РЕШЕНИЕ
№ 1393
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110215191 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. Б. А. чрез защитника му адв. Р. Д. срещу
наказателно постановление /НП/ № 20-4332-002279/24.02.2020 г., издадено от
**, заемаща длъжност Н. към С., Отдел "Пътна полиция" /О „ПП“/ при С., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100,00 лева на основание чл. 183, ал.5, т. 2 ЗДвП за нарушение на
чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
НП се атакува като незаконосъобразно. Оспорват се фактическите
констатации, отразени в акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/и НП като се твърди, че те не съответстват на действителната
обстановка. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна - Н. Отдел „Пътна полиция“ при- С. не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На ** г., около 09.21 часа, в гр. София, жалбоподателят Ф. Б. А.,
управлявайки личния си л.а. „**“ с рег. № ** по площад „**“, с посока на
1
движение от ул. „**“ към ул. „1**“ при наличие на пешеходна пътека,
обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка, находяща се на площад
**лбоподателят бил спрян за проверка от служители на О „ПП“ при С. като
св. С. Г. С., мл. автоконтрольор, съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 12722/22.01.2020 г.
за нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя,
който не вписал възражения.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП № 20-4332-
002279/24.02.2020 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 119, ал. 1
ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 лева
на основание чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП.
Видно от заповед № 8121з-515/2018 г. на министъра на вътрешните
работи административнонаказващият орган е компетентен да издава
наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят – да издаде АУАН.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетеля и актосъставител С. Г. С., както и въз основа на
писмените и веществените доказателства, приобщени към материалите по
делото, а именно – АУАН № 12722/22.01.2020 г. и постъпилия по делото
технически носител, съдържащ файлове с видеоинформация. От показанията
на свидетеля С. и от приобщения по делото технически носител се установява
мястото на нарушението и посоката на движение на автомобила на
жалбоподателя. От приобщения по делото запис, съхранен в архива на
системата за видеонаблюдение на С., от камера М05-02, разположена на
кръстовището на ,ул. „*/*“ и ул. „**“ ясно се установява нарушението,
извършено от жалбоподателя, а именно непропускането на стъпилата и вече
преминаваща по пешеходна пътека пешеходка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за
обжалване и изхожда от легигимирана страна в процеса, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство, а НП е издадено от
компетентен орган. Както АУАН, така и НП отговарят в пълна степен на
изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН като по словесен път
нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно по начин, който не
засяга правото на защита на жалбоподателя и съдържа всички обективни
признаци от състава на вмененото нарушение. По идентичен начин
2
нарушението е описано в АУАН и НП като в последното е изписана буквално
законовата формулировка.
Във връзка с направените от жалбоподателя възражения следва да се
отбележи, че мястото на нарушението е ясно посочено – на площад „**“.
Неоснователно жалбоподателят изтъква, че става въпрос за друга пешеходна
пътека /тази между **/. Видно и от приетия в открито съдебно заседание
запис, и по-конкретно на шестата минута и четиридесет и шестата секунда,
жалбоподателят преминава именно през посочената в АУАН и НП пешеходна
пътека без да намали скоростта или спре, като по този начин не изпълнява
задължението си да пропусне преминаващата по нея в същия момент
пешеходка.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП изисква водачите на нерелсови
пътни превозни средства да пропуснат стъпилите или преминаващите на
пешеходна пътека пешеходци, като намалят скоростта или спрат
управляваните от тях нерелсови пътни превозни средства. От
систематическото място на посочената разпоредба е видно, че тя касае
случаите на стъпили или преминаващи по пешеходна пътека пешеходци.
Безспорно се установява, че с поведението си жалбоподателят е нарушил
изискването на цитираната разпоредба, тъй като при управление наличния си
автомобил и приближаване към пешеходна пътека, обозначена с пътен знак
Д17 и пътна маркировка, находяща се на площад „храм паметник „***“ не
пропуска преминаващата по пешеходната пътека пешеходка.
Съгласно § 6 от ДР на ЗДвП „Пешеходна пътека е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни
знаци, предназначена за преминаване на пешеходци“. Видно от цитираната
дефиниция достатъчно за обозначаване на пешеходна пътека е да има или
пътна маркировка или сигнализация с пътен знак. В конкретния случай са
налице и двата вида сигнализация. Дължината на пешеходната пътека е без
значение, тъй като при наличието на посочените означения жалбоподателят е
бил длъжен да се увери, че по нея не преминава пешеходец, дори и
видимостта му да е била ограничена и едва тогава да премине.
Съдът намира за необходимо да припомни и част от изводите, залегнали в
Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г., касаещи правата на пешеходците и
по-конкретно кога те са абсолютни и кога относителни. Така според
посоченото тълкувателно решение правото на пресичане е вид субективно
право. Същото следва да се дефинира като призната и гарантирана от закона
възможност на едно лице да има определено поведение - да премине през
пътното платно, включително и по пешеходна пътека, и да очаква от друго
лице или лица (водачите на моторни превозни средства) спазването на
определено поведение за задоволяване на признатите му от закона интереси.
3
В тълкувателното решение е ясно разписано, че правото на пешеходеца
при пресичане на пътното платно е абсолютно, когато то се осъществява на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но
сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма
на вина пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС и
наближава пешеходна пътека, като е съзнавал и че следва да пропусне
пресичащата пешеходка, но не е сторил това.
Относно наведените от жалбоподателя възражения, касаещи
невъзможността пешеходна пътека да започва и завършва преди и след
пътното платно, както и да има продължение извън пътното платно, съдът
намира същите за несъстоятелни, доколкото подобни аргументи нямат правен
характер/са правноирелевантни.
За така извършеното нарушение АНО е наложил на жалбоподателя
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, като за налагането й
се е позовал на разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба - наказва се с глоба 100 лв. водач, който не осигури предимство,
когато преминава през пешеходна пътека. Цитираната санкционна норма
правилно е приложена, тъй като задължението на управляващия нерелсово
пътно превозно средство водач е да осигури предимство като пропусне
именно преминаващите на пешеходна пътека пешеходци.
Правилно и законосъобразно е отмерен размерът на санкцията от 100
лева, наложена на нарушителя, тъй като същият е абсолютно определен от
законодателя и не дава възможност за индивидуализация.
По отношение наведеното от жалбоподателя възражение за наличието на
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира за нужно да
посочи, че настоящото нарушение не представлява маловажен случай на
административно нарушение, доколкото същото разкрива типичната
обществена опасност на нарушения от този вид.
Съдът намира, че при издаване на НП не са допуснати нарушения на
материалния или процесуалния закон, обуславящи отмяна на обжалваното
НП, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 20-4332-
4
002279/24.02.2020 г., издадено от Н., Отдел "Пътна полиция" при С., с което
на Ф. Б. А. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00
/сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 119, ал. 1
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5