Р Е Ш
Е Н И Е
№ 114
гр. Перник, 09.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Перник – Гражданска колегия, в публично
заседание на 29.01.2020 г., ІІІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан
Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното
от съдия Николов в.гр.дело № 00881 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
С Решение № 1735 от 21.11.2019 г. по гр. д. № 01770 по описа на Районен
съд Перник за 2019 г., съдът е отхвърлил
предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу А.Л.Н. искове.
Недоволен от така постановеното решение е останала ищецът „Топлофикация
Перник“ АД, който го обжалва изцяло в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. В жалбата
се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно неправилно и необосновано.
Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка на
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Моли първо инстанционното
решение да бъде отменено и постановено ново за уважаване на исковата претенция
в пълния й предявен размер като им бъдат присъдени направените пред двете
съдебни инстанции съдебни разноски.
Въззиваемата А.Л.Н. е подала писмен отговор, като моли подадената въззивна
жалба да бъде отхвърлена като й се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лева.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът установи,
че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен
иск по чл. 422, вр. чл. 124 ГПК с искане да бъде признато по отношение на
ответницата А.Н., че същата дължи на „Топлофикация
Перник” АД гр. Перник сумата от 1466.62 лв., представляваща стойност на
доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г. за апартамент № *, в ***; лихва за забава на месечните плащания в размер на 202.43
лв. за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.12.2018 г. до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че ответницата е абонат на
топлопреносното дружество и, че като такъв са в облигационни отношения във
връзка с продажбата на топлинна енергия за процесния апартамент, по което
правоотношение тя е неизправна страна.
Ответницата е подала писмен отговор, в който е
възразила, че не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск.
Оспорила е, че общите условия не са публикувани. Оспорила е количеството доставена
топлинна енергия.
Районният съд е
приел, че за исковия период насрещна страна по облигационното правоотношение с
ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия до ап. № *, в *** е била майката на ответницата Л.А.М., която е имала задължение
да заплаща разноските, свързани с ползването на веща, в случая цената на доставяната
й и ползвана от нея топлинна енергия. Приел е също така, че след като майката
на ответницата е починала на ***, то за исковия период от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г., собственик и ползвател на топлоснабдения имот е била Л.М..
Горното е дало основание на Районният съд да заключи, че ответницата съответно не е имала имала качеството „клиент“, не е нейно
задължението за заплащане на процесните суми и тя не дължи тяхното заплащане. Приел
е също така, че с оглед спазване на диспозитивното начало в процеса съдът е
обвързан от заявеното в исковата молба, че ищецът претендира сумите от
ответницатав лично качество, а не като наследник на починал потребител на
топлинна енергия.
Настоящият състав
намира за основателни оплакванията в жалбата за
незаконосъобразност на извода на районния съд, че жалбоподателката не е
пасивно материално легитимирана по иска по чл. 422 от ГПК.
От събраните по пред Районния съд писмени доказателства се установява, че с
Нотариален акт № 80, том II-ри, дело № 409/1967 г. Пернишкия народен съдия
майката на ответницата Л.А. е закупила от Градски народен съвет Перник недвижим
имот, представляващ ап. *, в ***. Между страните не е било спорно, че този имот
е идентичен с имота описан в исковата молба и с настоящ съдебен адрес ап. *, в ***,
т.е. имотът, предмет на прехвърлителната сделка от 1967 г. е процесният
апартамент. От Нотариален акт за дарение недвижим имот № 128, том II-ри, рег. №
7836, дело № 229 от 28.12.2017 г. по описа на нотариус М.М., е видно, че
ответницата в първоинстанционното производство А.Н. е на трето за процеса лице
– своята дъщеря притежавания от нея недвижим имот – процесния апартамент № *. От
Удостоверение за наследници изх. № *** на Общ. Перник се установява, че собственика
на имота по договора за покупко-продажба от 1967 г. Л.А.М. е починала, на ***,
като е оставила за наследници дъщерите си А.Л.Н. и Р. Л. Г.. По
първоинстанционното дело е прието като доказателство и Удостоверение изх. № ***,
от което се вижда, че Р. Л. Г., с ЕГН: ********** се е отказала от наследството
останало след смъртта на Л.А.М., като този отказ е вписан в специалната книга
при Районен съд Перник под № 99 от 22.11.2017 г.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав счита, че през процесния
период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. насрещна страна по облигационното
правоотношение с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия до имота
описан в исковата молба, е било лицето, което е било собственик, а именно – Л.М.,
майка на ответницата. По делото се установи, че лицето Л.М. – майка на
ответницата А.Н. е починала на ***, към който момент вече е била вдовица, като
е оставила за свой наследник по закон дъщеря си А.Н., предвид отказа от
наследство на Р. Г.. Последното обстоятелство, което не се оспорва от ответницата.
Именно в това си качество и на основание чл. 60, ал. 1 ЗН А.Н., като неин
наследник, носи отговорността за заплащане на процесните задължения, станали
част от наследството на починалия ѝ родител. В тази връзка въззивният съд
намира за неоснователни доводите на ответницата възприети от Районния съд, за
отсъствието на облигационно правоотношение с ищеца, обосновано с твърдението,
че не тя е живяла в имота и не е била собственик на същия през процесния период.
Както вече беше изяснено, нейната облигационно правна обвързаност с дружеството
жалбоподател за заплащане на сумите през процесния период има за свое основание
настъпилото наследствено правоприемство от собственика на имота през този
период, а не реалното използване на жилището от въззиваемата страна.
На настоящият въззивен състав на съда е служебно известно постановеното по възз.
гр. дело № 99 по описа на Окръжен съд Перник за 2019 г. Решение № 112 от 08.04.2019 г., но не споделя
направените в него правни изводи.
Така приетата за установена по делото пасивна материалноправна легитимация
на въззиваемата А.Н. да отговаря по процесните искове като наследник по закон
на длъжника обосновава проверката на въззивния съд за наличието на втората
предпоставка, обуславяща възникването в полза на топлофикационното дружество на
процесните притезания – реалната доставка на топлинна енергия, обуславяща
възникването в тежест на потребителя на основното му задължение към насрещната
страна по облигационното правоотношение, а именно да заплаща цената на
доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия.
Процесният имот е в сграда в режим на етажна собственост и съгласно
разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между
индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни
компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост,
изчислена като разликата между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода,
включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от
потребителя сума.
Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация
– Перник“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на
претендираната цена. Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на
вещото лице, обективирани в заключението по приетата пред Районния съд съдебно
– техническа експертиза, което въззивният съд кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и
неоспорено от страните. В заключението е отразено, че същото е изготвено при
анализ на приложените по делото документи, изискани такива от ищцовото
дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по
делото лице, конкретно „Техем сървисис“ ЕООД. Посочено е, че системата за
дялово разпределение е въведена в СЕС, чрез сключен договор между потребителите
на топлинна енергия в СЕС за процесния обект за доставка и монтаж на уреди за
дялово разпределение, отчитане на средствата за измерване и извършване на
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите. Между ищеца и
ФДР, обслужваща сградата, в която се намира процесният апартамент, бил сключен
договор от 30.11.2011 г. Изяснено е, че за процесния период технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от отчетената ежемесечно от общия
топломер брутна топлоенергия, като на ФДР е подавана за разпределение само
нетната такава, съвпадаща по отчетни периоди с отразената в изравнителната
сметка, а изчислените технологични загуби са за сметка на топлофикационното
дружество.
Вещото лице е достигнало до извод, че през исковия период за процесния имот
са били начислени като дължими прогнозна топлоенергия за отопление – такава,
отдадена от сградната инсталация, за отопление „имот“ – за работещи в
помещенията хол, дневна, спалня и кухня отоплителни тела с монтирани ИР, отоплително
тяло в помещението баня „щранг – лира“, отдаващо непрекъснато топлоенергия през
отоплителния сезон, както и за битова гореща вода, последната определена в
съответствие с показанията на монтираният
водомер за топла вода. Разпределяната до имота топлинна енергия по
действителния отчет на средствата за измерване в СЕС след отчетния период е
била изравнена с прогнозната, което е било отразено в индивидуалната
изравнителна сметка. В заключението е посочено, че през релевантния период в
изравнителната сметка са били включвани суми за топлинна енергия за общите
части на етажната собственост. Начислявана е и сума, представляваща стойност на
вноските за услугата „дялово разпределение“. В експертизата е отразено, че СТИ
– общ топломер е преминал през съответните метрологични проверки, в частност –
през 2015 г. и 2017 г. Общата дължима сума за исковия период възлиза на 1466.22
лв. и включва цената на топлинната енергия за следните компоненти: сградна
инсталация, отопление „имот“ – за топлинна енергия, отдадена от отоплителните
тела в имота и за битова гореща вода, както и вноските за услугата дялово
разпределение. В кориците на делото няма данни за постъпили плащания от страна
на ответницата, каквито всъщност не се и твърдят и не се доказват от нея.
Изложеното дотук води до извод, че дружество – жалбоподател е изпълнило
основното си задължение по процесното облигационно правоотношение като е
доставило до исковия топлоснабден имот топлинна енергия на обща стойност от 1466.22
лв. Следователно, за въззиваемата, като наследник на купувача на топлинната
енергия и негов потребител, е възникнало задължение спрямо топлофикационното
дружество – продавач на същата да заплати нейната цена.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 124 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се
явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава
върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
124 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд счита, че предвид акцесорния
му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното
вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено
доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в
този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в
качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната
мораторна лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този
смисъл. По отношение размера на мораторната лихва, съдът приложи разпоредбата чл. 162 ГПК,
като с помощта на специализиран софтуер съдът
изчисли, че размерът на законната лихва за забава върху главницата от
1466.22 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. възлиза на сумата от
202.43 лв., до който размер акцесорната претенция е основателна. Не се установи
въззиваемата да е погасила вземането чрез плащане, което обосновава основателността
и на тази искова претенция.
От всичко гореизложено следва изводът, че предявените искове са доказани по
своето основание и размер и като такива следва да бъдат уважени.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната
жалба е основателна, като обжалваното решение на РС Перник е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
При този изход на спора А.Л.Н. дължи на дружеството жалбоподател сумата от
555.14 лв. разноски по делото, от които 33.38 лв. д.т. в заповедното производство, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 33.38 лв. д.т. пред първата инстанция, 140 лв.
депозит за вещо лице, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение пред първата
инстанция, 15 лв. за съдебни удостоверения, 33.38 лв. д.т. пред въззивната
инстанция и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горното и в същия смисъл, Окръжен съд Перник
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1735 от 21.11.2019 г. по гр. д. № 01770 по описа на
Районен съд Перник за 2019 г., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, срещу А.Л.Н., с ЕГН: **********,***,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124 от ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.Л.Н. дължи на „Топлофикация–Перник“ АД сумата от 1466.22 лв., представляваща стойност на доставена
и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 202.43 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 8692
по описа на Районен съд – Перник за 2017 г., е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА А.Л.Н., с ЕГН: **********,***
да заплати на „Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ сумата от 555.14 лв. разноски по делото, от които 33.38 лв. д.т.
в заповедното производство, 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 33.38 лв. д.т. пред първата
инстанция, 140 лв. депозит за вещо лице, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение
пред първата инстанция, 15 лв. за съдебни удостоверения, 33.38 лв. д.т. пред
въззивната инстанция и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.