възможните нередности, които засягат финансовите интереси на Съюза, финансовата корекция е въведена в правото на ЕС с разпоредбите на Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Общото правило, съгласно чл.4, §1 от него гласи, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно, като прилагането на тази мярка, съгласно §2 от същия член, се ограничава до отнемането на получената облага плюс — където това е предвидено — лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент.

Следователно финансовата корекция, определена в тежест на бенефициера, може да предопределя произнасянето на органа в производство по верификация, като в хипотеза на приключило производство по определянето й, това произнасяне може да е в две насоки – както извършване на финансова корекция спрямо засегнати от конкретната нередност допустими разходи, включени в искането за плащане, така и извършване на финансова корекция спрямо общо допустимите разходи, включени в искането за плащане, когато е отчетено вземане от управляващия орган, поради определена финансова корекция след плащане на засегнат от нередността разход.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че РУО разполага с правомощия да издаде акт със съдържание, съответно на съдържанието на атакуваното в настоящото производство решение. След като с предходно решение по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ на бенефициера е определена финансова корекция и няма доказателства, че изпълнението на последната е спряно, предвид допуснато предварително изпълнение на актовете за определяне на финансови корекции по закон, то последните се изпълняват по реда на чл.75 ЗУСЕФСУ от допустимите средства по проекта, засегнати от нарушението, верифицирани в процедура по верификация. Така издаденият акт за определяне на финансова корекция позволява намаляване / приспадане размера на верифицираните засегнати от нарушението средства със стойността на корекцията и няма пречка двете волеизявления да са направени в рамките на един акт при наличие на съответните фактически и правни основания за това.

Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия за немотивираност на акта и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. В обстоятелствената част на решението се съдържа подробно изложение на фактическите и правни съображения, въз основа на които органът е определил общия размер на допустимите разходи по проекта. Посочени са конкретните решения за финансови корекции, при чието прилагане се определя размерът на допустимите разходи. Сумите, посочени в решението на РУО са изчислени като процент от разходите, които са отчетени в компонент „финансов отчет“ към ПОД 4 и са приети за допустими в процеса на верификация на искането за окончателно плащане преди извършване на финансовите корекции, съгласно т.II от обжалваното решение. Административният орган се е позовал на Уведомление от 29.05.2024г., с което оспорващото дружество е уведомено за извършени финансови корекции, в следствие на което се намаляват допустимите по искането за плащане преки разходи със сума в размер на 935335,18 лева от БФП. За всеки упоменат в т. III от решението договор, за който е извършена финансова корекция, в Уведомлението се съдържа информация за стойността на приетите за допустими разходи, към която е приложен процентът на финансовата корекция, определен със съответното решение за определяне на финансова корекция. Конкретното разпределение на сумите съобразно решенията за финансови корекции е подробно посочено в уведомлението и в т.III от решението.

При определяне размера на категориите разходи по проекта, РУО е посочил съответното правно основание, разписано в ЗУСЕСИФ, АДБФП, Условията за кандидатстване / Условия за изпълнение към Насоките за кандидатстване, Наредба №Н-3/22.05.2018г., ПМС № 189/28.07.2016г. и въз основа на същите в т.VIII. от обжалваното решение е определил общият размер на верифицираните разходи по проекта - 1690820,69 лв. от БФП (в т.ч. 1596906,38 лв. преки разходи и 93914,31 лв. непреки разходи), както и сумата на извършените авансови и междинни плащания по АДБФП, поради което приел, че сумата в размер на 557 556,31 лв. (формирана от разликата между верифицираните и изплатените средства по АДБФП) се явява надплатена, по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г.

Въз основа на изложените фактически и правни съображения с обжалваното решение е одобрена сума за плащане по искането в размер на 0,00лв. и на основание чл.42, ал.1 и във връзка с чл.43, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. е разпоредено бенефициерът да възстанови по сметка на ЕФРР, сума в размер на 557556,31 лв. в 14-дневен срок от датата на влизане в сила на настоящия акт.

Подробното изложение, съдържащо се в обстоятелствената част на решението, позволява последващ контрол върху правилността на определените суми. Всяко аритметично изчисление е обвързано с приложимата правна норма, релевантна за определяне размера на допустимите разходи (преки и непреки). С оглед изложеното съдът намира, че актът отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, както и е налице ясна разпоредителна част. Обективирането на двете волеизявления в един административен акт не представлява формален порок, който да води до незаконосъобразност на което и да е от волеизявленията.

Неоснователно е възражението за нарушения на процедурните правила при издаване на процесния акт. Същият е постановен в административно производство, образувано въз основа на подадено от бенефициера искане за плащане. Верификацията на разходите по ЗУСЕФСУ е процедура, имаща за предмет проверка на начина, по който е използвана предоставената БФП, в контекста на приложимите норми, обуславящи нейната допустимост, а извършването на финансови корекции в хода на производство, инициирано от бенефициер с искане за плащане, е последица от вече определени с предходни актове на РУО такива, поради което неуведомяването на оспорващия за констатациите, послужили за постановяването на процесния правен резултат, не съставлява съществено процесуално нарушение.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

Съобразно формиралата се по аналогични казуси еднопосочна съдебна практика на ВАС, контролът за законосъобразност върху акт от вида на процесния, предполага проверка размера на допустимите средства, върху които се извършва корекцията, преценка размера на наложените финансови корекции, определени с актове по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ и отговор на въпроса дали финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи.

В случая от обстоятелствената част на решението и въз основа на представените писмени доказателства се установява, наличието на предходни актове на РУО, с които са наложени финансови корекции по договорите, във връзка с които е заявено искането за окончателно плащане.

Действително част от решенията за налагане на финансови корекции не са влезли в сила, като някои от тях са предмет на разглеждане по неприключили съдебни производства. Това обстоятелство обаче не влияе върху законосъобразността на процесното решение поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на актовете, с които се налага финансова корекция. По делото липсват данни, а и не се твърди предварителното изпълнение на някой от визираните в решението актове да е спряно. Наличието на акт за определяне на финансова корекция, чието изпълнение не е спряно, се явява фактическо основание за извършване на финансовите корекции от заявеното искане за окончателно плащане.

Съдът намира, че обжалваното решение в частта, с която е определен общ размер на сума за възстановяване към УО в размер на 557556,31лева е материално законосъобразно. Размерът на сумата за възстановяване е изчислен като от всички общо верифицирани и сертифицирани разходи по проекта - 4784740,27 лв. (в това число 3 093 919,58 лв. верифицирани и сертифицирани по искания за междинни плащания и 1 690 820,69 лв. верифицирани по искане за окончателно плащане) са приспаднати извършените авансови и междинни плащания в общ размер на 5 342 296,58 лв. (изплатен аванс на стойност 2 251 291,91 лв.; изплатени междинни плащания по проекта на обща стойност 3 091 004,67 лв.), в резултат на което сумата от 557556,31лева (формирана от разликата между верифицираните и изплатените средства по АДБФП) се явява надплатена, по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. Определянето на сума, подлежаща на възстановяване от бенефициера е сторено в унисон с разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018г., както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, според която, окончателното плащане се изчислява, като от общо верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездна финансова помощ по проекта, се приспаднат извършените авансови и междинни плащания като размерът и условията за плащането му се определят в акта по чл.2, ал.1 от с.н. (договор; заповед за предоставяне на финансова подкрепа; финансово споразумение в случаите на финансова подкрепа за финансови инструменти). РУО е съобразил размера на извършените до момента плащания по проекта, размера на действително дължимите такива и стойността на наложените финансови корекции, при което е установил наличието на недължимо платени и подлежащи на възстановяване суми. Това е сторено законосъобразно и правилно, което се потвърждава и от заключението на вещото лице, което е проверило направените от РУО изчисления, констатирайки, че същите са извършени аритметично точно и при съобразяване на релевантните за установяването им, основания.

В рамките на съдебното производство оспорващият изразява несъгласие с конкретния размер на сумите, посочени в обжалваното решение, като счита, че е налице неяснота за начина, по който същите са формирани. Съгласно заключението на вещото лице по първата експертиза, приета в открито съдебно заседание на 18.09.2024г., изчисленията са аритметично верни, но е налице разлика с текста в описаните финансови корекции по Решение за финансова корекция от 28.09.2023г. и от 03.04.2024г. в размер на +/- 5177,86 лева. Тази разлика взаимно се компенсира в общия размер на наложените финансови корекции (л.164 от делото). В обясненията, дадени в съдебно заседание, вещото лице заявява, че общият размер на наложените финансови корекции съвпада със сумата, приета от РУО в обжалваното решение. Конкретно решение за налагане на финансови корекции може да е отразено в две или повече решения за верификация. От приобщената към делото информация, представена на магнитен носител - CD, съдържащ данни към 29.05.2024г. за отчетени, верифицирани и платени суми по проекта; формиране на стойностите, посочени в решения за верификация по искане на междинно и за окончателно плащане, както и от дадените разяснения на вещото лице, се установява, че за някои от договорите, за които са отчетени разходи, заявени с искане за окончателно плащане ПОД 4, са отчитани разходи и към предходни искания за междинно плащане. В тези случаи финансовата корекция по съответния договор е наложена върху частта от разходите по договора, която е отчетена в съответното искане за междинно плащане и приета за допустима в процеса на верификация. Наред с това, за някои от договорите са извършени и съответно отчетени разходи на стойност, по-ниска от договорената, поради отпаднала необходимост от извършване на част от първоначално договорените дейности. Финансовата корекция е извършена само върху разходите, които са реално извършени и отчетени от бенефициера и приети за допустими в процеса на верификация.

От съществено значение за правилността на решението в обжалваната му част е съответствието между общия размер на наложените финансови корекции с решение по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, с финансовите корекции при верификация на сумите за допустими разходи по исканията за междинно и окончателно плащане. Това съответствие е установено и от вещото лице, поради което съдът намира, че не е налице незаконосъобразност на обжалвания акт в сочения от оспорващия аспект.

Съдът намира, че наличието на визираните в обжалваното решение актове, с които се налагат финансови корекции, чието изпълнение не е спряно, се явява фактическо основание за извършване на прихващането, мотивирано с посочените от РУО разпоредби от Наредба № Н-3/22.05.2018г. С решението е съобразен конкретният размер на наложените финансови корекции, които суми не са възстановени в полза на оперативната програма доброволно от СИДП ДП – Шумен. Верифицираните суми по искането за окончателно плащане, за които реално е отказано плащане, по същество вече са платени с авансовото и междинни плащания, тъй като при съпоставка между верифицираните и изплатените средства по АДБФП, е установена разлика в размер на 557 556,31 лева, която се явява надплатена.

С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при съблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Без значение за този извод е обстоятелството, че след издаване на акта са постановени съдебни решения, с които по жалби на оспорващото дружество са отменени част от решенията за налагане на финансови корекции. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на обжалваното в настоящото производство решение са налице подлежащи на предварително изпълнение по силата на закона решения за налагане на финансови корекции, които РУО е бил длъжен да съобрази. Като го е сторил, РУО е постановил своето решение при съобразяване на относимите законови разпоредби. Последвалата отмяна на част от определените финансови корекции не се отразява на законосъобразността на същото.

В тази връзка съдът отчита обстоятелството, че РУО е съобразил отмяната на решенията за финансова корекция и е предприел необходимите действия, произтичащи от постановените съдебни актове.

В рамките на настоящото съдебно производство са приобщени Решение № 13837/19.12.2024г. по АД № 8265/2024г. на ВАС и Решение № 852 от 20.06.2024г. по АД № 138/2024г. на ШАдмС, видно от които с окончателен съдебен акт се отменя Решение за налагане на финансова корекция от 29.03.2024г. Във връзка с постановените съдебни актове, с които се отменя Решение за налагане на финансова корекция от 28.09.2023г., с писмо изх. № 3-035-0002-1-163/25.07.2024г. РУО на ОПОС е уведомил бенефициера за извършени корекции на верифицираните суми на ниво РОД по отделните искания за плащания, както и преизчисление на допустимите размери, на категориите разходи, в резултат на което от сумата, посочена като дължима с процесното решение – 557556,31 лева е приспадната дължимата сума от УО на ОПОС към СИДП ДП – Шумен по отменените от съда 5 броя финансови корекции, наложени с решение от 28.09.2023г. и е определен остатък за плащане в размер на 437 083,48 лева.

Впоследствие, след отмяна на решение за налагане на финансова корекция от 29.03.2024г. съгласно решение № 13837/19.12.2024г. по АД № 8265/2024г. на ВАС и Решение № 852 от 20.06.2024г. по АД № 138/2024г. на ШАдмС, РУО извършва корекция на верифицираните суми на ниво РОД по искане за плащане на стойност 704 396,63 лева, представляващи дължима сума от УО на ОПОС към бенефициера в резултат на отменените финансови корекции. В обобщение задълженията на СИДП ДП – Шумен се считат за напълно погасени, като след извършеното прихващане по сметка на дружеството са преведени общо 232472,75 лева.

Правилността на направените корекции на верифицираните суми и преизчисляването на допустимите разходите от страна на РУО, произтичащи от отменените финансови корекции е проверена в хода на настоящото съдебно производство. Според вещото лице след отмяната на двете решения за налагане на финансови корекции се получава неплатена сума в размер на 267313,08 лева (според изявлението на вещото лице в съдебно заседание в заключението поради допусната техническа грешка е вписана сума в размер на 257313,08 лева, като същата следва да се чете като 267313,08 лева), представляваща разлика между верифицираните и изплатени средства по АДБФП, включваща суми за доплащане на първо междинно плащане в размер на 17487,85 лева и второ междинно плащане в размер на 50799,60 лева. В писмено становище рег. № ДА-01-883/25.03.2025г. ответният орган представя информация за стойностите, преизчислени в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения, видно от която същият приема неплатена сума в размер на 267313,15 лева. От заключението на вещото лице се установява по несъмнен начин, че РУО е съобразил отменените финансови корекции и правилно е определил размера на допустимите разходи и подлежащите на възстановяване суми. Налице е несъществена разлика в размер на 0,07 лева, която според изявлението на вещото лице се дължи на закръглянето от една стотинка и доколкото сумата, приета от РУО е в по-висок размер, същата се приема като меродавна.

В представеното по делото писмо, касаещо възстановяване на средства в полза на бенефициента след отмяната на решение за налагане на финансова корекция от 29.03.2024г., РУО е посочил, че от общо дължимата сума за плащане във връзка с Решение № 13837/19.12.2024г. на ВАС в размер на 704396,63 лева, се приспада дължима сума по главница от 437083,48 лева и натрупани лихви в размер на 34840,40 лева, в резултат на което по сметка на дружеството са преведени общо 232472,75 лева. Очевидно е, че разликата между посочената като неплатена сума в размер на 267313,15 лева и преведената по сметка на дружеството сума в размер на 232472,75 лева, се дължи на удържаната лихва в размер на 34840,40 лева. С оглед на това не е налице неяснота в размера на сумите, подлежащи на плащане и платените такива, поради което възраженията на оспорващия в тази насока се явяват неоснователни.

Изпълнението на постановените съдебни решения, с които се отменят наложени финансови корекции от страна на РУО, както и наличието на неприключени към датата на съдебното дирене съдебни производства по обжалване на решения за финансови корекции, обуславя подхода на настоящия състав за преценка законосъобразността на процесното решение към момента на неговото издаване в унисон с разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК.

Въз основа на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и със съдържание, включващо обосновани и подробни мотиви, в съответствие с материално правните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

С оглед изхода на правния спор основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на Министерство на околната среда и водите (юридическото лице, в чиято структура е органът, издател на административния акт) направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 200,00 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Североизточно държавно предприятие“ ДП – [населено място], с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], против Решение от 29.05.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. за резултата от приключил процес на верификация на искане за окончателно плащане № 4/20.05.2024г. по АДБФП по проект „Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП“, номер на проекта от ИСУН BG16M1OP002-3.035-0002.

ОСЪЖДА „Североизточно държавно предприятие“ ДП – [населено място], с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на Министерство на околната среда и водите - [населено място] направените по делото разноски в размер на 200,00 (двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.