№ 215
гр. Добрич, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230101106 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Н. Е., ЕГН
**********, село **, община Добричка, чрез упълномощения адвокат Д. К. от
ВТАК срещу Д. Г. Р., ЕГН **********, село **, община Добричка, **.
Предявените искове са с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му плати сумата от 2000.00 лв.
/две хиляди лева/, представляваща сбор от две заемни суми, както следва:
1500.00 лв. /хиляди и петстотин лева/, представляващ неплатен остатък по
договор за заем, сключен през м. септември 2022г. между заемодателя Д. Н. Е.
и заемателя Д. Г. Р., целият в размер от 3500 лв,. със срок на връщане на
заемната сума - 7 месеца от сключването му, при уговорени вноски в размер
на 500.00 лв. на месец, както и 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща
неплатена сума по договор за заем, сключен през м. март 2023г. между
заемодателя Д. Н. Е. и заемателя Д. Г. Р., целият в размер от 500.00 лв,. със
срок на връщане на заемната сума до 31.05.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата от 2000.00 лв., считано от завеждане на исковата молба –
04.04.2025г. до окончателното плащане.
В ИМ се излага, че през м. септември 2022 г., ответникът Д. Г. Р. се
обадил на ищцата, с молба да му даде в заем сумата от 3500.00 лв., необходима
1
му за закупуване на лек автомобил. Е. се съгласила да му предостави заемната
сума и го поканила да се видят в х-л „**", гр.Добрич, където тя работела като
***. На място, двамата се разбрали, Р. да и връща заемната сума на месечни
вноски от по 500 лв., защото щяло му бъдело трудно да върне цялата сума
наведнъж. Е. приела условията и предала на Р. в заем сумата от 3500 лв.
През месеците от октомври 2022г. до януари 2023г. /четири месеца/, Р.
действително връщал на ищцата по 500 лв. месечно, или общо върнатата сума
по заема била в размер на 2000 лв.
В края на м. март 2023г., Р. отново помолил Е. за заем, като този път
искал от нея да му услужи със сумата от 500.00 лв. Тя го поканила в бар-грил
„**", където работела като ***, като при срещата му напомнила, че той все
още й дължи суми по първия даден заем. Р. я уверил, че последно поисканите
500 лв. ще ги върне до няколко дни, а оставащите 1500 лв. по първия заем ще
и върне в най-скоро време. Е. отново помогнала на Р., като му предоставила в
заем сумата от 500 лв.
След това, ищцата многократно разговаряла с ответника да й върне
предоставените в заем суми, а именно: 1500.00 лв., представляващи остатък по
първия предоставен заем през м. септември 2022г и 500.00 лв.,
представляващи втора заемна сума, дадена от ищцата на ответника през м.
март 2023г. При последния им разговор, включително и чрез разменени
текстови съобщения, Р. отправил към Е. обиди и закани, като и писал, че ще й
върне парите, когато има. Провокирана от отправените й обиди и от
агресивния тон на ответника, Д. Е. подала жалба до РП - Добрич с вх.
№548/09.02.2024 г.
Междувременно, ищцата изпратила до длъжника Д. Г. Р. нотариална
покана с рeг. № 812 от 08.02.2024 г. на Нотариус, вписан с №158 на НК, с
която поканила ответника да й върне двете заемни суми в общ размер от
2000.00 лв. в седемдневен срок от получаването. Поканата била надлежно
връчена на Р. на 07.03.2024г. Въпреки отправената покана и множеството
разговори преди това, плащане от страна на Д. Р. по процесиите суми не е
извършено и до датата на подаване на исковата молба.
Предвид горното, за Д. Е. възникнал правен интерес да потърси защита
на своите права и интереси и да предяви настоящия иск.
Ищцата в ИМ е посочила банкова сметка, по която ответникът може да
заплати процесните суми.
Д. Е. е направила доказателствено искане, съдът да изиска от ДРП, пр.
преписка, образувана по жалба с вх. №548/09.02.2024г., подадена от нея.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в настоящото
производство.
С разпореждане от 08.04.2024г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
получено лично от Д. Р. на 26.06.2024г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете
2
са допустими, но неоснователни.
Излага, че много пъти е вършил услуги на ищцата, като я е возил с
личния си автомобил до където пожелае, за да си върши работа, което му
струвало пари, но никога не е искал, тя да му заплаща времето и горивото.
Ако сметнел всички услуги, които е правил на Д. Е., щяло да излезе, че не той,
а тя имала да му дава пари.
Отделно от това, ответникът сочи, че е трудоустроен по болест и
получава минимална пенсия. Никой член от семейството му не работел. Д. Р.
можел да отделя само по 50 лв. на месец, за да изплаща задълженията си към
ищцата.
В открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2025г., ищцата, чрез
процесуалния представител, поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени.
Ответникът, редовно призован, явява се лично, не се представлява.
Признава за основателен искът по основание и размер, потвърждава, че е
получил от ищцата по два договора за заем процесните суми /през м.
септември 2022г. – 3500 лв. и през м. март 2023гг. – 500 лв./, като не отрича, че
не ги е върнал изцяло. Погасил е по първият заем само сумата от 2000.00 лв.,
като признава, че дължи още 1500.00 лв. до пълното погасяване на заема, а по
вторият заем, признава, че не е правил погасяване и дължи 500 лв. по него,
или общо 2000.00 лв. Поради финансови затруднения, ответникът изразява
готовност за разсрочено плащане на заемите, като сочи, че може да плаща по
50 лв. всеки месец на ищцата.
Предявеният иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД. Съдебната практика
възприема разбирането, че договорът за заем е реален договор. Той се счита за
сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да
заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва
когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. За
валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма,
поради което, простото съгласие, придружено с предаването, е достатъчно за
действителността на договора. В съдебното производство съществуването на
договора за заем се установява от страната, която търси изпълнение по него.
Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както
наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на
3
обещаната сума. Елементите от фактическия състав на договора за заем са:
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост
на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно
доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора
за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от
доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно
задължения на последния. Ответникът провежда насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици.
В настоящия случай, от събраните доказателства по делото, се установи,
че м. септември 2022г в гр.Добрич между ищцата и ответникът, е бил сключен
договор за заем, по силата на който заемодателят Д. Е. е предоставила
на заемателя Д. Р. сумата от 3500,00 лв. Връщането на заема е уговорено в
срок от 7 месеца на частични вноски от по 500 лв. До момента, ответникът е
върнал на ищцата 2000.00 лв., като е налице невърнат остатък в размер на
1500.00 лв..
Отделно от горното, безспорно се установи, че м. март 2023г. в
гр.Добрич, между ищцата и ответникът, е бил сключен договор за заем, по
силата на който заемодателят Д. Е. е предоставила на заемателя Д. Р. сумата от
500,00 лв. Връщането на заема е уговорено в срок до 31.05.2023г. До момента,
ответникът не е върнал на ищцата заемната сума в размер на 500.00 лв.
Д. Е. е отправила до Д. Р. нотариална покана, чрез нотариус В. Т., рег.
№158 в НК, район на действие – ДРС, връчена му на 07.03.2024г., в която е
дала на длъжника 7-дн. срок, в който да върне сумата от 2000 лв. общо по
двата договора за заем, като го е предупредила, че след изтичане на горният
срок, ще потърси правата си по съдебен ред. След получаване на поканата Д.
Г. не е извършил погасяване на заемните суми.
Ответникът в открито съдебно заседание на 20.02.2025г. направи
признание на иска, поради което, предявената искова претенция се явява
основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, съдът, по искане на
ищеца, постановява решение при признание на иска, когато ответникът
признае иска. В открито по делото съдебно заседание на 20.02.2025г., съдът с
4
определение на основание чл.237, ал.1 ГПК, е прекратил съдебното дирене и е
допуснал постановяване на решение при признание на иска, поради наличие
на всички предпоставки по цитираната разпоредба и при липса на
отрицателни такива по смисъла на чл. 237, ал. 3 ГПК, а
именно: признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави
и признанието е на права, с които ответника може да се разпорежда.
Предвид установеното, съдът намира, от правна страна, че искът се
явява основателен. Ето защо, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, следва по
главният иск, с правно основание чл. 240 от ЗЗД и цена 2000.00 лв.,
ответникът да бъде осъден да плати в полза на ищеца сумата от 2000.00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
04.04.2024г. до окончателното й заплащане. Поради основателността на
главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане
на законната лихва върху главницата от 2000.00 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на ищеца за присъждане
на разноски в настоящото производство, в общ размер на 586.00 лева, от
които: 500.00 лв. – адв. възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие и пълномощно от 01.04.2024г /л.6/, 80.00 лв. – заплатена държавна
такса в настоящото производство /л.7/ и 6.00 лв. – банков комисион, за които
разноски ищцата е представила по делото списък по чл. 80 ГПК /л.43/, като
същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание и чл.
78, ал. 1 ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
Осъжда Д. Г. Р., ЕГН **********, село **, община Добричка, **, да
заплати на Д. Н. Е., ЕГН **********, село **, община Добричка, сумата от
2000.00 лв. /две хиляди лева/, представляваща сбор от две заемни суми,
както следва: 1500.00 лв. /хиляди и петстотин лева/, представляващ неплатен
5
остатък по договор за заем, сключен през м. септември 2022г. между
заемодателя Д. Н. Е. и заемателя Д. Г. Р., целият в размер от 3500 лв,. със срок
на връщане на заемната сума - 7 месеца от сключването му, при уговорени
вноски в размер на 500.00 лв. на месец, както и 500.00 лв. /петстотин лева/,
представляваща неплатена сума по договор за заем, сключен през м. март
2023г. между заемодателя Д. Н. Е. и заемателя Д. Г. Р., целият в размер от
500.00 лв,. със срок на връщане на заемната сума до 31.05.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата от 2000.00 лв., считано от завеждане на
исковата молба – 04.04.2025г. до окончателното плащане.
Осъжда Д. Г. Р., ЕГН **********, село **, община Добричка, **, да
заплати на Д. Н. Е., ЕГН **********, село **, община Добричка, сумата от
586.00 лева /петстотин осемдесет и шест лева/, представляваща съдебни
разноски в настоящото производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение, да се връчи на страните, заедно със
съобщение за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6