Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 06.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,
в публично заседание, проведено на четиринадесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И........... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 04090 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба с вх.№ 4626 от 05.07.2019г. по описа на ДОС от
съпрузите З.Д.С., ЕГН ********** и В.И.С., ЕГН ********** ***, ул.”България” №
12, представлявана от кмета Йордан Йорданов, за осъждане на ответника да
изпълни задължението си, обективирано в НА за замяна на недвижими имоти № 54 от
15.06.2010г., вписан под вх.рег.№ 5548 от 15.06.2010г., акт № 140, том ХІ, дело
№ 2180/2010г. на СлВп-Добрич, чрез заплащане на паричния еквивалент от
дължимата насрещна престация частично в размер на 17 924,90 лева /от общо
дължими 96 690 лева/, ведно с обезщетението за забава, считано от датата
на падежа на задължението – 07.07.2014г., до датата на завеждане на настоящия
иск, както и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане; алтернативно да се осъди ответника да заплати частично обезщетение
за неизпълнение на договора в размер на 17 924,90 лева /от общо
96 690 лева/, ведно с лихвата за забава от датата на падежа –
07.07.2014г., до датата на подаване на иска, както и законната лихва от датата
на завеждане на иска до окончателното изплащане.
След оставяне исковата молба без движение, е последвало уточнение, че
се претендира размера на данъчната оценка на дължимата от ответника престация
като част от пазарната такава, а искът е подаден при наличие на две
алтернативни искания, като съдът е този, който следва да постанови решение при
наличие на предпоставки да се уважи едно от тях.
С определение № 817 от 24.09.2019г. ДОС е прекратил производството по
гр.дело № 454/2019г. по описа на съда като родово неподсъдно, отхвърлил е
искането за продължаване на срока по чл.129, ал.2 ГПК и е изпратил делото на
ДРС, където е образувано под настоящия номер.
След оставяне исковата молба без движение, с молба
вх.№ 25512 от 11.12.2019г. ищците по делото уточняват, че размерът на
обезщетението за за забава за периода 07.07.2014г. – 05.07.2019г. е в размер на
9 092,78 лева върху претендираните 17 924,90 лева от общо
49 050,43 лева вр. заявената сума от 96 690 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2019г.,
до окончателното плащане, а размерът на претендираното обезщетение за
неизпълнение на договора – 17 924,90 лева от общо 96 690 лева,
считано от датата на сключване на договора за замяна –
07.07.2010г., до падежа на изпълнението – 07.07.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2019г.,
до окончателното плащане.
С разпореждане от 30.12.2019г.
съдът е приел, че ищците са подали искова молба в хипотезата на
чл.79, ал.1, предл. второ ЗЗД, съединен с акцесорен такъв по чл.86, ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забава за периода 07.07.2014г. – 05.07.2019г. в размер на 9
092,78 лева върху претендираните 17 924,90 лева от общо 49 050,43 лева вр.
заявената сума от 96 690 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 05.07.2019г., до окончателното плащане.
Указал е да се внесе държавна такса за акцесорния иск, което е изпълнено.
В
исковата молба се навеждат твърдения, че между страните е налице договор за
замяна на недвижими имоти, обективиран в НА за замяна на недвижими имоти № 54
от 15.06.2010г., вписан под вх.рег.№ 5548 от 15.06.2010г., акт № 140, том ХІ,
дело № 2180/2010г. на СлВп-Добрич. Ищците са прехвърлили на ответната общена
свой собствен недвижим имот, находящ се в град Добрич, ул.”Иван Пенаков” № 37,
представляващ ид.част от ПИ с идентификатор 72624.625.5741 с площ от 147 кв.м
от общо 481 кв.м, ведно с построената в него масивна постройка с идентификатор
72624.625.5741.3 със ЗП 34,85 кв.м, а по скица 66 кв.м, като в замяна им е
учредено право на строеж върху ПИ с идентификатор 72624.625.5757, находящ се в
град Добрич, ул.”Иван Пенаков” № 33 с обща площ 3543 кв.м, като върху този ПИ
ответникът се е задължил да построи със свои средства, сили, инвестиции и
материали, при издаване на всички необходими оценки и разрешителни, жилищен
блок „Добрич”, състоящ се от блок А и блок Б, а след неговото завършване и
въвеждане в експлоатация ищците станат собственици на два самостоятелни обекта:
Апартамент 11 в блок А, разположен на VІ етаж със ЗП от 67,22 кв.м, с избено
помещение № 11 от 11,38 кв.м и магазин № 3 от блок Б, разположен на І етаж с
площ от 47,62 кв.м. Пазарните оценки на двата обекта са съответно 51 810
лева и 44 880 лева. Ответникът се е задължил да изгради блок „Добрич” в 48
– месечен срок, считано от датата на сключване на договор за обществена
поръчка. Този договор е бил сключен на 07.07.2010г. и е започнал да тече срокът
за изграждане на обекта, като е изтекъл на 07.07.2014г. и оттогава ответникът е
в забава. Ищците са прехвърлили своята собственост веднага, а пазарната оценка
на същия е в размер на 12 020 лева. Изразява се да се предаде и владението
в замяна на изпълнение по договорената насрещна престация.
В първото
по делото открито съдебно заседание е заявено изменение на иска, като същият да
се смята за предявен по реда на чл.79, ал.1, предл.първо ЗЗД, т.е. иск за реално
изпълнение на задълженията. Съдът е намерил, че искането е процесуално
допустимо, но неоснователно и го е отхвърлил с протоколно определение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба. Твърди се, че фактите и обстоятелствата водят до извод за неоснователност
на исковата претенция по главния и акцесорния иск, за като се прави и
възражение за погасителна давност по отношение на претендираните суми за
претендирания период 07.07.2014г. – 05.07.2019г.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Представени
са документи, удостоверяващи правото на собственост на ищците по отношение на
недвижими имоти. В подкрепа на твърденията си те представят:
НА за
замяна на недвижими имоти № 54 от 15.06.2010г., вписан под вх.рег.№ 5548 от
15.06.2010г., акт № 140, том ХІ, дело № 2180/2010г. на СлВп-Добрич, обективиращ
договор за замяна на недвижими имоти, с който ищците са прехвърлили на
ответната община свой собствен недвижим имот, находящ се в град Добрич,
ул.”Иван Пенаков” № 37, представляващ ид.част от ПИ с идентификатор
72624.625.5741 с площ от 147 кв.м от общо 481 кв.м, ведно с построената в него
масивна постройка с идентификатор 72624.625.5741.3 със ЗП 34,85 кв.м, а по
скица 66 кв.м. В замяна ответникът се е задължил да построи със свои средства,
сили, инвестиции и материали, при издаване на всички необходими оценки и
разрешителни, жилищен блок „Добрич”, състоящ се от блок А и блок Б в ПИ с
идентификатор 72624.625.5757, находящ се в град Добрич, ул.”Иван Пенаков” № 33
с обща площ 3543 кв.м, а след неговото завършване и въвеждане в експлоатация
ищците ще станат собственици на два самостоятелни обекта: Апартамент 11 в блок
А, разположен на VІ етаж със ЗП от 67,22 кв.м, с избено помещение № 11 от 11,38
кв.м и магазин № 3 от блок Б, разположен на І етаж с площ от 47,62 кв.м, като
за тях ответната община се задължава да учреди право на строеж в този ПИ.
Пазарните оценки на двата обекта са съответно 51 810 лева и 44 880
лева. Ответникът се е задължил да изгради блок „Добрич” в 48 – месечен срок,
считано от датата на сключване на договор за обществена поръчка. За уравняване
на дяловете ищците заплащат на ответника сумата от 44 930 лева при
предаване на описаните в раздел ІІ, т.Б на НА имоти, когато ще се предаде и
владението им.
На 07.07.2010г.
е сключен договор за възлагане на строителство между Община Добрич в качеството
на възложител и „Възход-Валентино”ООД като изпълнител, взел участие в открита
процедура за възлагане на обществена поръчка „Строително-монтажни работи на
обект: жилищен блок „Добрич с обслужваща частг в УПИ ІІ, кв.12 по плана на ЦГЧ
град Добрич”, за което са представени документи: ценово предложение, оферта за
участие, условия, свързани с изпълнение на строежа. Уговорени са: стойността на
СМР – 9 млн. лева; финансирането, срок за изпълнение – 48 месеца, който започва
да тече в 7-дневен срок от подписване на договора; гаранциите за изпълнението
като стойност и като срокове; правата и задълженията на страните.
Приложени
по делото са: петиция от собственици на отчуждени имоти от 24.01.2019г. и
искане от същите собственици от 08.02.2019г.; снимки за състоянието на блок
„Добрич” към неустановена дата.
С
отговора на исковата молба ответникът представя акт за установяване състоянието
на строежа при спиране на строителството от 20.10.2014г. /приложение № 10 към
чл.7, ал.3, т.10 на Наредба № 3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/.
Констатирано е, че СМР към тази дата /груб строеж/ са в размер на
2 839 229,91 лева, а строителят е в невъзможност да продължи
строителството до края на 2014г.
Представен е договор за строителство от
21.11.2019г., по силата на който Община Добрич възлага на „НСК София”ЕООД, след
извършена обществена поръчка, да извърши със свои средства СМР на обект „Жилищен
блок „Добрич”, след констатиране годността на строежа. Посочени са задълженията
на страните, цена, начин на плащане, срок на изпълнение – 24 месеца от датата
на получаване на уведомително писмо от общината и подписване на акт за
установяване състоянието на строежа, но не повече от 24 месеца от датата на
подписване на договора, като крайната е тази на подписване на Протокол за
установяване годността за ползване на строежа /приложение № 16 към Наредба № 3
от 31.07.2003г./.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От становищата на страните и
доказателствата по делото се установява безспорно, че между страните е налице
сключен и действащ договор за замяна на недвижими имоти,
обективиран в НА за замяна на недвижими имоти № 54 от 15.06.2010г., вписан под
вх.рег.№ 5548 от 15.06.2010г., акт № 140, том ХІ, дело № 2180/2010г. на
СлВп-Добрич. Спорно между тях е основанието и размера на претендираното от
страна на ищците във връзка с неизпълнение на договора от страна на ответната
община.
Договорът
за замяна на недвижими имоти е двустранно споразумение с възмезден характер. В
него е съчетан ефекта от реализирането на две последователни покупко-продажби,
като насрещните вземания се прихващат. Страните се споразумяват да прехвърлят
взаимно собствеността и други права върху недвижим имот. Възможно е заменяните
обекти да са неравноценни в имуществено отношение. За да има еквивалентност при
престацията, една от страните доплаща разликата. Тези замени са от смесен тип,
какъвто е и настоящият случай, тъй като ищците се задължават да доплатят на
ответната община след предоставяне на двата обекта в блок „Добрич” разликата от
44 930 лева.
По договора за замяна, за да
ангажира отговорността на ответника на основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във вр.
с чл.82 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение, ищците следва да докажат
при условие на пълно и главно доказване, че е налице виновно неизпълнение на
поетите задължения по договора за замяна от страна на ответника, от което са
претърпели вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението,
могли са да бъдат предвидени при пораждане на задължението, както и техния
размер. За да ангажират отговорността на ответната община, ищците следва да са
изправна страна по договора за замяна, както и че са налице и трите предпоставки
за уважаване на иска по чл.79 ЗЗД в частта му за претърпяната загуба, а именно:
неизпълнение по вина на ответника на задължението, поето от него; причинна
връзка между противоправното поведение на ответника и вредата; установяване на
размера на претърпяната загуба. Тъй като вината на ответника за неизпълнението
се предполага, в негова тежест е да докаже както невъзможността му за
изпълнение, така и че невъзможността не може да му се вмени във вина. При
неизпълнение на обещания облигационен резултат, възниква гражданска отговорност
за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Когато
кредиторът търпи неблагоприятни имуществени последици, може да претендира
обезщетение за имуществени вреди, определени с чл.82 ЗЗД на "претърпяна
загуба" - фактическо влошаване състоянието на засегнатото имущество,
осуетяване на очаквани облаги и "пропуснати ползи" - неосъществено
увеличаване на имуществото, пропусната печалба.
Настоящият състав приема, че като
компенсаторно обезщетение може да се разглежда единствено това за пълно
неизпълнение, а не и за неточно (без забавено). Ясният разграничителен критерий
между двете хипотези на чл.79, ал.1 ЗЗД – предл. първо и предл. второ, е дали е
имало изпълнение – макар забавено, лошо, частично, или такова въобще отсъства –
т.е. нищо от дължимото не е осъществено. Само в този случай може да се търси
компенсаторно обезщетение. При непарични престации т.нар. „компенсаторно
обезщетение” може да се разложи условно на две части – първата част, която
съответства на паричната равностойност на реално дължимата (но само непарична)
престация, а втората – включваща обезщетението за вреди от нейното недоставяне,
от нейното пълно неизпълнение (което може да се съизмери с обезщетението за
забавено, вкл. лошо или частично изпълнение по предл. първо).
Предявяването на едната или на
другата възможност, видно от текста, е предоставена на волята на кредитора, в
зависимост от неговия интерес, но само когато изпълнението все още е възможно,
респ. – дължимо. Нейното уважаване обаче, респ. изборът на кредитора да получи
обезщетение вместо изпълнение, зависи от волята на длъжника да предложи при
поискано компенсаторно обезщетение реално изпълнение. Съответно – в тежест на
кредитора е да докаже, че вече няма интерес да получи реално изпълнение. Но и в
двата случая на чл.79, ал.1 ЗЗД, идентични с тези по ал.2, за да претендира
било „обезщетение за забавата“, било „обезщетение за неизпълнение“, т.е.
„вместо изпълнение“, кредиторът трябва да изпълни (или поне да е готов да
изпълни) и своето насрещно задължение. Което съществено го различава от другия
иск за обезщетяване, а именно този за вредите от неизпълнението, довело до
разваляне на (двустранния) договор по чл. 88, ал.1, изр.2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже
наличието на предпоставките за настъпване на погасителна давност. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД. В настоящият случай, съгласно договореното от страните в договора
за замяна – част ІІІ, в частта му за изработка/изграждане на блок „Добрич” – 48
месеца след изграждане на блок „Добрич”. Това е денят, в който е следвало да
бъде изпълнено задължението на ответната община да предаде в готов вид двата
обекта в него на ищците, поради което претенцията на ищците е станала изискуемо
именно оттогава.
Компенсаторното обезщетение по
чл.79, ал.1, предл. второ ЗЗД се търси от ищците с твърдение за пълно
неизпълнение, формално договорът не е развален, а кредиторът има интерес да изпълни
със своята престация, за да се освободи от нея. Твърди се, че изпълнението от
страна на длъжника е станало невъзможно (изцяло или отчасти), впоследствие се
твърди, че кредиторът не е загубил интерес да получи изпълнение (т.е. когато са
налице предпоставките на чл. 87, ал.2 ЗЗД), но той формално не прекратява
договора, а търси обезщетение вместо станалото вече невъзможно или безполезно
за него длъжниково изпълнение.
Настоящият състав намира исковата
претенция за неоснователна. От една страна безспорно се установява, противно на
твърденията на ответната община, че договорът за възлагане на строителство от
07.07.2010г. е следствие на проведена обществена поръчка за строителство на
блок „Добрич” и приемането му в завършен вид, посочен в т.ІІІ от НА за замяна
на недвижими имоти от 15.06.2010г., което строителство е следвало да се извърши
в 48-месечен срок от датата на сключване на договора за възлагане на обществена
поръчка с предмет изграждане на процесния обект. Поради неизяснени причини
/непосочени в акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството от 20.10.2014г./ строежът е бил консервиран, сградата е била
завършена на ниво груб строеж”, като СМР са били на стойност
2 839 229,91 лева /за завършването му са били предвидени
9 000 000 лева/. Общината е поела задължение да осигури опазване и
стопанисване на обекта и осигури строител за завършването му. Затова и
сключването на договора за строителство с „НСК София”ЕООД след провеждане на
обществена поръчка е продължение именно на първия договор за строителство на
процесния обект, а не етап от изграждането му, както се твърди от ответната
община.
Съдът намира, че възражението за
погасителна давност по отношение на претендираното следва да се уважи. Това е
така, тъй като обезщетението за претърпяна
загуба/пропусната полза по чл.79, ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД е обезщетение за неизпълнен
договор, поради което се погасява с изтичане на тригодишната давност
по чл.111, б."б,
пр.1 ЗЗД. Общата петгодишна давност
ще важи за основните права и задължения по договора. Задължението за заплащане
на обезщетение за претърпяна загуба обаче не е част от задълженията
по договора, а е самостоятелно задължение, което възниква поради неизпълнение
на произтичащо от договора задължение. То обаче не става част от договора за
замяна, а съществува
паралелно с него. Именно поради това за него се прилага и специалната давност
по чл.111, ал.1, б. "б,
пр.1 ЗЗД. След като в чл.14 от
Договора за възлагане на строителство от 07.07.2010г. е посочено, че срокът по
чл.13 започва да тече в 7-дневен срок от подписването му, то същият е следвало
да бъде изпълнен до 14.07.2014г., но ответната
община е в забава след изтичане 48-месечния срок за построяване в готов вид на
обекта, установен в договора от 15.06.2010г., т.е. от 07.07.2014г. Исковата
молба е подадена на 05.07.2019г. Исковата претенция би обхващала периода, за
който обезщетението за неизпълнение не е погасено по давност /след 05.07.2016г./. Ищецът обаче по никакъв начин не доказа претендираното
вземане при условие на пълно и главно доказване, че е налице
виновно неизпълнение на поетите задължения по договора за строителство от
страна на ответника, от което е претърпял вреди, изразяващи се в претърпяна
загуба и/или пропусната полза, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението, могли са да бъдат предвидени при пораждане на задължението,
както и техния размер. Нещо повече. От представените писмени доказателства /акт
за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от
20.10.2014г./ се установява, че неизпълнението не е пълно, от своя страна
ищецът заяви, че е заинтересован от крайния резултат, т.е. от пълното
изпълнение. Ответникът представи доказателства за продължаване на строежа на
процесния обект.
Липсата на доказателства за
настъпването на вреда в правната сфера на ищците като последица от
неизпълнението на поетото от ответника задължение по процесния договор от
15.06.2010г. за замяна на недвижими имоти мотивира настоящия състав да приеме,
че предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.второ вр. с чл.82 ЗЗД,
представляващ обезщетение за неизпълнен договор за замяна от 15.06.2010г. в
размер на 17 924,90 лева от общо 49 050,43 лева вр. заявената
сума от 96 690 лева, е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като акцесорни и
зависими от главния иск следва да бъдат
отхвърлени и предявения по чл.86, ал.1 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение
за забава в размер на 9
092,78 лева върху претендираната главница за периода 07.07.2014г. до
05.07.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 05.07.2019г., до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими разноските в размер на
1 608,64 лева с включен ДДС, с оглед направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възражение вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от
горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от съпрузите З.Д.С.,
ЕГН ********** и В.И.С., ЕГН ********** ***, ул.”България” № 12, чрез кмета
Йордан Йорданов, за осъждане на ответника да заплати на ищците
сумите:
-17 924,90
лева /частично
от общо 49 050,43
лева/, представляваща обезщетение за неизпълнен договор за
замяна на
недвижими имоти, обективиран в НА за замяна на недвижими имоти № 54 от
15.06.2010г., вписан под вх.рег.№ 5548 от 15.06.2010г., акт № 140, том ХІ, дело
№ 2180/2010г. на СлВп-Добрич, считано от
датата на сключване на договора за замяна – 07.07.2010г., до падежа на
изпълнението – 07.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 05.07.2019г., до окончателното плащане;
-9 092,78 лева /девет хиляди деветдесет и два лева и седемдесет
и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в размер върху претендираната главница за периода
07.07.2014г. до 05.07.2019г.
ОСЪЖДА З.Д.С.,
ЕГН ********** и В.И.С., ЕГН ********** ***, да заплатят на Община Добрич, ул.”България” № 12, чрез кмета Йордан
Йорданов,
сумата 1 608,64 лева /хиляда
шестстотин и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
извършените
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: