№ 18
гр. Ямбол , 15.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Е. Иванов
Галина И. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Николай Е. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20212300500065 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на от Я. В. К., чрез пълномощник адв.И.Н. К. -
БАК, с със съдебен адрес за призоваване: ******* против Определение
№260693/16.12.2020 г. по ч.гр.д. №2917/2014 на ЯРС, с което е отхвърлено искането на
длъжника Я. В. К. за обезсилване на издадения въз основа на ЗИ №1820/07.11.2014 г.
изпълнителен лист от 11.11.2014 г.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се
неговата отмяна и обезсилване на издадената заповед за изпълнение, както и
Изпълнителен лист от 11.11.2014 г. по ч.гр.дело №2917/2014 г. по описа на ЯРС. Сочи
се, че с влязло в сила решение предявеният иск по чл. 422 ГПК е бил уважен само частично,
а е бил отхвърлен в друга част, поради което въззивникът счита, че така издадения ИЛ в
заповедното производството следва да бъде обезсилен, предвид недължимостта на сумите в
пълните посочени в него размери. Твърди също, че входирал молба по изпълнително дело
№20148760400909 по описа на ЧСИ Д.З. с per. №876 на КЧСИ, с която поискал
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.422, ал.3 от ГПК, но с
уведомление с изх.№1432 от 19.01.2021 г, ЧСИ Д.З. отказала да прекрати
производството, поради липса на законови основания за това.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от ч.гр.дело №2917/2014 г. по описа на ЯРС, същото е образувано по
заявление на „Юробанк България"АД против длъжниците Я. В. К., М.М.Г. А.М.М. и Б.И.М.,
с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
С разпореждане от 07.11.2014 г. заявлението е било уважено и е издадена заповед
1
за изпълнение, както и ИЛ за претендираните със заявлението суми. Срещу издадената
заповед е било депозирана възражение за недължимост на сумите от Я. В. К.. По
разпореждане на съда, банката е предявила иск по чл. 422 ГПК срещу възразилия длъжник
Я. В. К. по т.д. №477/2015г. на ОС-Шумен.
Не е спорно по делото, а и от представените пред заповедния съд доказателства от
К., със заявлението му от 15.12.2020 г. е видно, че с влязло в сила решение предявеният иск
по чл. 422 ГПК е бил частично уважен в една част и отхвърлен в друга.
Видно от представеното с ЧЖ уведомление от ЧСИ Д.З., peг. № 876 до К., последния е бил
уведомен, че ЧСИ отказва да прекрати изпълнително дело №20148760400909 и да спре насрочената
публична продан, поради липса на законови основания, както и че задължението по
изпълнителното дело е коригирано съгласно постановените решения на съда и на длъжниците е
издадено удостоверение с изх. №17932/06.11.2020 г., от което е видно, че дълга е коригиран, а в
становището си процесуалния представител на Банката посочвал размера на дълга, коригиран
съгласно постановените решения, а именно: Решение №140/16.12.2016 г. на ШОС; Решение
№75/26.09.2017 г. на ШОС и Решение №242/29.10.2018г. на Апелативен съд - Варна.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес от обжалването.
Преценена по същество, частната жалба е неоснователна:
Както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционният съд, съгл. т.13 от
Тълк. решение № 4/2013 г. по тьлк.дело № 4/2013 на ОСКГТК на ВКС, издадената заповед
за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване при отхвърляне на иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е
посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането
- изпълнението се прекратява. Това се отнася обаче за случаите на пълно отхвърляне на иска
предявен по реда на чл.422 ГПК. В настоящия случай е налице частично уважаване на
исковата претенция, като с оглед на това с нарочно уведомлението от ЧСИ Д.З., peг. № 876 до
К., на последния е било съобщено, че задължението по изпълнителното дело е коригирано, съгласно
постановените решения на съда.
Съгласно приетото от ВКС в т.13, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване само при прекратяване на производството по
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК /какъвто безспорно не е настоящия
случай/, като дори и в този случай компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418
ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1,
съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението
за прекратяване, а не заповедния съд.
С оглед на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде
2
потвърдено.
Предвид изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260693/16.12.2020 г. постановено по ч.гр.д.
№2917/2014 по описа на ЯРС .
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3