М О Т И В И
към ПРИСЪДА по
ВНОД № 945 / 2018 г. по описа на
ВОС, постановена в открито съдебно заседание на 27.09.2018 г. от VI въззивен
наказателен състав
Производство по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С
Присъда № 185 от 27.06.2018 г. по НОХД № 5784 / 2017 г., НО, 32 състав на Варненски
районен съд е признал подс. К.Х.П. – ЕГН: **********,***, български
гражданин, средно образование, женен, осъждан за ВИНОВЕН в това,
че на 15.11.2016
г. в гр. Варна, съзнателно се ползвал от неистински официален документ -
сертификат № 19449 / 11.10.2014 г. за придобита квалификация „Умение за
управление на средства за оцеляване и спасителна лодка“ /“Proficiency in
Survival Craft and Rescue Boats“/, на който е придаден вид, че е издаден от
Дирекция „Морска администрация“ - Варна, като го депозирал в Дирекция „Морска
администрация“ - Варна, ведно със заявление за преиздаване на свидетелство за
специална и допълнителна подготовка, като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр.
чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му е
наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.
С
присъдата, съдът е привел в изпълнение и отложеното наказание наложено на подс.
П. по НОХД № 476 / 2014 г. по описа на РС - Асеновград, а именно лишаване от
свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като също е определен
първоначален общ режим на
изтърпяване на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.
Срещу така постановената Присъда е постъпила въззивна жалба,
с оплакване за незаконосъобразност. Защита счита, че първоинстанционният съд
неправилно е интерпретирал доказателствата и в тази връзка отношението на
подсъдимия към настъпилия резултат. Намира, че липсва субективния елемент,
което правило деянието несъставомерно. В условията на евентуалност счита, че се
касае за маловажен случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Пледира за
оправдаване на подс. П..
В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, защитника
на подс. П., адв. К. поддържа жалбата. По същество аргументите се препокриват с
изложението във въззивната жалба. Пледира за оправдаване на подс. П., в
условията на евентуалност отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
Представителят на ВОП определя първоинстанционния съдебен
акт като законосъобразен. Счита, че няма допуснати процесуални нарушения, които
да водят до отмяна и връщане делото за ново разглеждане. Предлага на съда да
потвърди атакуваното решение.
Подс. П. в своя лична защита, поддържа изразеното
становище от неговия защитник. При упражняване правото си на последна дума,
моли да бъде оправдан, като се счита за невинен.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната
присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния
процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно
и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената
съвкупност, ВОС приема от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Х.П.
работел като морско лице, като заемал длъжността „фитер“. По отношение на
подсъдимия П., след изкарване на квалификационен курс и полагане на изпит,
Агенция „Морска администрация“ издала сертификат за „Водач на спасително
средство и дежурна лодка“ през 2005 г., който бил преиздаден на 11.01.2010 г. с
валидност до 10.01.2015 г..
За получаване на
сертификат за „Водач на спасително средство и дежурна лодка“, било необходимо съответното
лице да изкара конкретния обучителен курс. След преминат успешно такъв курс, от
съответната дирекция на Агенция „Морска Администрация“ на лицето се издавал
сертификат за придобита квалификация „Умение за управление на средства за
оцеляване и спасителна лодка“
/Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats“/. Същият се подписвал от директора на посочената
дирекция и се подпечатвал с печат на ведомството, като в документа се съдържал
и подпис на лицето, на което се издавал сертификата, както и информация за
периода на обучение по съответния курс. Сертификатът бил с определен срок на
валидност, като след изтичането му, за издаване на нов сертификат било
необходимо лицето да изкара опреснителен
курс /Приложение № 1, към чл. 4, ал. 2
и 3
от Наредба № 6/.
Съгласно
изискванията на Международната Конвенция за вахтената служба и нормите за
подготовка и освидетелстване на моряците STCW 78 и Наредба № 6 за компетентност
на морските лица в Република България / изм. и доп. с ДВ бр. 27.01.2017 г./,
преминаването на курс „Водач на спасително средство и дежурна лодка“ и
издадения въз основа сертификат се изисквали като условие да осъществяване на
дейността от всички морски лица, заемащи офицерски длъжности и за квалифициран
моряк на палубна команда.
Процедурата и
законовите изисквания за придобиване на правоспособност и издаване на документ
удостоверяващ същата били известни на подсъдимия. Без да спази така описаната
процедура, по неустановен начин на неустановена дата подсъдимият се сдобил с
документ, представляващ сертификат за придобита квалификация „Умение за
управление на средства за оцеляване и спасителна лодка“ /“Proficiency in
Survival Craft and Rescue Boats“/,
с № 19449 / 11.10.2014 г.. Документът имитирал оригинал на сертификат за
придобита квалификация „Умение за управление на средства за оцеляване и
спасителна лодка" /“Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats“/
издаден от Агенция „Морска Администрация“, респ. притежавал привидно
характеристиките му, форма, размер, цветова гама и др., т.е бил му придаден
вид, че е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата му, и да свидетелствал за придобита квалификация.
На 15.11.2016
г. подс. К.Х.П. отишъл в Дирекция „Морска администрация“ в гр. Варна и подал
Заявление от същата дата, в което обективирал желанието си да му бъдат
преиздадени общо три броя свидетелства за специална и допълнителна подготовка, като
едно от тях било и свидетелството за придобита квалификация „Умение за
управление на средства за оцеляване и спасителна лодка“ /“Proficiency in
Survival Craft and Rescue Boats"/. За целта се изисквало да се приложи към
заявлението копие и оригинал на сертификата, чието преиздаване се иска. Един от представените към
заявлението сертификати бил с № 19449 / 11.10.2014 г. за придобита квалификация
„Умение за управление на средства за оцеляване и спасителна лодка"
/"Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats"/. Заявлението и
сертификатите били депозирани пред служителката на Дирекция „Морска
администрация – Варна“ - св. М.Д.Д., която ги дала за обработване на друг
служител - св. П.С.С..
Св. П.С.С.
заемала длъжност „главен специалист“ в Дирекция „Морска администрация – Варна“.
Задълженията й били свързани с издаване на сертификати, въвеждане на информация
в електронния регистър във връзка със същите и преиздаване на сертификати на
морски лица. Когато обработвала заявлението, подадено от подсъдимия с
приложените към същото документи, св. П.С.С. направила справка в електронния
регистър и установила, че в информационния масив не фигурират данни, че подс. П.
е изкарал опреснителен курс, във връзка с който да му бъде издаден съответния
сертификат. Въз основа на данните в електронния регистър св. П.С.С.
констатирала и несъответствие между съдържащите се в базата данни дата на
издаване и дата, на която изтича валидността на сертификат с номер, идентичен с
представения от подсъдимия с тези, посочени в процесния сертификат, приложен
към заявлението, депозирано от подсъдимия. Служителката забелязала, че в
представения от П. сертификат има допусната техническа грешка - като срок на валидност /валиден до –
„Valid until“/ била отбелязана некоректна година, а именно „1019“ На св. П.С.С. й направило впечатление и че
цветът на мокрия печат, положен върху процесния сертификат бил различен от
мокрия печат, който бил полаган върху документите, издавани от Дирекция „Морска
администрация“ – Варна. При
констатираното несъответствие, св. П.С.С. сигнализирала началника на отдел КРМЛ
– к.д.п. М.Н.Н.. След проверка в счетоводството на ведомството, било
установено, че към посочената на процесния сертификат дата на издаване -
11.10.2014 г., директорът на дирекцията, под чието име фигурирал подпис в същия
- Б.М.К., не осъществявал служебни
функции, в т.ч. свързани с подписване на сертификати, поради ползване на платен
годишен отпуск. При така установените факти к.д.п. М.Н.Н. сигнализирал
полицейските органи за случая, за което било образувано и досъдебно
производство.
Видно от
заключението на извършената в хода на разследването комплексна почерково-техническа
експертиза, подписът в графа за Директор на Дирекция „Морска администрация“ в
гр. Варна /“Director of Directorate Maritime Administration – Varna“/ в
сертификат № 19449 / 11.10.2014 г. за придобита квалификация „Умение за
управление на средства за оцеляване и спасителна лодка“ /“Proficiency in
Survival Craft and Rescue Boats“/, представлявал цветно копие на подпис,
изпълнен от Б.М.К.. Същото се отнасяло до подписа, положен за притежателя на
сертификата подс. К.Х.П. на позиция „Signature of the folder of the certificate“.
Отпечатъкът от печат в инкриминирания документ бил копие на отпечатък, различен
от отпечатъка на Дирекция „Морска администрация" в гр. Варна.
Видно от
заключението на извършената съдебно-графическа експертиза, подписът в графа „С
уважение“ в Заявление от К.Х.П. до Директора на Дирекция „Морска администрация“
гр. Варна от 15.11.2016 г. бил положен от К.Х.П.. Подписът в долен десен ъгъл,
след текста „Ревизия 6 / 10.07.2012 г.“ във визираното заявление също бил
положен от К.Х.П..
В хода на
съдебното производство била назначена и извършена тройна комплексна
съдебно-почеркова и техническа експертиза в заключението на която се сочи:
Подписът в
графа „Director of Directorate Maritime Administration –Varna“, над текста
„Capt. B.Covachev“ в оригинал на Сертификат № 19449 / 11.10.2014 г.
„Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats“ /Умение за управление на средства за оцеляване и спасителна
лодка/ не е положен първично, непосредствено върху документа, а представлява
дигитално, растерно изображение на автентичен подпис на лицето Б.М.К., ЕГН: *********,
възпроизведено на хартиен носител посредством цветно, лазерно принтиране.
2. Подписът в графа „Signature of the Holder
of the certificate“ в оригинал на Сертификат № 19449 / 11.10.2014 г.
„Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats“ / „Умение за управление на
средства за оцеляване и спасителна лодка“/ не е положен първично,
непосредствено върху документа, а представлява дигитално, растерно изображение
на автентичен подпис на лицето К.Х.П. с ЕГН: **********, възпроизведено на
хартиен носител посредством цветно, лазерно принтиране.
3. Отпечатъкът от печат в Сертификат № 19449 /
11.10.2014 г. „Proficiency in Survival Craft and Rescue Boats“ не е положен
първично, a представлява лазерно принтирано, дигитално изображение на такъв вид
печат използван от дирекция „Морска администрация“ - Варна преди използвания в
момента печат или на такъв печат използван за подпечатване на други, различни
от обичайните сертификати, документи.
4. Инкриминираният документ не е изготвен
върху оригинална бланка на Дирекция „Морска администрация“.
5. Не се установиха различия в текстовите
части на оригиналните бланки и Сертификат № 19449/11.10.2014 г. „Proficiency in
Survival Craft and Rescue Boats“, но се констатира несъответствие в датата
отбелязана в графа „Date of issue: 11.10.2014“ /дата на издаване/, с тази в
графата „Valid until: 10.10.1019“ /cpoк на валидност/.
6. Инкриминираният документ е изготвен посредством
сканиране лицевата част и гъба на оригинално издаден Сертификат /най-вероятно
този на лицето П. с изтекла давност/, последвано от компютърна обработка -
корекция на определени текстовете в него, лазерно принтерно възпроизвеждане на
двете страни на документа върху бял лист хартия, изрязването им с определени
размери, точно им налагане и двустранно ламиниране.
Приетите за установени фактически положения от въззивния
съд не се различават съществено от фактическите констатации на ВРС, а те са
изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства
за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса
послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени
и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства, а именно: заключенията
по изготвените в хода на досъдебното производство комплексна
почерково-техническа експертиза и съдебно графическа експертиза, заключението
на назначената в хода на съдебното производство тройна комплексна
съдебно-почеркова и техническа експертиза, справката за съдимост и
характеристиката на подсъдимия, сертификат № 19449 / 11.10.2014 г., заявление
от К.Х.П. от 15.11.2016 г. писмо с рег.
№ В-590 / 27.03.2018 г. и приложени към същото документи - заверено копие на
заявление на К. П. с вх. № 89058-060 / 15.11.2016 г., заверено копие на
сертификат № 709552 / 28.03.2013 г., заверено копие на сертификат № 42 / 02.10.2013 г., заверено копие на сертификат
№ 48/62 / 11.10.2014 г.; заверено копие на приемо-предавателен протокол от
07.12.2016 г., заверено копие на писмо с изх. № В-1784 / 16.08.2017 г.,
заверено копие на писмо до Директора на Дирекция „Морска администрация“ - Варна
с изх. В 1784 / 08.08.2017 г.; заверено копие на писмо от Директора на Дирекция
„Морска администрация“ – Варна с изх. № В-1131 / 09.06.2017 г.; заверено копие
на писмо до Директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна с изх. №
В-1131 / 29.05.2017 г., заверено копие на писмо ИА „Морска администрация“
Дирекция – Варна с изх. № В-547 / 23.03.2018 г.; заверено копие на извлечение
от системата на дирекция „Морска администрация“ - Варна; заверено копие на
писмо до Директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна с рег. № В-547 / 15.03.2018
г., показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия и др..
Правилно според въззивния съд са оценени посочените
по-горе доказателства и доказателствени средства и следва да се изрази съгласие
с крайния извод на първоинстанционния съд, че подс. П. формално е осъществил
състава на престъпление по чл. 308, ал. 2 от НК.
Тук обаче следва да се въведат някой уточнения, с оглед
наведените от защитата аргументи пред ВРС /те са идентични и с тези във
въззивната жалба/ за оценка на това, какъв е вида на престъплението, свързано с
престъпното създаване на документа и най-вече, коя форма на подправка на
официален документ се установява от приобщената по делото доказателствена маса
– съставяне на неистински документ или преправяне на истински документ. В
основата на отговора стой заключението по допусната и приобщена по делото тройна
комплексна съдебно – почеркова и техническа експертиза. В отговора на пети
въпрос ВЛ са посочили, че „Инкриминираният документ е изготвен посредством сканиране
лицевата част и гъба на оригинално издаден Сертификат /най-вероятно този на
лицето П. с изтекла давност/, последвано от компютърна обработка - корекция на
определени текстовете в него, лазерно принтерно възпроизвеждане на двете страни
на документа върху бял лист хартия, изрязването им с определени размери, точно
им налагане и двустранно ламиниране“.
При това категорично изразено становище, следва и недвусмисления извод, че
деятелността на подсъдимия следва да се категоризира като съставяне на
неистински документ. Това е така, доколкото изследваният по делото „сертификат“ представлява нов обект, който до този
момент не е съществувал. Това е почти съвършена имитация на официален документ,
направена с високотехнологично съоръжение /очевидно принтер/, в която освен
размер, цветово оформление, лого и др., фигурират и най-малките подробности в
елементите. Напрактика в имитационния документ като съдържание е променена
единствено датата на валидност на Удостоверението. След това уточнение, въззивния
съд счита, че е налице съставяне на неистински документ, както и е налице
специалната цел – да бъде използван, впрочем това е сторено от подс. П. пред
компетентния орган за установяване на правнозначини факти – че е придобил
конкретната квалификация и претендира за преиздаване на сертификата
/удостоверението за конкретна правоспособност/.
Тук следва да се отговори на възражението на защита за
липса доказателства за авторство. То се аргументира с липсата на спомен у св. Д.,
касаещо личното подаване на документите от подс. П.. Трудно може да се изисква
от лице, чието задължение е да приема документи, да възстанови конкретен спомен
за заявител. А в крайна сметка това не е и нужно за настоящето производство. В
рамките на същото е изготвена СГЕ предмет на която е бил Заявление от №
89058/060 / 15.11.2016 г. и е изследван подписа в графа „заявител“. ВЛ е
категоричен, че той е положен от подс. П.. Това недвусмислено сочи, че заявител
на административната услуга е бил подсъдимия, респ. той е лицето сезирало
компетентния държавен орган. Поради горното и въззивния съд счита, че
посоченото възражение е неоснователно.
Същото отношение има решаващия съд и към наведените
аргументи за липса на субективния елемент. Обективните действия на подс. П.,
неговия житейски и професионален опит сочат, че същият е наясно с естеството на
издаване на конвенционалните сертификати от съответната Дирекция на „Морска
администрация“ и няма каквото и да е основание да се съмняваме във
възможностите му за анализ и разбиране на начина и изискванията за
преиздаването им, поради което съдът приема, че подсъдимият е и искал и целял
настъпването на общественоопасните последици.
С оглед горното и възприемането на останалите аргументи
на ВРС - липсата на доказателства за
съставяне на документа от подсъдимия, че той попада в обхвата на
чл. ал. 2 от чл. 308, тъй като представяла документ за придобита квалификация, ВОС
приема, че формално подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.
Въз основа на възприетата
фактическа обстановка обаче и преценка на доказателствата по делото, настоящият
въззивен състав счете, че при постановяване на първоинстанционния акт е
допуснато нарушение на материалния закон, което предпоставя отмяната на
присъдата на основание чл. 334, т. 2
във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК и постановяването на нова - изцяло
оправдателна такава с приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2
пр. 2 от НК.
Посочената
разпоредба визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното
деяние не е престъпно, и те са или деянието въобще не е общественоопасно, или
разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна, като
и в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като
малозначително. В конкретният случай съдът приема, че е налице втората
хипотеза, а именно обществена опасност, която е явно незначителна.
Основните доводи на въззивния съд в тази
насока са свързани с оценката обществената опасност на деянието, която намери
за занижена, до степен да елиминира престъпния му характер. В тази връзка
следва да се изведат на преден план мотивите за извършване на престъплението. Предмета
на престъплението е сертификат за определени умения на морско лице. По делото безспорно е установено, че подс. П. е придобил
посочения сертификат след надлежно изкаран курс и положен изпит пред
компетентен орган през далечната 2005 г., респ. Удостоверението е било
преиздадено 11.01.2010 г. и валидно до 10.01.2015 г.. Безспорно е установен и
друг факт, че подсъдимият като морско лице е назначаван и е работил на длъжност
„фитер“ /приложени по делото и последни контракти/. В тази връзка съгласно
Наредба № 6 и в частност Приложение № 1, за да заема посочената длъжност на
кораб в качеството на морско лице, подсъдимият изобщо не се е нуждаел от
валиден сертификат за придобита квалификация „Умение за управление на средства
за оцеляване и спасителна лодка“ /"Proficiency in Survival Craft and
Rescue Boats"/. Съгласно посоченото Приложение, този сертификат се изисква
за категория длъжности, каквато квалификация П. изобщо няма. При това положение
легитимация за посочените способности на подс. П. с разглеждания сертификат е
сведена до минимум. Отделно от това, в цитираната Наредба съществува разпоредба
– чл. 104, наличието на която обезсмисля изцяло представянето на неистински сертификати
от морските лица пред бъдещите си работодатели или посредници за работа /менинг-агенти/, по причина, че тяхното наличие или
валидност могат да бъдат проверени без особени трудности - дистанционно /арг.
на чл. 104, ал. 3 от Наредбата/.
Липсата на смислен мотив личи от факта, че преиздаването
на този сертификат се извършва след проверка в базата на съответната Дирекция
„Морска администрация“, където съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 82 от
НАРЕДБА № 6 се води регистрация на
морските лица и издадени свидетелства.
При тази нормативно създадена база данни, напрактика отсъства възможност да
бъде издаден сертификат, при липса на предпоставки за това. Няма логично
обяснение и обстоятелството, че на 15.11.2016 г. е представен за преиздаване
сертификат с валидност до 2019 г., а съгласно писмо от Дирекция „Морска
администрация – Варна“ /л. 99 от първоинстанционното дело/, вида на бланките за
отпечатване на сертификатите не е променян от 01.01.2010 г. до датата на
писмото – 11.04.2018 г. /обратното е прието в ОА и мотивите на ВРС/.
В подкрепа на горните
изводи и оглед разбирането, че за обществената опасност на деянието не е без
значение личността на извършителя, съдът предвид данните по делото приема, че и
обществената опасност на дееца значително занижена. До
този извод достигна, съобразявайки положителните характеристичните данни за
него, липса на противообществени прояви, утвърдени и многогодишни трудови
навици и добро име в обществото. Касае се за лице в предпенсионна възраст, в
края на трудовата си кариера, което с изключение на отразеното в справката му
за съдимост извършено отново формално престъпление, няма други прояви, които да
търпят обществена критика. В този смисъл категорично следва да се заключи, че
деецът има правилно отношение към установения правов ред в страната и
обсъжданото деяние е изолиран акт в поведението му. Според съда то е по-скоро
плод на спонтанна и необмислена постъпка, без реално осъзнаване на последиците
от нея.
Поради горното
съдът застъпва тезата за явна незначителност на обществената опасност на
деянието по смисъла на от гледна точка
на липсата на каквато и да е последователност или системност, наличие на
упорита престъпна воля у дееца, като най-вече се посочи степента на накърняване
на обществените отношения, свързани документооборота, която е с далеч по-ниска
степен в сравнение с обикновените случаи от този вид. Подобна необмислена
постъпка, която обладава състав на престъпление със съответните наказателните
последствия от това, би преградило развитието, и трудова реализация на подс. П.,
с оглед специфика на заеманата от него работна позиция. Би повлияло негативно и
на изградените семейни отношения, а не това е целта на закона, още по-малко на
прилагащите го. В този смисъл съдът, в настоящият си състав счете, че обществото би страдало далеч повече от
утвърденото прилагане на наказания, отколкото от случайните престъпления.
При тези данни съдът прие,
че обществените отношения, свързани с документирането и документооборота, пряко
рефлектиращи върху нормалното функциониране на съответните държавни органи и
структури, обект на защита по глава IХ
от НК, се оказват засегнати в една твърде незначителна степен, а от това
следва, че конкретното деяние няма характера на престъпно, съобразно критериите
на чл. 9, ал. 2
от НК.
По
изложените съображения съдът призна подс. П. за невиновен и го оправда.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: