РЕШЕНИЕ
№ 1044
гр. Пловдив, 19.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 3543 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закон за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
/ЗГВРСНР/.
2. Образувано е по жалба на Х.С.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат М.О., срещу разпореждане № 4506-40-322 от 16.10.2019г.
на директора на Фонд „Гарантиране на вземанията на работниците и служителите“
/ФГВРС/ при Националния осигурителен институт /НОИ/, с който е отказано
изплащане на гарантирано вземане. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна и връщане преписката на
административния орган за ново произнасяне. Поддържа се, че са налице всички
законови предпоставки за изплащане на заявеното гарантирано вземане. Твърди се,
че административният орган не е изяснил релевантните за производството факти и
обстоятелства, поради което е издал неправилен и необоснован акт. Иска се присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
3. Ответникът – директор на Фонд „Гарантиране на
вземанията на работниците и служителите“ при Националния осигурителен институт,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. С., поддържа становище за
неоснователност на жалбата, в подкрепа на което излага съображения в писмени
бележки. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. Х.С.Х. е подал заявление – декларация за
отпускане на гарантирано вземане вх. № 1502-15-92/16.09.2019 г. по описа на
Териториално поделение на НОИ – Пловдив за отпускане на вземане от ФГВРС като
лице, упражнявало трудова дейност при работодателя „Лайф
85“ ЕООД, ЕИК *** в периода 21.12.2017г. – 01.12.2018г. Към заявлението е
представена справката от работодателя по образец на Приложение № 1 към чл. 4,
ал. 1 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и
за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя /обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.2005 г./.
Справката е подписана от Г. Т. – ръководител и подпечатана с печат на „Лайф 85“ ЕООД. Същата съдържа данни, че за периода месец
юни 2018 г. – месец ноември 2018 г. на Х.С.Х. – технически изпълнител, са
начислени брутни трудови възнаграждения в съответни размери, които не са
изплатени.
7. Според справка
от Регистъра на сключените трудови договори при ТП на НОИ - Пловдив от дата
27.09.2019 г., за Х.С.Х. от работодателя
”Лайф 85” ЕООД е регистриран трудов договор с дата на
сключване 20.12.2017г. и прекратяване – 01.12.2018 г.
8. Със заповед №
ЗГ-5-15-00592566/12.07.2019 г. ръководителят на Териториално поделение на НОИ –
Пловдив е възложил в срок до 21.07.2019г. да бъде извършена проверка за
начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими
от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове от работодателя „Лайф 85“ ЕООД.
9. Съставен е
доклад изх. № 1006-15-196#59/09.10.2019г.,
адресиран до началника на сектор КР на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив, в който е
отразена следната фактическа обстановка: С решение № 330/19.06.2019 г. по търговско
дело № 956 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, вписано в Търговския
регистър на 21.06.2019 г., се обявява неплатежоспособността на ”Лайф 85” ЕООД, ЕИК *** с начална дата 31.12.2017г.; открива
се производство по несъстоятелност, обявява се в несъстоятелност, налага се
обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратява се дейността
на предприятието и се спира производството. Съгласно проведена
съдебно-счетоводна експертиза назначена по търговско дело № 956/2018 г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, дружеството ”Лайф 85”
ЕООД няма заведена счетоводна отчетност. В Търговския регистър няма публикувани
годишни финансови отчети за период от вписването на осигурителя в същия
регистър и в ТД на НАП няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети за 2017 г. и за 2018 г.
Дружеството
”Лайф 85” ЕООД е със седалище и адрес на управление в
с. Дъбене, община Карлово, ул. ”49-та” № 14. Управител и едноличен собственик
на капитала на дружеството е Г. Т. Т., ЕГН **********, с основна икономическа
дейност от НСИ: Пътнически таксиметров превоз.
На
16.07.2019 г. е изпратено писмо с обратна разписка до настоящ и постоянен адрес
на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството Г. Т. Т. в с.
Дъбене, община Карлово, ул. ”49-та ” № 14, да се яви в ТП на НОИ - гр. Пловдив
и да представи необходимите документи за извършване на проверка по ЗГВРСНР и
ревизия по разходите на ДОО. Писмото е върнато с код - трайно отсъства.
Съгласно получен във връзка с предходна проверка отговор с вх. № 1012-15-310#11/06.03.2018г.
от Министерство на външните работи след направено запитване от ТП на НОИ -
Пловдив е отразено, че лицето Г. Т. Т., роден на *** г. се намира в затвор в
Австрия от 06.03.2017г.
На
16.07.2019г. е изпратено и писмо с обратна разписка до настоящия и постоянен
адрес на К. И.П. в гр. Пловдив, тъй като е установено, при предходна проверка,
че лицето разполага с нотариално заверени пълномощно от Г. Т. Т. да представлява ”Лайф
85” ЕООД. Писмото е върнато като непотърсено.
Изпратено
е писмо на 07.08.2019 г. до ТД на НАП - Пловдив с молба на ТП на НОИ - Пловдив
да бъдат представени заверени копия от ревизионните актове и доклади от
извършените ревизии на дружества и данни на какъв етап са обжалванията им /ако
има такива/ и кога се очаква образуваните административни производства да
приключат със стабилен административен акт.
Съгласно
отговор от 20.08.2019 г. на ТД на НАП - Пловдив на ”Лайф
85” Еоод на 04.07.2019 г., по
реда на чл.32 от ДОПК, е връчен ревизионен акт № Р-16001618006680-091001/30.05.2019
г. относно задължения по КСО, ЗЗО и ЗДДФЛ за периода 01.03.2016 г.- 31.10.2017
г., който е оспорен и тече срок за произнасяне на директора на дирекция ОДОП -
гр. Пловдив по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
На
20.09.2019 г. е изпратено писмо до Шесто РУ ”Полиция" за съдействие и
откриване на г-жа П., тъй като не може да бъде открита на посочения адрес. Съгласно
получен отговор с вх. № 1006-15-196#57/09.10.2019 г. органите на МВР са извършили
посещение на адреса на лицето на 03.10.2019 г., но същото не е намерено.
Проведен е разговор с Х.Х., който заявил, че живеят
на семейни начала, но г-жа П. не е в гр. Пловдив. Г-н Х. е провел телефонен
разговор с нея пред инспектор М. , и същата е заявила, че ще се яви в ТП на НОИ
— Пловдив на 04.10.2019 г. в 14.00 часа, но г-жа П. не се е явила.
На
09.10.2019 г. в 12.00 часа, в приемната на сектор КП - първи при ТП на НОИ - Пловдив се явила К. И.П., във връзка с
подадено от нея заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица,
като отказала да подпише издадените заповеди от Ръководителя на ТП на НОИ -
Пловдив за извършване на проверка по ЗГВРСНР и пълна ревизия по разходите на
ДОО на ”Лайф 85” ЕООД и Задължителни предписания за
представяне на необходимите документи. За посочените обстоятелства бил съставен
протокол.
Съгласно
информационната система на НОИ се констатирало, че към датата на вписване в
Търговския регистър на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на “Лайф 85” ЕООД, ЕИК ***, в
дружеството нямало лица с непрекратени трудови договори. Подавани са данни по
чл.5, ал.4 от КСО до м.11.2018г.
С
оглед на изложеното, в доклада е заключено, че не може да се установи контакт с
представител на дружеството, който да представи необходимата счетоводна
документация, поради което на този етап не може да се извърши проверка по
ЗГВРСНР и ревизия по разходите на ДОО.
10. С оспореното
разпореждане № 4506-40-322 от 16.10.2019 г. директорът ФГВРС като е възприел
фактическата обстановка, отразена в доклад изх. №
1006-15-196#59/09.10.2019г., е отказал изплащане на гарантирано вземане по
заявление – декларация вх. № 1502-15-92/16.09.2019 г. В мотивите си органът се
е позовал на резултата от съдебно – счетоводната експертиза по търговско дело №
956 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Пловдив; на невъзможността за
осъществяване на контакт с представител на дружеството за представяне на необходимата счетоводна отчетност, както и на
обстоятелство, че липсват публикувани ГФО за 2017г. – 2018г. и ГДД по чл. 92 от ЗКПО. От правна страна органът е приел,
че не са удовлетворени изискванията на чл. 3 от ЗГВРСНР за налични начислени
трудови възнаграждения и парични обезщетения като основание за изплащане на
заявеното от жалбоподателя вземане.
11. В хода на
съдебното дирене от страна на жалбоподателя се ангажира справка от Регистъра на
осигурените лица при ТД на НАП – Пловдив с дата 11.12.2019г., според която работодателят
”Лайф 85” ЕООД е подал информация за конкретни
размери на начислени месечни възнаграждения – облагаем доход, за Х.С.Х. в
периода от месец юни до месец ноември 2018г.
12. По делото бе
допусната съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице А.С., чието заключение се
прие без резерви от страните и се кредитира с доверие от съда. След извършена
проверка в Окръжна прокуратура – Пловдив по образувана проверка срещу ”Лайф 85” ЕООД, вещото лице не е установило данни за
заведено счетоводство на дружеството за периода месец юни до месец ноември
2018г. Налични са неподписани ведомости
за работни заплати за периода от началото на 2015 г. до м.10.2017 г. Няма
подавани ГФО и ГДД по чл. 92 от ЗКПО, но последното се дължи на това, че
дейността на дружеството попада в приложното поле на чл. 5, ал. 5 от ЗКПО и се
облага по реда на Закона за местните данъци и такси. При лисата на счетоводна
отчетност експертизата не може да установи дали в периода 01.06.2018 г. –
30.11.2018 г. има начислени и неизплатени възнаграждения по отношение на
оспорващия. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че не е извършвало
проверка по данните в Регистъра на осигурените лица, тъй като същата е извън
задачите на експертизата, а последните не са част от счетоводния отчет.
IV. За правото:
13. Според разпоредбата на чл.3 от
ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са
начислените и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и
колективни трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от работодателя
по силата на нормативен акт. По аргумент от чл.4 вр.
чл. 2, чл. 6 и чл. 25 от ЗГВРСНР материалноправните и процесуалноправните
предпоставки за възникване на правото на гарантирано вземане са следните: 1)
работникът или служителят да е били в трудово правоотношение с работодател,
спрямо който може да се открие производство по несъстоятелност по реда на
Търговския закон или по реда на специални закони, независимо от срока на
правоотношението и от продължителността на работното време; 2) вписано в ТР
съдебно решение: за откриване на производство по несъстоятелност; респ. откриване
на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност
или откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване
дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране
на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на
разноските по производството; 3) работодателят да е осъществявал дейност
най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението; 4) заявление-декларация
по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на
Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен
срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране
на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е
открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата
държава.
Редът и
начинът за информиране на работниците и служителите, както и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя, са уредени в Наредба за реда и начина за
информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /приета с ПМС № 362
от 29.12.2004 г., обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.2005 г., в
сила от 1.01.2005 г., последно изм. и доп., бр. 36 от 27.04.2018 г., в сила от
22.12.2017 г. /наричана по-долу за краткост само Наредбата/.
Съгласно чл.
4 от Наредбата, в срок до 21 дни от вписване на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР
в търговския регистър работодателят изготвя за всяко правоимащо
лице справка по образец съгласно приложение № 1.
Нормата на
чл. 5 изисква, в едномесечен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР
в търговския регистър, контролните органи на НОИ да извършват проверка по реда
на Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен
институт (обн., ДВ, бр. 28 от 2015 г.; изм., бр. 31
от 2017 г.) при работодателя по изготвените справки и съставят констативен
протокол в 3 екземпляра - един за работодателя и два за ТП на НОИ. Към
констативния протокол се прилагат изготвените от работодателя справки за ТП на
НОИ, копие от съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност и документи, удостоверяващи упражняването на дейност най-малко
12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността.
Според чл. 8
към заявлението-декларация за отпускане на гарантираното вземане се прилага
справката от
работодателя по чл. 4 и възражения на
работника, ако има такова. По реда на ал. 3 от същата норма, при прието
заявление-декларация с нередовни или липсващи документи ТП на НОИ уведомява
лицето в 3-дневен срок и му дава необходимите писмени указания за отстраняване
на нередностите. Ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не бъдат
отстранени, ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните
документи.
В хипотезата
на чл. 26, ал. 2, т. 2 от ЗГВРСНР директорът на Фонда с разпореждане спира
производство, когато не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на
правото и размера на гарантираното вземане.
Съгласно чл.
9 от Наредбата Териториалното поделение на НОИ разглежда подаденото заявление-декларация
и приложените към него документи, като ги съпоставя с данните от констативния
протокол, от Регистъра на осигурените лица и от Регистър "Трудови
договори". Въз основа на направената преценка ТП на НОИ изготвя проект на
разпореждане за изплащане или за отказ за изплащане на гарантирани вземания. Разпореждането
на директора на Фонда, с което се отказва изплащането на гарантирано вземане,
се мотивира /чл. 10, ал. 1 и ал. 5/.
14. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснати
съществени – процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните норми и
целта на закона.
По делото
безспорно се установява, че жалбоподателят е работник на дружеството –
работодател, обявено в несъстоятелност на дата 31.12.2017 г. Налице са данни за
упражнявана от работодателя дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността. Работодателят е изготвил справка за начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения на работника, кореспондираща по период с
данните от Регистъра на осигурените лица и от Регистър "Трудови
договори". Работникът е подал в срок заявление-декларация за отпускане на гарантирано
вземане, към което е приложил справката от работодателя. Административният
орган не е извършил контролна проверка и ревизия по реда на чл. 5 от наредбата,
тъй като не успял да осъществи контакт с представител на дружеството –
работодател. От работника на са изискани допълнителни доказателства, нито са
налице данни за дадени указния по отстраняване на нередовности
на заявлението или приложените към него документи. Липсват данни да е приложена
процедурата за спиране на производството по реда на чл. 26, ал. 2, т. 2 от ЗГВРСНР.
Не е съставен констативен протокол от проверката. В разпореждането за отказа
липсват мотиви за извършена съпоставка с данните от констативен протокол, от
Регистъра на осигурените лица и от Регистър "Трудови договори".
Административният орган не е оспорил автентичността на справката от
работодателя нито в административната фаза, нито пред съда.
Очертаната
фактическа и правна обстановка обосновава извод, че по отношение на
жалбоподателя са се проявили всички заложени в закона материалноправни и
процесуалноправни предпоставки. Мотивът за отказ на административния орган по
същество се опира на невъзможността да бъде осъществи контакт с представител на
”Лайф 85” ЕООД и да се набави счетоводна отчетност за
проверка на заявените в справката от работодателя данни. Съдът намира, че
посоченото фактическо основание за отказ неправилно е подведено към правното
такова по чл. 3 от ЗГВРСНР. В случая невъзможността за извършване на проверка
не се дължи на пропуска или неизпълнение на задължения от страна на работника.
Напротив налице са субективни действия на администрацията, които са опосредили като резултата формирането на отказ във вреда на
заявителя. Справката от Министерство на вътрешните работи за местонахождението
на управителя на ”Лайф 85” ЕООД, на която се е позовал
административния орган, датира от
06.03.2018 г. – далеч преди възлагането на проверката през юли месец 2019 г. В
преписката липсват данни актуалността на тази информация да е била проверена
преди издаване на процесното разпореждане. Отделно на
настоящия състав на съда е служебно известно наличието на образувано адм. дело № 7 по описа за 2020 г. на Административен съд –
Пловдив, по което между същите страни и отново в спор за гарантирано вземане по
ЗГВРСНР, е приобщена справка изх. № 1767/06.03.2020 г. от Затвора – Пазарджик,
с данни, че Г. Т. е постъпил в Затвора – София на 01.11.2018 г. и впоследствие
е бил преведен в Затвора – Пазарджик на 22.04.2019 г. /л.39/. Към материалите
на настоящото дело бе ангажирана и справка от Регистъра на осигурените лица при
ТД на НАП – Пловдив с дата 11.12.2019г., която макара по смисъла на чл. 9 от Наредбата
да е задължителен елемент за преценката по основателността на заявлението за
отпускане на гарантирано вземане не е била събрана в хода на административното
производство нито по служебен почин, нито с указание към заявителя. Резонно при
липсата на нужните данни административният орган не е извършил и дължимата
съпоставка, за да е налице мотивиран отказ по смисъла на чл. 10, ал. 5 от Наредбата.
Съдът в настоящото
производство не е компетентен да извърши проверка на обсъдените документи, нито
да отстрани допуснатите в хода на административната фаза пропуски. Релевантните
към предмета на административното производство данни, събрани едва в хода на
съдебното дирене, подлежат на задължителна преценка от административния орган,
който има изключителното правомощие да отпусне или откаже гарантираното
вземане. В случая административният орган не е положил необходимото старание и
дължимо процесуално поведение, така че да спази принципа на служебно начало по
чл. 36 от АПК и да изпълни задължението си по чл. 35 от АПК като изясни фактите
и обстоятелствата от значение за случая.
От материланоправна страна неизвършването на проверка от
контролните органи на данните от справката за размера на начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя по КТ, не обуславя недоказаност на претенцията на жалбоподателя. Справката
от работодателя по образец на Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата е доказателство,
което не е оспорено по съответния ред и нейната достоверност подлежи на
съпоставка спрямо съвкупните преки и косвени доказателства за съществуването на заявения правно
значим факт (данни от регистри, подадени декларации, справки и др. изявления, индикиращи волеизява от
работодателя за начислени но неизплатени трудови възнаграждения), а не
единствено спрямо наличието или липсата на счетоводна отчетност. При преценката
за достоверността на данните следва да бъдат взети предвид наличието на данни за
свързаност между заинтересованите лица, респ. добросъвестност в поведението им
както и цялостният им принос за възможността или невъзможността да се извърши
дължимата проверка.
Изплащането
на гарантираното вземане, в случая, се явява отказано не поради неизпълнение на
нормативно установените предпоставки от страна на заявителя, а поради заявена
от административния орган невъзможност за проверка на релевантните данни, която
невъзможност не се доказва обективно. Този извод не се променя и от приетата по
делото съдебна експертиза, доколкото приложното и поле е било ограничено от
служебно поставените от съда въпроси. По
правилото на чл. 9 вр. чл. 171, ал. 2 от АПК
съдът е длъжен да съдейства на страните за изясняване на релевантните за спора
факти и обстоятелства, но не може да замести изцяло процесуалната им активност
в противовес на принципа за равенство в процеса. Доколкото по смисъла на чл. 9
от Наредбата тази процесуална активност е поставена основно върху
административния орган, с цел обезпечаване на задължението му да извърши
нужната проверка, при пасивност от
негова страна или формалност на извършените действия, липсата на документи, въз
основа на които да се извърши преценка за правото на заявителя, не може да се
постави еднозначно в негова тежест (в този смисъл Решение № 16229 от 28.11.2019
г. на ВАС по адм. д. № 10074/2019 г., VI о..; Решение
№ 14622 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. №
5898/2019 г., VI о.). Доказването в административния процес е дейност по
издирване и установяване на правнозначимите факти.
Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт, е в тежест на административния
орган. За което съдът изрично му е оказал при разпределяне на доказателствената
тежест. Административният орган следва да установи и изложи вярната фактическа
обстановка, при което да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя
рефлектира върху правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност
на работодателя по чл. 4 от ЗГВРСНР.
15. По тези съображения съдът намира,
че административният орган неправилно и необосновано е приложил хипотезата на
чл. 26, ал. 3 вр. чл. 3 от ЗГВРСНР като е формирал отказ
за изплащането на гарантираното вземане. Жалбата се явява основателна, а
незаконосъобразното разпореждане следва да бъде отменено. В хипотеза на чл.
172, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган
за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
V. За разноските
16. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 450 лева, от които 300 лева за адвокатска защита и 150 лева за възнаграждение на вещо лице. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4506-40-322 от 16.10.2019 г. на
директора на Фонд „Гарантиране на вземанията на работниците и служителите“ при
Националния осигурителен институт.
ВРЪЩА преписката по заявление – декларация
за отпускане на гарантирано вземане вх. № 1502-15-92/16.09.2019 г. по описа на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив на директора
на фонд „ГВРС“ – София за ново произнасяне при спазване на дадените от съда
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за изпълнение на съдебното
решение, считано от датата на влизането му в законна сила.
ОСЪЖДА Фонд „Гарантиране на вземанията на работниците и
служителите“ при Националния осигурителен институт да заплати на Х.С.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: