Р Е Ш
Е Н И Е № 1315
гр. Бургас, 12 октомври 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С. Х. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ,
изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1348/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена С.И.Ч., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. М. М., против решение № 539/28.05.2020г.,
постановено по анд № 1102/2020г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
С решението е потвърдено наказателно постановление №
22-0000057/28.02.2020г., издадено от и.д. Директор на РД”АА”-Бургас, с което за
нарушение по чл. 7, изречение първо от Регламент 561/06г. вр. чл.78 ал.1 т.1 от
ЗАвПр и на основание чл.93б ал.4 т.3 от ЗАвПр на С.И.Ч., е наложена глоба в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При правилно приложение на материалния закон, първоинстанционният съд е приел, че
нарушението, за което с наказателното постановление е наложена санкция, е
доказано.
Спор по фактите няма.
Установено е, че на 24.02.2020г., около 11,55 часа на КПП4, по посока
гр.Средец, при управление на товарен автомобил марка ДАФ АД 85ХЦ 430Е 31
категория №3 с рег. № А6450МС, собственост на „Глобал Ттранс“ ООД, извършващ
обществен превоз на товари – фракция 0,4-24800 кг, С.И.Ч.,
не е направил прекъсване за почивки от поне 45 минути след период на
управление от 4 часа и 30 минути, като е надвишил времето за управление с 2
часа и 44 минути.
Според дигиталния тахограф на водачът направил и няколко престоя, при
които автомобилът бил с включен двигател
поради спецификата на дейността –времето за товарене и разтоварване.
По отношение на този факт съдът е посочил, че престоя не може да бъде
квалифициран като почивка по см. на Регламент (ЕО) №561/2006, изискващ
почивката да се реализира при изключен двигател на автомобила.
Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното
решение съображения, по приложението на закона.
Възраженията на касатора са неоснователни.
На първо място следва да се отбележи, че изискването за почивка не е
свързано с продължителността на работния ден.
Изискването за почивка от 45 минути е за шофиране с продължителност
4,30ч. без значение колко ще продължи шофирането след почивката и дали ще е
необходима последваща почивка.
Несъстоятелно е и твърдението, че времето за престой (за товарене и
разтоварване) представлява по см. на чл.4, б.“г“ на Регламент (ЕО) №561/2006
„почивка по време на работа“.
Според посочената норма, „почивка по време на работа" означава
всеки период от време, през който водачът не може да кормува или да извършва
друга работа и който се използва изключително за възстановяване. Буква „д“ на
текста обаче пояснява, че „друга работа" означава всички дейности, които
са определени като работно време в член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, с
изключение на „управление", включително всяка работа за същия или друг
работодател в транспортния сектор или извън него;
Член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, определя като друга работа и
времето за товарене и разтоварване- т.1, подточка „ii“.
Поради това, времето за престой за товарене и разтоварване, не е „почивка
по време на работа“, тъй като представлява извършване на друга работа, свързана
с дейност в областта на автомобилния транспорт.
В този смисъл, обществената опасност на деянието не е явно незначителна.
Липсата на почивка след кормуване с продължителност четири часа и
тридесет минути, се отразява пряко върху способността на водача адекватно да
възприема пътната обстановка и да реагира мигновено при внезапно възникване на
опасност да движението, което е предпоставка за възникване на транспортни
произшествия. Още повече, с оглед техническите параметри на автомобила.
В случая общата продължителност на пътуването е отчетена, като е
определено наказание на минимума, предвиден с приложената санкционната разпоредба.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено при
правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 539/28.05.2020г., постановено по анд №
1102/2020г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: