Решение по дело №926/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана чрез процесуален представител от Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – гр.Хасково, против Решение № 19/26.06.2023 г., постановено по АНД № 36/2023 г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

Касационният жалбоподател твърди, че решението на съда било неправилно. Заявява, че административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН, а не с издаване на констативен протокол от проверка. Проверката, при която бил съставен Констативен протокол № 410/24.11.2022 г., била извършена по повод подадена жалба от възложител за това, че не била издадена виза по подадено заявление. При проверката било установено, че действително визата не била издадена и в тази връзка били събрани документи, относими към случая. При анализа на събраните писмени данни било установено, че заявлението е подадено по реда на чл. 140а, ал. 1 от ЗУТ от „Кая Солар“ ЕООД, което задължавало главния архитект да изпрати заявлението до посочените в същото експлоатационни дружества за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. В случая било установено, че главният архитект не изпълнил това свое задължение, поради което му бил съставен АУАН и въз основа на него издадено и процесното наказателно постановление. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено Решение № 19/26.06.2023 г., постановено по АНД № 36 по описа на Районен съд – Ивайловград за 2023 година и да бъде потвърдено Наказателно постановление № Х-7-9/27.02.2023 г., издадено от Началника на РДНСК - Хасково.

Ответникът - Г.М.А. депозира по делото писмено становище, с което оспорва касационната жалба. Посочва, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и при изяснена фактическа обстановка.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково намира касационната жалба за основателна, съответно предлага решението на Районен съд – Ивайловград да бъде отменено като неправилно и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление на РДНСК -Хасково.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Ивайловград е отменил Наказателно постановление № Х-7-9/27.02.2023 г., издадено от инж. П. В. С. – началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково, с което на жалбоподателя Г.М.А. *** е наложена „глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 140а, ал. 2 от Закона за устройство на територията.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че в Констативен протокол № 410/24.11.2022 г. било отразено, че при извършена проверка от работна група на служители на РДНСК - Хасково, в присъствието на жалбоподателя, във връзка със Заповед № ДК-14-Х-26/21.11.2022 г. на Началник РДНСК - Хасково, по повод постъпило писмо с вх. № ИГ-1067-01-957/11.11.2022 г. от ДНСК, с приложено копие от подадена жалба от К. Н. - управител на „Кая Енерджи“ ЕООД и „Кая Солар“ ЕООД, * относно забавяне или непроизнасяне в срок по подадени заявления за издаване на визи за проектиране от Главен архитект на Община Ивайловград за имоти на гореспоменатите дружества, между които и ПИ с идентификатор 32024.66.271 по КК на *, било установено, че за този имот било подадено заявление от „Кая Солар“ ЕООД за издаване на виза за проектиране, заведено под № 30-00-408/16.08.2022 г. в деловодството на Община Ивайловград. В констативния протокол било посочено, че към датата на проверката няма издадена виза за проектиране. Впоследствие бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № X-7/19.01.2023 г. и издадено процесното наказателно постановление за нарушение на чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ и осъществяване на състава на чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗУТ за това, че Г.М.А., във функциите си на Главен архитект на Община Ивайловград, не е изпълнил свое задължение, като не е изпратил заявление, заведено в Община Ивайловград с вх. № 30-00-539/20.10.2022 г. за издаване на виза за проектиране за строеж „Фотоволтаичен парк с мощност 1000 kW“ в УПИ I, кв. 122 по плана на *, с идентификатор 32024.66.271 по КК на *, подадено по реда на чл. 140а, ал. 1 от ЗУТ, от „Кая Солар“ ЕООД, в едномесечен срок от получаването му, на хартиен носител и по електронен път с приложено копие (извадка) от действащ ПУП до посочените в заявлението експлоатационни дружества - електрическа мрежа, за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура.

Излагайки доводите си по съществото на правния спор, районният съд е посочил, че НП е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия, в законния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Цитирана е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, според която, възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране, като на основание ал. 7 от същия член визата за проектиране се издава от главния архитект на общината в едномесечен срок от постъпване на заявлението по ал. 1. Посочено е също, че в заявлението по чл. 140, ал. 1, възложителят или упълномощеното от него лице може да поиска с визата за проектиране да му бъдат предоставени и изходните данни, необходими за проектирането и за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура от съответните експлоатационни дружества - чл. 140а, ал. 1 от ЗУТ, като в 7-дневен срок от получаването компетентният орган по чл. 140, ал. 7 изпраща заявлението по ал. 1 на хартиен носител и по електронен път с приложено копие (извадка) от действащ подробен устройствен план до посочените в заявлението експлоатационни дружества за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура - чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ. В конкретния случай, видно от Констативния протокол било, че няма издадена виза за проектиране от главния архитект в указания едномесечен срок. Неспазването на този срок, според съда, било предпоставка за търсене на административнонаказателна отговорност за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 7 от ЗУТ. В акта и НП обаче било посочено друго нарушение, а именно такова по чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ - за неизпращане на подаденото заявление, на хартиен носител и по електронен път, до посочените в заявлението експлоатационни дружества. Същият едномесечен срок бил посочен и в описанието на нарушението по чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ в акта и НП. Срокът по чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ обаче бил седмодневен, а не едномесечен. В тази връзка районният съдия е приел, че АНО е допуснал нарушение, ограничаващо правото на защита на дееца - да разбере дали е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 7 от ЗУТ или тази на чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ. Нарушената законова разпоредба не можела да бъде извличана по пътя на формалната или правната логика. В този смисъл били без значение индициите, че наказаното лице вероятно е разбрало коя е законовата разпоредба, за която било обвинено, че е нарушило. Изтъкнато е, че правоприлагането, особено в частта му на налагане на административни наказания, не можело да почива на предположения. Нарушението трябвало да е ясно изписано и сведено до знанието на дееца, за да знае той какво е нарушил виновно и да може да организира защитата си.

След извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият касационен състав намира касационната жалба за основателна, като не споделя правните изводи на районния съд за наличие на съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В тази връзка, на първо място, следва да се отбележи, че изложените доводи в оспореното съдебно решение, свързани със съдържанието на констативния протокол, посочени от предходната съдебна инстанция като факт, от съществено значение за развитието на административнонаказателното производство и като обуславящи извод за вида на нарушението, вменено в отговорност на съответното лице, не се споделят от настоящата инстанция. Констативният протокол не поставя началото на административнонаказателното производство, а цели най-вече да удостовери и закрепи онези факти и обстоятелства, които имат значение в производството. В този ред на мисли този протокол не изпълнява присъщите за АУАН обвинителна и сезираща функция. От това следва, че с констативния протокол все още не се вменява във вина на субекта конкретно административно нарушение и от него не възниква задължение за наказващия орган да се произнесе по наличието на конкретно визиран в този констативен протокол състав на административно нарушение, неговата правна квалификация, както и осъществено ли е виновно от съответното лице. В този смисъл отбелязаното в констативния протокол, че към датата на проверката няма издадена виза за проектиране от главния архитект, не предполага автоматично ангажиране на отговорността на същия именно за това нарушение. Констатираните с протокола факти и обстоятелства могат да обусловят извода за наличие на съвсем различно нарушение, за което да бъде съставен АУАН и издадено НП.

На второ място, следва да бъде отбелязано, че в съдържанието на наказателното постановление изпълнителното деяние, вменено в отговорност на съответното лице, е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Необосновано съдът е приел, че отбелязването, че заявлението е следвало да бъде изпратено в едномесечен срок, представлява съществено процесуално нарушение. Такова нарушение действително е налице, но същото не влияе на доказването и установяване осъществяването на съставомерните елементи от фактическия състав на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на арх. Г.А.. С оглед на начина, по който е формулирано и обосновано административното обвинение от фактическа страна с посочване на всички елементи от състава на визираното административно нарушение на чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ, включително със съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление пояснение, че нарушението е извършено на 28.10.2022 г. – датата след изтичане на седемдневния срок по чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ, следва да се приеме, че е налице достатъчно точно и ясно описание на нарушението и от фактическа, и от правна страна. В този смисъл, въпреки непрецизното (еднократно) посочване на срока, в който заявлението е следвало да бъде изпратено, нарушителят несъмнено е имал обективна възможност да разбере кое негово деяние е прието за противоправно по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, съответно правото му на защита не е накърнено.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато соченото съществено процесуално нарушение, както неправилно е приел въззивният съд. Стигайки до извод за допуснато процесуално нарушение, съдът е приел, че не следва да обсъжда спора по същество и наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе формално основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. В този смисъл касационната инстанция е в невъзможност да извърши проверка на съдебното решение без изложени мотиви и съответно да прецени дали съдебното решение е правилно, от гледна точка на приложението както на процесуалния, така и на материалния закон, тъй като би се явила първа инстанция по съществото на спора, което е недопустимо.

Ето защо, въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Районен съд – Ивайловград от друг състав на съда, който да извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 19/26.06.2023 г., постановено по АНД № 36/2023 г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - Ивайловград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: