Р Е
Ш Е Н И Е № 82
гр.Кюстендил, 21.04.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 395 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по искова молба на „И.Т.8“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, предявена чрез пълномощника адв. Г.Г. със съдебен адрес:***, против Агенция „Митници“ – гр. София за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода 14.02.2020г. – 02.11.2021г. в размер на 3763,79 лева /вж. изменението на иска с определението от с.з. на 07.02.2023г./, представляващи пропуснати ползи, изчислени на база законната лихва върху сумата 21 575,85лв., включваща мито и лихви, определени с Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна на Агенция „Митници“, което като незаконосъобразен административен акт, е отменено с влязло в сила решение № 260/16.11.2020г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 101/2020г. Ищецът иска присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от подаване на исковата молба, както и деловодните разноски в настоящото производство.
В писмени бележки, представени по делото, адв. Г. прави искане за уважаване на предявения иск, който счита за доказан по основание и размер. Претендира деловодни разноски по приложен списък.
Ответникът Агенция „Митници“ – гр. София, чрез процесуалния
си представител юрк А. В., устно в съдебно заседание и в
представени писмени бележки, изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявения иск. Оспорва се наличието на правен интерес за ищеца, а по съществото на спора, се счита,
че исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи не е
доказана. Твърди се, че ищецът не е установил с надлежни доказателства
осуетяването на сключени договори или на търговската дейност като пряка
последица от отменения административен акт, в резултат на които дружеството да
е пропуснало да реализира имуществени ползи.
Отрича се дължимостта на лихва при
възстановяване на надвнесени суми за
мито по арг. от чл.116, пар.6 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година
за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Сочи се приложимост на хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, доколкото ищецът по собствена
воля е внесъл сумите за мито и лихви
предварително, преди да влезе в сила
решението на митническите органи.
Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
представителството на ищеца в настоящото производство.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е основателен и доказан. Приема се, че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административният съд, постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
С Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“, на основание чл.29 във вр. с чл.56, чл.74, §3 и чл.77, §1, б.“а“ и §2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и на Съвета, чл.144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2447/2015 на Комисията и чл.54 и чл.56 от ЗДДС, по отношение на търговско дружество „Легго“ ООД, чийто правоприемник е ищцовото дружество „И.Т.8“ ООД, е променено тарифното класиране на стоки по четири МД; определена е нова митническа стойностна стоки от 13 броя МД и са определени за доплащане публични държавни вземания в размер на 50 404,00лв., включващи мито в размер на 10 056,52лв. и ДДС в размер на 40 347.48лв., както и лихва за забава съгласно чл.114, §1 и §2 от Регламент № 952/2013г и чл.59, ал.2 от ЗДДС. Последната е в размер на 11 519,33лв., което обстоятелство не е спорно по делото. С издаденото решение е разпоредено на жалбоподателя да внесе по сметката на ТД Югозападна на Агенция Митници възникналото вносно митническо задължение в срок от десет дни от връчване на акта, който подлежи на предварително изпълнение на осн. чл.29 вр. с чл.22, пар. 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.19б, ал.2 от ЗМ.
С преводни нареждания / вносни бележки BORD 01674233 и BORD 01663924, двете с дата 13.02.2020г., „Легго“ ООД е заплатило по сметката на ТД Югозападна на Агенция Митници, определените с решението на митническия орган суми, съотв. мито в размер на 10 056,52лв. и лихва за забава 11 519,33лв. Сумите са постъпили в бюджета на МБ Драгоман на 14.02.2020г., видно от приложените банкови документи.
Издаденото Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“ е оспорено от „Легго“ ООД по съдебен ред и по предявената жалба е образувано адм. дело № 101/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С решение № 260 от 16.11.2020г. по делото, влязло в сила на 20.04.2021г. когато е потвърдено с решение № 5009/20.04.2021г. на ВАС по адм. дело № 829/2021г., съдът е отменил като незаконосъобразно оспореното решение на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“.
Следва искане вх. № 32-229199/19.07.2021г. от управителя на „И.Т.8“ ООД до директора на ТД Митница София, за възстановяване на недължимо платени суми за мито в размер на 10 056,52лв., ДДС при внос в размер на 40 347,48лв. и лихви в размер на 11 519,33лв. С решение № РЗМ-5800-949/32-251094 от 05.08.2021г. на сезирания административен орган, е разпоредено да бъдат върнати на дружеството недължимо платени суми за мито в размер на 10 056,52лв. и за лихва за забава в размер на 11 519,33лв., а по отношение на сумата в размер на 40 347,48лв. – недължимо платен ДДС при внос е прието, че подлежи на възстановяване или прихващане от органите на ТД на НАП съгл. чл.128, ал.1 и чл.129, ал.5 от ДОПК.
От приложеното към исковата молба извлечение от сметка с титуляр ищеца, се установява, че сумите за мито и лихва са възстановени на дружеството на 02.11.2021г.
По делото е прието заключение вх. № 1041/06.03.2023г. на вещото лице Р.Й., съобразно което законната лихва върху сумата от 21 575,85лв., включваща мито и лихви, за периода от 14.02.2020г. до 02.11.2021г. е в размер на 3 763,79лв.
По искане на ответника, към делото е приложено адм. дело № 350/2021г. по описа на Административен съд – Кюстендил, образувано по жалба на „И.Т.8“ ООД срещу решение № РЗМ-5800-949/32-251094 от 05.08.2021г. на директора на ТД Митница София в частта, с която е отказано заплащане на законна лихва върху недължимо платените суми за мито, ДДС и лихви за периода от 14.02.2020г. до 02.11.2021г., като в тази част е прието, че е формиран мълчалив отказ на органа по молбата / искането с вх. № 32-229199/19.07.2021г. на управителя на дружеството. С определение № 583 от 25.11.2021г., влязло в сила на 14.12.2021г., съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото.
Пълномощникът на ответника представя по делото, заверени копия от молба вх. № 32-54517/10.02.2023г. на управителя на ищцовото дружество с адресат директора на ТД Митница София, с която прави искане да бъде изплатена сумата 3763,79лв., представляваща изтекла лихва за периода 14.02.2020г. - 02.11.2021г. върху недължимо платените суми за мито и лихва за забава по отмененото решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“, както и от постановеното по молбата решение № РЗМ-5800-437/32-73679 от 23.02.3023г. на директора на ТД Митница София, с което е прекратено административното производство по молбата на дружеството от 10.02.2023г. по съображения за недопустимост във връзка с влезлия в сила административен акт - мълчаливият отказ на директора на ТД Митница София по искането на дружеството с вх. № 32-229199/19.07.2021г. , както и във връзка с настоящото исково производство.
От приложено от ответника писмо изх. № К-749-3/08.03.2023г. на директора на офис Кюстендил при ТД на НАП София е видно, че ДДС в размер на 40 347,48лв., определено с отмененото Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“ , е възстановено на „И.Т.8“ ООД с акт за прихващане или възстановяване № П-22001021189822-004-001/24.11.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото доказателствени средства и не е спорна между страните.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за основателен по следните съображения:
Предмет на исковата претенция е обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт - Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“. Искът е предявен след отмяната на акта в съответствие с правилото по чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ищецът е активно легитимиран, вкл. като носител на правен интерес, тъй като е бил адресат на отменения като незаконосъобразен административен акт, от който твърди, че е претърпял имуществени вреди, предмет на исковата молба. Ответникът е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите съгласно чл.7, ал.1 от Закона за митниците вр. с чл.205 от АПК, т.е. разполага с пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения иск. Съдът е компетентен да разгледа спора като съд по мястото на увреждането в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.
По основателността на иска, съдът счита следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай, съдът счита, че при условията на пълно и главно доказване, ищцовото дружество е установило наличието на посочените по-горе кумулативни предпоставки за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника Агенция"Митници". Безспорно е, че вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК - решение по прилагане на митническото законодателство по чл.19, ал.1 от ЗМ вр. с чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Незаконосъобразността на Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“ е установена с решение № 260 от 16.11.2020г. по адм. дело № 101/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил, което е влязло в сила на 20.04.2021г. когато е потвърдено с решение № 5009/20.04.2021г. на ВАС по адм. дело № 829/2021г. Осъществен е първият елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Налице е и втората предпоставка, обуславяща основателността на предявения иск, а именно: причинена вреда на ищеца от отмененото като незаконосъобразно решение на митническия орган. Претендираната имуществената вреда, представляваща пропусната полза, е в размер на 3763,79 лева, изчислени на база законната лихва върху сумата 21 575,85лв., включваща мито и лихви, определени с незаконосъобразния административен акт, за периода от 14.02.2020г., когато дружеството е внесло в бюджета на органа сумите за мито и лихви по решението, до 02.11.2021г., когато горните суми са възстановени на ищеца в изпълнение на решение № РЗМ-5800-949/32-251094 от 05.08.2021г. на директора на ТД Митница София. Доколкото е безспорно, че имуществената вреда се съизмерява със законната лихва върху незаконосъобразно платените по бюджета на органа суми от ищеца, то не е необходимо същият да представя доказателства, че е осуетена възможността му да сключи договори или че е възпрепятствана търговската му дейност, както неоснователно се поддържа от ответника. За исковия период ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си средства, като е понесъл вреди под формата на пропуснати ползи, които са реални, а не хипотетични вреди и се съизмеряват с размера на законната лихва за периода на задържане на сумата. Предизвикано е засягане на имуществената сфера на търговското дружество, поради обстоятелството, че за периода по исковата молба, то не е разполагало със сумата, включваща мито и лихва, доначислени с отмененото решение на митническата администрация. Макар размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на задържане на сумата, то същото не представлява лихва. При паричните притежания, обективният измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за органа е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срок и за кредитора - ищец по делото, е възникнало право на обезщетение от деня на забавата в размер на законната лихва. Последната се дължи на кредитора без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва, като вредата се изразява в невъзможността да бъде ползвана паричната сума за съответния период. Липсата на необходимост от доказване на вреди в размер на законната лихва произтича от нормата на чл. 86, изр. 1 от ЗЗД, като в този смисъл е и трайната практиката на ВАС, обективирана в множество решения / вж. решение № 2373 от 15.03.2022г. на ВАС по адм.д. № 11645/2021г., ІІІо.; решение № 6564 от 04.07.2022г. на ВАС по адм. д. № 1743/2022 г., IIIо. и др./.
Неоснователна е тезата на ответника, че не се дължи лихва при възстановяване
на надвнесени суми за мито, която теза
обосновава с разпоредбата на чл.116,
пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Според визираната норма, възстановяването
/ вкл. на надвзети сума на вносни или износни мита/, не е основание за
изплащане на лихви от съответните митнически органи. Горното правило, макар и
пряко приложимо, касае процедурата за
възстановяване и опрощаване по раздел 3 на Глава 3 на Регламент (ЕС) № 952/2013
и е неотносимо в исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Изводът от изложеното е, че размерът на пропуснатите ползи, които подлежат на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради техния сигурен характер, представлява лихвата за забава върху надвнесените суми за мито и лихва от датата на внасянето им, до датата на възстановяването на същите. За този период дружеството незаконосъобразно е било лишено от възможността да ползва собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, съизмерими минимум с размера на законната лихва за забава.
Съдът приема, че в случая е установено наличието и на третата предпоставка, а именно: пряка причинна връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и причинената имуществена вреда, предмет на предявения иск. Видно е от съдържанието на отмененото Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна при Агенция „Митници“ , че същото подлежи на предварително изпълнение по правилото на чл. 19б, ал. 2 от ЗМ, вр. с чл.45, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и в случай, че установените митнически задължения не бъдат платени в срока за доброволно изпълнение, решението се изпраща на компетентната териториална дирекция на НАП за принудително събиране. Изпълнението при липса на суспензивен ефект на жалбата, е очевидно нежелан правен резултат за лицето, което оспорва акта, поради което не може да се твърди, че то има избор да изпълни или не разпореденото от органа задължение и че плащайки е причинило вредоносния резултат, както неоснователно се поддържа от ответника, визиращ хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. От горното следва, че ако не беше издаден незаконосъобразния административен акт, за ищеца не би възникнала необходимост да внесе по бюджета на органа определените суми за мито и лихва за да предотврати принудителното изпълнение. Налице е пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и претендираните имуществени вреди.
Предвид изложеното съдът приема, че са осъществени всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения иск. Същият е доказан и по размер. От приетото без оспорване от страните заключение по допуснатата ССЕ, се установява, че за исковия период от 14.02.2020г. до 02.11.2021г., законната лихва върху недължимо внесените мито и лихва от 21 575,85лв., възлиза на сумата 3 763,79лв., какъвто е размерът на исковата претенция. Последната съдът присъжда ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска на 05.12.2022г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищеца на сторените деловодни разноски. Съобразно списък на разноските, представен по делото, същите включват 25,00лв. държавна такса, 50,00лв. – възнаграждение за вещо лице и 800,00лв. - адвокатско възнаграждение. По отношение на последното, ответникът е предявил възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно и присъжда възнаграждение в минимален размер от 676,38лв. В съответствие с чл. 78, ал.5 от ГПК, е преценена действителната правна и фактическа сложност на делото, което е приключило в две заседания и без лично участие на адвоката на ищеца, който е представил молби със сходно съдържание за поддържане на предявения иск, а активността му във връзка с доказателствата е ограничена до представяне на административните и съдебни актове, относими към първата предпоставка на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът е съобразил и правилото на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното, дължимите деловодни разноски са в общ размер от 751,38лв.
С оглед изхода от спора, ответникът няма право на юрк възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47 , да заплати на „И.Т.8“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, обезщетение в размер на 3763,79 лева за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода 14.02.2020г. – 02.11.2021г., изчислени на база законната лихва върху сумата 21 575,85лв., включваща мито и лихви, определени с Решение № РЗМ-5800-4/32-4246 от 07.01.2020г. на директора на ТД Югозападна на Агенция „Митници“, което като незаконосъобразен административен акт, е отменено с влязло в сила решение № 260/16.11.2020г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 101/2020г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47 да заплати на „И.Т.8“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 751,38лв., от които 25,00лв. - държавна такса, 50,00лв. – възнаграждение за вещо лице и 676, 38лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: