Р Е Ш Е
Н И Е №1233
В ИМЕТО НА НАРОДА
27.06..2019 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
НАХД № 5505 по
описа за 2018 година
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № К-039586/30.03.2018г. на К.Д. Р. - член на Комисията за
защита на потребителите /КЗП/, с което на ЕТ „***”, ЕИК***, представлявано от Р.
С. Н. ЕГН **********, е наложено на
основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на
чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № К-039586/30.03.2018г. на К.Д.Р. - член на
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на ЕТ „***”, ЕИК ***,
представлявано от Р. С. Н. ЕГН **********,
е наложено на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗП.
Жалбоподателят,
ЕТ „****”, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. И.И.. По
съображения, подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител адв. И., жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият
орган – КЗП – гр. София, редовно призован, не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание и не взема становищше по делото.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
В
Комисия за защита на потребителите постъпила жалба с вх. №
Ц-03-6617/11.08.2017г. В нея потребителят М.Х. посочил, че е закупил чрез
договор за продажба от разстояние стоки па стойност 11,50 лв. от ЕТ „***".
Поръчката била осъществена чрез интернет страницата http://***/ и е била
уточнена в телефонен разговор. Стоката била доставена на дата 04.07.2017г. с
товарнтелннца № 1050099919539 на куриерска фирма „Еконт Експрес”. В жалбата си потребителят посочил, че при извършване на
поръчката на страницата се визуализирала стойността на доставката, която била 0.00лв., но впоследствие потребителят получил
SMS от доставчика „Еконт Експрес", в който бил записано, че дължи сума от
19.11 лв. по поръчката, в която била включена и цената на поръчаните стоки и
доставката.
По
случая била извършена проверка от експерти на Дирекция „ЗППР” на 19.09.2017г. в
КЗП - гр. София, пл. „Славейков" № 4А, ет. 4. ст. 411 с констативен
протокол № К-0177957/19.09.2017г. като било установено следното:
Чрез
браузър „Mozilla Firefox” била отворена интернет страницата http: ***. Устаноаенo било, че на нея се предлагали
за закупуване различии стоки чрез сключване на договор за продажба от разстояние,
регламентиран с разпоредбите на Глава IV, Раздел I от ЗЗП.
В хода
на проверката било установено, че на началната страница на сайта било налично информационно
поле, съдържашо следния текст: „Безплатна доставка за поръчки над 100 лв. за
обл. Пловдив! Информация за доставка
- Заплаща
се при доставката
- Доставката се извършва с куриерска
фирма Еконт.
- За да получите всички продукти с обща
доставка, моля добавете всеки от тях в една обща кошница.
- Доставката е за сметка на клиента и се
таксува според стандартните тарифи на куриерска фирма Еконт.
- Срок за изпълнение на доставката - от 1
до 5 работни дни. Повече информация за доставките може да намерите тук:
Доставка".
В
посочената секция „Доставка" била налична информация в табличен вид
относно тарифите на „Еконт Експрес" за цената на доставка.
Към
жалбата си потребителят бил приложил екранни снимки от страницата на търговеца,
в която била налична информация за поръчката. От документа се установило, че:
1) Номерът на поръчката е бил KXLLUBSP;
2) Дата на подаването на поръчката e била
2017-07-02;
3) Адресът за доставка е бил ул. „***” ***":
4) За „Доставки и удръжки” било записано: „0.00”
лв.
Към
жалбата си потребителят е приложил копие на товарителница № 1050099919539 на
куриерска фирма „Еконт Експрес", с която е получил поръчаната стока. От
документа проверяващите установили, че:
1) Подател е бил ЕТ „***";
2) Получателят е бил М. Х.;
3) Стойността на стоките е била 11,50 лв.;
4) Дължимата такса за доставка е била в
размер на 6,61 лв.;
5) Адресът за получаване е бил: София ***.
Към
жалбата си потребителят е приложил и снимка от SMS-съобщение, изпратен от
куриерска фирма „Еконт Експрес"
във връзка с товарителница № 1050099919539. От документа станало ясно, че:
1) Подател е бил „Еконт Експрес" ООД;
2) Товарителницата, която касаела съобщението,
била с № 1050099919539;
3) Адресът за получаванс е бил София, ул. ****:
4) Дължимата за заплащане такса е била в
размер на 19,61 лв.
Във
връзка с проверката с писмо с изх. № Ц-03-6617/16.10.2017г. от „Еконт
Експрес" ООД била поискана информация във връзка с товарителницата №
1050099919539. С писмо с вх. № Ц-03-6617/24.10.2017г. „Еконт Експрес" ООД
предоставил следната информация: „цена на наложения платеж по пратката: 11,50
лв., цена на куриерската услуга: 8.11 лв.”.
Във
връзка с проверката на търговеца с писмо с изх. № Ц-03-6617/25.10.2017г. е било
изискано становище от ЕТ „***" по
изложеното в жалбата. Същото е постъпило в КЗП с вх. № Ц-03-6617/03.11.2017г. В
текста на документа се твърдяло, че „Доставката е за сметка на клиента и се
таксува по стандартните тарифи на куриерската фирма Еконт" както и че техен
служител е извършил техническа грешка във връзка с адреса за доставяне на
стоката.
В
представеното становище актосъставителят П.К.К. преценил, че липсва обяснение и
посочване на обоснована причина, поради която при извършване на поръчката от
потребителя се е визуализирала информация, че доставката на поръчаните стоки е
безплатна /на стойност 0,00лв./, а в последствие се е наложило да бъде заплатена
такса за доставка.
Предвид
това срещу ЕТ „****" бил съставен акт за установяване на адмнистративно
нарушение /АУАН/ № К-039586
от 14.12.2017г. с квалификация на нарушението чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал.
4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП. Актът бил съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, който не
изпратил представител, въпреки отправената му писмена покана с изх. №
Ц-03-6617/08.12.2017г., за съставяне, подписване и връчване на същия, получена
с обратна разписка на 12.12.2017г. от управителя на ЕТ.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан
в съдебно заседание, в качеството на свидетел-актосъставителят П.К.К.,
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатции. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля като последователни, обективни,
непротиворечиви и съотносими към събрания по делото доказателствен
материал.
При
така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните
доказателства съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
чл. 68в ЗЗП, се забраняват нелоялните търговски практики. Съгласно чл. 68д, ал.
1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и
ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от
групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена
група потребители. Съгласно чл. 210а ЗЗП, за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл.
68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага
глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в
размер от 1000 до 30000 лв.
Видно е
от прочита на разпоредбата на чл. 68в, че същата ясно и недвусмислено забранява
нелоялните търговски практики. Съгласно легалната дефиниция по чл. 68г, ал. 4 и
чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, за да се квалифицира дадена практика като нелоялна
и заблуждаваща трябва да се установи, че съдържанието й е в състояние да
повлияе негативно на икономическото поведение на потребителите чрез въвеждането
им в заблуждение според някой от критериите изброени в чл. 68 д, ал. 2 ЗЗП,
като в т. 4 са изложени евентуалните нарушения по отношение на цената или
начина на нейното формиране. От приложената по делото история на поръчките,
както и от показанията на актосъставителя, действително се установи, че на
02.07.2017г. потребителят М.Х. е осъществил поръчка на стоки на стойност 11,50
лв. от ЕТ „***" чрез интернет страницата на търговеца http://***/ като при самата поръчката на
страницата се е визуализирала цената на доставката, която е била 0.00лв., но
впоследствие потребителят е платил и за доставката на поръчаните стоки или общо
сумата от 19.11 лв. Очевидно е, че това
от своя страна е мотивирало потребителя М.Х. да закупи процесните стоки, именно
понеже за същите е било обявено, че са с безплатна доставка, с което се е
създавало впечатление, че последните представляват изгодна покупка. Налице е
нелоялна търговска практика, тъй като предлаганата стока не е притежавала
характеристиките, които се твърди, че притежава, а именно че е с безплатна
доставка. Това не се оспорва дори от самия жалбоподател, който както в
писменото си становище до КЗП, така и в жалбата си до съда не отрича, че на
поддържания от него саит http://***/ крайната цена за всяка поръчка се е формирала без в нея да
е била включвана цената за доставка и
последната се е изписвала като стойност равняваща се на 0.00 лв., а
действителната сума за доставката е можело да бъде разбрана в други менюта на
началната страница на онлайн магазина. Горното от своя страна обуславя и
неоснователността на жалбата по този пункт.
Въпреки
това, обаче, наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като при
служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира, че при съставянето,
респективно издаването им, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до незаконосъобразност на атакуваното постановление.
На
първо място в постановлението не е посочена датата на извършване на
нарушението, като следва да се обърне внимание, че датата на извършване на
проверката с оглед конкретиката на казуса в никакъв случай не съвпада с датата
на извършване на нарушението, така, че да може дори и по тълкувателен път, което
също е недопустимо, да бъде извеждана. Разсъждения в тази насока не могат да се
правят и въз основа на датата посочена в АУАН, тъй като същата изобщо не е
посочена от АНО. В тази връзка не може да се направи категоричен извод коя от
множеството дати, посочени в обстоятелствената част на постановлението,
представлява датата на извършване на нарушението, като същевременно тази
посочена в АУАН изобщо не е цитирана в НП.
На следващо
място, отново в НП, липсва отразено място на извършване на нарушението, което
наред с датата на същото, представляват фактически обстоятелства, които
безсъмнено следва да са посочени в актовете, тъй като същите са част от
фактическата обстановка, подлежаща на доказване, респективно оборване, от
страните. В АУАН от друга страна е посочено, че нарушението е било извършено в
гр. София, къде в гр. София обаче не е споменато. Отделно от това според
Определение № 82 от 11.06.2014г. по дело № 936 по описа на Върховния касационен
съд за 2014г., II-ро наказателно отделение, когато нарушението се състои в бездействие
като в процесния случай нарушението е осъществено там, където е следвало да се
извърши дължимото действие, което в случая би следвало да е интернет страницата
на търговеца http://***.
Впрочем възприетото в АУАН място на нарушението
явно не е прието за такова дори от самия АНО, който в НП не повтаря
констатациите на актосъставителя по този въпрос, но от друга страна изобщо не
посочва кое е за него всъщност мястото, на което се е извършило порцесното
нарушение като по този начин не са изложени обстоятелства, от които може да се
направи извод къде е следвало да бъде изпълнено задължението на търговеца.
Нарушението
изразяващо се в непосочване на мястото на нарушението е не само формално. То
съществено засяга правото на защита на наказаното лице.
Безспорно
е и в теорията и практиката, че деянието се характеризира като съвкупност от
телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено
място. От цитираното определение следва, че мястото на извършване на деянието е
съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и
ограничаващ го от останалите деяния. Гарантирането на правото на защита на
нарушителя изисква осъждане на дееца за деянието, така както му е вменено във
вина с АУАН. Установяването, че деянието не е осъществено така, както е описано
в АУАН, предполага неангажиране на отговорността на дееца, доколкото в противен
случай той би бил наказан за нещо различно от това, което му е вменено във вина.
Непосочването на място на нарушението въобще възпрепятства реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца, доколкото липсва един от
индивидуализиращите белези на извършеното от него деяние.
Изложеното
до тук сочи, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати процесуални
нарушения, които са неотстраними в настоящата въззивна инстанция, поради
контролните функции на същата. Касае се за абсолютно недопустим пропуск относно
датата и мястото на извършване на нарушението, като част от необходимото
съдържание на АУАН и НП съгласно
изисквания на чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5, пр.2 и пр.3 от ЗАНН, посочващи необходимото съдържание съответно на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление. Така допуснатите нарушения са от категорията на съществените,
понеже ограничават правата на жалбоподателят и възможността му да организира
защитата си в пълен обем, доколкото същият е затруднен да узнае по отношение на
деяние извършено на коя дата и къде се ангажира отговорността му.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ