ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 01.02.2024
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 57 по описа за 2024 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
В Ловешкият административен съд е постъпила жалба от М.К., чужденец, роден на *** г., гражданство ***, чрез адв. Ж. Н.- АК – ***, със съдебен адрес:***, офис ***, срещу Заповед № 295з-127/12.01.2024 г. на Началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Ловеч за налагане на принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, издадена на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ.
С обжалваната Заповед № 295з-127/12.01.2024 г., издадена от Началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Ловеч, е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 39а, ал.1, т.2, във вр. с чл. 41, т.1 и чл. 44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" спрямо М.К., роден на ***г. в, гражданин на ***, без валиден национален паспорт.
В чл.46, ал.1 от ЗЧРБ е предвидено, че Заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Поради препращането към реда за оспорване по АПК, по отношение на местната подсъдност приложение в случая намира разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК (Изм. - ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), според която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административен съд - град София.
Определение за постоянен адрес е
дадено в разпоредбата на чл. 93, ал.1 от Закона за гражданската регистрация
(ЗГР) и това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано
в регистъра на населението. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗГР, в регистъра на
населението, освен всички български граждани, се вписват само чужденците, които
са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република
България и тези, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, или на
които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат
адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да
имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили
международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците
или да им е предоставено убежище от президента на Република България.
Видно от данните по делото, жалбоподателят не попада към тези категории лица, същият няма постоянен адрес на територията на страната по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК и относимите норми на ЗГР. Същото е видно както от административната преписка, така и от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г., на л. 33 от делото, видно от която жалбоподателят няма постоянен адрес на територията на Република България.
Предвид приетия от законодателя признак, въз основа на който се определя връзката на едно дело със съответния административен съд, и при отчитане на регламентираните законови понятия в действащата нормативна уредба, следва изводът, че оспорването на актове, на които адресати са чужди граждани, които нямат постоянен адрес на територията на Република България, е подсъдно на Административен съд София - град.
В същия смисъл е константната
практика на ВАС по спорове за подсъдност между административни съдилища, както
следва: Определение № 5775 от 01.06.2023
г. по адм.д. № 5092/2023 г. на ВАС, Определение № 11797 от 18.11.2021 г. по
адм.д № 10647/2021 г. на ВАС, Определение № 139 от 06.01.2023 г. по адм.д. №
11293/2022 г. на ВАС, Определение № 961 от 26.01.2024 г. по адм.д. № 765/2024
г. на ВАС, Определение № 11764 от 19.12.2022 г. по адм.д. № 11545/2022 г. на
ВАС, Определение № 12079 от 30.12.2022 г. по адм.д. № 11451/2022 г. на ВАС,
Определение № 8726 от 21.09.2023 г. по адм.д. № 8557/2023 г. на ВАС, Определение
№ 4183 от 04.05.2022 г. по адм.д. № 3712/2022 г. на ВАС и др.
При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. второ от АПК делото е местно подсъдно на Административен съд София – град.
По изложените съображения и на основание на чл. 135, ал. 2, във вр. с чл. 133, ал. 1 от АПК настоящият съд следва да прекрати висящността на производството по настоящето дело по описа на Административен съд - Ловеч и да изпрати същото по компетентност на Административен съд София - град.
Водим от горното, Ловешкият административен съд, в настоящия ІІІ състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА висящността на
производството по адм.д. № 57/2024 г. по описа на Административен съд – Ловеч,
образувано по жалба на М.К., чужденец,
роден на *** г., гражданство ***, чрез
адв. Ж. Н.- АК – ***, със съдебен адрес:***, офис ***, срещу Заповед №
295з-127/12.01.2024 г. на Началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Ловеч за налагане на принудителна
административна мярка „Връщане до страна на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна“, издадена на основание чл. 39а, ал. 1, т.
2, във вр. с чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд София - град.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на Административен съд София - град.
АДМ. СЪДИЯ: