Решение по дело №3537/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6695
Дата: 29 октомври 2018 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20171100103537
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

        

РЕШЕНИЕ

гр. София, 29.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

              СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на осемнадесети септември  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                            

 

 

 

Съдия Вергиния Мичева-Русева

             

 

 

 

при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3537 по описа за 2017  година и за да се произнесе, взе предвид следното:

               

 

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени  искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ   и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

              Ищецът  П.В.С. твърди, че на 11.09.2003 г. бил привлечен като обвиняем по ЗМ № 26р/2003 г. на СДВР, пр.пр. № 9742/2003 г.  на СРП за извършени престъпления по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, предл.1, алт.1, предл. 2, алт.2, предл.3, алт.2, предл.4, алт.1 НК и по чл. 339, ал.1, предл.1, предл.2 и предл.4, алт.2 и алт. 6. С Присъда  от 16.12.2010 г. по н.о.х.д.№ 16577/2007 г. на СРС, НО, 5 състав, бил признат за невиновен в извършване на горните престъпления, която присъда била потвърдена при инстанционния контрол и влязла в сила на 21.03.2012 г. В исковата молба се твърди, че ищецът, вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение в престъпленията, за които бил оправдан, е претърпял подробно описаните неимуществени вреди. Навел е твърдения, че е претърпял и имуществени такива, в размер  на 80 000 лева, които представлявали равностойността на собствения му автомобил, който бил иззет като веществено доказателство по наказателното дело. Лекият автомобил бил марка „Ауди“, модел „А4“, рег.№ ******, с номер на рама WAUZZZ8DZSAO78369 и двигател ADPO29266, червен на цвят. Към датата на изземването му автомобилът бил почти нов и неизползван с пазарна стойност 40 000 евро, а към 2016 г., когато му бил върнат, установил, че описаното МПС било тотална щета – напълно негоден за нормално ползване съобразно с предназначението му. Съобразно с изложеното моли да бъде осъден ответника Прокуратурата на РБ да му заплати следните суми: сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на иззето МПС с  марка „Ауди“, модел „А4“, рег.№ ******, с номер на рама WAUZZZ8DZSAO78369 и двигател ADPO29266, претърпени вследствие на незаконно обвинение в престъпления, за които ищецът бил оправдан с влязла в сила Присъда  от 16.12.2010 г. по н.о.х.д.№ 16577/2007 г. на СРС, НО, 5 състав, и сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в престъпления, за които ищецът бил оправдан с влязла в сила Присъда  от 16.12.2010 г. по н.о.х.д.№ 16577/2007 г. на СРС, НО, 5 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано от датата на влизане в сила на присъдата – 21.03.2012 г., до окончателното изплащане. Не претендира разноски за настоящото производство.

                Ответникът П.на РБ оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва Прокуратурата да отговаря за съхранението на веществените доказателства с оглед на което,  не следвало и да  дължи обезщетение за претендираните имуществени вреди. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между вредите и  незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерен и несъобразен с действително претърпените вреди, принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД  и трайната съдебна практика.

               Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

              Между страните в процеса не е спорно, а и се установява  от приобщените към настоящото производство н.о.х.д.№ 16577/2007 г. на СРС, НО, 5 състав, ведно с в.н.о.х.д.№ 1695/2011 г. на СГС, НО, 9 въззивен състав, както и ЗМ № 26р/2003 г. по описа на СДВР, пр.пр. 9742/2003 г. на СРП, че ищецът П.В.С., ЕГН **********, бил оправдан с влязла в сила на 21.03.2012 г. Присъда от 16.12.2010 г., постановена по н.о.х.д.№ 16577/2007 г. на СРС, НО, 5 състав, потвърдена с Решение № 444 от 21.03.2012 г. по в.н.о.х.д.№ 1695/2011 г. на СГС, НО, 9 въззивен състав, неподлежащо на обжалване.

            Досъдебното производство ( предварително разследване) по наказателното дело било образувано на 25.02.2003 г. с Постановление на дознател при СДВР – л.1 от том I на ЗМ № 26р/2003 г. по описа на СДВР, пр.пр. 9742/2003 г. на СРП. Настоящият ищец бил привлечен в качеството му на „уличено лице“ с  постановление на л. 193 от том II  от ДП. В протокола е отразено, че е за вземане на мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева от 11.09.2003 г., тъй като дознателят при СДВР установил, че лицето П.В.С.  е извършил престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Мярката за неотклонение е определена спрямо уличения вече С., тъй като е взета по реда на действащия тогава НПК /отм. с §2 от преходните и заключителните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс - ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г., в сила от 29.04.2006 г./ На същата дата 11.09.2003 г. П.С. е разпитан в качеството си на уличено лице .Съгласно протокола за разпит, обективиращ изявления на П.С., които  могат да бъдат ценени в настоящия процес, при сключването на договора за покупко – продажба на инкриминирания автомобил с марка „Ауди“, описан подробно в исковата молба, П.С. не се е явил лично пред нотариуса и не е положил лично подписа си, съответно не е извършено в негово присъствие нотариалното действие „заверка на подпис“. В протокола за разпит, подписан от настоящия ищец същият е заявил пред органа по разследването, че договорът му е донесен подписан от продавача в графата за „купувач“ и П.С. никога не бил ходил при нотариус да подписва каквито и да било документи, свързани с автомобила. Твърденията на настоящият ищец били, че е купил колата от В. Ж.от гр. Дупница за 15 000 лева. Същото е удостоверено и в протокол за разпит от 24.03.2003 г. на л. 30 и протокол за разпит от 14.04.2003 г. на л. 90 от том I. От материалите по предварителното разследване и справките извършени в КАТ се установява, че автомобилът с марка „Ауди“, модел „А4“, рег.№ ******, с номер на рама WAUZZZ8DZSA078369 и двигател ADP029266, червен на цвят, бил собственост на Н.Й.Н., ЕГН **********, и бил управляван от лицето П.В.С. по време на специалната полицейска операция на СДВР, проведена на 04.02.2003 г. Инкриминираното МПС е иззето с протокол от 06.02.2003 г. на л. 14 от том I на предварителното разследване на основание чл. 135, ал.1 НПК/отм./, като в графата „обяснения на лицата за намерените и иззетите предмети“ П.С. посочил, в пълно противоречие със заявленията му при горните разпити, проведени няколко месеца по – късно, че автомобилът го е закупил от Пламен от гр.Варна през месец май 2002 г. В кориците на досъдебното производство се намират и  молба за регистрация и промени в регистрацията на МПС, квитанция за внос № 4 – 7183/08.07.1998 г., видно от които  лекият автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, рег.№ ******, с номер на рама WAUZZZ8DZSA078369 и двигател ADP029266, червен на цвят, бил внесен от Германия през 1998 г. и регистриран на името на посочения по – горе Н.Й.Н. – свидетелство за регистрация  Серия Р № 633349 на л. 42 том I.

            По ЗМ № 26р/2003 г. са приложени оригинали на договор за покупко – продажба на МПС от 24.04.2002 г. и Пълномощно от 23.07.2003 г., съответно на л. 130 и л. 131 на том I. В договора е отразено на лицевата част, че е сключен на 24.04.2002 г. с продавачи Н.Й.Н. и В.З.Н., и купувач П.В.С.. Вещта била индивидуализирана като лек автомобил  марка „Ауди“, модел „А4“, ДК .№ ******, с номер на рама WAUZZZ8DZSA078369 и двигател № ADP029266. Цената била платена и е отразено, че е в размер на 200.00 лева, като представено било и гореописаното свидетелство за регистрация на МПС на името на Н.Н.. Положени били подписи за продавачите и за купувача.  На гърба на договора е поставен правоъгълен печат, в долната дясна част на който има и кръгъл печат на нотариус С.К.с рег.№ 270 при НК, с район на действие Софийски районен съд, който удостоверявал, че подписите положени върху документа, обективиращ  покупко – продажбата на процесния автомобил, били положени от Н.Й.Н. В.З.Н. и П.В.С. на 24.04.2002 г. От своя страна в  Пълномощно от 23.07.2002 г., изходящо от същите тези лица, посочени в договора като продавачи, е отразено, че последните упълномощават П.В.С. да управлява, ползва и се разпорежда възмездно или безвъзмездно със собственото им МПС, марка „Ауди“, модел „А4“, ДК .№ ******, с номер на рама WAUZZZ8DZSA078369 и двигател № ADP029266, в страната или в чужбина. Да има право да го продаде на когото намери за добре и за цена и условия, каквито той прецени; да извършва всякакви фактически или правни действия с този автомобил, части от него или права по отношение на него. Пълномощното съдържало и други конкретно посочени действия, които упълномощения П.В.С. можел да извършва, и също е с нотариална заверка на подписите на Н.и В.Н., което нотариално удостоверяване е извършено от нотариус Р.Д., рег. № 274 при НК, с район на действие СРС. В том III на  ЗМ № 26р/2003 г. на СДВР, на л. 342, се намира Протокол за разпит на уличено лице – П.В.С., подписан от последния и  чиито заявления, както е посочено по – горе могат да бъдат съобразявани в настоящия процес, тъй като в тази си част документът има характер на частен свидетелстващ. Пред дознателя настоящият ищец твърдял, че подписът  в графа „купувач“ върху оригинала на договора за покупко – продажба, сключен на 24.04.2002 г. с Н.и В.Н., не бил положен от него.  П.С. заявявал категорично, че никога не бил подписвал този договор, донесли му го подписан. На следващо място на л. 383 в Протокол за предявяване на полицейско разследване уличеният П.С. е заявил отново, че инкриминирания автомобил не го е придобил като своя собственост, а само го е  ползвал. В о.с.з. на 17.06.2010 г. по н.о.х.д.№ 16577/2007 г. на СРС, НО, 5 състав, подсъдимият вече П.С. е дал обяснения, отразени в протокола, като отново е навел твърдения, че автомобила не е негова собственост, а на лицето Н.П.– К., който понеже нямал свидетелство за управление на МПС искал П.С. да го вози, до където трябва, а през останалото време подсъдимия можел да го ползва за собствени нужди.

               На л. 209 в том II на ЗМ № 26р/2003 г. на СДВР се съдържа справка от Звено Информационно обслужване към СтСлС, установяваща, че към датата на образуване на процесното досъдебно производство  срещу П.В.С. е имало следните дела:  С-249/03.05.1996 г. , пр.пр. № 6197/96 г. на СРП по описа на 01 ТСО при СтСлС за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, като на 03.05.1996 г. спрямо П.С. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В справката било отразено и че срещу лицето П.В.С. е образувано и С-82/05.02.2003 г. с пр.пр.№ 8558/2003 г. на СРП по описа на 05ТСО при СтСлС за престъпление по чл. 214, ал. 1,предл.2 вр. с чл. 20, ал. 4,пр.6, вр. с ал. НК. На 06.02.2003 г. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 24 часа. Делото било спряно на основание чл. 239, ал. 1, т.3 НПК.

                Установява се, а и не се отрича от подсъдимия – ищец по настоящото дело, че е поискал делото или да бъде прекратено, или да влезе в съда по обвинителен акт. Изявления се съдържат в молба, депозирана от П.С..

               Обвинителен акт от 07.02.2007 г. бил внесен в съда и било образувано н.о.х.д.№ 1840/2007 г. по описа на СРС, НО, 5 състав / също приложено към настоящото дело/.  В обвинителния акт представителят на Прокуратурата  повдигал обвинение пред съда срещу П.В.С.  за престъпления по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, предл.1, алт.1, предл. 2, алт.2, предл.3, алт.2, предл.4, алт.1 НК и по чл. 339, ал.1, предл.1, предл.2 и предл.4, алт.2 и алт. 6. Образуваното съдебно производство било прекратено  и делото било върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

                Видно от документ  на л. 1 от н.о.х.д.№ 16577/2007 г. на СРС, НО, 5 състав представителят на Прокуратурата пискал съдебното производство по делото да продължи  предвид това, че липсвало каквото и да било съществено процесуално нарушение, касаещо противоречие между цифровото и словесното изписване на  изпълнителното деяние в частта по повдигнатото обвинение по чл. 215 НК. С разпореждане от 10.01.2008 г. делото  под посочения номер било насрочено в о.с.з. на 06.03.2008 г.

              На л. 12 от наказателното дело се намира справка за съдимост към 04.02.2008 г., видно от която подсъдимият тогава П.В.С. вече бил осъждан по н.о.х.д.№ 896/2005 г. по описа на СРС, НО. Съгласно отразеното в справката извлечение от акта на съда от 11.04.2005 г. , П.С. е бил признат за виновен в извършване на друго престъпление против собствеността.

              По н.о.х.д.№ 16577/2007 г. на СРС, НО, 5 състав са  проведени  10 открити съдебни заседания, в които подсъдимият се явявал лично, като в  о.с.з. на 02.11.2010 г. и о.с.з. на 16.12.2010 г. П.В.С. е доведен от следствения арест в Шумен. Видно от  Писмо на заместник – районен прокурор при СРП на л. 293 от наказателното дело с вх.  № 31508 от 19.10.2010 г.  на СРС  установява, че подсъдимият П.В.С.  се намира в следствения арест на Окръжен следствен отдел към ОП – Шумен, където бил с мярка задържане под стража по ДП № 154/09 по опис на ОДП – Шумен, пр.пр. № 1027/09 по опис на ОП – Шумен.  Относно соченото досъдебно производство в кориците на в.н.о.х.д.№ 1695/2011 г. на СГС, НО, 9 въззивен състав, се съдържат доказателства / л. 14/, че  към дата 15.09.2011 г. П.В.С. е подсъдим по н.о.х.д. № 303/2011 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Видно от Писмо, рег. № И 1372, ЕКЗ 1 от 07.11.2008 г. на звено „Информационно обслужване“ при ССлС  след извършена проверка в информационната система,  подсъдимият П.В.С. бил задържан на 06.02.2003 г. в следствения арест на бул.“******42 по  друго сл.дело № 82/2003 г. по описа на 05 ТО при СтСлС, пр.пр. 8558/2003 г. на СРП за извършено престъпление по чл. 214 НК. На 14.02.2003 г. мярката за неотклонение била изменена в „парична гаранция“ в размер на 1500 лева.   

            За да постанови оправдателната присъда, СРС, НО, 5 състав е приел, че собствеността на инкриминирания автомобил не може да бъде установена, тъй като от графологичните експертизи по делото се установявало, че подписите на Н.Н. и В.Н.в договора за покупко – продажба и пълномощното не били положени от тях.

           По протест на Прокуратурата било образувано в.н.о.х.д.№ 1695/2011 г. по описа на СГС, НО, 9 въззивен състав, по което са проведени три о.с.з, като две от тях отложени поради необходимост от явяване на подсъдимия по наказателното дело в Шумен и конвоирането му от Затвора в гр.Ловеч. С решение № 444 от 21.03.2012 г. СГС, НО, 9 въззивен състав първоинстанционната оправдателна присъда била потвърдена.

           С Определение от 05.10.2012 г. и на основание чл. 306 НПК СРС, НО, 5 състав, се произнесъл по веществените доказателства, като върнал пистолет марка „Байкал“  на лицето Р.М.Ф., а веществено доказателство „плетена шапка, тип скиорска“ било отнето в полза на Държавата с цел унищожаване като вещ без стойност. По отношение на процесния лек автомобил марка „Ауди“ с ДК№ ****** произнасяне на съда е обективирано в Протоколно Определение  от 07.06.2016 г. на л. 480 от н.о.х.д.№ 16577/2007 г. на СРС, НО, 5 състав. В мотивната част на същото е прието, че подсъдимият П.В.С. е имал право да управлява, ползва и да се разпорежда с иззетия автомобил по силата на Пълномощното от 23.07.2002 г., поради което  МПС в качеството си на веществено доказателство следвало да му бъде върнато. Съдът постановил и  съответен диспозитив в тази посока. Същевременно съгласно изисканите справки от АИС – КАТ на л. 477 и л. 479  категорично по отношение на собствеността на автомобила е отразено, че собственик е Н.Й.Н., ЕГН **********.

               Изслушана е по настоящото дело съдебна – автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според САТЕ  иззетият автомобил с марка „Ауди“ е бил в експлоатация от 1995 г., след разчитане на VIN кода. Към датата на изземването му е бил в експлоатация 8 години, а към датата на огледа на 14.09.2018 г. е бил в експлоатация 23 години. Към датата на изземването му – 06.02.2003 г.  средната пазарна цена на процесното МПС била около 20 088 лева. Вещото лице е установило следните щети – амортизация на акумулатора – 200 лв.; амортизация на четирите гуми  заедно с резервната – 500 лв.; масло за двигателя – 120 лв.; необходимост от цялостно пребоядисване на автомобила – 1500 лв.; необходимост от цялостен ремонт на двигателя – минимум 2000 лв. Общата сума на щетите възлизала на 4320 лв. при средна пазарна цена на МПС с посочената марка, модел и година на въвеждане в експлоатация от 2133 лв., следователно била налице тотална щета.

              Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.З.П.– съпруга на ищеца, и Х.С.Х.. Свидетелката П.установява, че във връзка с воденото наказателно производство срещу съпруга й той получил сериозен емоционален стрес; не се чувствал добре психически и емоционално. Свидетелят Х.Х.излага, че тренирали заедно „сумо“ с ищеца и той се притеснявал за това как ще се отрази на имиджа му като състезател воденото наказателно производство. Съдът кредитира показанията на свидетелите, включително и тези на Е.П.след преценката им по чл. 172 ГПК, като  непосредствени  и достоверни, без да противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.

              Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                Съгласно  чл. 2  ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ  държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при  обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Легитимиран ответник по иск с процесното правно основание е Прокуратурата на РБ, като процесуален субституент на държавата. Тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер, както и да осъществява ръководство и надзор над разследващите органи при извършваните от тях  процесуални действия в хода на досъдебното производство, като  в случая е водено предварително разследване по реда на НПК/отм./ Налице е и влязла в сила присъда, с която настоящият ищец е оправдан по повдиганите му обвинения в престъпления по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, предл.1, алт.1, предл. 2, алт.2, предл.3, алт.2, предл.4, алт.1 НК и по чл. 339, ал.1, предл.1, предл.2 и предл.4, алт.2 и алт. 6 НК.

             По имуществените вреди:

              Ищецът е претендирал присъждане на сумата от 80 000 лева, представляваща стойността на иззет лек автомобил  с марка „Ауди“, модел „А4“, ДК .№ ******, с номер на рама WAUZZZ8DZSA078369,двигател № ADP029266, червен на цвят. Съобразно с доказателствената съвкупност по делото, обсъдена подробно по – горе, съдът намира искът за репариране на имуществени вреди за неоснователен. Вредата, под формата на загуба – тотална щета  на описания лек автомобил, за да подлежи на репариране следва да е настъпила в патримоноума на ищеца като закономерна последица от незаконно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение в престъпленията, за който бил оправдан в последствие с влязла в сила Присъда от 16.12.2010 г. по н.о.х.д.№ 16577/2007 г. на СРС, НО, 5 състав. В процесния случай по мнение на настоящия състав на съда ищецът не е доказал да е собственик на иззетия като веществено доказателство лек автомобил. Съгласно константната съдебна практика изявленията на страните, дадени  в хода на наказателното производство и обективирани в съответните официални документи – протоколи за разпит например, подписани от тях, и когато съдържат неизгодни за тази страна факти,  съставляват признание по смисъла на чл. 175 ГПК и като такова са доказателствено средство, което съдът цени наред с останалите доказателства по делото. В хода на целия наказателен процес настоящият ищец П.В.С. е заявявал, че подписът в графата „купувач” на процесния договор  от 24.04.2002 г. за покупко – продажба на МПС, което по – късно било иззето като веществено доказателство, не е негов – така  например в Протокол за разпит на уличено лице от 11.09.2003 г. П.С. заявява, че при сключване на договора за покупко – продажба не се е явил лично пред нотариуса и не е  положил  лично подписа си; както и че никога не бил ходил пред нотариус, за да подписва каквито и да било документи, свързани с инкриминирания автомобил. Същото е  заявил и е отразено в Протокол за разпит на л. 342 от том III на ЗМ № 26р/2003 г. на СДВР, като П.С. твърдял, че договорът за покупко – продажба  от 24.04.2002 г., сключен с продавачите Н.и В.Н. и с предмет - иззетия автомобил, му бил донесен подписан. Също и в Протокол за предявяване на полицейско разследване на л. 383 от ЗМ № 26р/2003 г. на СДВР; в протокол за разпит от 24.03.2003 г. на л. 30 и протокол за разпит от 14.04.2003 г. на л. 90 от том I на същото ЗМ. От своя страна  по наказателното дело категорично е установено, че лицата, посочени като продавачи – Н.Й.Н. и В.З.Н.  не са полагали подписите си в документа, обективиращ процесната сделка за покупко – продажба на МПС. При тази фактическа установеност от правна страна  е налице нищожност на удостоверената сделка поради липса на съгласие – порок по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за който съдът винаги следи служебно. Нещо повече –категорично може да се заключи, че  след като ищецът не се е явил лично да положи подписа си пред нотариуса, то извършеното нотариално действие – „заверка на подпис” също е нищожно –арг. от чл. 576 ГПК. Последното влече нищожност на договора за покупко – продажба на още едно, по – силно основание – липса на форма, каквато чл. 144, ал. 2 ЗДвП изисква. Единствено за пълнота следва да се посочи, че за да постанови Определението от 07.06.2016 г. по н.о.х.д.№ 16577/2003 г. по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, СРС, НО, 5 състав е приел, че подсъдимия П.В.С. се легитимира като собственик въз основа на Пълномощно от 23.07.2002 г., който извод на съда не намира нормативна опора. Пълномощното като документ обективира едностранната сделка „упълномощаване” и в никакъв случай няма транслативен ефект – недопустимо е да се приема, че с пълномощно може да се прехвърля собствеността върху каквато и да било вещ – упълномощаването е едностранна, по правило безвъзмездна сделка,  а договорът за покупко – продажба  на МПС е двустранна, възмездна сделка с облигаторно – вещно действие. Ето защо за настоящия състав на съда Определението от 07.06.2016 г. по н.о.х.д.№ 16577/2003 г. на СРС, НО, 5 състав е постановено contra legem, а и в резултат на него не може да възникне право на собственост върху върнатата вещ.  

              По неимуществените вреди:

              Константната съдебна практика категорично приема, че всяко лице, участник в съдебно производство, особено наказателно такова, обичайно търпи вреди – неудобства, страх, притеснение от изхода на делото и пр., за чието установяване  няма ограничения в процеса на доказване. Нетипичните вреди обаче, каквито твърди да е претърпял настоящия ищец -  диабет II степен, хипертония и агорафобия подлежат конкретно на доказване  по делото. Предвид изложеното и след преценка  на  събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства, съдът намира, че ищецът П.С. е претърпял единствено типичните за един участник в наказателно производство морални болки и страдания, които стоят в пряка причинна връзка с воденото срещу него н.о.х.д.№ 16557/2003 г. по описа на СРС, НО, 5 състав. Обезщетението  следва да се определи по справедливост – арг. от чл. 52 ЗЗД, а неговата единствена цел е да възстанови психическото, емоционалното и психологическо равновесие на увредения   ищец, без да води до  неоснователното му обогатяване. Съдържанието на понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД  е изяснено в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Същото не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът съобразява при определяне на справедлив размер на обезщетението при деликт по чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е и процесния  са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участие  на ищеца процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период.  В конкретния случай срещу ищеца е било повдигнато обвинение в  извършване на две тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпления. Взетата спрямо него мярка за неотклонение „гаранция в пари” не се отличава с висок интензитет на засягане на основни  негови права. Действително са извършени сравнително голям брой процесуални и процесуално – следствени действия с участието на П.С.. От своя страна наказателното производство от привличането на ищеца С. в качеството му на уличено лице – 11.09.2003 г., до приключване на наказателното дело с постановяване на Решение № 444  от 21.03.2012 г. по в.н.о.х.д.№ 1695/2011 г.  на СГС, НО, 9 въззивен състав, макар и да е с продължителност от  8 г.  6 месеца и 11 дни, не надхвърля стандарта за разумен срок. Делото се е отличавало с фактическа и правна сложност – разпитвани са множество свидетели –близо 21 на брой; изготвяни са множество експертизи,  налице били и многобройни писмени доказателства. Част от заседанията са отлагани и насрочвани за други дати с оглед служебна ангажираност на  процесуалните представители на страните, както и по искане на самия подсъдим с оглед  пътуване  до Лондон с учебна цел. Производството е разгледано от две инстанции, а всички действия на съдебните състави са били насочени и са осигурили своевременното му движение в съответствие с действащите тогава  разпоредби  на НПК/отм./, като не са допуснати големи периоди на бездействие, включително и когато е връщано за доразследване от наблюдаващия прокурор, тъй като са определяни изключително кратки срокове за това –  средно в рамките на около 14 дни. На следващо място  съдът преценява и съдържащите  се надлежни писмени доказателства  в кориците  на ЗМ № 26р/2003  г. на СДВР, пр.пр. № 9743/2003 г. на СРП,  ведно с н.о.х.д.№ 16557/2007 г. на СРС и в.о.н.о.х.д.№ 1695/2001 г. на СГС, установяващи, че  настоящият ищец  още в хода на наказателното производство вече бил със статут на осъждан по н.о.х.д.№ 896/2005 г. по описа на СРС, НО. По отношение на него имало образувани още  следните дела:  С-249/03.05.1996 г. , пр.пр. № 6197/96 г. на СРП по описа на 01 ТСО при СтСлС за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Вземана била спрямо П.С. още на 03.05.1996 г. мярка за неотклонение „задържане под стража“. В хода на процесните наказателни дела, видно от писмо на заместник – районен прокурор при СРП на л. 293 от наказателното дело с вх.  № 31508 от 19.10.2010 г.  на СРС  подсъдимият П.В.С. се намирал в следствения арест на Окръжен следствен отдел към ОП – Шумен, където бил с мярка „задържане под стража“ по ДП № 154/09 по опис на ОДП – Шумен, пр.пр. № 1027/09 по опис на ОП – Шумен. В последствие вече е подсъдим по н.о.х.д. № 303/2011 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Изложеното обосновава извод за изключително ниска степен на засягане на личността на пострадалия, което е опора на извод, че   обезщетение в размер  на 150.00 лева би репарирало в пълен обем претърпените от П.В.С. неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в  престъпления, до която сума искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния заявен размер от 100 000 лева подлежи на отхвърляне.

              Предвид  частичната основателност на главния иск за неимуществени вреди на уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от 150.00 лева, считано от влизане в сила на окончателния съдебен акт – Решение № 444 от 21.03.2012 г. по в.н.о.х.д.№ СГС, НО, 9 въззивен състав, до окончателното изплащане – арг. от т.4 на Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2005 г.  на ОСГК на ВКС относно началния момент на забавата.

             Ищецът не е претендирал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претенцията за имуществени вреди, поради което съдът не дължи служебно отхвърляне на такава акцесорна претенция.

             По разноските за настоящото производство:

             Ищецът не е претендирал присъждане на разноски.

              По делото е назначена съдебна – автотехническа експертиза, като възнаграждението на вещото лице в размер на 304.98 лева е заплатено от бюджета на съда, предвид нормата на чл. 9, ал. 2 ЗОДОВ. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът П.на РБ следва да бъде осъден да заплати сумата от 304.98 лева по сметка на СГС.

              Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА  П.на РБ да заплати на П.В.С., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение в престъпления по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, предл.1, алт.1, предл. 2, алт.2, предл.3, алт.2, предл.4, алт.1 НК и по чл. 339, ал.1, предл.1, предл.2 и предл.4, алт.2 и алт. 6 НК, за които ищецът бил оправдан с влязла в законна сила на 21.03.2012 г. Присъда от 16.12.2010 г., постановена по н.о.х.д.№ 16577/2007 г. на СРС, НО, 5 състав, потвърдена с Решение № 444 от 21.03.2012 г. по в.н.о.х.д.№ 1695/2011 г. на СГС, НО, 9 въззивен състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2012 г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете  за разликата над сумата от 150.00 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователни.

         ОТХВЪРЛЯ  предявения от П.В.С., ЕГН **********, срещу П.на РБ иск с  правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на загуба – тотална щета  на иззет лек автомобил  с марка „Ауди“, модел „А4“, ДК .№ ******, с номер на рама WAUZZZ8DZSA078369, двигател № ADP029266, червен на цвят, като неоснователен.

          ОСЪЖДА П.на РБ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 304.98 лева – депозит  за вещо лице по САТЕ.         

          Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                  Съдия: