гр. Сливен, 01.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Сливен, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Детелина Бозукова
при секретаря Николинка Йорданова като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 327 по описа на съда за 2019 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.Т.И. *** против Заповед № 18-0804-000974 от 14.07.2018 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Сливен. Със заповедта на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Административен съд Сливен, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Сливен, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят й се е позовал на заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на директора на ОДМВР Сливен. С нея са оправомощени служители от дирекцията, в това число и началника на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР-Сливен да издава заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на изложеното се приема, че заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН № Д 0723597/14.07.2018 г. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП /в последната редакция ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изслдване се прилага принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
При тази законова регламентация, приложената спрямо жалбоподателя ПАМ по чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП от фактическа страна се основава на надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение № Д 0723597/14.07.2018 г. за извършено нарушение по чл. 5 ал. 3 т.1 от ЗДвП, за деяние, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства, същия като водач на МПС управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване на административно нарушение. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В настоящия случай фактическите констатации по АУАН, възпроизведени и в оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, не са оспорени от жалбоподателя И. и съответно законовата презумпция по чл. 189, ал.2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от длъжностно лице на службите за контрол от сектор "ПП" към ОДМВР-Сливен Акт за установяване на административно нарушение № Д 0723597/14.07.2018 г., не са оборени. Въз основа на това и с оглед констатираните обстоятелства по АУАН, а именно: че И. на 14.07.2018 г., около 23.15 ч, в с.Б. на ул.“Ч.“ управлява лек автомобил "Опел", с рег. № ………….., като след извършената проверка с техническо средство-алкотест "Дрегер 7510" № 0069 уредът показва 1,76 промила алкохол в изидишания въздух, се приема, че наличието на материалноправната предпоставка, с която правната норма на чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП свързва налагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач", е обоснована и доказана.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не опровергава констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства и не ангажира никакви доказателства, които да бъдат съпоставени с тези послужили за издавеното на принудителната административна мярка. С оглед на това настоящия съдебен състав приема за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение от 14.07.2018 г. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. От нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, което в конкретния случай е сторено. При обвързана компетентност и в хипотезата на управление на МПС при употреба на алкохол се е следвало издаване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.
Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение-същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 18 месеца". В случая ПАМ е наложена под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 18 месеца" в съответствие с правната норма.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е приложена предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката.
Разноски от административния
орган не са поискани, поради
което и не се присъждат.
Воден
от гореизложеното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен
съд Сливен
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.172 ал.5 изр.2 от ЗДвП.