Решение по дело №4799/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№...

гр. София, 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІII "Б" въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН       

                                    

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                   Мл. съдия БОЖИДАР СТАЕВСКИ                                            

при участието на секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско дело № 4799 по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20032594/04.02.2021г. по гр. д. № 82104/2017 по описа на Софийски районен съд 127 състав е отхвърлен предявения от Т.З.К. срещу Т.С. ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2738,01 лв., представляваща събрана в рамките на изпълнително производство по изп.д. № 8503/2012г. по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 при КЧСИ и преведена на ответното дружество без основание поради изтекла погасителна давност с което последното се е обогатило без основание.

С решението производството е прекратено по отношение на предявения от ищцата иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за установено недължимост на сумата 1 223,45, представляваща главница за доставена топлинна енергия, законна лихва в размер на 767,53 лв. както и неолихвяема сума в размер на 618,46 лв.

Срещу решението в частта в която са отхвърлени предявените искове осъждане на ответника да заплати сумата от 2738,01 лв. е подадена въззивна жалба от Т.З.К. с оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа че за вземането следва да се приложи тригодишната погасителна давност. Сочи че давността е започнала да тече от последното изпълнително действие, което е извършено на 15.10.2012г. като излага че дори петгодишният давностен срок следва да е изтекъл на 15.10.2017г. Счита че действието извършено на 13.06.2016г. – запор на трудово възнаграждение е невалидно тъй като е извършено след като делото е било прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго с което искът се уважава.

Ответникът по жалбата Т.С. ЕАД не е подал отговор.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото.

Не е спорно между страните, че на 03.05.2012г. въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5893/2010г. по описа на СРС 89 състав е издаден изпълнителен лист в полза на Т.С. ЕАД срещу З.В.К.Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че на 10.09.2012г. въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 8503/2012г. по описа на ЧСИ М.Б.с Рег. № 838 при КЧСИ. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника при отказ на 06.10.2012г.

На 15.10.2012г. не направено искане за вписване на възбрана върху ½ от недвижим имот собственост на длъжника.

Видно от удостоверение за наследници длъжникът  З.В.К.е починал на 09.07.2014г. като е оставил наследници съпругата му П.Т.К. и дъщерите му Т.З.К. и В.З.К.. Същите са конституирани като длъжници на мястото му с връчването на покани за доброволно изпълнение. На ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение на 22.03.2015г.

Не е спорно, че на 17.06.2016г. на работодателят на ищцата „ССС обувки Б.“ ЕООД е връчено запорно съобщение. Запорът е признат от работодателя и за периода 13.07.2016 г. – 21.05.2018 г. са направени двадесет и три плащания по запора.

Спорен по делото е въпросът дали вземането е погасено по давност и дали сумите подлежат на връщане.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „В“ от ЗЗД Давността се прекъсва с предприемане на действие по принудително изпълнение. В конкретния случай на 15.10.2012г. е предприето изпълнително действие – налагане на възбрана, при което давността е прекъсната. Съгласно действащото към онзи момент ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнителното производство прекъсвало давността, а докато траело изпълнителното производство давност не била текла, като същото съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ било задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, било дадено противоположно разрешение като било прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започвала да тече нова давност, но давността не се спирала. С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., IV ГО на ВКС, и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., IV ГО на ВКС, е прието, че прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността се считала за изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което щяло да доведе и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. С оглед на това извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. пораждала действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилагало от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

В конкретния случай от прекъсването на давността на 15.10.2012г. давността е спряла да тече. Давността е следвало да започне да тече с настъпването на перемпция по делото.

На дата 09.07.2014г. обаче длъжникът е починал и изпълнителното производство е било спряно по силата на закона съгласно чл. 432, ал.1, т.3 във вр. с чл. 229, ал.1, т. 2 от ГПК.

Производството по изпълнителното дело е възобновено с конституирането на наследниците на починалия длъжник на 16.03.2015г.

С оглед спирането и прекъсването на преклузивния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК производството е прекратено по силата на закона на 23.05.2015г.

Именно от тази дата е започнала да тече новата давност.

Настоящият състав намира че за вземането намира приложение петгодишната погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД.

На база гореизложеното може да се направи извод, че плащанията направени по запора не са направени след настъпването на погасителната давност за вземането, която е следвало да настъпи на 23.05.2020г. С оглед на което не е налице хипотезата на чл. 55, пр.1 от ЗЗД.

При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение а пъровинстанционното решение потвърдено.

Предвид изхода на производството право на разноски има въззиваемия  "Т.С." ЕАД. Същият е претендирал разноски в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателят /ищец/ следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20032594/04.02.2021г. по гр. д. № 82104/2017г. по описа на Софийски районен съд 127 състав.

ОСЪЖДА Т.З.К.  да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ***, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                     2.