МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 1581/2016г. НА ДнРС
Районна
прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение срещу Й.З.К., за престъпление по
чл.343в,ал.2 във вр. ал.1 НК.
В обвинители акт се сочи, че на
18.07.2016 година, около 14:30 часа в гр. Дупница, в ж.к. „Бистрица”, срещу блок № 48 подсъдимият е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди 80” с per.
№ Р 4799 РР, без съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление (наложено с влязло в сила на 28.06.2016 г. Наказателно постановление № 16-1085-000143/11.02.2016 г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР град
Русе Представителят на прокуратурата
поддържа предложението и предлага на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване
от свобода” в среден размер, което да изтърпи ефективно.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дал е писмено
обяснение,че не е извършил престъплението, тъй като автомобила бил управляван
от друго лице.
Впоследствие, производството по делото е продължило при усл.
на чл.269 ал.3,т.1 НПК, тъй като същият не е намерен на посочения от него
адрес. Защитника излага доводи,че се касае за административно нарушение и
предлага подсъдимия да бъде оправдан и му се наложи административно наказание.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по
отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
С наказателно постановление №
16-1985-000143/11.02.2016г. на началник сектор „пътна полиция“ при ОДМВР
гр.Русе,влязло в сила на 28.06.2019г.., на подсъдимия К. е наложено
административно наказание ,за нарушение по чл.177,ал.1,т.2 ЗДвП.
На 18.07.2016г. подсъдимият управлявал лек
автомобил в гр.Дупница. В района на ж.к.“Бистрица“.Пред бл.48,същият бил спрян за проверка от свид.К.-
служител на КАТ при ОДМВР гр.Кюстендил.При проверката, подсъдимият не
представил свидетелство за управление на МПС като казал,че не притежава т.. След
направена справка в регистрите на МВР се установило,че на подсъдимия не е
издавано свидетелство за управление на МПС.
Съдът прие за установена горната фактическа
обстановка, като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не
си противоречат,установяват събитията в своята последователност и се подкрепят
от писмените доказателства. Съдът е допуснал и разпитал свид.И., който
подсъдимият е посочил във възражението,че е управлявал автомобила, като
последния установи,че не е бил заедно с К. *** на посочената дата, както и че
последния действително не притежава свидетелство за управление, но от дълги
години управлява различни МПС-та.
С оглед на така установеното,
съдът прие,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението са обществени
отношения, свързани с транспорта,правилата за безопасност на движението.
Престъплението е от вида на “безрезултатните престъпления на просто
извършване”, от категорията на общоопасните. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие- управлява МПС. Това действие е извършено от подсъдимия, в срока на изтърпяването на наказание по чл.177,ал.1,т.2-за управление
на МПС, без да притежава съответното свидетелство, наложено по административен ред, за същото деяние.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА
Субект на престъплението е
подсъдимия.Претъплението е извършено умишлено. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл.343в, ал.2във вр.с ал.1 НК, призна го за виновен
и му наложи наказание.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът определи наказанието,съобразно изискванията на чл.54 НК като взе предвид вида и пределите, визирани в чл.343в, ал.1 НК, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието не е висока,
предвид вида и ниската степента на засягане на обществените отношения от
конкретното деяние.
Степента на обществена опасност на дееца е висока-същият е
осъждан многократно за различни престъпления ,като явно не проявява критичност
към поведението си, а още по-малко към конкретното престъпление. Отегчаващи вината обстоятелства-миналите
осъждания.
Смекчаващи вината обстоятелства-няма.
С оглед на изложеното,въпреки,че не са налице смекчаващи
вината обстоятелства, с оглед ниската степен на обществена опасност на деянието
и не особено значителното засягане на обществените отношения, съдът наложи
наказание в предвидения от закона минимум -една година ”лишаване от свобода”.
С оглед обстоятелството,че подсъдимият е
осъден за леко престъпление,с ниска
степен на обществена опасност, както и
влошеното здравословно състояние/ за което има представени доказателства/ ,съдът
прие,че са налице предпоставките на чл.57, ал.3 ЗИНЗС и определи първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Съдът прие,че с така наложеното наказание ще
се постигнат целите ,визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита
подсъдимия, като му се отнеме възможността да извърши и други престъпления,
както и да се въздейства възпитателно и предупредително и на останалите членове
на обществото.
ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА
Защитника на подсъдимия излага доводи,че са налице
предпоставките на чл.305,ал.6 НПК ,тъй като
деянието не представлява престъпление, а административно наказание и
предлага подсъдимия да бъде оправдан, като съдът му наложи т..
Съдът счита,че в случая искането е не само неоснователно, а
и недопустимо. Действително, когато за едно и също деяние осъществява съставите
,както на престъпление, така и на административно нарушение, съдът може да
приложи горната разпоредба, но в случая, конкретното деяние е инкриминирано
само като престъпление,като ЗДвП не съдържа състав на административно
нарушение.
По
горните съображения, съдът постанови мотивите си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: