О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 09.05.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря
…………………........................................................ като разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр. дело № 223 по описа за 2019 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.418 ал.4 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „КРЕДИТ РЕСПЕКТ” ООД, ЕИК: *********. със
седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к."Люлин", бул. „Панчо Владигеров" №
21. ет. 4. an. 14. представлявано от Л.Р.- Управител, в качеството му на
заявител, чрез юрисконсулт Стефан Койков, срещу Разпореждане №
184/18.02.2019 г. по ч.г.д. № 94/2019 г. по описа на Районен съд- гр. Луковит. Посочват, че на 29.03.2019 г. получили Разпореждане № 184/18.02.2019 г. по ч.г.д. № 94/2019
г. по описа на Районен съд- гр. Луковит, ГО. с което решаващият орган оставя
без уважение Заявлението ни по чл. 417 ГПК, което разпореждане
намират неправилно- постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила и необосновано.
Изтъкват, че подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 417, т.9,
предложение първо от ГПК, в което искали да бъдат издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Д.С.В., ЕГН: **********.***. Считат, че заявлението по чл.417 от ГПК е надлежно
изготвено и подадено в Районен съд от пълномощника, като отговаря на законовите
изисквания на Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство.
Посочват, че изложеното в мотивите на PC- Луковит, довели до извод за нередовност на заявлението, не могат да споделят. Следвайки буквата
на закона. Луковитският районен съд правилно е посочил, че за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, основана на чл. 417. т. 9 от ГПК (запис на
заповед), следва да се извърши проверка, съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК. дали е налице законоустановен и
редовен от външна страна документ по чл. 417 ГПК и
дали той удостоверява изпълняемото право. В процесния
случай документът, въз основа на който са
поискали издаването на заповед за незабавно изпълнение, е инкорпориран в чл.
417. т. 9 от ГПК - запис на заповед. Записът на заповед от своя страна е
едностранна и абстрактна правна сделка, поради
това, основанието за плащане е елемент, който следва да е изключен от
съдържанието му и при наличието му се променя вида на документа. Тъй като
каузата е вън от съдържанието, кредиторът, в случая - представляваното от него дружество, следва да разполага с правото да събере
вземането на основание самата ценна книга, позовавайки се директно на
менителничния ефект. В приложение към депозираното заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
предоставен оригиналът от менителничния ефект, на който се основава вземането,
индивидуализирано ло размер.
Не са
съгласни с изводите на Луковитския районен съд, че вземането не е обективирано
като произход и основание. В процесния случай произходът на основанието е
безусловного задължаване на длъжника по менителничния ефект от дата 24.01.2018г.,
основанието за търсеното вземане е именно въпросният менителннчен ефект,
съдържащ всички задължителни законовоустановени реквизити, а изнекуемостта
произтича от предявяването на същия - на 17.10.2018г., обективирано в самия документ, и както е указано и в т. 12 от депозираното
заявление. Твърденията ни са подкрепени и от задължителната тълкувателна
практика на ВКС. чието Тълкувателно решение № 4/2013г., ОСГТК, разясняващо
проблематиката на заповедното производство, гласи: „В хипотезата на чл. 417 от ГПК обаче, при която съдът се произнася въз основа
на представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на
вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на
закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се
издава заповед за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на
заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено
именно от документа." Аналогично се е процедирало и когато записът на
заповед е бил несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК. Така в TP № 1
от 28.12.2005 г. по тьлк.дело № 1/2004 г., ОСТК на ВКС -третиращо издаването на
изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, четем: „По молба за издаване
на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - в случая
въз основа на запис на заповед - съдът следва да провери дали записът на
заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа. Проверява се
формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Съдът изхожда само
от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, освен в
стаите, предвидени в чл. 243, ал.1, изр. 2 ГПК. При издаването на изпълнителен
лист съдът не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното
основание, в т. ч. и акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата
за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви.". Съобразно тази
практика, изпълнителното основание се е състояло в самия запис на заповед, поради което и не са нужни
допълнителни данни, а се прилага оригинала на същия като доказателство по
делото.
Не споделят също
така становището на съда, че в т. 9 от процесното
заявление липсва необходима информация за индивидуализиране на вземането. Твърдят, че всички правнорелевантни обстоятелства за
основанието и размера на претенция им са
описани в заявлението на съответните според Образеца и указанията към него
места и обективирани в
самия документ и когато на длъжника бъде връчена заповедта заедно с копие от
записа на заповед по реда на чл. 418. ал. 5 ГПК. то няма съмнение, че той ще
бъде наясно с всички обстоятелства, които са от значение за неговото
възникване, съществуване и изискуемост в степен, която да даде възможност на
длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не
оспорва", каквото опасение е изразил заповедният съд (стр. трета от
жаленото Определение). Именно заради това е предвидено връчването на тези два
документа.
Относно мотивите на Уважаемия съд. че в
заявлението не е посочено в полза на кой са прехвърлени всички права по запис
на заповед, както и че не са предоставени доказателства за уведомяване на
длъжника за джиросването на менителничния ефект. Сочат, че заявлението първоначално е подадено от заявител
..КРЕДИТ РЕСПЕКТ" ООД, именно поради прехвърлянето на задължението.
Процесннят запис на заповед е прехвърлен от поемателя "Кредихелп" ООД
на ищеца по настоящото дело "Кредит Респект" ООД по предвидения от ТЗ
ред - чрез джиро, като са спазени законовите изисквания
относно формата на джирото - в писмена форма върху гърба на ценната книга и е
подписано от джнранта Чп.468 ал. 1 ТЗ. Законът не предвижда задължение за
уведомяване на издателя за джирото, като съгласно чл.469 ал. I ТЗ джирото е
прехвърлило всички права по процесния запис на заповед на заявителя, който в
качеството си на джиратар и държател на записа на заповед се смята за законен
приносител, тъй като правото му следва от джирото
върху записа на заповед. Правна фигура като
„уведомяване на издателя за джиросването" не е предвидена и не намира
опора в Търговския закон и доктрината (при запис на заповед). Поемателят и
джирант при записа на заповед са едно и съшо лице (видно и от самия запис на заповед). Това е причината
записът на заповед да бъде наричан: "опростена менителница". Различна
е регламентацията при цесията. Цесията и джирото, обаче, са различни правни
институти и няма основание за прилагане на аналогия. Уредбата на менителничннте
ефекти е просторна, подробна и изчерпателна и това не е сл^ганно - това е
абстрактна сделка, целяща да обслужи търговските отношения, при които
законодателят е търсил да регламентира нуждите на оборота от бързина и
опростеност. Цесията е възможен начин за прехвърляне, когато менителннчния
ефект е издаден със забрана за джиросване. Тогава е съвсем нормално да се
прилагат всички прави а на цесията и да се изисква уведомяване, защото в
противен случай, прехвърлянето няма да има действие спрямо трети лица.
Настоящият казус обаче не е такъв.
По отношение на обстоятелствата, водещи до настъпване на
изнскуемост на вземането. Константната съдебна практика съдържа утвърдителния
отговор на въпроса относно необходимостта от предявяване на запис на заповед с
падеж на предявяване на издателя като необходимо условие за настъпване
изискуемостта на материализираното в него вземане, съобразен с
безпротиворечната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК-Р № 162/ 02.11.2012 г. по т.д.№ 1126/
Изразяват несъгласие със със становището на първоинстанционния съд
относно различието в първоначалната сума, за която се е задължил длъжникът по
менителннчния ефект, и претендираната в заявлението сума. Изтъква, че в т. 14 от заявлението са посочили, че "Издаденият в полза на дружеството
запис на заповед е за сумата от 1076.27 лв.,
от конто претендират 997.75 лв. ", че записът е предявен на 17,10.2018 г. Т.е. заявили са, че имат
вземане в размер на 1076.27 лв., което е възникнало със
самото подписване на записа, станало е изискуемо с предявяване, и от него
претендират 997.75 лв. (която сума е видно, че е част
от общата). Именно това е един от начините да бъде предявена частична претенция, в този смисъл тълкувателннте мотиви на Решение № 196/12 юли
В този смисъл моли, да бъде отменено като неправилно атакуваното Разпореждане № 184 от 18.02.2019 г. по
ч.г.д. № 94
Частната жалба е подадена в срока
по чл. 418, ал. 4 от ГПК, но разгледана по същество е основателна.
Съображенията за това са следните.
В производството по издаване на
заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът
проверява дали е сезиран надлежно с редовно по смисъла на чл. 127, ал. 1 и 3 и
чл. 128, т. 1 и 2, вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК, както и наличие на
законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то
удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което
се иска издаването на заповедта, кои са легитимните страни и дали не е издадена
такава.
В конкретния случай
производството по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия
районен съд от “Кредит
респект” ООД - София, ЕИК *********, за парично вземане, основано на ззапис на
заповед на основание чл. 417, т. 10 от ГПК срещу Д.С.В., ЕГН **********, в качетвото му на издател на запис на заповед, с посочен адрес:
град Плевен, ж.к.
„Дружба” – 1, бл. 137, вх. „Б”, ет.4, ап.13, да заплати на
заявителя сумата от 997.75 лева задължение по запис на заповед, издаден на 24.01.2018 година,
предявен за плащане на 17.10.2018 година и прехвърлен с джиро на 12.11.2018
година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и
сторените по делото разноски: сумата от 25 лева — заплатена държавна такса и сумата от 480 лева — заплатено адвокатско възнаграждение. Към заявлението е приложен запис
на заповед от 24.01.2018 година и копие от него.
Заповедното производство е
едностранно и формално, но при действието на чл. 418 от ГПК съдът, освен проверка за
редовност на заявлението, следва да провери дали документът, въз основа на който е иска
издаването на заповед за незабавно изпълнение, е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В конкретния
случай е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
Запис на заповед от 24.01.2018 година, с издател Д.С.В. и
поемател „Кредитхелп” ООД, ЕИК *********, съдалище и адрес на управление град
София, ж.к. Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, ет.4, офис № 13,
представлявано от Л.Р., предявен за плащане на 17.10.2018 година и джиросан на
„Кредит респект” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Красно село”, ул. „Костенджа” № 6, ет.4, ап.7, представлявано от управителя Л.Р., тъй като заявлението е
нередовно не отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл. 127, ал.1, т.4
от ГПК, като непълнотата не може да бъде преодоляна от приложения към
заявлението документ по чл. 417, т.19 от ГПК, приел е и, че не са изложени
обстоятелства, на които се основава претендираното в по-малък размер вземане от
сумата по записа на заповед, както и джрото не е съобщено на длъжника.
Заявлението по повод на което
започва заповедното производство следва да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, към които препраща чл. 410, ал.2, вр. чл.
411, ал.2, т.1 от ГПК. В случая предвид на това, че се касае за заявление,
основано на документ по чл. 417 от ГПК, който е приложен към него, при
дейсвието на т.2б, пр.2 от ТР№4/ 18.06.2014 година по тд № 4/ 2013 година ва
ОСГТК на ВКС, е достатъчно да бъдат посочени общите белези – видът на ценната
книга и датата на издаването й, без да е необходимо да се посочват
задължителните реквизити на записа на заповед, които могат да бъдат извлечени
от самия документ, приложен към заямлението. Не е налице и нередовност, касаеща
несъответствието на един от задължителните реквизити
на ценната книга, а именно сумата,
която издателят се задължава да плати, с претендираната в заявлението сума. Съгласно чл. 537,
вр. чл. 492, ал.1, т.2 от ТЗ -
поемателят не може да откаже да приеме частичното плащане, предложено му
издателя на записа на заповед. По аргумент от тази разпоредба частичната претенция по записа е неотносима
към редовността на записа на
заповед от външна страна. (Определение № 243 от
2.04.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 864/2010 г., II т. о.) В този смисъл подаденото от „Кредит респект”
ООД, ЕИК *********, заявление е редовно.
Втората проверка, която се извършва от
заповедният съд е дали документът по чл. 417 от ГПК, на който се основава
вземането, е редовен от външна страна и установява подлежащо на изпълнение
вземане, в случая Записа на заповед. Записът
на заповед е формалната сделка (формата е част от фактическия състав на
сделката) и следва да има предвиденото в разпоредбата на чл. 535, вр. чл. 536
от Търговския закон минимално съдържание. Неспазването на предвидената от
закона форма води до недействителност на сделката. Видно от съдържанието на
приложения към заявлението по чл. 417 от ГПК документ – запис на заповед,
същият съдържа визираните в разпоредбата
на чл. 353 от ТЗ реквизити. Приложен е в оригинал и заверено копие и в този
смисъл е основание по смисъла на чл. 417, т.12 от ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Процесният
запис на заповед е джиросан на 12.11.2018 година след предявяването му на
17.10.2018 година с джиритар “Кредит респект” ООД - София, ЕИК *********, като
са спазени изискванията на чл. 468 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 474,
ал.1, пр.1 от ТЗ джиро, направено след падежа има същото действие, като джиро
направено преди това. В нормативната уредба, касаеща прехвърлянето на ценни
книги в ТЗ няма изискване за уведомяване на издадетля за прехвърлянето на
записа на заповед. Общите правила за прехварляне на вземане по смисъла на чл.
99 от ЗЗД, в това число и за уведомяване на длъжника по прехвърляне на
вземането не се прилагат, тъй като уредбата в ТЗ е специална и изключва
приложението на общите правила. Следва да се отбележи и, че за разлика от
прехвърляне на вземане по ЗЗД с джирото се прехвърля самата ценна книга.
(Решение № 731 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 401/2006 г., TK, I т. о.)
С оглед изложеното молбата за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е основателна и
следва да бъде уважена.
При тези съображения атакуваното
разпореждане следва да бъде отменено и постановено издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Воден от изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 184/18.02.2019 г. по ч.г.д. № 94/2019
г. по описа на Районен съд- гр. Луковит, с която е отхвърлено заявлението на “Кредит респект” ООД - София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к."Люлин", бул. „Панчо Владигеров" № 21. ет. 4. an. 14.
представлявано от Л.Р. -
Управител, в качеството му на заявител, чрез юрисконсулт Стефан Койков, срещу Д.С.В., ЕГН **********, в качетвото му на издател на запис на заповед, с посочен адрес:
град Плевен, ж.к.
„Дружба” – 1, бл. 137, вх. „Б”, ет.4, ап.13, постоянен адрес:***, да заплати
на заявителя сумата от 997.75 лева задължение по запис на заповед, издаден на 24.01.2018 година,
предявен за плащане на 17.10.2018 година и прехвърлен с джиро на 12.11.2018
година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и
сторените по делото разноски: сумата от 25 лева — заплатена държавна такса и сумата от 480 лева — заплатено адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на “Кредит респект” ООД - София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к."Люлин",
бул. „Панчо Владигеров" № 21. ет. 4. an. 14.
представлявано от Л.Р.- Управител
срещу Д.С.В., ЕГН **********, в качетвото му на издател на запис на заповед, с посочен адрес:
град Плевен, ж.к.
„Дружба” – 1, бл. 137, вх. „Б”, ет.4, ап.13, постоянен адрес:***, да заплати
на заявителя сумата от 997.75 (деветстотин деветдесет и седем 0.75 лева задължение по запис на
заповед, издаден на 24.01.2018 година за сумата от 1 076.27 лева, предявен
за плащане на 17.10.2018 година и прехвърлен с джиро на 12.11.2018 година,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, както и сторените по
делото разноски: сумата от 25 (двадесет и пет) лева —
заплатена държавна такса и сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева — заплатено адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА
делото на РС - Луковит за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.С.В., ЕГН **********, с посочен адрес: ***,
постоянен адрес:***, да заплати на “Кредит респект” ООД - София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к."Люлин", бул. „Панчо
Владигеров" № 21. ет. 4. an. 14. представлявано от Л.Р.- Управител, направените
по настоящето производство разноски, в размер на 15 (петнадесет) лева.
Определението не подлежи на
касационно обжалване - т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.