Р
Е Ш Е
Н И E
№ 228 08.06.2021 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 161 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Н.Г.Х., ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощника й адвокат Д.К. ***, против Решение №1040-21-155 от
08.02.2021г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – София град /ТП на НОИ – София-град/, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата на Н.Х. и е потвърдено като правилно и
законосъобразно Разпореждане № РВ-3-21-00823904 от 15.10.2020г. на Ръководителя
на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ –
София град.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката твърди, че неправилно и
необосновано решаващият административен орган е приел, че са налице нормативно
регламентираните предпоставки по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, за възстановяване
на добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, поради представени
нови документи и данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане. Поддържа, че доколкото от представените още в хода на
административното производство документи, по несъмнен начин се установява
валидно възникнало и съществувало трудово правоотношение между него и
работодателя „ВАЗОН“ ЕООД, при реално полагане на труд, осъществяване на
трудова дейност и изпълнение на трудови функции по сключения с работодателя
„ВАЗОН“ ЕООД трудов договор за периода от м.07.2017г. до м.02.2019г.,
неправилно и незаконосъобразно е прието, че Н.Х. няма качество на осигурено
лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл.10, ал. от КСО.
Сочи, че е нарушено правото й на защита, тъй като е била лишена от възможността
да участва в производството по извършване на проверка на осигурителя „ВАЗОН“
ЕООД и издадените му от контролните органи на НОИ задължителни предписания за
заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО, което обстоятелство е послужило и за постановяване на разпореждането
с правно основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Оспорват се и констатациите на
административния орган за липса на осъществявана търговска дейност от „ВАЗОН“
ЕООД, гр. София, като обуславящи формирания извод за липса на изпълнявана
трудова дейност от Х.. По подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане да бъде отменено оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-София град
и на потвърденото с решението разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Претендират се и сторените
по делото разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателката се явява лично и с пълномощника си по делото, като поддържа
изцяло подадената жалба и направените в нея искания.
Ответникът по жалбата – директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
отправя искане за отхвърлянето й като такава. Поддържа че обосновано, в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон е потвърдено разпореждането, с
което на Н.Х. е разпоредено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО да
възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност,
по съображения, че към момента на извършеното плащане Х. не е имала качеството
на осигурено лице по см. на чл.10, ал.1 и § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО, чрез „ВАЗОН“ ЕООД.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
По представено от осигурителя „КОСЕВ ГРУП И
СИЕ“ЕООД, ЕИК *********, с вх. №Р14-21-000-00-**********/ 12.05.2019г. удостоверение
– приложение №9 към чл.8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от Държавното обществено осигуряване към болничен лист № Е20178929720 /л.55 по
делото/ и съобразно разпоредбата на чл. 54к от КСО, на жалбоподателката е
отпуснато, изчислено и изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност /ПОВН/ по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО, в размер на 64.21лв.
за три работни дни. При изчислението на паричното обезщетение за временна
неработоспособност за периода 10.04.2019г. – 17.04.2019г. по представения
болничен лист, в дохода, от който е определено паричното обезщетение е бил
включен и осигурителен доход за месеците юли 2017г. до февруари 2019г., подаден
по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, чрез „ВАЗОН“ЕООД, ЕИК *********.
Във връзка с осъществяване на контрол по
спазване на осигурителното законодателство, от страна на контролните органи при
ТП на НОИ – София-град е извършена проверка по разходите на ДОО на „ВАЗОН“
ЕООД, констатациите от която са обективирани в Констативен протокол
№КВ-5-21-00764414 от 05.06.2020г. /л.38 – 41/. Проверката е във връзка с
постъпил сигнал и по повод възникнало съмнение за нарушение на осигурителното
законодателство и произтичащи от това злоупотреби със средства на ДОО. На основание
чл. 107 от КСО и чл. 11, ал. 1 от Инструкция
№ 1 от 3.04.2015г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт и Заповед №ЗР-5-21-00545791 от 01.04.2019г.,
е инициирано и извършването на пълна ревизия по разходите на ДОО на осигурителя
„ВАЗОН“ ЕООД, гр. София.
При проверката е установено, че „ВАЗОН“ ЕООД,
гр. София е регистрирано на 01.08.2007г. с едноличен собственик на капитала и
управител И.М.З.. Считано от 01.12.2016г. дружеството е прехвърлено и едноличен собственик на капитала и
управител е С.П.Л.. При извършена проверка в информационната система на НОИ -
„Регистър на трудовите договори“, е констатирано, че от страна на дружеството
са подавани уведомления по смисъла на чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/ за
сключени трудови договори, като към момента на проверката липсват действащи
трудови договори. Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицата са подавани с
отразен минимален осигурителен доход, като същите се отнасят за период от месец
06.2008г. до месец 03.2016г. и за период от месец 07.2017г. до месец 02.2019г.
Налице са внесени осигурителни вноски за част от периодите, като за друга част
в т. ч и за периода от месец 07.2017г. до месец 02.2019г. такива не са внасяни.
От контролните органи на НОИ са взети предвид и данните предоставени от ТД на
НАП, гр. София, съгласно писма вх. №1029-21-2983#51 от 11.09.2019г. и вх.
№1029-21-2983#63 от 21.10.2019г., според които: за дружеството няма подадени
данъчни декларации за 2016г. и 2018г. по смисъла на чл. 92 от ЗКПО, като има
подадена такава единствено за 2017г. с декларирани в нея приходи, разходи и
счетоводна загуба; дружеството е имало 4 бр. касови апарати с отчетени обороти
до 24.11.2016г. за обекти – павилиони и магазини за плодове, зеленчуци и фреш,
всичките с адреси в гр. София; дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, като
за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. е извършвало покупки от регистрирани
по ЗДДС лица, без да са налице данни за извършвани продажби от дружеството към
регистрирани по ЗДДС лица; информацията по чл. 5, ал. 4 от КСО е подавана по
електронен път с КЕП и от името на управителя С.Л.; налице са
данъчно-осигурителни задължения за дружеството; за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2018г. дружеството е имало 90 наети лица по трудови договори, като
съответно за същия период са били подавани декларации Обр. 1 и 6.
В хода на проверката от страна на контролните
органи е извършено посещение на известните вече обекти на „ВАЗОН“ ЕООД, гр.
София, като на съответните адреси не са били открити магазини и павилион за
продажба на плодове и зеленчуци. Последователно са изпратени задължителни
предписания до дружеството и неговия управител, както на адреса по седалище и
управление, така, така и на постоянния и настоящ адрес на С.Л. за предоставяне
на необходимите документи за извършване на ревизията. След надлежното им
получаване, лично от управителя, същият не се е явил в ТП на НОИ – София град,
нито е предоставил изисканата документация. При посещение на адреса по седалище
и управление на дружеството не е открит офис или представител на осигурителя.
Потърсено е и съдействие от СДВР, като предприетите действия по издирване и
призоваване на управителя са били неуспешни.
С оглед обективно установяване на относимите
факти и обстоятелства, от лицата, за които е подавана осигурителна информация
от „ВАЗОН“ ЕООД и за които е имало данни за извършвани осигурителни плащания от
ДОО, е изискано предоставянето на писмени обяснения по реда на чл. 44 и сл. от АПК. С писмо изх. №1029-21-2983#58 от 17.09.2019г., на основание чл. 31, ал. 4
от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ, е направено искане до Директора на ТП на
НОИ – Стара Загора да разпореди да бъдат събрани сведения и пояснения по реда
на чл.44-46 от АПК от лица, с адресна регистрация на територията на Община
Стара Загора, за които има данни, че са били осигурявани от „ВАЗОН“ ЕООД, гр.
София, вкл. и от жалбоподателя М. Т. Г.. Видно от данните, съдържащи се
Констативен протокол №КВ-5-21-00764414 от 05.06.2020г., от страна на ТП на НОИ
- Стара Загора е изпратена подписана от Н.Х. декларация, в която лицето е
декларирало, че е работило в гр. Стара Загора в обект на „Проект сървис“ ЕООД,
находящ се на адрес гр. Стара Загора, ул****, по трудов договор №3 от
17.07.2017г., сключен с работодателя „ВАЗОН“ ЕООД с дата на постъпване
17.07.2017г., на длъжност „продавач-консултант“, с възнаграждение от 545лв. и
работно време от 9.00ч. до 18.00ч. Посочена е дата на прекратяване на трудовия
договор – 01.03.2019г.
Въз основа на направените в хода на проверката
констатации и установявания, контролните органи на НОИ са формирали извод, че
„ВАЗОН“ ЕООД, гр. София не е извършвало стопанска дейност по смисъла на ТЗ за
времето от месец юли 2017г. до месец март 2019г., която съответно да предполага
наемането на лица по трудов договор за осъществяването й, като съобразно
липсата на приходи е неоправдано изплащането на възнаграждения на лицата в т. ч
и на жалбоподателката Н.Х. С оглед на което на осигурителя „ВАЗОН“ ЕООД са
издадени Задължителни предписания №ЗД-1-21-00764420 от 05.06.2020г. /л. 42-43
по делото/, за подаване на декларация образец №1 с код заличаване, относно
подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за наети в дружеството
лица, за периода от месец юли 2017г. до месец март 2019г., включително по
отношение на осигурителните данни за Н.Г.Х. за периода от 17.07.2017г. до
28.02.2019г. Със съобщение с изх. №Ц4016-21-383 от 17.07.2020г. /л. 37/, на
основание чл. 110, ал. 4 от КСО дружеството е уведомено, че следва да изпрати
представител за връчване на предписанията в седемдневен срок от поставяне на
съобщението на таблото за обявления в ТП на НОИ-София град, като в противен
случай, след изтичането на срока, съответно свалянето на съобщението,
предписанията ще се считат за връчени с произтичащите от това законни
последици. Видно от същия документ, съобщението е снето от таблото на
24.07.2020г. По делото не са представени доказателства за осъществени действия
по връчване на предписанията лично на представител на дружеството, по пощата с
обратна разписка или по другите, предвидени съобразно разпоредбата на чл. 110,
ал. 4 от КСО във връзка с чл. 18а от АПК способи. След като е прието, че
задължителните предписания не са обжалвани от „ВАЗОН“ ЕООД , влезли са в сила и
не са били изпълнени, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №H-13 от 17.12.2019г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от
осигурителя „ВАЗОН“ ЕООД, в т. ч. и тези за жалбоподателката Н.Х. за
съответните указани периоди, са заличени служебно. По делото не са представени
доказателства за разпореждането на тези действия и за лицата, които са ги
извършили.
С Разпореждане №РВ-3-21-00823904 от 15.10.2020г.,
издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
София-град /л.31-33 по делото/, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, на Н.Г.Х. е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от
10.04.2019г. до 17.04.2019г. в размер на 5.10 лева, отпуснато, изчислено и
изплатено във връзка с представен болничен лист №Е20178929720. В разпореждането хронологично и детайлно са
възпроизведени всички констатации на контролните органи на НОИ, обективирани в
съставения Констативен протокол №КВ-5-21-00764414 от 05.06.2020г. за
извършената на „ВАЗОН“ ЕООД проверка; издадените Задължителни предписания
№ЗД-1-21-00764420 от 05.06.2020г. на осигурителя и предприетите действия по
извършване на служебно заличаване на осигурителната информация, подадена от
„ВАЗОН“ ЕООД по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за жалбоподателката Н.Х.. След
заличаване на данните, подадени от „ВАЗОН“ЕООД за периода 17.07.2017г. до
28.02.2019г. е преизчислено изплатеното на Н.Х. парично обезщетение за временна
неработоспособност, при което било установено, че дължимото парично обезщетение
за посочения период възлиза на 59.11лв. Изложени са съображения, че Х. не е била осигурено лице по смисъла на чл.
10, ал. 1 от КСО във връзка с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО през периода
17.07.2017г. до 28.02.2019г. /период преди настъпване на временната
неработоспособност, но осигурителния доход от който е включен в дохода,
послужил за определяне на паричното обезщетение в размер на 64,21лв/. Прието е,
извършеното служебно заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен
доход за Н.Х. за периода от 17.07.2017г. до 28.02.2019г. представлява нови
данни по смисъла на чл. 114, ал. 2,т. 2 от КСО, които сочат, че ПОВН на Н.Г.Х.
за периода от 10.04.2019г. до 17.04.2019г. в общ размер на 5.10лв. е
неоснователно изплатено, тъй като лицето не отговаряло на кумулативно
изискуемите се предпоставки по чл. 40, ал. 1 от КСО.
В законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т.
2 от КСО, постановеното разпореждане е оспорено от Н.Х. пред Директора на ТП на
НОИ – София-град, като към жалбата са приложени доказателства – трудов договор,
заповед за прекратяване на трудово правоотношение и трудова книжка /л. 22-27/.
Във връзка с произнасянето по подадената жалба
и наведените в нея доводи, от Директора на ТП на НОИ – София-град е направено
искане до Директора на ТП на НОИ - Стара Загора за извършване на проверка по
делегация, относно установяване на относимите към трудово-осигурителния статус
на Н.Х. факти и обстоятелства. В резултат на извършените от контролните органи
при ТП на НОИ - Стара Загора действия е установено, че на посочения адрес в гр.
Стара Загора - ул****, не е открит търговски обект и/или офис на
„ВАЗОН“ ЕООД, гр. София, както и лице представляващо това дружество. На същия
адрес се помещавал автосервиз „Проект“, като според проверяващите управителят
на автосервиза не е дал логични, пълни и непротиворечиви обяснения относно
извършването на трудова дейност от страна на работещите на територията на
сервиза и тяхното назначаване във „ВАЗОН“ ЕООД, гр. София. Въз основа на извършената
проверка от контролните органи при ТП на НОИ - гр. Стара Загора е изразено
становище, че лицата, за които „ВАЗОН“ ЕООД, гр. София е подавало уведомления
по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ и са декларирани данни по реда на чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО, са извършвали реално трудова дейност в сервиз „Проект“, в гр.
Стара Загора, собственост на И.И.. Предвид липсата на установени доказателства,
че същите тези лица са работили за „ВАЗОН“ ЕООД, гр. София е направен извод, че
тяхното осигуряване не следва да се провежда чрез това дружество.
С обжалваното Решение № 1040-21-155 от
08.02.2021г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на
НОИ – София-град, е отхвърлил като неоснователна подадената от Н.Х. жалба и е
потвърдил като правилно и законосъобразно Разпореждане № РВ-3-21-00823904 от 15.10.2020г.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София-град.
Решаващият административен орган е възприел изцяло мотивите, изложени в
Разпореждане №РВ-3-21-00823904 от 15.10.2020г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО, като са разгледани и нормативно регламентираните условия за
възникване на осигуряването, неговото прекъсване и прекратяване, както и
изискванията и реда за отпускането, изчисляването и изплащането на паричните
обезщетения за временна неработоспособност. Прието е за безспорно доказано, че
дружеството-осигурител - „ВАЗОН“ ЕООД, гр. София, не е осъществявало търговска
дейност по см. на ТЗ за периода от месец юли 2017г. до месец март 2019г., която
да предполага наемането на лица по трудов договор. Направен е извод, че няма
доказателства Н.Г. Т.а реално да е упражнявала трудова дейност, за която да е
подлежала на осигуряване, като в този смисъл без правно основание са подавани
данни в регистрите на НАП и НОИ. Прието е, че извършеното поради неизпълнение
на дадени на осигурителя задължителни предписания служебно заличаване на
данните за осигурителен стаж и осигурителен доход за Н.Х. за периода от
17.07.2017г. до 28.02.2019г., обуславя извод, че дължимото парично обезщетение
за временна неработоспособност на Н.Х. за периода от 10.04.2019г. до
17.04.2019г. възлиза на 59.11лв., а не в размер на 64.21лв., какъвто е изплатен
на лицето. Въз основа на това е налице задължение за Н.Х. да възстанови неоснователно получената сума в
размер на 5.10лв. По тези съображения е потвърдено като правилно и
законосъобразно разпореждането на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – София-град, за възстановяване от Н.Г.Х., на основание чл. 114,
ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, на добросъвестно полученото парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 10.04.20198г.
до 17.04.2019г. в размер на 5.10 лева, отпуснато и изплатено във връзка с
представен болничен лист № Е20178929720.
Представени и приети като доказателства по
делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – София-град и на потвърденото с
него разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Като
доказателства са приети и представените от жалбоподателя трудов договор № 6 от
17.07.2017г., сключен между „ВАЗОН“ ЕООД, гр. София, представлявано от С.Л., в
качеството му на работодател и Н.Г.Х., в качеството й на работник, за
изпълнение на длъжността „продавач консултант“ с месторабота автосервиз,
находящ се в гр. Стара Загора, ул****, при 8 часов работен ден и уговорено
възнаграждение в размер на 545.00лв.; Заповед № 93 от 01.03.2019г., с която на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение
между „ВАЗОН“ ЕООД и Н.Х., считано от 01.03.2019г.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата М. Т. Г. и И. Т. В.,
за които лица са представени доказателства, че са били назначени по трудови
договори от 17.07.2017г.,
сключени с „ВАЗОН“ ЕООД, гр. София, за изпълнение на трудови задължения в
автосервиз, находящ се в гр. Стара Загора, ул****.
Свидетелят М. Г. заявява, че познава жалбоподателката
Н.Х., тъй като с нея са работили заедно. Твърди, че двамата са работили във
фирма „ВАЗОН“ от м.юли 2017г. до края на месец февруари 2019г., като Х.
работила в офиса като продавач. Трудовото им възнаграждение се изплащало „на ръка“
в офиса на сервиза от счетоводителя на фирма „ВАЗОН“ и в присъствие на
управителя на фирма „Протект“. За полученото възнаграждение са се подписвали на
ведомост. Свидетелят заявява, че трудовият договор му е бил предоставен за
подпис от счетоводителя на „ВАЗОН“ЕООД. Посочва, че за периода от 2017г. до
2019г. автосервизът е развивал дейност и не е бил затварян.
Свидетелят И. В. също потвърждава, че е работил
заедно с Н.Х. в автосервиза, находящ се на адрес ул**** в гр. Стара Загора за периода от
17.07.2017г. до 01.03.2019г., като посочва, че трудова дейност реално е
осъществявана през цялото време. Жалбоподателката е работила като
продавач-консултант. Всички в автосервиза, в т.ч. и Н.Х. са били с работно
време от 9.00ч. до 18.00ч. Твърди, че възнагражденията са изплащани от
счетоводител на „ВАЗОН“ ЕООД, гр. София срещу подписи във ведомости. Заявява,
че трудовия договор е подписал в присъствието на управителя на „ВАЗОН“ ЕООД,
гр. София.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореното Решение №1040-21-156 от 08.02.2021г.
е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ –
София-град, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите
и правни основания за неговото издаване.
Съдът не установи допуснати в хода на
административното производство по издаване на обжалваното решение и на
потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до
това, дали са налице законовите предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО, за възстановяване на сумата от 5.10лв., представляваща
разликата между полученото от жалбоподателката Н.Х. парично обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 64.21лв., изплатено й във връзка с
издаден болничен лист №Е20178929720, и преизчисления размер на дължимото такова
от 59.11лв., и съотв. дали правилно е ангажирана отговорността й с оглед
фактическите установявания на административния орган. За да разреши така
повдигнатия спор, съдът на първо място е необходимо да установи правната рамка,
в която се развиват обществените отношения, свързани с възникването и наличието
на социално осигуряване, редът за отпускане, изчисляване и изплащане на
паричните обезщетения за временна неработоспособност, както и юридическите
факти, осъществяването на които законодателят свързва с възникването на
отговорността за възстановяване на вече получените от лицата осигурителни
плащания в хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО /редакция в сила от 01.01.2017г./, "осигурено лице"
е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1
от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.
Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а според ал.
2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се
зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
не е прекратена. Съответно съгласно чл.
5, ал. 1 от КСО осигурител
е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както
и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни
вноски за други физически лица. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
предвижда, че осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни
за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо
на осигуряване, като в т. 2 е регламентирано и задължение за представяне и на
декларация за сумите по отношение задълженията за осигурителни вноски.
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на
декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на
финансите, съгласувано с управителя на НОИ, като данните по ал. 4 се използват
за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
В нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО е регламентирано че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат
право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж, като осигурени за този риск.
Съобразно разпоредбата на чл. 54к от КСО /в
ред. в сила от 01.01.2018 г./ отпускането и изчисляването на паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено
осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33,
ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за
изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/.
Според нормата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето
на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от наредбата се
извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените
болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от
регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите
от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър
"Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър
"Трудови злополуки", регистър "Професионални болести",
регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от
регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от
удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. В този смисъл
преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния
административния орган на база данните, съдържащи се в посочените източници на
информация.
Въз основа на тази нормативна регламентация и
нейното систематично тълкуване за целите на определяне осигурителните права на
лицата, следва извода, че правото за получаване на паричните обезщетения за
временна неработоспособност, е свързано с наличието на осигуряване за общо
заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за
изплащане на съответното обезщетение т.е към момента на възникване на времената
неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл. 10, ал. 1
във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Съгласно чл. 114, ал.
2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично
предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение. Следователно законът допуска при
наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно
изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични
обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Едно
от законово регламентираните изключения на правилото, че добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване /на
което именно се основава и потвърденото с обжалваното решение Разпореждане №
РВ-3-21-00819697 от 08.10.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ – София-град/, е
възстановяване от осигурените лица на добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания, когато след изплащането им са представени нови документи
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане /чл.114, ал.2, т.2 от КСО/. В КСО не се съдържа легална дефиниция на
понятието „добросъвестност” при получаване на осигурителните плащания. С оглед
общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика,
добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и
субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат.
Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да
получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване
на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на
недобросъвестност при получаване на сумите.
Както беше посочено в процесния случай
административното решение за възстановяване на добросъвестно получено от Н.Х.
ПОВН се основава на нормативно регламентираната хипотеза по чл.114, ал.2, т.2
от КСО - нови данни, които имат значение
за определяне размера на изплащане на обезщетението. С оглед разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 от КСО, такива релевантни данни биха били данните досежно
осигурителния статус на лицето от гл.т качеството му на осигурено лице към деня
на настъпване на временната неработоспособност. Съобразно предвидения в чл. 54к
от КСО и чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО ред за отпускане и изчисляване на паричните
обезщетения, преценката за правото на парично обезщетение и определянето на
неговия конкретен размер се извършва от административния орган на база данните,
съдържащи се в посочените източници, между които са и данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО – данните, предоставящи информация и реално отразяващи
осигурителния статус на лицата. Липсата на данни за налично социално осигуряване
за лицата би обусловило извод за липса на правно основание за изплащане на
съответното парично обезщетение. В този смисъл извършването след изплащането на
ПОВН заличаване на осигурителна информация /на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО/, по принцип би релевирало наличието на хипотезата на чл.114, ал.2, т.2 -
нови данни, относими към правото, размера или срока на изплащане на ПОВН.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 10, т. 4 от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, Националният осигурителен институт подава данни и за
заличаване на декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ или образец №5
„Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски“, подадени за лицата по
чл. 4
и 4а от КСО,
когато не е изпълнено в срок влязло в сила задължително предписание по чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО, като съобразно разписаното в ал. 13 данните се
подават по електронен път в седемдневен срок от влизане в сила на
задължителното предписание, съответно от приключване на проверката от
контролните органи на НОИ.
От представените и приети като писмено
доказателство по делото Задължителни предписания № ЗД-1-21-00764420 от
05.06.2020г., е видно, че на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя „ВАЗОН“ ЕООД, гр. София е
разпоредено заличаване на данните по чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019г., подадени с декларация образец №1 за наети при него лица.
Посочените задължителни предписания са връчени на адресата им – осигурителя
„ВАЗОН“ ЕООД, чрез залепване на съобщение на таблото на ТП на НОИ – София- град
по реда на чл. 110, ал.
4, изр. 2 от КСО. Разпоредбата на чл. 110, ал.
4 от КСО регламентира възможност за връчване на разпореждания,
актове за начет и задължителните предписания чрез поставяне на съобщение на
таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет
страницата на НОИ за срок от 7 дни, но
само когато не може да бъде връчено на отговорните лица лично срещу подпис,
чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на
съответния адрес по чл. 18а, ал.
8 от АПК или по електронен път по реда на Закона за електронното управление.
В административната преписка липсват каквито и да е било доказателства,
обективиращи данни за невъзможност за връчване на задължителните предписания
лично на управителя на „ВАЗОН“ ЕООД, гр. София, в качеството му на отговорно
лице или на надлежно упълномощено от него лице, респ. за невъзможност за
връчване на акта по някой от другите способи, посочени в чл.110, ал.4, изр.
първо от КСО. Обстоятелството, че при извършената проверка по разходите на ДОО
на „ВАЗОН“ ЕООД, приключила с Констативен протокол №КВ-5-21-00764414 от
05.06.2020г., не е открит офис, обекти или представител на „ВАЗОН“ ЕООД, гр.
София, не освобождава органът от задължението му да спази изискванията на
чл.110, ал.4 от КСО при връчването на Задължителни предписания №
ЗД-1-21-00764420 от 05.06.2020г. В случая липсват доказателства за наличието на
предпоставките за връчването на задължителните предписания по реда и при
условията на по чл. 110, ал.
4, изр. 2 от КСО, поради което извършеното по този ред връчване на
Задължителни предписания № ЗД-1-21-00764420 от 05.06.2020г., се явява
ненадлежно. Това обуславя извод и че посоченият индивидуален административен
акт не е влязъл в сила /предвид предвидената в закона възможност за оспорване в
14 дневен срок от неговото връчване/ и съотв. че не могат валидно и
законосъобразно да бъдат приложени правните последици, с които законът свързва
влизането в сила на Задължителни предписания № ЗД-1-21-00764420 от
05.06.2020г., в т. ч и служебно заличаване на декларации образец №1 „Данни за
осигуреното лице“ и на данни по чл. 5, ал. 4,
т.1 от КСО. След като липсата на влязло в сила задължително
предписание по чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО, изключва възможността за осъществяване на
предприетите действия по чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г.
от страна на контролните органи на ТП на НОИ – София град за служебно
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4,
т.1 от КСО вкл. по отношение на жалбоподателката Н.Г.Х., следва
извода, че не могат да бъдат приложени правните последици на извършеното
заличаване на тези данни, съотв. това служебно заличаване на подадените от
осигурителя данни по чл. 5, ал. 4,
т.1 от КСО не може да се разглежда като нови данни от значение за
определяне на размера на изплащане на ПОВН, субсумиращо се в материалноправното
основание за възстановяване на добросъвестно получено осигурително плащане при
прилагане на хипотезата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО.
Отделно от това разпоредбата на чл.114 от КСО
регламентира възстановяването на неоснователно
получени суми от ДОО за осигурителни плащания. В този смисъл независимо
дали се касае за недобросъвестно или добросъвестно получени суми за
осигурителни плащания, задължение за възстановяването им би възникнало само в
случай, че същите са платени при липса на възникнало право за съответното
осигурително плащане или при наличието на материалноправна пречка за получаване
на плащането, доколкото само в тези случаи осигурителното плащане от средствата
на ДОО би било недължимо /неоснователно/. Съотнесено към процесния случай за да
се приеме, че изплатената на Н.Х. сума от 64.21лв., представляваща парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от
10.04.2019г. до 17.04.2019г. по болничен лист № Е20178929720, е в размер,
надвишаващ действително дължимия, следва правоприлагащият административен орган
да е установил различен размер на осигурителния доход върху който се изчислява
обезщетението. Видно от мотивите на Разпореждане № РВ-3-21-00823904 от 15.10.2020г.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО и на потвърждаващото го Решение
№1040-21-155 от 08.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ – София-град,
възприетото наличие на неоснователно получена сума в размер на 5.10лв. от Н.Х.
като парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване
за периода от 10.04.2019г. до 17.04.2019г. по болничен лист № Е20178929720 в
размер на 64.21лв., е обосновано с обстоятелството, че от дохода въз основа на
който е определено паричното обезщетение следва да бъде изключен осигурителния
доход за месеците от юли 2017г. до м.февруари 2019г., подаден по реда на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО чрез „ВАЗОН“ ЕООД, тъй като през този период Н.Х. не е имал
качество на осигурено лице по см. § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, с възникнало и
съществуващо осигуряване съгласно чл.10, ал.1 от КСО. Съображенията се
основават единствено на констатацията, че дружеството-осигурител - „ВАЗОН“ ЕООД
не е осъществявало търговска дейност по см. на ТЗ за периода от месец юли
2017г. до месец март 2019г., която да предполага наемането на лица по трудов
договор“. Сама по себе си тази констатация обаче не е достатъчна за да бъде
направен обоснован извод, че „няма доказателства Н.Г.Х. реално да е упражнявала
трудова дейност, за която да е подлежала на осигуряване“. Действително
наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на
осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права,
включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето
реално не е осъществявало трудова дейност. Но в случая още в хода на
проведеното административно производство са събрани данни, потвърдени и от
събраните по делото доказателства, че Н.Х. е осъществявала възложената й
трудова дейност и трудови функции като „продавач-консултант“ с месторабота „Автосервиз“,
находящ се в гр. Стара Загора, ул****, при 8 часов работен ден в изпълнение на
сключения с работодателя „ВАЗОН“ ЕООД трудов договор № 6 от 17.07.2017г., за
което е получавала месечно трудово възнаграждение в размер на 545лв.
Обстоятелството, че определеното с трудовия договор място на работа, където е
осъществявано престирането на работна сила от Х. /автосервиз/, се стопанисва от
друго дружество – „Протект сървис“ ЕООД, само по
себе си не може да обуслови извод за липсата на реално осъществявана трудова
дейност от Н.Х. за „ВАЗОН“ ЕООД на посочения обект. От една страна не са
направени каквито и да е било проверки и установявания за наличието на някакви
търговски, облигационни или други отношения между двете дружества, а от друга
страна дори и между „ВАЗОН“ ЕООД и „Протект сървис“ ЕООД да е имало
договорености, целящи заобикаляне на
трудовото или осигурителното законодателство, това не може да рефлектира
неблагоприятно в правната сфера на осъществяващия трудова дейност в изпълнение
на трудов договор работник, за която трудова дейност подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 от КСО и съотв. да обуслови отричането на качеството му на
осигурено лице по см. на §1, т.3 от ДР на КСО с възникнало осигуряване съгласно
чл.10, ал.1 от КСО, респ. до отричане възникването и съществуването на
материалното право на осигурено лице да получи осигурителна закрила при
настъпването на осигурения социален риск – в конкретния случай на правото по
чл.40, ал.1 от КСО на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване.
По изложените съображения съдът приема, че Н.Х.,
като осигурено лице с възникнало право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО, правомерно е получила парични плащания от ДОО като обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 10.04.2019г. до 17.04.2019г.
по болничен лист № Е20178929720 в размер на 64.21лв. Липсват доказателства,
сочещи наличието на подлежащи на възстановяване неоснователно получени от Н.Х.
суми за осигурителни плащания по посочения болничен лист. С оглед на което
Решение №1040-21-155 от 08.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ – София-град и
потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-21-00823904 от 15.10.2020г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София-град за
възстановяване на добросъвестно получено от Н.Х. парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 5.10лв., за
периода от 10.04.2019г. до 17.04.2019г., като постановени при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да
бъдат отменени, като незаконосъобразни.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143,
ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски следва да бъде уважено, като ТП на НОИ – София-град бъде осъдено да
заплати на Н.Х. сумата от 500лв. - адвокатско възнаграждение за един адвокат,
договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от
21.04.2021г.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Г.Х., ЕГН **********,***,
Решение №1040-21-155 от 08.02.2021г., издадено от Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – София град и потвърденото с
него Разпореждане № РВ-3-21-00823904 от 15.10.2020г. на Ръководителя на
контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ –
София град, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, на Н.Г.Х.
е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 10.04.2019г.
до 17.04.2019г. по болничен лист №Е20178929720 в размер на 5.10лв., като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – София-град, гр. София, бул. „Ал.
Стамболийски“ №62-64, да заплати на Н.Г.Х., ЕГН **********,***, сумата от
500лв. /петстотин лева/, представляваща направените от жалбоподателкато по
делото разноски.
На основание чл. 119 във връзка с чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „д“ от КСО решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
СЪДИЯ: