Р      Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

                                     град София, 10.03.2021 година

 

          В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                               

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                  мл.с.: ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №14482 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

           С решение №197095 от 20.08.2019г., постановено по гр.дело №87105/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, е отхвърлен предявения от Р.А.М. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 2540.23 лв., представляваща стойност на допълнително начислена за периода от 25.05.2017г. до 22.08.2017г. електроенергия за обект, находящ се в град Копривщица,  ул.“********, с клиентски №310222965695, съгласно извършена корекция по констативен протокол №1018241 от 22.08.2017г. и фактура №**********/28.08.2017г.. Със съдебното решение е осъден Р.А.М. да заплати на „Ч.Е.Б.” АД на правно основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 300.00 лв., представляваща направени разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

            Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Р.А.М., чрез адв.Пл.С., с която се обжалва изцяло решение №197095 от 20.08.2019г., постановено по гр.дело №87105/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, като са инвокирани  оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд неправилно приема, че „Ч.Е.Б.” АД има законово основание да извърши едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал период от време - 25.05.2017г. до 22.08.2017г.. Твърди се, че ответникът няма право да извършва корекции на сметки за електрическа енергия, тъй като такова право не е предвидено в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и в чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и законодателят не е делегирал на ДКЕВР правомощия да приема правила, по които да бъдат корегирани сметките на потребителите. Поддържа се още, че ответникът не е доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че в чл.17, ал.2 от тях се съдържа ред за уведомяване на клиента. Твърди се още, че констативният протокол, на основание на който е извършена от доставчика едностранната корекция на сметката за електрическа енергия, не е съставен при спазване на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ в присъствието на органите на полицията, както и не е подписан от полицай. Допълнителни съображения в горния смисъл са изложени в молба от 23.11.2020г., която има характер на писмена защита. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

            Въззиваемата страна - „Ч.Е.Б.” АД, чрез юрисконсулт Ал.В., представя писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства като е обосновал краен извод, че е налице законово основание да се извърши едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал период от време - 25.05.2017г. до 22.08.2017г. на основание съставен констативен протокол №1018241 от 22.08.2017г.. Поддържа се, че първоинстанционният съд е обсъдил Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013г., на които „Ч.Е.Б.” АД основава правото да извърши едностранната корекция. Излагат се съображения, че правилно е прието от СРС, че отговорността по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ има обективен характер - достатъчно е да се установи, че липсва измервателен уред, респ. че измервателният уред мери с грешка извън допустимата или не мери количеството енергия, като е ирелевантно кой го е манипулирал, тъй като оспореното вземане не представлява санкция за потребителя, а нормативно регламентиран метод за намиране на баланс между интересите на потребителите и тези на сигурността на доставките, както и че е налице съществена разлика между правото на корекция, уредено в ПИКЕЕ  от 2013г. и извършването му преди тази дата. Счита, че приложимият в случая ЗЕ е специален по отношение на ЗЗД и дерогира общите правила на договорната отговорност, както и че приетите в изпълнение на ЗЕ ПИКЕЕ  регламентират специфичен вид отговорност, която е обективна. Излага се още, че „Ч.Е.Б.” АД е изпълнил вменено по закон задължение, регламентирано в чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да предвиди в Общите условия ред и условия за уведомяване на клиентите в случай на корекция на сметки, който в случая е спазен. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата от 300.00 лв..

            Предявен е от Р.А.М. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2540.23 лв., представляваща стойност на допълнително начислена за периода от 25.05.2017г. до 22.08.2017г. електроенергия за обект, находящ се в град Копривщица, ул.“********, с клиентски №310222965695, съгласно извършена корекция по констативен протокол №1018241 от 22.08.2017г. и фактура №**********/28.08.2017г..

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

 Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от Р.А.М. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2540.23 лв., представляваща стойност на допълнително начислена за периода от 25.05.2017г. до 22.08.2017г. електроенергия за обект, находящ се в град Копривщица, ул.“********, с клиентски №310222965695, съгласно извършена корекция по констативен протокол №1018241 от 22.08.2017г. и фактура №**********/28.08.2017г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В случая не се спори, видно и от депозирания от ответника отговор на исковата молба, че оспорената от ищеца сума от 2540.23 лв. е в резултат на едностранно извършена служебна корекция на сметката на ищеца от страна на ответника за консумирана електрическа енергия за минал период от 25.05.2017г. до 22.08.2017г., въз основа на съставен констативен протокол №1018241 от 22.08.2017г., издаден на основание Правила за измерване на количеството електрическа енергия /обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013г./.

         В настоящия случай безспорно установено е обстоятелството, че корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013г.. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол №147/14.10.2013г./ в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6, вр. ал.2 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, а именно - че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ вр. чл.2, ал.1 от ЗНА. Цитираните правила имат характеристиката на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. В настоящия случай са приложими новите ПИККЕ, в сила от 16.11.2013г. /чл.47- чл.51/, приети от ДКЕВР. В изпълнение на новата разпоредба на чл.83, ал.1, т.6 във вр.с ал.2, изр.2 от ЗЕ /в редакцията след ДВ, бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, с които вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи/ т.нар. „корекции на сметки на потребители“/, когато се касае за неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена електрическа енергия. Тези нови правила са в сила от 16.11.2013г. и са приложими в процесния случай, тъй като отговорността на ищеца за потребена и неплатена ел.енергия  е ангажирана от ответника за периода от 25.05.2017г. до 22.08.2017г.. Съгласно разпоредбата на чл.43 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките съставя констативен протокол – чл.47 от ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ, при отсъствие на клиента при съставяването на констативния протокол, както и при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В настоящия случай проверката е извършена от двама служители на оператора, които са подписали протокола. От друга страна безспорно установено е обстоятелството, че свидетелите подписали протокола, не са служители на оператора на съответната мрежа.

На следващо място с оглед заключението на вещото лице по  допусната съдебно-техническа експертиза, прието, като неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като обективно изготвено се установява, че в процесния случай  са извършени нарушения в схемата на свързване на измервателната система на ел.енергия, като измерената грешка, с която електромера измерва консумираната ел.енергия, е 94.61 %. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата на свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл.47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В настоящия случай при безспорно установена промяна на схемата на свързване, са налице данни, че процесният констативен протокол е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Безспорно установено е обстоятелството, че органи на полицията са присъствали при извършената проверка и са подписали процесния протокол, съобразно изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. Наведените във въззивната жалба доводи в обратния смисъл, че органите на полицията не са присъствали при съставянето на процесния констативен протокол и съответно последният не е подписан от полицай изцяло се опровергават от събраните по делото доказателства и като такива са неоснователни. С оглед на което съдът приема, че съставеният констативен протокол №1018241 от 22.08.2017г., отговаря на изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. В тази връзка, въз основа на същия следва да бъде направен извод, че по валиден начин е установена от оператора, промяна в схемата на свързване и намеса в измервателната система, поради което са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция по реда на ал.1 на чл.48 от ПИКЕЕ. С оглед правомерно извършена корекционна процедура, съдът приема, че ищецът дължи на ответника начислените му, чрез тази допустима процедура суми за консумирана ел. енергия за минал период. В тази връзка релевираните във въззивната жалба възражения за липса на правно основание на извършената корекция на сметките не намират опора в закона и доказателствата по делото и като такива се явяват неоснователни.  Само за пълнота съдът намира да посочи, че установената отговорност при корекция на сметка не представлява санкция за потребителя, а нормативно установен метод за справедливо разпределяне на загубата между потребителя и електроразпределителното дружество.

Въз основа на горното, съдът намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че за ответника е възникнало правото по чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ да извърши едностранна корекция на сметката на абоната. Изчислението е извършено математически вярно в каквато насока са констатациите на експерта в приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза.

На следващо място от представените по делото предложение за корекция на сметка и известие за доставяне на препоръчано писмо се установява, че потребителят е уведомен с писмо с приложен констативен протокол, получено от него, предвид на което съдът намира, че наведените във въззивната жалба възражения относно неспазване на реда за уведомяване за извършване на корекции по ПИКЕЕ са неоснователни.

Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод, на основание на който е приел, че предявеният иск  с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има ответника – въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК (изм. и доп.,бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ответника – въззиваем в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от процесуалния представител правни действия, без явяване в съдебно заседание. Въззивникът - Р.А.М. следва да бъде осъден да плати на въззиваемия - „Ч.Е.Б.“ АД разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв..

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №197095 от 20.08.2019г., постановено по гр.дело №87105/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав.

 ОСЪЖДА Р.А.М., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „Ч.Е.Б.” АД,с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; на правно основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :              

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ : 1./          

 

 

                                                           2./