РЕШЕНИЕ
№ 1648
гр. Плевен, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20254430100206 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. Д. А., с
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, чрез *** от ***, преупълномощен
от ***, съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления:
*** против „***“ АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от *** и *** и „***“ ЕООД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***, в
качеството му на ***, в която се твърди следното : на *** г. между „***“ АД,
ЕИК *** – Заемодател, от една страна, и П. Д. А. – Заемател, от друга, е
подписан Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** (по-долу за
краткост Договора за паричен заем). Страните са постигнали споразумение
Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 2 500.00 лв. (две хиляди
и петстотин лева). Размерът на лихвения процент, определен в чл. 2, ал. 6 е
35.00 %. Съгласно чл. 2, ал. 3 договорът е сключен за 22 (двадесет и две)
седмици с падежна дата 09.06.2023 г. Съгласно чл. 2, ал. 8 размерът на
годишния процент на разходите е 40.55 %.
При сключването на договора, в чл.4 е предвидено условието за
обезпечаване на договора за паричен заем, като са дадени три възможности, а
именно: посочване на две физически лица – поръчители, които да отговарят
на определените в чл. 4, т. 1 условия, предоставяне на банкова гаранция или
подписване на Договор за поръчителство с избрано от кредитодателя
Дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Без обаче да
1
бъде предоставена реална възможност за избор, Заемодателят е представил на
Ищецът като единствена възможност подписването на Договор за
предоставяне на гаранция. Страни по договора са „***” ЕООД, ЕИК *** и П.
Д. А., с ЕГН **********. Сългасно чл.3, ал.1 от Договора за поръчителство,
възнаграждението за предоставяне на поръчителство е в размер на 1 033.56лв.,
като сумата е разсрочена за срока на договора с вноска в размер на 93.96лв.,
видно от представения Погасителен план.
В изпълнение на задълженията, поети със сключения Договор за паричен
заем и Договора за поръчителство, Ищецът е заплатил всички дължими суми.
Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили
валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, П.
А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е
действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето
защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл.9 ал.1 от ЗПК легална
дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар.13, т.1
от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с
изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем
следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен
процент на разходите в размер на 40.55 %, като не е ясно нито какво включва,
нито как е формиран - изрично е уговорен само лихвен процент, като в
договора е посочен в размер на 35.00 %. В ГПР се включват, освен дължимата
възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче,
тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той
би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет
на РБ.
Получаването на кредита при предлаганите условия предполага
предоставянето на обезпечение. То е предоставено от трето лице чрез
сключване на Договор за поръчителство, за което е определено
възнаграждение в размер на 1 033.56 лв. Дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, е разход по кредита, който следва да бъде
включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този
разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при
определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22
от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е
незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
2
приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно
основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.
Противоречието на договора за заем с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава
основание за признаване на целия договор за паричен заем за недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са
императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая
заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 2 500
лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на
получената сума (главницата) от 2 500 лева е платено при изначална липса на
основание с оглед недействителността на договорите, поради което подлежи
на връщане.
Възнаграждението по гаранционната сделка представлява разход за
допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Сключването на този
договор за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на
кредита. От съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се
обоснове извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на
сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на
сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД нищожни са договорите,
които заобикалят закона. Заобикаляне на закона е налице, когато страните се
опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на
отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от
които, разгледана без връзка с другите, е валидна - нищожни са цялата
поредица от сделки. Единствената цел за сключването на договора за
предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по
договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение,
което не му се следва, следователно заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, то
този договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае
сключения между „***“ АД и П. Д. А. Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *** от *** г. за недействителен, на основание чл. 22
от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК, както и сключения между
„***” ЕООД, ЕИК *** и П. Д. А. Договор за предоставяне на гаранция №***
от *** г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.2 ЗЗД; да осъди на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „***“ АД да заплати на ищеца като
недължимо платени:
1. 206.44 лева – договорна/ възнаградителна лихва по чл. 2, ал. 6 от
Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от *** г., за
периода от 20.01.2023 г. до 09.06.2023г.;
2. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане;
3
да осъди „***” ЕООД, ЕИК *** да заплати на ищеца като недължимо
платени:
1. 1 033.56 лева – възнаграждение за представено поръчителство на
основание чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № *** от *** г.,
за периода от 20.01.2023 г. до 09.06.2023 г..;
2. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
Ответниците са депозирали отговори, с които оспорват исковете. Твърди
се, че договорите са действителни, че сумите, които се претендират от ищеца
на основание чл.55 от ЗЗД са дължими – не се прави признание на факта на
заплащането им.
В о.с.з. ищецът се представлява от ***., преупълномощена, която
поддържа исковете, вкл. молба на основание чл.214 ал.1 от ГПК.
В о.с.з. ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Предявените искове са допустими.
По същество исковете са изцяло основателни и доказани.
Безспорно е, че на *** год. между ищеца и първия ответник е сключен
договор за паричен заем, по силата на който ответникът, в качеството на
заемодател, е предоставил на ищеца, в качеството на заемател, сумата от
2500лв., със срок на заема22 седмици, с фиксиран годишен лихвен процент –
35,00%, ГПР – 40,55 %.
Безспорно е, че на *** год. между ищеца и втория ответник е сключен
договор за предоставяне на гаранция, по силата на който потребителят
/ищецът/ възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане / за
изпълненине на парични задължения/ в полза на *** АД/бенефициер/, с
наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички
задължения на потребителя , възникнали съгласно договора за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем, покрИ.ща задължение за връщане
на заетата сума в размер 2500лв., за плащане на вънаградителна лихва, за
плащане на законна лихва за забава. Съгласно чл.1 ал.2 гаранцията влиза в
сила в случай, че потребителят не изпълни условията на чл.4 ал.2 от договора
за паричен заем в указания срок, като размерът на задължението на
потребителя по този договор е в размер 1033,56лв.
По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД, по отношение
договора за паричен заем :
В исковата молба ищецът е навел многобройни доводи за нищожност на
4
процесния договор за потребителски кредит. Основателни са възраженията на
ищеца, касаещи клаузата, сочеща Годишния процент на разходите по
процесния договор.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора. От представения договор за заем е видно, че годишният процент на
разходите /ГПР/ е посочен в размер на 40,55%, а общата дължимата сума
възлиза на 2706,44лв.
Посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно
разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. От приетото и
неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В. /л109 и сл. от делото/ се
установява, че ако при изчислението на ГПР по процесния договор за заем се
включи главница , лихва и възнаграждение за предоставяне на гаранция, то
ГПР е 511,95 %., което означава, че реално същият надхвърля значително
законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е
включил задължението за заплащане на таксата за непредставяне на
обезпечение в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до
общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за
отпускане на заем и съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да бъде включено в
ГПР.
При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение
5
по формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за
поръчителя представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за
предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения и с чл.19 ал.4 ЗПК. В договора за заем изрично е предвидено
задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените
възможности е с избрано от ответника „***“ АД дружество поръчител.
Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил
договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Договорите са
сключени на една и съща дата, заведени са под един номер, предоставен е
един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на „***“ АД.
Наред с това, заемодателят и поръчителят имат качеството на свързани лица,
защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е „***“ АД.
При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне
на обезпечение още към момента на сключване на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
поставена като изискване за предоставяне на заема - чл. 4, това допълнително
плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при
което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения
в договора процент, размера на възнаграждението и срока на заема. Ето защо,
посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 40,55 % не
отговаря на действителния. Посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл.68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от
ДиректИ. 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19 ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора - така Решение
№260123/25.09.2020 г. по в.гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. №
880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение №
220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. №
1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение №
33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от ДиректИ. 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на
уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19 ал.4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК.
6
Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Относно договора за предоставяне на поръчителство /гаранция/:
Съгласно чл.1, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да
издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на
„***“ АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали от договора за заем, както и за всички последици от
неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за
сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за
предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за
заем, липсва и основание за сключването на договора за предоставяне на
поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителната му
самостоятелност са неоснователни. От постигнатите между страните уговорки
не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от
осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по заема.
С оглед изложеното, съдът приема предявения иск за основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл.55 ал.1,пр.1-во от ЗЗД : с оглед
прогласената нищожност на двата процесни договора - за заем и за
поръчителство, се налага извод, че ищецът дължи плащане само на главницата
по договора за заем в размер 2500лв. Видно от заключението на ВЛ В.В. е, че
същият е направил плащане на сумата 3 689,13лв., които са отнесени за
погасяване на главница, лихви и възнаграждение за гаранция. Установява се,
че ищецът е заплатила възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер
21033,56лв., а платената лихва е в размер 155,57лв. Направено е
своевременно изменение на размера на иска за претендирана договорна лихва
– съгласно установения размер от ВЛ.
Искът за недължимо платено възнаграждение за гаранция е изцяло
основателен и доказан.
По отношение разноските по делото:
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца разноски за държавна такса, както следва :
първият ответник - 150лв., а вторият – 100лв., разноски за вещо лице – по
150лв. всеки ответник, както и адвокатски хонорар в размер по 480лв. ,
дължим от всеки ответник.
Съдът приема, че следва да намали възнаграждението на пълномощника
на ищеца, с оглед възражението, направено от ответниците за прекомерност на
същото. Минималното възнаграждение, определено от наредбата в размер от
1000лв. за неоценяемите и 400лв. за оценяемия, значително ги нахвърля като
икономически интерес, както и поради факта, че защитата по отделните
7
искове не е до такава степен самостоятелна и специфична, че да налага
определяне на хонорара в такИ. размери. Ето защо съдът намира, че следва да
определи в размер на по 200лв. за всеки от исковете, 960лв. с ДДС, или всеки
ответник – по 480лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.19
ал.4 от ЗПК за НИЩОЖЕН Договор за паричен заем №*** от ***год.,
сключен между П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, с
пълномощник *** от ***, преупълномощен от ***, съдебен адрес за
получаване на призовки, съобщения и уведомления: *** и "***" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1, пр.3-то от ЗЗД вр. чл.26 ал.1
пр.2-ро от ЗЗД вр. чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП за НИЩОЖЕН Договор
за предоставяне на гаранция №*** от ***год., сключен между П. Д. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, и "***" ЕООД, ЕИК: ***, ***.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД "***" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, с пълномощник *** от ***,
преупълномощен от ***, съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения
и уведомления: *** сумата 155,57лв. - заплатена без основание договорна
лихва по Договор за паричен заем №*** от ***год., ведно със законната лихва
от 10.01.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД "***" ЕООД, ЕИК:
***, *** ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в
***, с пълномощник *** от ***, преупълномощен от ***, съдебен адрес за
получаване на призовки, съобщения и уведомления: *** сумата 1033,56лв. -
заплатено без основание възнаграждение за предоставяне на гаранция по
Договор за предоставяне на гаранция №*** от ***год., ведно със законната
лихва от 10.01.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК "***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** и "***" ЕООД, ЕИК: ***, *** ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, с
пълномощник *** от ***, преупълномощен от ***, съдебен адрес за
получаване на призовки, съобщения и уведомления: *** разноски по делото за
държавна такса 150лв., разноски за вещо лице -150лв. и разноски за един
адвокат – 480лв., с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК "***" ЕООД, ЕИК: ***, ***
ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, с
пълномощник *** от ***, преупълномощен от ***, съдебен адрес за
получаване на призовки, съобщения и уведомления: *** разноски по делото за
държавна такса 100лв., разноски за вещо лице -150лв. и разноски за един
8
адвокат – 480лв., с ДДС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9