Р Е Ш Е Н И Е № 74
гр. Сливен, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При
участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като
разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 48 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 260117/22.10.2020 г. по АНД №
1428/2020 г. на РС Стара Загора, е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2317022, издаден от ОД на МВР – Стара
Загора, с който на К.Л.Ф., ЕГН **********, з. п. на „Бенедета“
ЕООД, ЕИК ***, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189
ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 2 т. 4
от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател К.Л.Ф., който чрез адв. С. Д. го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил допуснатите нарушения на чл. 189, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП при издаването на процесния фиш. Моли съда да отмени
атакувания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Депозирана е молба от адв. Д., която заявява, че поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната
жалба – Областна дирекция на МВР –
Стара Загора,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено
възражение се оспорва жалбата. Моли решението на РС – Стара Загора да бъде оставено в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на
Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. При
установяване на нарушението и издаване на електронния фиш не били допуснати
съществени процесуални нарушения, в която връзка били правилни изводите на
Районния съд. Налице били условия атакуваното
първоинстанционно решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и
анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната
инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се
установява следното от фактическа страна:
На 03.10.2018г. в 14.24 часа по път І-5, км 219+600, Община Стара Загора в посока към гр. Казанлък при ограничение от 90 км/ч - извън населено място, с автоматизирано техническо средство - мобилна радарна система TFR1 – М № 657, било заснето движение на МПС марка: Ауди, модел: КУ 7, с рег. номер ***, със скорост от 124 км/ч, при отчетен километров толеранс от – 3 %, при което превишаването на разрешената скорост е с 34 км/ч. На основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 4 от Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 2317022 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство в размер на 300,00 (триста) лева на собственика на МПС К.Л.Ф., з. п. на „Бенедета“ ЕООД, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция снимков материал от заснет клип клип № 9840, от който е видно, че на процесното място и дата 03.10.2018 г. 14:24:33 часа е било заснето извършеното нарушение, Протокол № 11-48-15/01.04.2015 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1 – М“, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, в който са отразени: местонахождението на мястото за контрол; име, фамилия и подпис на служителя; начало и край на работа на техническото средство, Справка от Централна база – КАТ, съгласно която процесният автомобил е регистриран като собственост на „Бенедета“ ЕООД, както и служебна справка от Търговския регистър, че у. на „Бенедета“ ЕООД е К.Л.Ф..
За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е
изложил следните мотиви:
При постановяване на своя акт Районният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на
процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или
такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по делото
доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в която връзка е направил
подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е
приел и че процесния ЕФ отговаря на изискванията на ЗДвП и е издаден съгласно
образеца утвърден от МВР, както и че определената глоба съответства на степента
и характера на нарушението. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния
електронен фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 03.10.2018г. в 14.24 часа по път І-5, км 219+600, Община Стара Загора в посока към гр. Казанлък при ограничение от 90 км/ч - извън населено място, с автоматизирано техническо средство - мобилна радарна система TFR1 – М № 657, било заснето движение на МПС марка: Ауди, модел: КУ 7, с рег. номер ***, със скорост от 124 км/ч при отчетен километров толеранс от – 3 %, при което превишаването на разрешената скорост е с 34 км/ч. Това обстоятелство е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 657, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена при ограничение от 90 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават фиксирани стойности. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал лекия автомобил със скорост над допустимата. В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както като последица от допуснати, но несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и несъобразяване с относимите материалноправни норми, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция.
Твърденията на касационния жалбоподател, свързани с нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са неоснователни. Съгласно действащата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е определено, че „Автоматизирани технически средства и системи” /АТСС/ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като в чл. 3 от същата е предвидено, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че към датата, посочена в електронния фиш и към днешна дата нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В конкретния случай се касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 657. Съгласно разпоредба на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством техническо средство от посочения в нормата тип, се издава електронен фиш за налагане на глоба и самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган.
Преценява се като неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че електронният фиш не съдържа необходимите за изясняване на фактическата обстановка реквизити. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно визирани в нормата на чл.189, ал.4 от Закон за движението по пътищата, като видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден санкционен акт.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че е нарушен чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП
, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал.5 от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В разглеждания случай е установено, че процесното превозно средство е собственост на юридическо лице - „Бенедета“ ЕООД. Видно от справка от Търговския регистър, към датата на установяване на нарушението като з. п. на „Бенедета“ ЕООД е вписан К.Л.Ф., поради което и правилно касаторът е бил санкциониран с издадения електронен фиш.Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.
2, пр. 1 от АПК, Административен съд –
Сливен